Р Е Ш Е Н И Е

№ 71

гр. Шумен , 18.04.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публичното съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател:К.Моллов

Членове:1.А.Карагьозян

2.Р.Хаджииванова

при секретаря Ю.А. като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова В.гр.дело №51 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 80/16.03.2015г. по гр.д.№711/2014г. НПРС е отхвърлил като недоказан иска с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от Ю.Д.М. срещу И.О.О. за предаване на владението на следния недвижим имот: нива от 10дка, ІІІ кат. в местността „М.М.”, имот №60005 по плана за земеразделяне на землището на с.С.В., община К., Ш. обл., при граници: №600007, 60003, 191, 60006, като на основание чл.194, ал.3 от ГПК, съдът е признал за недоказано направеното от ищеца оспорване на автентичността на подписа на С.Н.Ш., поставен под молба –декларация за обстоятелствена проверка, приложена по нотариално дело №..22/2012г. на нотариус П.А., както и автентичността на подписа на С.Н.Ш. в нот.акт №114, т...., рег.№..., д.№..23/2012г. на нотариус П.А..

С решение №173/17.07.2015г. по в.гр.д.№286/2015г. на ШОС, образувано по въззивна жалба на ищеца, решение №80/16.03.2015г. по гр.д.№711/2014г. на НПРС е било потвърдено. С решение №79/13.07.2016г. по гр.д.№4964/2015г. kd ВКС на РБългария, актът на въззивната инстанция е бил отменен, а делото изпратено на НПРС с изрични указания за произнасяне по реда на чл.247 от ГПК относно допуснатата в решението очевидна фактическа грешка, след което делото да се върне на ШОС за произнасяне по въззивното обжалване. В мотивите си касационната инстанция е посочила, че съгласно ТР№4/2014г. на ОСГК на ВКС, когато съдът е сезиран с иск по чл.108 от ЗС, трябва да се произнесе с отделен установителен диспозитив относно правото на собственост на ищеца и а ако ищецът бъде признат за собственик, но няма основание да му се предаде владението на имота, с първия диспозитив следва да бъдат признати правата му, а с втория да се отхвърли иска в осъдителната част, а не да се отхвърля ревандикационния иск изцяло. Така в случая в мотивите си първоинстанционният съд бил формирал воля по предмета на спора, но тя не била намерила израз в диспозитива/районният съд след като приел в мотивите към решението, че ищецът се легитимира като собственик на процесния имот и отрекъл правта върху същия имот на ответника и на неговия праводател, отхвърлил иска за предаване владението на имота по съображения, че не било доказано, че имотът се владее от ответника/, поради което първоинстанционният съд следвало да постанови по реда на чл.247 от ГПК установителен диспозитив, съответстващ на приетото в мотивите за принадлежността на правото на собственост на процесния имот, като по този начин ответникът също ще получи защита на правата си, тъй като не е могъл да обжалва самостоятелно мотивите към решението, отричащи неговите права върху имота.

С решение №297/05.10.2016г. по гр.д.№711/2014г. НПРС е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в първоначалното си решение, като признал за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик по наследствено правоприемство на 1/10ид.ч. от процесната нива и е присъдил разноски, като въпреки изричните указания на касационната инстанция /искът за ревандикация касае установяване собствеността и предаване владението на целия имот/ не се е произнесъл с установителен диспозитив по отношение на останалите 9/10ид.ч. от имота/липсват както диспозитив, така и мотиви касателно наличието на очевидна фактическа грешка по отношение собствеността върху 9/10ид.ч. от имота/.

Ищецът е депозирал въззивна жалба рег.№5373/20.10.2016г. срещу горепосоченото решение, в частта, с която е отхвърлен иска му за признаване за установено по отношение на ответника, че е собственик на 9/10ид.ч. от процесната нива. Със същата жалба е депозирал искане за допълване на решение №297/05.10.2016г., тъй като въпреки че искът касае целият имот, съдът е постановил диспозитив само за 1/10ид.ч. от имота, като за останалите 9/10ид.ч. няма произнасяне. Моли, по реда на поправка на очевидна фактическа грешка, както е указал ВКС на РБългария, да бъде признато правото на собственост на ищеца върху целия имот.

С решение №1 от 03.01.2017г. по гр.д.№711/2014г., НПРС е отхвърлил молбата на ищеца за допълване на решение №297/05.10.20.2016г., като бъде признато за установено по отношение на ответника, че е собственик на 9/10ид.ч. от имота по силата на изтекла в негова полза придобивна давност.

Срещу това решение ищецът е депозирал жалба рег.№440/24.01.2017г., като претендира отмяната му и уважаване на искането му за постановяване на диспозитив относно собствеността върху 9/10ид.ч. от процесната нива. Излага, че същото било постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, материалния закон и било необосновано. Съдът вместо да обсъжда процесуалноправния въпрос има ли, или не, произнасяне касателно собствеността по отношение на 9/10ид.ч. от имота, разглеждал материалноправния въпрос за правото на собственост.

Въззиваемият И.О.О., чрез процесуалния си представител адв.Д.М. при САК, взема становище по неоснователността на въззивните жалбите с рег.№5373/20.10.2016г. и с рег.№440/24.01.2017г..

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбите и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

По отношение на въззивна жалба с рег.№5373/20.10.2016г.: Със същата се обжалва решение №297/05.10.2016г. по гр.д.№711/2014г. НПРС, постановено по реда на чл.247 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка, в частта, с която е отхвърлен иска на ищеца за признаване за установено по отношение на ответника, че е собственик на 9/10ид.ч. от процесната нива. Доколкото със соченото решение първоинстанционният съд не е допуснал поправка в този смисъл/липсват както мотиви, така и диспозитив/, то депозираната жалба се явява недопустима, поради липса на предмет на обжалване. Като последица от това, производството касателно същата следва да бъде прекратено.

По отношение на жалба с рег.№440/24.01.2017г. срещу решение №1 от 03.01.2017г. по гр.д.№711/2014г.: Въпреки, че съдът е приел, че е бил сезиран с искане за допълване на решението за поправка на очевидна фактическа грешка №297/05.10.2016г. по гр.д.№711/2014г. на НПРС, не е обследвал въпроса налице ли са предпоставките за такова допълване, а отново по същество е изложил мотиви касателно собствеността върху 9/10и.ч. от процесната нива, като с диспозитив е отхвърлил молбата за допълване на решението. Или отново не е постановил установителен диспозитив, съответстващ на приетото в мотивите за принадлежността на правото на собственост на 9/10ид.ч. от процесния имот.

Съдържанието и обема на търсената съдебна защита се извежда от изложеното от страната, а определяне правната квалификация е дейност на съда. Така в случая, видно от естеството на изложеното във въззивна жалба рег.№5373/20.10.2016г., на практика първоинстанционният съд е бил сезиран от ищеца не с искане за допълване на решението за поправка на очевидна фактическа грешка №297/05.10.2016г. /в случая и доколкото искането за поправка на очевидната фактическа грешка е било по почин на ВКС на РБългария, не би могло да се приеме, че има непроизнасяне по цялото искане на самата страна/, а отново с искане за поправка на очевидна фактическа грешка-съдът да се произнесе с установителен диспозитив касателно собствеността на целия процесен имот/т.е. и за 9/10ид.ч. от него/, съгласно приетото в мотивите на решението, в който смисъл са били и изричните указания на ВКС на РБългария.

Или с обжалвания акт - решение №1 от 03.01.2017г. по гр.д.№711/2014г. НПРС се е произнесъл по искане за допълване на решението за поправка на явна фактическа грешка, с каквото на практика не е бил сезиран, съответно не се е произнесъл по искането за допускане на явна фактическа грешка, а именно да се произнесе с установителен диспозитив, съответстващ на приетото в мотивите за принадлежността на правото на собственост на процесния имот касателно останалите 9/10ид.ч. от имота.

Предвид изложеното и доколкото въззивният съд следи служебно за допустимостта на обжалваното решение, първоинстанционното решение №1 от 03.01.2017г. по гр.д.№711/2014г. следва да бъде обезсилено , а делото върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по искането на страната за поправка на очевидна фактическа грешка – да се произнесе с установителен диспозитив, съответстващ на приетото в мотивите за принадлежността на правото на собственост на процесния имот касателно останалите 9/10ид.ч. от имота, в какъвто смисъл са и указанията на ВКС на РБългария, задължителни за първоинстанционния съд.

Само за прецизност следва да се отбележи, че предмет на настоящото производство са само сочените две жалби - въззивна жалба с рег.№5373/20.10.2016г. и жалба с рег.№440/24.01.2017г., не и въззивна жалба вх.№1441/20.03.2015г. срещу отхвърлянето на иска за предаване владението на имота. Последната може да бъде разгледана от въззивната инстанция едва след постановяване по реда на чл.247 от ГПК, от първоинстанционния съд, на установителен диспозитив, съответстващ на приетото в мотивите за принадлежността на правото на собственост по отношение на целия имот и едновременно с евентуална жалба на ответника относно установителната част на решението, съгласно указанията и на касационната инстанция.

Разноските в настоящото производство не следва да се присъждат, доколкото съгласно разпоредбата на чл.78 от ГПК, страната има право на разноски с оглед крайния изход на делото. Тъй като настоящата инстанция не слага край на производството по делото като цяло, с решението не се формира като правна последица сила на присъдено нещо /производството по отстраняване на очевидна фактическа грешка се намира с исковия процес във функционална зависимост/, то разноските ще се присъдят с последващия съдебен акт, при решаване на спора по същество при новото разглеждане на делото – съобразно неговия краен изход.

Водим от горното и на основание чл.270, ал.3 от ГПК, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба рег.№5373/20.10.2016г., против решение №297/05.10.2016г. по гр.д.№711/2014г. на НПРС, в частта, с която е отхвърлен иска за признаване за установено по отношение на ответника, че е собственик на 9/10ид.ч. от нива от 10дка, ІІІ кат. в местността „М.М.”, имот №60005 по плана за земеразделяне на землището на с.С.В., като ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на същата.

ОБЕЗСИЛВА решение №1 от 03.01.2017г. по гр.д.№711/2014г.

ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне по искането за поправка на очевидна фактическа грешка, съдържащо се във въззивна жалба рег.№5373/20.10.2016г./непрецизно формулирано като искане за допълване на решение/, а именно съдът да се произнесе с установителен диспозитив, съответстващ на приетото в мотивите за принадлежността на правото на собственост на процесния имот касателно останалите 9/10ид.ч. от процесната нива от 10дка, ІІІ кат. в местността „М.М.”, имот №60005 по плана за земеразделяне на землището на с.С.В., имота .

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария, в едноседмичен срок в прекратителната част, имаща характера на определение, а в останалата част, в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.