Р Е Ш Е Н И Е

№ 121

гр.Шумен, 14.VІІ.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд,в открито съдебно заседание на двадесети юни 2017г. г.в състав:

Председател:Лидия Томова

Членове:1. Теодора Димитрова

2. Мирослав Маринов

като разгледа в.гр.д.133/2017г. на Шуменския окръжен съд,за да се произнесе,взе предвид :

Производството по настоящото въззивно дело е образувано по въззивна жалба на П.Й.П.,с ЕГН **********,***,ет.1,ап18,адв.С.И.,

против Решение №62 от 3.ІІ.2017г. по гр.д. № 2192 за 2016 г. на Шуменския районен съд,с което е уважен изцяло предявеният от Гаранционен фонд-гр.София,ул.”...”№2,ет.4,съд.адрес:***,к. № 4,адв.М.П.,същата и процес.представител на ищеца,иск против ответника и жалбоподател в настоящото производство , с основание на иска по чл.45 от ЗЗД и чл.288 ал.12 от Кодекса на застраховането/отм./сега чл.558 ал.7 от КЗ,като ответника е осъден да заплати на ищеца сумата 8129,47 лева,представляваща обезщетение по щета № 210134/28.VІ.2011г.,ведно със законната лихва върху главницата от 31.VІІІ.2016г. до окончателното й изплащане,както и сумата от 325,18 лева-направени по делото разноски от ищцовата страна.

Оплакванията във въззивната жалба са за допуснати от първоинстанционния съд процесуалноправни и материалноправни нарушения в първоинстанционното решение,довели до неговата неправилност,по съображения, изложени във въззивната жалба.Моли въззивния съд да отмени първоинстанционно решение и вместо него да бъде постановено друго,с което исковите претенции да бъдат изцяло отхвърлени,като на ответника се присъдят и направените деловодни разноски. Няма нови доказателствени искания.

Постъпил е писмен отговор от насрещната страна по въззивната жалба Гаранционен фонд-София,с който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.Няма нови доказателствени искания.

Въззивният съд,като обсъди оплакванията по жалбата,доводите и аргументите на страните и всички събрани по делото доказателства,прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице-ответник в първоинстанционното производство, в срока по чл.259ал.І от ГПК, отговаря на изискванията по чл.260 и 261 от ГПК,поради което се явява редовна и допустима.

Разгледана по същество,въззивната жалба е неоснователна и недоказана,поради следното:

Ищецът Гаранционен фонд-София излага в исковата си молба,че на основание чл.288ал.1,т.2 от Кодекса за застраховане/отм./сега чл.557ал.3,т.1 от КЗ,изплатил по щета № 210134/28.VІ.2011г. на С.Й.Д.,пострадала като пътник в л.а.”Рено Клио” ,с ДКН Н .../,при ПТП,настъпило на 29.VІІ.2010г.,обезщетение общо в размер на 8129,47лв,от които 7000 лева за неимуществени вреди и 1129,47 лв обезщетение за имуществени вреди.

Виновен за настъпилото вредоносно ПТП ,съгласно влязло в сила Споразумение по НОХД № 1642/2010г. по описа на РС-Шумен,бил ответникът П.Й.П.,който управлявайки собствения си лек автомобил „Опел Вектра” с ДКН ... АС,при извършване на маневра”завой наляво” при кръстовището на бул.”...” с ул.”...” в гр.Шумен,пропуснал движещото се по път с предимство МПС2 ,посочено по-горе,ударил го и така причинил процесното ПТП,със съответния вредоносен резултат.

В нарушение на чл.259 от КЗ,ответникът управлявал автомобила,с който причинил посоченото ПТП,без сключена задължителна застраховка”Гражданска отговорност”.

С регресна покана № 921/4.ХІІ.2014г. ищецът поканил ответника да възстанови заплатеното от Гаранционен фонд,но плащане до момента не било постъпило.

При така изложените обстоятелства, ищецът счита,че има правото на основание чл.45 от ЗЗД и чл.288ал.12 от КЗ/отм./сега чл.558ал.7 от КЗ,да търси и получи от ответника заплатеното вместо него обезщетение на пострадалото лице при процесното ПТП,в посочения размер от 8129,47 лв,по щета № 210134/28.VІ.2011г.,ведно със законната лихва върху главницата,до окончателното плащане.Моли в този смисъл съдът да постанови решението си.Претендира и за направените деловодни разноски.

Ответникът оспорва иска по основание и размер.По същество не оспорва истинността на изнесените в исковата молба факти и обстоятелства,но и пред двете съдебни инстанции прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение претендираното с иска вземане срещу него.

Фактическата обстановка по делото е изцяло и точно изяснена от районния съд ,въз основа на събрания доказателствен материал, анализиран от първоинстанционния съд задълбочено и изчерпателно. Споразумението по НОХД 1642/2010г. на ШРС има силата на присъда,а съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК,влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,неговата противоправност и виновността на дееца.Ето защо следва да се приеме за безспорно установено по настоящото дело,че претърпените неимуществени и имуществени вреди от пострадалата С.Й.Д. в процесното ПТП,причинено виновно от ответника,са в пряка причинна връзка с това негово виновно и противоправно поведение.

Всички фактически изводи на районния съд са обосновани и се споделят напълно от въззивната инстанция,поради което и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на районния съд в установителната част на решението му.

При направените обосновани и правилни фактически изводи, районният съд правилно е приложил и материалния закон досежно предявения главен иск,приемайки този иск за основателен и доказан. Изложените от първоинстанционния съд правни доводи, съображения и изводи в тази връзка съответстват на закона и задължителната съдебна практика по приложението му,поради което се приемат и споделят и от въззивната инстанция.Това се отнася и до изложените от първоинстанционния съд съображения и изводи досежно неоснователността на възражението на ответника за изтекла в негова полза погасителна давност за процесното вземане.

При безспорно доказаното обстоятелство,че към момента на процесната катастрофа , за управлявания от ответника автомобил не е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”, налице са били предпоставките за възникване на имуществена отговорност на Фонда за изплащане на обезщетения на увреденото лице за причинените му имуществени и неимуществени вреди.На това основание,съответно по чл.288ал.1,т.2,б.”г” от КЗ/отм./,сега чл.557ал.3,т.1 от КЗ, ищецът Гаранционен фонд е изплатил на пострадалата обезщетения за причинените й вреди по посочената по-горе щета, в размер ,равен на исковата сума,като с факта на плащането е встъпил изцяло в правата на увреденото лице и има право на регресен иск срещу причинителя на вредите,за възстановяване на вече заплатената като обезщетение сума.

По силата на общата гражданскоправна разпоредба на чл.114 от ЗЗД,погасителната давност за вземането започва да тече от момента,в който то е станало изискуемо,т.е.откогато възниква правото на иск за принудително осъществяване/изпълнение/ на задължението.Съгласно чл.288ал.12 от КЗ,правото на иск на Гаранционен фонд спрямо регресно задълженото лице възниква с факта на плащане и оттогава започва да тече 5-годишната погасителна давност по чл.114 от ЗЗД/В този смисъл:т.14 от ППл.ВС № 7/1977г.;Р.№667/9.Х.2008г. по т.д. №295/2008г. на ВКС ІІ т.о. и др./В процесния случай ищецът е изплатил на пострадалата обезщетението на 30.VІІІ.2011г. с пл.нареждане,прието като писмено доказателство по делото.Исковата молба е изпратена до Районен съд-Шумен на 30.VІІІ.2016г.,по пощата,т.е. в рамките на петгодишния давностен срок,от което и съобразно чл.62ал.2,предл.1 от ГПК следва,че към момента на предявяване на исковата молба ,правото на иск за претендираното процесно вземане не е погасено по давност.

С оглед и във връзка с всичко изложено по-горе,Шуменският окръжен съд намира,че предявеният иск е изцяло основателен и доказан.

Като е уважил същия иск,районният съд е постановил правилно решение-обосновано и законосъобразно.Няма основания за пълна или частична отмяна на същото решение,поради което въззивната жалба срещу него е неоснователна и недоказана.Ето защо обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна претендира да й бъдат заплатени от жалбоподателя направените от нея деловодни разноски за втората съдебна инстанция,но по делото липсват доказателства за такива разходи.Поради това разноски по делото не следва да се присъждат.

Водим от горното,Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №62 от 3.ІІ.2017г.по гр.д. № 2192/2016г.на Шуменския районен съд.

Разноските остават за страните,както са направени.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател:

Членове :1. 2.