Р Е Ш Е Н И Е

№ 73

гр.Шумен, 18 Април 2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: А. Карагьозян

Членове:1. Р. Хаджииванова

2. М. Маринов

при секретаря Ю. А., като разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №54 по описа за 2017 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №16 от 13.01.2017г., по гр.д.№2029/2016г., Районен съд - гр.Шумен е прекратил гражданския брак между Н.Х.Ю. и В.С.М. - Ю., като дълбоко и непоправимо разстроен, възстановил е предбрачното фамилно име на жената и е предоставил ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Ш.... на мъжа, като е осъдил жената да го напусне. С решението са присъдени и дължимите държавни такси по разгледаните претенции.

Недоволен от така постановеното решение останала жената, поради което и атакува решението в частта с която е предоставено ползването на семейното жилище, като сочи доводи за недопустимост на първоинстанционното решение в тази му част, евентуално за незаконосъобразност и неправилност, поради което моли същото да бъде обезсилено, евентуално отменено в атакуваната му част и постановено друго, с което да ѝ бъде предоставено ползването на семейното жилище. Претендира деловодни разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага че решението е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част, поради което и спора следва да се разгледа по същество. По правната си същност производството по претенцията за предоставяне ползването на семейното жилище не е исково, а спорна съдебна администрация - форма на съдебна намеса в гражданските правоотношения, осъществявана по реда на двустранно спорно производство, решението по което няма сила на пресъдено нещо и може да бъде променяно при промяна на обстоятелствата. Съгласно чл.322, ал.2 ГПК искането за ползване на семейното жилище се съединява с брачния иск, поради което то следва да бъде въведено от ищеца с исковата молба, а от ответника може да бъде предявено с отговора на исковата молба или насрещен иск. След въвеждането му като предмет на делото от една от страните, становището на насрещната страна относно начина на разпределянето му или на кого от съпрузите да бъде предоставено ползването, съставлява правен довод, който може да бъде заявен включително и до приключване на устните състезания по делото, в който смисъл е и задължителната съдебна практика, постановена по реда на чл.290 от ГПК - Решение №511/16.01.2013г. по гр.д.№1364/2011г. ІV г.о. на ВКС и др.. След като ищеца надлежно и в срок е поискал от съда да се произнесе за ползването на семейното жилище, а насрещната страна не е съгласна с искането, и сочи аргументи, оборващи тезата на ответника, съответно наличието на по - голяма жилищна нужда за нея, съдът следва да извърши преценка на установените по делото факти, обуславящи жилищната нужда на всеки от съпрузите, здравословното състояние и всички други обстоятелства, касаещи правото на ползване по смисъла на чл.56, ал.5 от СК, и да предостави ползването на семейното жилище на съпруга с по - голяма нужда, при констатирана невъзможност за ползването му поотделно /липса на възможност за обособяване на самостоятелни реални части от жилището/ и нетърпими отношения между съпрузите.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за основателна.

Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция с правно основание чл.49, ал.1 от СК, от В.С.М. - Ю. срещу Н.Х.Ю., за прекратяване на сключения между тях граждански брак, възстановяване на предбрачното ѝ фамилно име и предоставяне ползването на семейното жилище. Излага, че от есента на 2014г. ответника е започнал да проявява признаци на психично заболяване /диагностицирано в последствие като "биполярно разстройство"/, и след няколко месечен престой в дома на родителите си, отново се върнал в семейното жилище през пролетта на 2015г. През м.Март 2016г. състоянието му отново се обострило, и след лечение в психиатрично заведение се върнал в дома на родителите си, където живеел и към настоящия момент. В срока за отговор ответника е депозирал такъв, като заявява, че страните са във фактическа раздяла от м.Март 2016г. и също желае прекратяване на брака, противопоставя се на предоставянето ползването на семейното жилище на жената, тъй като същата разполагала с друго жилище, което предоставяла на наематели.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна /досежно атакуваната част от решението/: Страните са бивши съпрузи, сключили граждански брак с Акт за граждански брак №223/14.07.2007 г., на Община Ш., прекратен с атакуваното решение. Семейното жилище, на адрес: гр.Ш...., е съсобствено на страните, със застроена площ от 75,67 кв.м. и се състои от две стаи, столова с кухненски бокс и сервизни помещения. От показанията на разпитаните свидетели, както и от безспорно заявените от страните факти, се установява, че съпрузите живеели разделени от месец Март 2016г., като от този момент ответника напуснал семейното жилище и заживял заедно с родителите си, а жената останала да живее в семейното жилище. Жилището имало една кухня, която се намирала в коридора, и една баня и тоалетна. Горното обосновава, че от семейното жилище на страните не могат да се обособят две самостоятелни жилища съобразно изисквания на чл.40 от ЗУТ, тъй като не може да се осигури за всяко самостоятелни вход, кухня, баня, тоалетна и складово помещение. Жената е декларирала, че притежава и друго жилище - гарсониера с площ от 33,96 кв.м. в гр.Ш...., в което тя не живеела повече от девет години, и което се ползвало от трети лица, допуснати предвид честите течове в апартамента. Мъжът е притежавал Апартамент №... в гр.Ш... с площ от 87,550 кв.м., което на 09.06.2015г. е дарил на родителите си, в което жилище живее и към настоящия момент. Ответника сам е решил да напусне семейното жилище и да заживее отново с родителите си, най - вероятно предвид необходимостта от специфични грижи за здравословното му състояние, които родителите в най - пълна степен биха му осигурили.

Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: Както бе отбелязано по - горе, съдът е бил надлежно сезиран с искане за предоставяне ползването на семейното жилище и от двамата съпрузи. В конкретния случай страните не спорят, че семейното жилище е това в гр.Ш...., че то е съсобствено по между им, същото не може да се ползва от двамата съпрузи поотделно, след като не може да се обособи в отделни самостоятелни жилища, а и не може да се разпредели след като отношенията между страните не са търпими /съпрузите са фактически разделени, и живеят в различни жилища от повече от една година, именно съвместното им съжителство е довело до конфликтните ситуации по между им, в т. см. и Р №428/28.10.2011г. по гр.д.№524/2010г. ІV г.о. на ВКС, Р №247/25.06.2010г. по гр.д.№239/2009г. ІV г.о. на ВКС и др./, поради което следва да се вземе в предвид жилищната нужда на съпрузите, здравословното състояние и другите обстоятелства. Жилищната нужда е предпоставка, а не критерий за решаване на въпроса за ползването на семейното жилище, но в процесния случай предвид установеното разпореждане с притежаваното от мъжът друго жилище в индивидуална собственост - дарил го е на родителите си малко преди фактическата раздяла, като по този начин сам се е поставил в жилищна нужда, обстоятелство което не би могло да обоснове последната, поради което следва да се приеме, че и двете страни разполагат с друго жилище в местопребиваването си. Безспорно установено е по делото, че към настоящия момент ищцата живее в семейното жилище и изплаща банковия кредит, с който е заплатена по - голямата част от цената на жилището, а другото жилище, което притежава, към настоящия момент не било годно за нормално обитаване. Жилището, което мъжът е притежавал, и в което живее и в настоящия момент заедно с родителите си, очевидно е годно за обитаване, и в него ответникът явно има по - добри условия за възстановяване, получавайки нужните грижи и внимание на най - близките му, които биха му осигурили адекватен на здравословното му състояние, спокоен и пълноценен живот. При така установените факти, съдът намира, че жилищната нужда на жената е по - голяма, сравнена с тази на мъжът, поради което и на основание чл.56, ал. 1 СК ползването на семейното жилище следва да бъде предоставено на жената. При изменение на обстоятелствата, всяка страна може да поиска от съда промяна на така постановените мерки, или съсобствениците да ги преуредят като постигнат споразумение, съответно да прекратят съсобствеността по съдебен ред, ако не могат да я поделят своевременно доброволно.

Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд следва да се отмени в частта, с която семейното жилище е предоставено на мъжът, и да се постанови друго, с което семейното жилище се предостави за ползване на жената. В необжалваната част решението е влязло в сила.

С оглед изхода от въззивното производство, на жалбоподателя следва да се присъдят деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 279 лева.

Водим от горното, и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №16 от 13.01.2017г., по гр.д.№2029/2016г. по описа на Районен съд - гр.Шумен САМО в частта, с която е предоставено ползването на семейното жилище - апартамент, находящ се в гр.Ш...., на Н.Х.Ю., и В.С.М. е осъдена да го напусне, като вместо това, в тази част, ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Ш...., собственост на Н.Х.Ю. и В.С.М., на В.С.М. с ЕГН **********.

В необжалваната част решението е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА Н.Х.Ю. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на В.С.М. с ЕГН **********, направените във въззивната инстанция деловодни разноски в размер на 279 лева /двеста седемдесет и девет лева/.

На основание чл.280, ал.2, т.2 от ГПК, решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.