Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 64

                                      

                                                     гр.Шумен   3.04.2017г.                       

                                                   

                                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският  окръжен  съд в открито заседание на   двадесет и трети март   две хиляди и  седемнадесета  година ,в състав:

                                                           Председател:  Азадухи Карагьозян 

                                                                 Членове:1. Ралица Хаджииванова 

                                                                                 2. Мирослав Маринов

при секретаря  Ю.А. и като разгледа докладваното от  съдия  Азадухи Карагьозян В.гр.д.№44 по  описа за  2017г.  за да се произнесе взе предвид следното:

    Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.      

    С решение №332/29.12.2016г. по гр.д.№310/2016г. по описа на  ВПРС , съдът    на основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс е постановил всяко от децата В.Р. В. с ЕГН ********** и А.Р.В. с ЕГН **********, да живее при родителя си Р.В.В. с ЕГН **********,***, предоставил е  упражняването на родителските права по отношение на всяко от децата В.Р. В. с ЕГН ********** и А.Р.В. с ЕГН **********, на бащата Р.В.В. с ЕГН **********, като е определил режим на лични отношения на майката В.С.В. с ЕГН **********,***, с настоящ адрес:***, с всяко от децата В. и А. – всяка първа и трета седмица от месеца, от 10,00 часа в събота, до 17,00 часа в неделя (с преспиване), както и десет дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, осъдил е  В.С.В. с ЕГН **********, да заплаща, на основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 от СК, на детето си В.Р. В. с ЕГН **********, действащо чрез своя баща и законен представител Р.В.В. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 105,00 лв. (сто и пет лева), считано от 24.06.2016 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпването на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка, а на детето си  А.Р.В. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Р.В.В. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 105,00 лв. (сто и пет лева), считано от 24.06.2016 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпването на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка, осъдил е  В.С.В. с ЕГН **********, да заплати, на основание чл. 149 от СК, на малолетното си дете В.Р. В. с ЕГН **********, действащо чрез своя баща и законен представител Р.В.В. с ЕГН **********, месечна издръжка за периода от 05.04.2016 г., до 23.06.2016 г., включително, в размер на 105,00 лв. (сто и пет лева), ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от влизане в сила на настоящото решение до окончателното изплащане и на   малолетното си дете А.Р.В. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Р.В.В. с ЕГН **********, месечна издръжка за периода от 05.04.2016 г., до 23.06.2016 г., включително, в размер на 105,00 лв. (сто и пет лева), ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от влизане в сила на настоящото решение до окончателното изплащане, осъдил е  В.С.В. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВПРС, държавна такса върху размера на присъдените издръжки с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 от СК, в общ размер 302,40 лв. , осъдил е  В.С.В. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВПРС, държавна такса върху размера на присъдените издръжки с правно основание чл. 149 от СК, в общ размер 100,00 лв. (сто лева и направените по делото разноски в размер на 300,00 лв. (триста лева), представляващи определено и изплатено от сумите, предвидени от бюджета на съда, възнаграждение на назначения й, на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, особен представител, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК е осъдил  В.С.В. да заплати на Р.В.В. направените разноски по делото в размер на 354,00 лв. (триста петдесет и четири лева).

 Решението е обжалвано от ответницата В.С.  в частта му относно определеният режим на лични контакти на майката с детето , в частта му с която съдът я е осъдил на осн.чл.149 от СК да заплаща на двете си деца месечна издръжка   по 105лв. за периода от 05.04.2016 г., до 23.06.2016 г., включително,   като неправилно   и незаконосъобразно по изложените в жалбите  съображения.

 Жалбоподателят моли решението да бъде отменено в обжалваната му част   и вместо това съдът да постанови ново с което да определи соченият от жалбоподателя в жалбата му  режим на лични контакти на майката с детето ,а именно всяка първа и трета седмица на месеца от 10 ч. в събота до 17 часа в неделя , както и 20 дни през лятото ,когато бащата не е в платен годишен отпуск , както и на личните празници /рожденни дни и именни/ на децата  в рамките на 6 часа от 8ч. до 14ч. ,както и по време на коледните и новогодишните празници по 24 часа на всеки от тях с преспиване  и от 8ч. до 14 ч. на другите официални празници и да отхвърли исковете за издръжка  за минало време

Въззиваемата страна Р.В.В., действащ ,чрез пълномощника си адв.Д.Т. от ШАК е депозирал отговор с който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди  решението в обжалваната му част.  

  Въззивната  жалба    е подадена в срока по чл.259 ал.1  от ГПК от надлежна страна, при наличието на правен интерес   и е  допустима. Разгледана по същество, същата е  частично основателна.

    Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :   

 Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове   по чл.127 ал.2 , чл.143 ал.1 от СК и чл.149 от СК - за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца  В.Р. В. и А.Р.В. ,   за присъждане на месечна издръжка на децата от датата на завеждане на исковата молба и за минал период една година преди датата на завеждане на исковата молба.

В жалбата си жалбоподателят не е доволен от постановеният от ВПРС в решението му режим на лични контакти на майката с децата ,като го счита за неподходящ съобразно интереса на децата .  

Относно режима на лични контакти : Предвид факта ,че с решението на ВПРС упражняването на родителските права върху В.Р. В. и А.Р.В. е предоставено на бащата , като местоживенето на децата е също при бащата ,то на майката следва да се определи подходящ режим на лични контакти с децата ,като съдът е длъжен при определянето му да се съобрази с всички обстоятелства по делото и най-вече с интереса на децата.  От показанията на разпитаните по делото свидетели на ищцовата страна в първата инстанция се установява , че   Р.В. и В.В. живели съвместно в дома на родителите на ищеца в с. И., като отношенията помежду им били добри. Внезапно, преди шест-седем месеца, ответницата напуснала селото и оттогава била в неизвестност. Бащата подпомаган от своята майка се справял много добре при полагане на грижите за децата си.

 От представеният социален доклад, изготвен от социален работник при Дирекция „Социално подпомагане” общ. В. П. се установява, че ищецът и децата В. и А. обитават къща, собственост на родителите на В.,***, където били осигурени добри битови условия. Грижите за децата се полагали от ищеца и неговата майка. Детето В. било ученик в ... клас, а детето А. посещавало детска градина. Социалният работник заключава, че бащата на децата притежава нужния родителски капацитет за отглеждането им.

Предвид всичко гореизложеното  ШОС счита , че на децата следва да се определи режим на лични контакти с тяхната майка всяка първа и трета седмица от месеца, от 10,00 часа в събота, до 17,00 часа в неделя (с преспиване), както и десет дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, както и на личните празници на децата –рождени и имени дни от 9ч. до 14ч. , по време на коледните , новогодишните  и великденските празници по един ден от 9ч. до 18ч. В интерес на децата е те при първа възможност да поддържат един нормален контакт със своята майка и да не се отчуждават от нея. Този режим е достатъчно разширен и гарантира и интересите на децата, като  няма данни по делото ,че при съвместното съжителство на майката с децата преди нейното заминавяне тя да ги е отглеждала по вреден за тях начин и да е застрашавала интересите им , като  до преди година те са живели заедно в едно семейство. От друга страна исканият режим в жалбата за през лятото в размер на 20 дни е за прекалено дълъг период от време предвид факта ,че не е ясно по делото майката къде и как се е установила да живее и какви са условията там и не следва да се уважава.

При подновяване на личните контакти на майката с децата при желание от нейна страна тя би могла да поиска и по-разширен режим на лични контакти с децата .       

       По отношение на издръжката : В жалбата си жалбоподателят твърди ,че по делото ищецът не бил предявил иск по чл.149 от СК за заплащането на издръжка за минало време и поради това не било ясно защо ВПРС е присъдил такава издръжка. Видно от исковата молба и от доклада на съда такъв иск е бил предявен от ищеца и по него е изготвен доклад и е разпределена и доказателствената тежест. Следователно твърдението на жалбоподателя ,че такъв иск не е бил предявен е неоснователно. Правилно ВПРС е разгледал и се е произнесъл по искове по чл.149 от СК за двете деца и им е присъдил по 105лв. месечна издръжка за периода от 05.04.2016 г., до 23.06.2016 г., включително, който размер е съобразен с нуждите на децата и доходите на родителите и с факта , че от от началото на месец април 2016 родителите на децата са във фактическа раздяла и майката не участва в издръжката на двете деца . Исковете са изцяло основателни и доказани и следва да се уважат.   

  Предвид гореизложеното, решението на ВПРС  следва да се отмени в частта му относно режима на лични контакти и да се потвърди в частта му с която е присъдена издръжка на двете деца за минало време на осн.чл.149 от СК.

 Решението в останалата му необжалвана част по отношение на упражняването на родителските права ,местоживеенето на децата и присъдените издръжки с правно основание чл.143 ал.2  от СК  е влязло в сила .

 Страните по делото не претендират разноски по делото за настоящата съдебна инстанция .

На осн.чл.78 ал.6  от ГПК   следва В.С.В. да се осъди да заплати по сметка на ШОС направените по делото разноски за особен представител в размер на 300лв. и да заплати държавна такса по жалбата в размер на 50.40лв.              

 Водим от горното,  съдът

                                            Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ   решение №332/29.12.2016г. по гр.д.№310/2016г. по описа на  ВПРС в частта му с която съдът е е определил режим на лични отношения на майката В.С.В. с ЕГН **********,***, с настоящ адрес:***, с всяко от децата В. и А. – всяка първа и трета седмица от месеца, от 10,00 часа в събота, до 17,00 часа в неделя (с преспиване), както и десет дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, като вместо това постановява :

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на майката В.С.В. с ЕГН **********,***, с настоящ адрес:***, с всяко от децата В. и А. – всяка първа и трета седмица от месеца, от 10,00 часа в събота, до 17,00 часа в неделя (с преспиване), както и десет дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск,  както и на личните празници на децата – рождени и имени дни от 9ч. до 14ч. , по време на коледните , новогодишните  и великденските празници по един ден от 9ч. до 18ч.

 ПОТВЪРЖДАВА  решение №332/29.12.2016г. по гр.д.№310/2016г. по описа на  ВПРС в останалата му обжалвана част.

Решението в останалата му част е влязло в сила.

 ОСЪЖДА В.С.В. с ЕГН ********** да заплати сумата от 300лв. разноски за особен представител и държавна такса в размер на 50.40лв.  в полза на  бюджета на съдебната власт по  сметка на ШОС.

Решението подлежи на обжалване в частта му относно определеният режим на лични контакти на майката с двете деца пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване му на страните , при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, а в останалата част е окончателно.

 

 

 

Председател:                            Членове:1.                     2.