Решение по Гражданско дело 45/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 76

гр.Шумен, 21 Април 2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: А. Карагьозян

Членове:1.Р. Хаджииванова

2.М. Маринов

при секретаря Ю. А. като разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №45 по описа за 2017 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №358 от 08.12.2016г. постановено по гр.д.№1346/2015г. по описа на НПРС, Районен съд - гр.Н.П. е поставил в дял на ищцата Д.С.Г. следния недвижим имот: 1/2 ид.ч. от Жилище, Апартамент, брой нива на обекта:1/един/, със застроена площ от 40,08 кв.м., който съгласно ККИР на землището на гр.Н.П., обл.Ш., одобрени със Заповед №РД-... от 28.08.2005г.на Изп. директор на АГКК, представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор 52009.503.478.1.70, който се намира в Сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 52009.503.478,при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:52009.503.478.1.71, 52009.503.478.1.69, под обекта: 52009.503.478.1.66, над обекта:52009.503.478.1.74, ведно с принадлежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №5, със застроена площ от 3 кв. метра. Ищцата е осъдена да заплати на ответницата Г.Б.Г. за уравнение на дела и сумата от 3084,56 лева, и е постановено, че на основание чл.349, ал.5 от ГПК паричното уравнение, заедно със законната лихва следва да се изплати в 6 месечен срок от влизане в сила на решението за възлагане, както и че на основание чл.349, ал.6 от ГПК съделителят, в чийто дял е поставен имотът, става негов собственик, след като изплати в срока по ал.5 определеното парично уравнение заедно със законната лихва. С решението са изнесени на публична продан и следните недвижими имоти: 1. ХАНГАР, ДЕПО, ГАРАЖ, със застроена площ от 21.00 кв. метра, представляващ СГРАДА с идентификатор 52009.503.474.10, разположена в поземлен имот с идентификатор 52009.503.474, находящ се в гр.Н.П., обл.Ш., ул."..."; и 2. ЗАСТРОЕНО и НЕЗАСТРОЕНО ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 870 кв.м., находящо се в землището на с.П., общ.Н.П., обл.Ш., за което по регулационния план е отреден УПИ ІІ-126 от кв.25, ведно с построеното в имота ЖИЛИЩЕ с РЗП 70.00кв.м., подобрения и насаждения, при граници на поземления имот: от две страни - улица, УПИ І-178, УПИХІІ-125 и УПИ ІІІ-125. Ищцата е осъдена да заплати държавна такса върху стойността на дела си в размер на 313,46 лева, и по сметка на Община Н.П. върху придобития имот в размер на 92,50 лева, а ответницата върху стойността на дела си - 188,08 лева.

Недоволна от така постановеното решение останала ответната страна, която обжалва решението в частта с която и е определена сума за уравнение на поставения в дял на ищцата имот в размер на 3084,56 лева, като твърди, че сумата следва да бъде в размер на 6169,13 лева, както и в частта, с която е изнесен на публична продан съсобствен между страните и трето лице недвижим имот - ЗАСТРОЕНО и НЕЗАСТРОЕНО ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 870 кв.м., находящо се в землището на с.П., общ.Н.П., обл.Ш., за което по регулационния план е отреден УПИ ІІ-126 от кв.25, ведно с построеното в имота ЖИЛИЩЕ, доколкото искането за делба на горния имот било оттеглено, и производството по отношение на него било прекратено, а освен това и съобразно чл.345 от ГПК също следвало да бъде изключен от делбата.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна не е депозирала отговор на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, по отношение на възлагателната претенция на ищцата по чл.349, ал.2 от ГПК за поставяне в неин дял на жилищния имот, поради което и спора за определяне размера на сумата за уравнение на дяла на ответницата следва да се разгледа по същество, по следните съображения: Първоинстанционния съд е допуснал очевидна фактическа грешка още при постановяване на решението по първата фаза на делбата, като е допуснал до делба 1/2 ид.ч. от Жилището с идентификатор 52009.503.478.1.70, която автоматично се е прехвърлила и в решението по втората фаза. Видно от мотивите на решението по първата фаза, а и от представените по делото доказателства, съдът е приел, че ищцата е собственик на 1/2 ид.ч. от жилището въз основа на договора за покупко - продажба от 1989г., а останалата 1/2 ид.ч. собствена на общия на страните наследодател Б.Г. и завещана на ответницата. След намаляване на завещателното разпореждане с 1/4 ид.ч. /представляваща 1/8 от целия имот/, целият имот е бил съсобствен между ищцата и ответницата при квоти 5/8 за ищцата и 3/8 за ответницата, в каквато насока са и мотивите на първоинстанционния съд. Или съдът е констатирал, че целият имот е съсобствен между страните по делото, но е допуснал фактическа грешка в решението като е допуснал до делба само 1/2 ид.ч. от него. Същата грешка е била възпроизведена и в настоящото решение, където /втора фаза на делбата/ и по принцип е недопустимо, да се извършва делба чрез възлагане или по друг начин, на идеални части от недвижим имот. Ето защо след постановяване на настоящото решение и връщането на делото на първоинстанционния съд, последния следва да отстрани констатираната очевидна фактическа грешка и в двете решения.

По отношение на извършената делба, чрез изнасяне на публична продан на ЗАСТРОЕНО и НЕЗАСТРОЕНО ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 870 кв.м., находящо се в землището на с.П., решението е недопустимо, и следва да се обезсили в тази му част. Първоинстанционния съд е бил сезиран с искова претенция за делба, и на този имот във фазата по допускане на делбата, но предвид съсобствеността с трето лице, неучастващо в делбата, ищцата е оттеглила претенцията си по отношение на този имот и с протоколно определение от 07.07.2016г. по първоинстанционното дело, съдът е прекратил частично производството по делото по отношение на този имот, който не е бил и допуснат до делба с решението. Ето защо и извършвайки делба по отношение на имота в с.П., чрез изнасянето му на публична продан, претенция с която съдът е бил десезиран /а и с оглед невъзможността да се осъществи делба с третото лице до съставянето на разделителния протокол, съобразно чл.345 от ГПК имота е следвало да се изключи от поделяемата маса/, съдът е постановил недопустимо решение в тази част.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за основателна.

Районен съд гр.Н.П. е бил сезиран с претенция за намаляване на завещателно разпореждане и за делба от Д.С.Г. срещу Г.Б.Г. на три недвижими имота, два от които са били допуснати до делба при квоти 5/8 за ищцата и 3/8 за ответницата. По отношение на третия имот, недопуснат до делба, атакуваното решение, както бе посочено по - горе е недопустимо и подлежи на обезсилване. След установяване наличие на предпоставките на чл.349, ал.2 от ГПК съдът е възложил на ищцата недвижимия имот - Апартамент с идентификатор 52009.503.478.1.70 по КК, и е присъдил сума за уравнение на дяла на ответницата в размер на 3084,56 лева. От изготвената в първоинстанционното производство съдебно - техническа експертиза е установено, че пазарната стойност на процесния апартамент е 16451 лева. Притежаваната част от ответницата е 3/8 ид.ч., или стойността на частта ѝ е в размер на 6169,13 лева, които следва да и се присъдят за уравнение на дяла.

Предвид изложеното, съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която на ответницата е определено уравнение на дяла в размер на 3084,56 лева, и вместо това постановено друго, с което ищцата бъде осъдена да ѝ заплати сумата от 6169,13 лева за уравнение на дяла. Решението следва да се коригира и в частта за присъдените държавни такси върху стойността на дела, като ищцата се осъди да заплати допълнително 205,64 лева, а ответницата - 123,38 лева, до пълния дължим размер на държавната такса. С оглед фактическата липса на спор по някоя от претенциите, и съобразно чл.355 от ГПК, деловодните разноски на страните, както за първоинстанционното, така и за въззивното производство следва да останат в тежест на всяка от тях, така, както са направени.

Водим от горното, и на основание чл.270, ал.3 и чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение №358 от 08.12.2016г. постановено по гр.д.№1346/2015г. на Районен съд - гр.Н.П., в частта, с която е изнесен на публична продан следния недвижим имот: ЗАСТРОЕНО и НЕЗАСТРОЕНО ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 870 кв.м., находящо се в землището на с.П., общ.Н.П., обл.Ш., за което по регулационния план е отреден УПИ ІІ-126 от кв.25, ведно с построеното в имота ЖИЛИЩЕ с РЗП 70.00кв.м., подобрения и насаждения, при граници на поземления имот: от две страни - улица, УПИ І-178, УПИХІІ-125 и УПИ ІІІ-125, като НЕДОПУСТИМО.

ОТМЕНЯ решение №358 от 08.12.2016г. постановено по гр.д.№1346/2015г. на Районен съд - гр.Н.П., САМО В ЧАСТТА, с която Д.С.Г. с ЕГН ********** е осъдена да заплати на Г.Б.Г. с ЕГН **********, за уравнение на дела ѝ сумата в размер на 3084,56лв., като вместо това, в тази част, ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Д.С.Г. с ЕГН ********** да заплати на Г.Б.Г. с ЕГН **********, за уравнение на дела ѝ, сума в размер на 6169,13 лева /шест хиляди сто шестдесет и девет лева и тринадесет стотинки/.

ОСЪЖДА Д.С.Г. с ЕГН ********** да заплати държавна такса върху стойността на дела си в размер на още 205,64 лева /двеста и пет лева и шестдесет и четири стотинки/.

ОСЪЖДА Г.Б.Г. с ЕГН ********** да заплати държавна такса върху стойността на дела си в размер на още 123,38 лева /сто двадесет и три лева и тридесет и осем стотинки/.

Разноските остават за всяка от страните така както са направени.

В необжалваната част решението е влязло в законна сила.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

След влизане в сила на решението делото да се докладва на докладчика на гр.д.№1346/2015г. на НПРС, за отстраняване на констатираните очевидни фактически грешки.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.