Р Е Ш Е Н И Е № 69

гр. Шумен, 11.04.2017 г.

Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на тридесети март две хиляди и седемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Св. Станчев

2. Т. Димитрова

при секретаря С. М., като разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова в.гр.д. № 61 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на С.С.К. срещу решение № 26/02.02.2017 г. по гр.д. № 497/2016 г. по описа на НПРС, в частта, в която е обявено, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи.

Жалбоподателката намира обжалваното решение за неправилно, необосновано и постановено в противоречие със събрания доказателствен материал, по съображения подборно изложени в жалбата й, с оглед на които моли въззивният съд да го отмени в частта, в която е обявено, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи, като вместо това постанови, че вина за разстройството на брака има съпругът К.Р.К..

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият К.Р.К., действащ чрез пълномощника адв. Д. И. от ШАК, депозира отговор на жалбата, в който я оспорва като неоснователна и моли за оставянето й без уважение.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, поради следното:

Предмет на разглеждане в първоинстанционното производство е, предявен от въззиваемия срещу жалбоподателката, иск по чл.49 от СК, за прекратяване на сключения помежду им граждански брак като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на съпругата, обективно съединен с искове за възстановяване предбрачното фамилно име на жената и възлагане ползването на семейното жилище на мъжа. В срока за отговор, ответницата е предявила насрещни претенции за прекратяване на брака й с ищеца по изключителна вина на последния и възлагане ползването на семейното жилище на нея, респ. – съвместно на двамата съпрузи, като е заявила, че не желае да възстанови предбрачното си фамилно име, тъй като това би й създало значителни неудобства. В пледоарията си по същество процесуалният й представител е заявил, че не се противопоставя ползването на семейното жилище да бъде предоставено на ищеца.

С решението си първоинстанционният съд е прекратил сключения между страните граждански брак като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи, предоставил е ползването на семейното жилище на мъжа, отхвърлил е искането на ищеца за възстановяване предбрачното фамилно име на ответницата и е осъдил всяка от страните да заплати допълнителна държавна такса по сметка бюджета на съдебната власт, в размер на по 7.50 лева. Решението се обжалва от ответницата, в частта, с която е постановено, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи.

При извършена проверка по чл.269, ал.1 от ГПК, въззивният съд констатира, че постановеното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

По същество на правния спор, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установява, че страните са сключили граждански брак на ....1959 г., в гр. К., ОБЛ. Ш., за което е бил съставен акт № 0004/....1959 г. на Община – К.. От брака си имат родени две, пълнолетни деца – Р.К. Р. и М.К. Р.. След пенсионирането на двамата, отношенията им охладнели. Когато здравословното състояние на въззиваемия се влошило, той се прибрал от село и заживял със съпругата си в семейното им жилище в гр. К., което се обитавало и от един от синовете им. След завръщането му, същият се държал параноично, постоянно се страхувал, че някой го е обрал или е ипотекирал къщата и започнал да отправя обвинения към жалбоподателката, че не го издържа и не се грижи за него. През 2014 г., при спречкване между двамата, въззиваемият изкривил и счупил 4-ти пръст на лявата й ръка. Пак при скандал помежду им, взел брадва и започнал да гони жена си с нея, като след намесета на сина им – свид. М. Р. конфликтът бил прекратен. След тези инциденти жалбоподателката напуснала семейното жилище и се преместила при сестра си, като от около три години съпрузите са във фактическа раздяла. Въпреки това, конфликтите помежду им продължили като в част от тях били замесени и децата им, едното от които – синът М. застанал на страната на майка си. През месец декември 2015 г. въззиваемият подал оплакване до РУ – Н.П. за осъществен психически тормоз и заплахи за физическа разправа от страна на жалбоподателката. По този повод тя, синът й М. Р. и сестра й Г.В. били предупредени от полицейските органи да не нанасят физически и психически тормоз, както и да не отправят заплахи към К.К.. По делото са представени документи, че въззиваемият страда от сериозни неврологични заболявания, а от показанията на свид. Р. се изяснява, че към момента той не е обгрижван и не получава помощ от никой от близките си, което явно е провокирало негативното му отношение и агресивно поведение към тях, видно и от изложеното в отговора на въззивната жалба. По делото са изслушани единствено показанията на сина на страните М. Р., който очевидно подкрепя своята майка и осъжда поведението на баща си. От разпита му и останалите доказателства по делото обаче не може да бъде направен категоричен извод, че визираните актове на агресия от страна на въззиваемия не са били предизвикани по никакъв начин от страна на жалбоподателката, каквито доводи се навеждат от нея във въззивната жалба, респ. - че виновен за конфликтите им е единствено въззиваемия. Бракът между страните е продължил повече от петдесет години, като по делото се установи, че отношенията помежду им са се влошили през последните три – четири години, без да се установяват важни и съществени причини за това, което налага извод, че промените се дължат на възрастови изменения в психиката и възприятията на двамата, които не са могли да преодолеят сами, без някой от двамата да може бъде посочен като единствена причина за появата на неразбиране и нетърпимост помежду им, прераснали недопустимо и в агресия един спрямо друг, при която физически е доминирал по-силният. Предвид горното и, че от събраните по делото доказателства не се установява, че само единият от съпрузите е станал причина с поведението и отношението си към другия за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, настоящата инстанция приема, че вината за разтрогването му е и на двамата.

В съответствие с изложеното, заключава, че в обжалваната част първоинстанционното решение е правилно и следва да се потвърди.

Водим от горното,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 26/02.02.2017 г. по гр.д. № 497/2016 г. по описа на Районен съд – Нови пазар В ЧАСТТА, в която е установено, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на гражданския брак между К.Р.К., ЕГН **********,*** и С.С.К., ЕГН **********,*** е на двамата съпрузи.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.