Р Е Ш Е Н И Е № 66

гр.Шумен 5.04.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в открито заседание на двадесет и трети март , две хиляди и седемнадесета година , в състав:

Председател: Азадухи Карагьозян

Членове:1. Ралица ХаджиИ.

2. Мирослав Маринов

при секретаря Ю.А. и като разгледа докладваното от съдия Азадухи Карагьозян В.гр.д.№48 по описа за 2017г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №350/6.12.2016г. по гр.д.№528/2016г. по описа на НПРС, съдът е допуснал да се извърши съдебна делба между М.Р.М. с ЕГН:********** ***, Р.Р.М. с ЕГН:********** ***, А.Р.М. с ЕГН:********** *** и Б.М.М. с ЕГН:********** с адрес: *** на следните недвижими имоти: 1/ДВОРНО МЯСТО с площ от 1850 кв.м., находящо се в с.И., ..., ..., съставляващо УПИ II-149, кв.36 по плана на селото, ведно с построените в него ЖИЛИЩНА СГРАДА и ВТОРОСТЕПЕННИ ПОСТРОЙКИ, при граници: УПИ I-149, УПИ VIII-148, УПИ IV-148 улица, улица и 2./ПРАЗНО /ДВОРНО МЯСТО с площ от 2300 кв.м., находящо се в с.И., ..., ..., съставляващо УПИ I-149 кв.36 по плана на селото,при граници:УПИ II -149, УПИ VIII-148, УПИ VI-150,улица,улица, при квоти за съделителите: Р.Р.М. 1/8 ид.ч., М.Р.М. -1/8 ид.ч., А.Р.М. - 4/8 ид.части в режим на СИО с Б.М.М. и А.Р.М. 2/8 ид.части.

Решението е обжалвано от ищеца А.Р. М., действащ ,чрез пълномощника си адв.Н.И. от ШАК като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо това съдът да постанови ново с което да отхвърли предявеният иск за делба.

Въззиваемите страни Р.Р.М. и М.Р.М. , ,действащи ,чрез пълномощника си адв.Ж. Н. от ВАК са депозирали отговор на въззивната жалба с който я оспорват като неоснователна и недоказана и молят съдът да я остави без уважение и да потвърди обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК , от надлежни страни и при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните, както и събраните по делото доказателства , съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна: Видно от удостоверение за наследници №45 от 26.10.2016 г., изд. от Кметство с.И., общ. Н.П. Е.Ю.Р. е починала на 20.03.1980 г., като е оставила за свои законни наследници преживелият съпруг Р.М.Р., както и четирите си сина- ищците Р.Р.М. и М.Р.М., ответника А.Р.М. и И..Р.ов М.. С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, издаден въз основа на обстоятелствена проверка №33, ....... г., е било признато правото на собственост на Р. *** върху двата процесни недвижими имота. По време на придобиване на собствеността по давност Р. М.Р. е бил в граждански брак с Е.Ю.Р.. Видно от нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка №99, ... г., Р. М.Р. се е разпоредил със своята 1/2 ид.част от двата процесни имота в полза на сина си А.Р.М.. А.М. към момента на придобиване на собствеността е бил в граждански брак с ответницата Б.М.М., от 05.02.1976 г., видно от удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак №0001/05.02.1976 г., съставен в с.В., обл.Ш., поради което имотите са придобити в режим на СИО с ответницата . Видно от удостоверение за наследници № 18/10.05.2016 г. , изд. от Кметство с.И., обл.Ш., Р. М.Р.е починал на 23.12.2002 г., за което е бил съставен акт за смърт №11 от същата дата. С нотариален акт за дарение №85, ... г. наследникът И..Р. М. дарява на ответника А.М. 1/8 ид.част от двата процесни имота.

Към датата на смъртта на наследодателката Е.Ю.Р. е действала разпоредбата на чл. 14 ал.7 от отменения СК (отменен 01.07.1985 г.), според която при прекратяване на имуществената общност поради смърт на единия от съпрузите се прилагат разпоредбите относно наследяването и делбата, но когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество. Затова след прекратяване на общността преживелият съпруг е станал изключителен собственик на ½ ид.част от двата процесни имота, а всеки от синовете на наследодателката Е.Р. е получил по 1/8 ид.част от имотите, по наследство от нея.

Предвид гореизложеното всеки от ищците е получил по наследство от майка си Е.Ю.Р. по 1/8 ид.част от двата процесни недвижими имота, ответникът А.Р.М. притежава 4/8 ид.части в режим на СИО със своята съпруга Б.М.М., както и 1/8 ид.част по наследство от майка си Е.Р. и 1 /8 ид.части по силата на дарението от брат си И..Р.ов М..

Ответникът А.М. *** ООД и „Енерго про Продажби“АД с адрес на потребление с.И., .... От Удостоверения за данъчна оценка №437/17.05.2016 г. и №436/16.05.2016 г., двете издадени от отдел „Местни данъци и такси“ към Община Н.П. е видно , че ищецът М.Р.е декларирал съсобствеността си в двата процесни имота и заплаща данъчните си задължения съобразно дела си. Видно от същите удостоверения, като съсобственици са посочени двамата ищци и двамата ответници, със съответните квоти в съсобствеността, като всеки от тях няма непогасени данъчни задължения.

При така установената фактическа обстановка , съдът достигано до следните правни изводи: Ищците са предявили срещу ответниците иск с правно основание чл.34 от ЗС за делба на следните наследствени на страните недвижими имоти : 1/ДВОРНО МЯСТО с площ от 1850 кв.м., находящо се в с.И., Община Н.П.,обл.Ш., съставляващо УПИ II-149, кв.36 по плана на селото, ведно с построените в него ЖИЛИЩНА СГРАДА и ВТОРОСТЕПЕННИ ПОСТРОЙКИ, при граници:УПИ I-149, УПИ VIII-148, УПИ IV-148 улица, улица и

2/ ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО с площ от 2300 кв.м., находящо се в с.И., ..., съставляващо УПИ I-149 кв.36 по плана на селото,при граници:УПИ II -149, УПИ VIII-148, УПИ VI-150,улица,улица , която да се допусне от съда при следните квоти : за Р.Р.М.-1/8 ид.ч., за М.Р.М.-1/8 ид.ч., за А.Р.М. и Б.М.М. - 4/8 ид.ч.в режим на СИ и за А.Р.М. - на лично основание 2/8 ид.ч.

Ответниците оспорват искът за делба ,като твърдят ,че те са изключителни собственици на двата имота ,тъй като са ги придобили по давност . След смъртта на наследодателя Р. М.Р. през 2002г. двамата ответници завладели изцяло процесните имоти и афиширали това владение пред всички по категоричен и несъмнен начин. Владението им не било оспорвано от никой, включително и от двамата ищци и в полза на ответниците бил изтекъл 10 годишния давностен срок при съвместно владение, върху частите на двамата ищци.

От събраните по делото доказателства не се доказа твърдението на ответниците ,че са упражнявали владение върху двата имота от 2002г. и са ги придобили по давност. Сам по себе си фактът на осъществяване на фактическа власт върху процесните имоти не е достатъчен , за да се приеме ,че е налице владение като основание за придобиване по давност на идеалните части на останалите сънаследници- двамата ищци . Наследник , който ползва целият наследствени имот е владелец само на своята идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите сънаследници. За да се превърне във владелец на целият имот и да придобие собствеността върху целият имот по силата на давност , този сънаследник следва да отблъсне владението на останалите съсобственици и сънаследници , т.е. да доведе до знанието им намерението си да свои имота изцяло и да ги уведоми ,че отказва да признае правата им , като не остави у тях съмнение за новото си субективно отношение към веща , като в този смисъл е и съдебната практика. В ТР№1/6.08.2012г. на ВКС по т.д.№1/2012г. на ОСГК е прието ,че ако съсобственик се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част ,той трябва да докаже при спор за собственост , че е извършил действия ,с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. Следователно е в тежест на ответниците и те трябваше да докажат по делото , че са владяли изцяло двата имота , вкл. и идеалните части на двамата ищци в продължение на 10г. , но също така и фактът ,че анимусът им да ги държат за себе си е бил изразен изрично и демонстриран пред двамата ищци. Знанието у тях , че двамата ответници са започнали да своят и техните идеални части от имотите само за себе си не може да се предполага , а то следваше да се докаже от тях при условията на пълно и главно доказване , което те не успяха да установят по делото. От показанията на свидетелите разпитани по делото не се установи по безспорен и категоричен начин ,че ответниците са владяли двата имота изцяло са себе си като свои и са уведомили двамата ищци , че вече не са само държатели на техните идеални части , а са започнали да ги своят и че отказват да признаят правото им на съсобственици относно процесните имоти. Също така двамата ответници до датата на завеждане на исковата молба не са се и позовали на изтекла в тяхна полза придобивна давност по отношение на идеалните части от двата имота на двамата ищци.

Предвид гореизложеното , двамата ответници не са придобили по давност собствеността на притежаваните по наследство от ищците идеални части от процесните имоти, тъй като не се установи те да са владели тези идеални части за периода от 2002г. до датата на завеждане на исковата молба.

Поради това предявеният иск за делба на процесните имоти е основателен и доказан и следва да се уважи , като делбата се допусне между страните при следните квоти : за Р.Р. М. 1/8 ид.ч., за М.Р. М. -1/8 ид.ч., за А.Р.М. и Б.М.М. - 4/8 ид.части в режим на СИО и за А.Р.М. 2/8 ид.части.

Ето защо решението на НПРС е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди , а депозираната срещу него жалба е неоснователна и недоказана. Съобразно изхода от спора на жалбоподателите не се следват разноски по делото , а въззиваемите не са направили такива пред ШОС.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 ал.1 от ГПК ,съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №350/6.12.2016г. по гр.д.№528/2016г. по описа на НПРС .

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС при условията на чл.280 ал.1 от ГПК.

Председател: Членове: 1. 2.