Р Е Ш Е Н И Е № 15

гр. Шумен, 23.01.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публичното съдебно заседание на седемнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: А.Карагьозян

Членове: 1.Р.Хаджииванова

2.М.Маринов

при секретаря Ю.А. като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова в.гр.дело №627 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №542 от 15.07.2016г. по гр.дело №425/2016г., допълнено с решение №831/22.11.2016г., ШРС е осъдил ответника „Алекс -2006“ООД-гр.Ш., представлявано от К.Ц.Х., да заплати на Д.П.Д., общо сумата 693,58лв., от която 632,01лв. главница, представляваща неизплатена част от дължимото нетно трудово възнаграждение за периода от м.октомври до м.декември 2014г., с правно основание чл.128, т.2 от КТ, както и мораторна лихва върху сумата за м.октомври 2014г. в размер на 32.58лв. за периода от 15.11.2014г. до 29.02.2016г.; върху сумата за м.ноември 2014г. в размер на 30.50лв. за периода от 15.12.2014г. до 29.02.2016г. и върху сумата за м.декември 2014г. в размер на 15.54лв. за периода 15.01.2015г. до 29.02.2016г., ведно със законната липва и 61.57лв., представляваща дължимо и неизплатено нетно обезщетение за 4 работни дни неизползван платен годишен отпуск, с правно основание чл.224, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва, като е отхвърлил исковете в останалата им част до първоначално предявените размери. Със същото решение е отхвърлил предявения от Д. срещу дружеството иск за заплащане на сумата от 4 930лв., представляваща обезщетение на основание чл. 226 ал.2 вр. ал.3 пр. 3 от КТ за претърпени вреди вследствие незаконно задържане на трудова книжка, за периода от 13.12.14г до 29.02.16г, като неоснователен и недоказан. Присъдени са и следващите се разноски.

Решението е обжалвано от ответната страна само в частта, с която е отхвърлен предявения от нея иск с правно основание чл.226, ал.3 от КТ за заплащане на обезщетение за задържане на трудовата книжка за периода 13.12.2014г.-29.02.2016г. в размер на 4930лв.. Жалбоподателят сочи, че изводите на първоинстанционния съд не кореспондирали със събрания доказателствен материал и били в противоречие с константната практика. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него постановено друго, с което заявената претенция с правно основание чл.226, ал.3 от КТ бъде изцяло уважена. Претендира и присъждане на направените разноски.

В останалата, необжалвана част, решението е влязло в законна сила.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли решението на първоинстанционния съд в обжалваната част да бъде оставено в сила.

Въззивната жалба е подадена в срок , от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.

Безспорно е установено, че ищецът е работил в ответното дружество по трудов договор № 00000084/25.09.2014г. със срок за изпитване 6 месеца, уговорен в полза на работодателя , като заемал длъжността „шофьор”, с основно месечно трудово възнаграждение 340лв., както и че със заповед №00000080 от 17.12.2014год. трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.71, ал.1 от КТ, в срока на изпитването, като причина в същата е посочено, че „лицето дължи парични средства на работодателя за липси на материали и стоки с неотчетен оборот от продажбата на стоки“.

Касателно претенцията за заплащане на обезщетение по чл.226, ал.3 от КТ за периода 13.12.2014г до 29.02.2016г..

Според разпоредбата на чл. 226, ал. 2 КТ работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено. За основателността на иска е необходимо и достатъчно кумулативно наличие на следните предпоставки: прекратено трудово правоотношение, незаконно задържане на трудова книжка и вреди, които са в причинно-следствена връзка с незаконното задържане.

В случая прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца е без предизвестие, поради което и съгласно разпоредбата на чл.335, ал.2, т.3 от КТ, трудовото правоотношение с него се счита пректратено от момента на получаването на писменото изявление за прекратяване на договора - на 22.12.2014г./съгласно отразената в известието за доставяне на л.21 дата/. Предвид това и за периода 13.12.2014г.-22.12.2014г. обезщетение не му се следва.

Видно от разпоредбата на чл. 348, ал. 3 от КТ, трудовата книжка се съхранява от работника, но той може да я остави за съхранение и у работодателя. Съгласно константната парктика/решение № 553/15.07.2010 г. по гр.д. № 206/2009 г., ІV г.о., решение №229/12.07.2011г. по гр.д.№1875/2009г./, когато трудовата книжка се съхранява от работника и той я е предал само за оформяне от работодателя, работодателят трябва да я оформи и върне веднага след прекратяване на трудовия договор, а ако има пречка за оформянето й - да посочи кога тя ще бъде оформена и на разположение на работника. Ако работодателят не върне веднага надлежно оформената трудова книжка и не посочи кога работникът може да си я вземе, добросъвестността изисква той да покани работника за получаването й. Когато обаче трудовата книжка се съхранява от работодателя, работникът трябва да си я потърси и ако работодателят не му я предаде, той изпада в забава. Работодателят може да се освободи от последиците на своята забава, като изпрати на работника съобщение съгласно чл. 6, ал. 3 НТКТС.

В настоящиа случай се установи, че работникът не е бил в предприятието в деня на прекратяване на трудовото правоотношение, като съответната заповед му е била изпратена по пощата. Установи се също, че трудовата му книжка се е съхранявала при работодателя/в този смъсъл е отразеното в отговора на РИТ-Ш. до Д. и показанията на изслушания в съдебно заседание свидетел-инспектор при ДИТ-Ш. В.Д., които настоящата инстанция напълно кредитира./ В хода на производството Д. излага твърдения, че е предоставил трудовата си книжка на съхранение при работодателя в момента на потсъпването си /заявеното от роцесуалния представител в съдебно заседание-л.45, писмена защита- л.99/. Предвид това и за да е налице състава за обезвреда по чл.226, ал.2 от КТ, работникът следва да е потърсил трудовата си книжка от работодателя и последният да не му я е дал. В настоящия случай доказателства за предприети такива действия от работника не се установиха. Не са изложени твърдения в исковата молба, а и не са събрани доказателства, след прекратяване на трудовото правоотношение ищецът да се е явил пред работодателя за получаване на трудовата си книжка, но да му е било отказано.

Само за прецизност следва да се отбележи, че действително законът презумира настъпилите от незаконното задържане вреди и определя размера им, но тази презумпция е оборима от работодателя. Така в случая по делото се установи, че ищецът не е правил постъпки за регистрация в Дирекция”Бюро по труда”л.48, съответно от 01.02.2015г. е започнал работа при друг работодател -Паф пал”ЕООД/уведомително писмо от НАП, ТД на НАП-В., офис Ш.-л.47/, поради което и следва да се приеме и че през правнорелевантния период същият не е претърпял вреди.

Така доколкото не е налице фактическия състав на разпоредбата на чл.226, ал.3 от КТ за периода 13.12.2014г до 29.02.2016г., съдът намира, че не следва да бъде ангажирана отговорността на работодателя. Ето защо, предявеният иск се явява неоснователен и недоказан, и следва да бъде отхвърлен.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че решението на първоинстанционния съд се явява правилно, макар и не изцяло по изложените мотиви и следва да бъде потвърдено.

Следва да се присъдят и следващите се деловодни разноски съобразно разпоредбата на чл.78, ал. и ал.3 от ГПК.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №542 от 15.07.2016г. по гр.дело №425/2016г. на ШРС, в частта, с която е отхвърлен предявения от Д.П.Д. с ЕГН **********, адрес: *** и съдебен адрес:***-..., срещу „Алекс -2006“ООД-гр.Ш., представлявано от К.Ц.Х., адрес на управление: гр.Ш... иск за заплащане на сумата от 4 930лв., представляваща обезщетение на основание чл. 226 ал.2 вр. ал.3 от КТ за претърпени вреди вследствие незаконно задържане на трудова книжка, за периода от 13.12.14г до 29.02.16г, като неоснователен и недоказан.

В останалата , необжалвана част, решението е влязло в законна сила.

На основание чл.280, ал.2 от ГПК, решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.