Р Е Ш Е Н И Е № 67

гр.Шумен, 7.ІV.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд,в открито съдебно заседание на тридесети март 2017г. г.,в състав:

Председател:Лидия Томова

Членове:1. Свилен Станчев

2.Теодора Димитрова

при участието на секретар С.М.,като разгледа докладваното от председателя В.гр.д.№ 19/2017г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството по настоящото въззивно дело е образувано по въззивна жалба на Военно формирование №...,ЕИК ...,адрес:гр.Ш...

против Решение № 795 от 11.ХІ.2016г. по гр.д. № 1880 за 2016г. на Шуменския районен съд,с което е уважен изцяло предявеният на основание чл.150 от КТ иск на Т.М.В.,с ЕГН **********,п.адрес:с***, против жалбоподателят и ответник в първоинстанционното производство,като последният е осъден да заплати на ищеца сумата 4290,14 лева главница,представляваща положен и неотчетен труд през периода 1.VІІІ.2013г.-1.VІІІ.2016г.,ведно със законната лихва върху главницата, ,считано от 1.VІІІ.2016г., до окончателното плащане и с което решение ответникът е осъден да заплати на ищеца 471,61 лева държавна такса и 500 лева деловодни разноски.Моли за пълна отмяна на обжалваното решение и присъждане на деловодните разноски.

Прави алтернативно искане първоинстанционното решение да бъде отменено частично,като е изложил това свое искане в 5 пункта ,като само в три от тях е посочил конкретните суми,присъдени на ищеца,за които иска отмяна на решението.След указания за отстраняване нередовностите по първоначалната по реда на чл.262ал.1 от ГПК, с допълнителна молба жалбоподателят е посочил,че алтернативното му искане за частична отмяна на първоинстанционното решение се отнася за присъдените на ищеца суми,както следва:

1/сумата 1903,88лева-извънреден труд ,зачетен за пътуването му от местоработата до с.К..... област и

2/сумата 1006,82лв,сумата 846,21лв, сумата 2327,04лв и сумата 1629,29лв,всички присъдени също за извънреден труд,положен във времето на пътуване на ищеца през 2013 и 2014г.

При сумиране на всички отделни суми,предмет на т.нар.алтернативно искане на жалбоподателя е видно,че на практика то касае отмяна на цялото първоинстанционно решение,т.е припокрива главното му искане в жалбата.

Оплакванията във въззивната жалба са за допуснати от първоинстанционния съд процесуалноправни и материалноправни нарушения в първоинстанционното решение,довели до неговата неправилност,по съображения, изложени във въззивната жалба.

Няма нови доказателствени искания.

Постъпил е писмен отговор от насрещната страна по въззивната жалба Т.М.В.,с който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.Няма нови доказателствени искания.

Въззивният съд намира,че въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице-ответник в първоинстанционното производство, в срока по чл.259ал.І от ГПК и отговаря на изискванията по 260,т.1,2,4 и 7 от ГПК и чл.261 от с.з. , поради което е редовна и допустима.

Разгледана по същество,въззивната жалба е неоснователна и недоказана,поради следното:

Първоинстанционното производство по гр.д. № 1880/2016г. на ШРС,решението по което се обжалва ,е образувано по искова молба от Т.М.В.,с ЕГН **********,против ответника Военно формирование № .../ВФ .../,ЕИК ...,в гр.Ш.,с предявен иск първоначално за сумата 2732,27 лева, увеличен в хода на производството до сумата 4290,14 лева,с основание на иска по чл.150 от КТ-за заплащане на положен от ищеца извънреден труд при ответника-негов работодател.

Ищецът излага в исковата си молба,че от 1.ХІ.2010г. до 1.VІІІ.2016 г. бил в трудови правоотношения с ответника,работейки като цивилен служител,на длъжност”пазач въоръжена охрана”.Със Заповед № ЗЛС-27 от 25.VІІ.2016г. на командира на ответното ВФ...,трудовият договор между страните бил прекратен на основание чл.328,ал.1,т.10б от КТ-след придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Към момента на прекратяване на трудовия договор ,ищецът получавал основно месечно възнаграждение в размер на 425 лева,както и суми като допълнително възнаграждение-за работа в БА-32% и за трудов стаж и опит-1% за всяка прослужена година.

Работата ,която ищецът извършвал,се осъществявала на два обекта,в райони извън територията на ответното ВФ в Ш..Работодателят му заплащал договореното за 8-часов работен ден възнаграждение,като работното му време се изчислявало сумарно на 6 месеца.Но не му заплащал за цялото време,през което бил на работа,в ч. за полагания извънреден труд,над месечната продължителност на договореното работно време.Този извънреден труд през периода 1.VІІІ.2013г.-1.VІІІ.2016г. се равнявал на 718,70 часа,които ищецът фактически отработил допълнително ,както следва:

1.За явяване на работа преди започване на работната смяна на обект ...-„К.Р.”-с.К.Р.

Ищецът работел като пазач на смени-дневна и нощна от по 12 ч.,след което му се полагала почивка по график.Извършвали и 24 часови дежурства.

Според действащите при ответника”Правила за реда и охрана на посочения войскови район,дневната смяна застъпвала в 8ч. и сдавала дежурството в 20ч.Нощната смяна застъпвала в 20ч. и сдавала дежурството в 8ч. на другия ден.Като пазач ищецът се явявал на работа в 7.20 за дневна смяна и в 19.20ч. за нощна смяна,във Военното училище-Ш.за получаване на инструктаж и оръжие,след което пазачите били извозвани до ВР ...-„К.Р.”,където приемали дежурството от старата смяна.След приключване на смяната отново сдавали дежурството,след което пътували до гр.Ш.. Или работното му време общо за дневната смяна било от 7.20 до 21.30ч.,от които 12 ч.самото дежурство и 2ч.30 минути,включващ и пътуването-ИЗВЪНРЕДНО.Съответно за нощната смяна от 19.20 до 9.30ч. на следващия ден-общо 14ч.10 минути,от които 12 часа самото дежурство и 2.10 минути ИЗВЪНРЕДНО работно време;

2/ В обект ...Л. В гр.Ш.,ищецът извън дневната или нощната си смяна полагал извънреден труд от 40 минути в денонощие-за инструктаж , получаване на оръжие и боеприпаси и приемане и сдаване на постове,който извънреден труд също не му се заплащал от работодателя;

3/ В почивните дни след дежурство,по заповед на ответника-работодател,ищецът участвал в задължителни стрелби и обучения и ежемесечен инструктаж,който полаган извънреден труд не му се заплащал.

Освен сумата в размер на дължимото му трудово възнаграждение за положения извънреден труд през посочения период 1.VІІІ.2013г.-1.VІІІ.2016г.,ищецът претендира и за лихвите върху главницата, от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане,както и да му бъдат присъдени направените от него деловодни разноски.

Ответната страна с писмения си отговор оспорва изцяло исковата молба като недопустима,а също и като неоснователна и недоказана.

Искът бил недопустим,тъй като ищецът сам не бил поискал компенсация с почивка на допълнително отработените часове извън утвърденото работно време,със „заявление,молба или рапорт” .Поради тази причина такава компенсация не му била дадена до момента на прекратяване на трудовото му правоотношение,което изключвало приложението на чл.136а ал.5 от КТ.

В отговора се признават изложените в исковата молба фактически обстоятелства досежно заеманата от ищеца длъжност , начина на изпълняване на работата в двата обекта в т.ч. и съществувалата необходимост да се явява на работа по-рано от уговореното в трудовия му договор за получаване на необходимите за изпълняването на работата средства/оръжие/ .

Възразява по същество ,че отклоненията от нормалната продължителност на работното време били компенсирани с отпуск.Освен това времето за получаване и връщане на оръжие,пътуването до и от договореното място на работа,приемането и сдаването на смяната не представлявало „работно време”,респ.извънредно такова,тъй като:

1/”получаването на необходимите за дейността средства за изпълнение на уговорените задължения,...осигурени от работодателя,само ползва служителя , не е в негова вреда...”;

2/според цитирания от ответника УВСВС на РБ,гл.VІІІ.”подготовката-получаването на оръжието,развода,смяната/приемането и сдаването/ на дежурство и връщането на оръжието не се включват в дежурството като изпълнение на задълженията по охрана”;

3/според КТД,отнасящ се и за ищеца като синдикален член,”времето за подготовка,развод и смяна на дежурните не е работно време в същинския смисъл на думата,което да се отчита и заплаща,а е от онези неудобства,които се компенсират с 32% за работа в системата на МО и с допълнителен платен годишен отпуск”;

4/ответникът твърди също ,че като израз на положителна социална политика в системата на МО била уредена възможността пазачите въоръжена охрана да изпълняват трудовите си функции не с лично оръжие и да не ползват частни стрелбища за поддържане на стрелковите си умения,които да заплащат с лични средства,а осигуряването на оръжието и организирането на стрелбите да става от работодателя ,което било изцяло в полза на ищеца.Ето защо времето за получаване и сдаване на оръжието и за стрелби не било „работно време” и не представлявало в същността си изпълнение на уговорените между страните задължения,а физическа и техническа подготовка за тяхното изпълнение;

5/времето за пътуване от и до обектите също не било „работно време”,тъй като пътуването се осъществявало с обезпечен от работодателя транспорт.

Ответникът признава претенцията на ищеца за заплащане времето след изтичане на работната му смяна в обект ВЗ ...,през което е бил „на разположение” на работодателя, като фактически извършената работа през времето на разположение следва се отчита и заплаща като извънреден труд.

Районният съд правилно е квалифицирал иска по чл.150 от КТ вр. с чл.262 от с.з и след като е отделил спорното от безспорното,правилно е разпределил доказателствената тежест между страните по делото.

За да разреши спора,първоинстанционният съд е събрал всички посочени и представени от страните допустими и относими писмени и гласни доказателства.Изслушал е и заключение по назначена ССЕ.

След правилен и изчерпателен анализ на събраните доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка,преценка на направеното от ответника признание на обективните факти ,така,както са изложени в исковата молба,с оглед на всички обстоятелства по делото, а също и на базата на заключението по ССЕ,районният съд изцяло и правилно е изяснил фактическата обстановка по делото.Всички фактически изводи на съда са обосновани като съответни на дказателствения материал.

Пред въззивния съд страните не направиха нови допустими доказателствени искания ,като не се събраха нови доказателства,разкриващи друга фактическа обстановка,различна от приетата за установена в първоинстанционното производство.Ето защо, като споделя изцяло фактическите изводи на районния съд,на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд в тази връзка.

При тази правилно изяснена фактическа обстановка,районният съд правилно е приложил и материалния закон,достигайки до законосъобразни правни изводи.

Ищецът бил на работа при ответното военно поделение като цивилно лице ,на длъжност ”пазач въоръжена охрана”.Съгласно разпоредбата на чл.283 ал.2 от ЗОВСРБ ,статутът на цивилните служители,сключили трудов договор,се урежда с КТ, с посочения специален закон,а също и с клаузите на действащия през процесния период КТД от 2013г.,тъй като не се оспорва,че ищецът в този период бил синдикален член.

Според КТД,максималната продължителност на дежурствата е 12 часа на денонощие. Според същия КТД,в тези случаи работното време се изчислява сумарно за календарен период,който не може да бъде по-голям от 6 месеца за календарна година,като отработеното време в повече от нормалната сумирана норма за този период се явява извънреден труд.

Легалното определение за „извънреден труд” е дадено в чл.143ал.1 от КТ и това е трудът,който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител, от работника или служителя извън установеното за него работно време.Правилно е прието от районния съд,че времето,през което ищецът е осъществявал извън конкретно договореното време за дежурство изброените дейности, описани в исковата молба и признати от ответника, представляват както ”работно време” съгласно легалната дефиниция, дадена в пар.1,т.11 от ДР на КТ,така и положен ”извънреден труд”, според цитираните вече по-горе клауза на КТД и разпоредба на КТ,а също и според чл.2,т.2 от Директива № 2003/88/ЕО/4.ХІ.2003г. Осъществяваните допълнителни дейности са възложени от работодателя и поради това представляват работа по трудово правоотношение в работно време.Ето защо е трябвало това допълнително време да бъде включено от работодателя при сумарното изчисляване на работното време и разликата над договореното да се отчете като извънреден труд,който да бъде заплатен.

Изложените от ответника съображения,че осигуряването на ищеца с оръжие,което не е негово лично ,а собственост на работодателя,както и на възможност за ищеца да упражнява стрелба не в частни стрелбища срещу заплащане ,а на стрелбищен полигон на работодателя,било израз на социална политика,поради което на ищеца не се полагало възнаграждение за времето на тези стрелби и за приемане и сдаване на оръжието,не само са несъстоятелни,но и нямат никаква връзка със спора дали посочените дейности са извършвани в извънредно работно време.

Неоснователно е позоваването от ответника на гл.VІІІ от УВСВСРБ,според нормите на която получаването на оръжие,развода,смяната на дежурството и връщането на оръжието не следва да се включват в работното време.Няма такава разпоредба п сочената глава,както и в Наредба № Н-18 от 19.ХІІІ.2012г. за реда за разпределяне на служебното време на военнослужещите от МО,структурите на пряко подчинение на м-ра на отбраната и българската армия.Освен това ищецът не е бил на работа при ответното ВФ като военнослужещ,а като цивилно лице.

Неоснователно и незаконосъобразно е и възражението на ответника и жалбоподател,че ,”времето за подготовка,развод и смяна на дежурните не е работно време в същинския смисъл на думата,което да се отчита и заплаща,а е от онези неудобства,които се компенсират с 32% за работа в системата на МО и с допълнителен платен годишен отпуск”.Съгласно чл.54ал.1 на КТД от 2013г., добавката в размер на 32% от индивидуалната месечна заплата се изплаща във връзка с особените задължения,ограниченията на гражданските права на цивилните служители от МО,структурите на пряко подчинение на м-ра на отбраната и българската армия,произтичащи от законите/ЗОВСРБ,ЗПП,ЗУКТС,ЗЗП,ЗЗКИ и др./ и работата им за отбраната на страната.Изброените основания за заплащане на посочената добавка нямат нищо общо и никаква връзка с полагането на извънреден труд,респ.заплащането му.Този извод се налага и при прочита на предходната разпоредба на чл.53 от КТД,предвиждаща възможност на цивилните служители да се заплаща и извънреден труд.

Относно възражението на ответника и жалбоподател в настоящото производство,че в процесния случай не намира приложение разпоредбата на чл.136а,ал.ІV вр.с ал.V от КТ,тъй като ищецът сам не бил поискал компенсация с почивка на допълнително отработените часове извън утвърденото работно време,със „заявление,молба или рапорт” и поради тази причина такава компенсация не му била дадена до момента на прекратяване на трудовото му правоотношение, въззивният съд намира за необходимо да изложи следното:

Разпоредбата на чл.136а,ал.ІV от КТ е създадена,за да се изключи възможността работодателят да замества с парична престация дължимата на работника или служителя почивка.Тази забрана е относима само докато трае трудовото правоотношение.След като то бъде прекратено,настъпва невъзможност за работника/служителя/ да ползва като компенсация съответна почивка.Точно затова,с разпоредбата на чл.136а,ал.5 от КТ законодателят е предвидил при прекратяването на трудовото правоотношение преди компенсирането по ал.4 на посочената норма,разликата до нормалния работен ден да се заплаща като извънреден труд.Работникът или служителят има право,но не и задължение да поиска компенсация на удължаването на работното му време с почивка,а работодателят е длъжен да стори това и неговото задължение не е обусловено от специално изрично предварително искане на работника.Когато работодателят не изпълни задължението си по чл.136а,ал.4 от КТ до прекратяването на трудовия договор,се прилага разпоредбата на чл.136а,ал.5 от КТ т.е. възниква задължение за работодателя да заплати разликата до нормалния работен ден като извънреден труд.

С оглед на гореизложеното ,въззивният съд намира,че в разглеждания случай нормата на чл.136а,ал.5 от КТ е приложима и тя има императивен характер.

В мотивите на решението си районният съд е дал изчерпателен и аргументиран отговор защо следва времето,през което ищецът е бил на разположение на работодателя извън регламентираното време на дежурствата си,да се счита за „работно време”.Изложил е правни съображения и досежно спора дали времето за пътуването на ищеца е част от работното му време и представлява ли извънреден труд.Въззивният съд намира тези правни отговори и изводи на първоинстанционния съд за законосъобразни и съответни на съдебната практика по приложимите в случая правни норми,в т.ч. и на европейската такава,част от която е цитирана в решението.Ето защо и на основание чл.272 от ГПК,въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази връзка.

Според приетото заключение по ССЕ, общото време положен от ищеца труд извън установеното договорено работно време при дежурството му в дневни и нощни смени,за целия исков период ,възлиза на 760,23 часа.При което вещото лице дава заключение ,че ако се следва допълнително възнаграждение за извънреден труд ,то би било в размер на 4290,14 лева.

Не се спори между страните,че ответникът не е заплащал/заплатил/ на ищеца горната сума за отработеното допълнително време през процесния период,до прекратяване на трудовото му правоотношение,както и до момента.

Като е направил правилния обобщаващ извод,че са налице доказани всички предпоставки за приемането на предявения на основание чл.152 вр. с чл.262 от КТ иск за основателен и доказан и е уважил този иск в размер, съобразен с доказателствата по делото и заключението по ССЕ, въззивният съд намира,че обжалваното първоинстанционно решение е правилно-обосновано и законосъобразно.Няма основание за неговата отмяна,поради което предявената против същото решение въззивна жалба е неоснователна и недоказана и решението следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора,на въззиваемата страна следва да се присъдят направените от нея деловодни разноски за въззивната съдебна инстанция,възлизащи на 500/петстотин/лв,които да й бъдат заплатени от жалбоподателя.

Водим от горното,Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 795 от 11.ХІ.2016г. по гр.д. № 1880 за 2016г. на Шуменския районен съд.

ОСЪЖДА жалбоподателя Военно формирование №...,ЕИК ...,адрес:гр.Ш...,да заплати на въззиваемата страна Т.М.В.,с ЕГН **********,п.адрес:с***,съдебен адрес: адв.Б.З. *** ,сумата 500/петстотин/ лева-направени деловодни разноски пред въззивната съдебна инстанция.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове : 1. 2.