Р Е
Ш Е Н
И Е №158
гр.Шумен 17.10.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен
съд в открито заседание на двадесет и шести септември ,
две хиляди и седемнадесета година ,в състав:
Председател: Азадухи Карагьозян
Членове:1. Ралица Хаджииванова
2. Мирослав Маринов
при секретаря Юлия Атанасова , като разгледа докладваното
от съдия
Азадухи Карагьозян
В.гр.д.№148 по описа за
2017г. , за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на
чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №270/9.05.2017г. по гр.д.№381/2017г. по описа на
ШРС, съдът е признал за установено, че М.Д.М.,
с ЕГН**********,***, съдебен адрес:*** не дължи на Р.Н.С., с ЕГН**********, с
постоянен адрес: *** сумата от 500
лева /петстотин лева/ – главница, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, за които е бил
издаден изпълнителен лист от 16.10.2000 год. по НЧХД №1104/1998 год. по описа
на ШРС, поради изтекла давност и е осъдил
ответникът Р.Н.С., с ЕГН********** на основание чл.78, ал.1 от ГПК да
заплати на ищеца М.Д.М., с ЕГН********** сумата от 530 лева /петстотин и
тридесет/ лева, представляваща направени деловодни разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък.
Решението е обжалвано от ответника Р.Н.С. като незаконосъобразно и неправилно
по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението
да бъде отменено
и вместо това съдът
да постанови ново с което да отхвърли
искът.
Въззиваемият М.Д.М. оспорва жалбата като неоснователна и
недоказана и моли съдът да я остави без уважение и да потвърди обжалваното
решение.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК , от надлежна страна и при наличие на правен интерес и е допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Като обсъди
основанията и доводите изложени
от страните ,както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът е предявил отрицателен установителен
иск с правно основание чл.439 от ГПК срещу ответника съда да признае за
установено, че не дължи на ответника сумата от 500 лева, за която е издаден изпълнителен лист от 16.10.2000 год.
по НЧХД №1104/1998 год., поради изтекла давност.
Между
страните не съществува спор, че по силата на издаден изпълнителен лист на
16.10.2000 год. по НЧХД №1104/1998 год. по описа на ШРС ищецът дължи на ответника сумата от 500 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 10.02.1996 год. до окончателното
изплащане на сумата, както и направените по делото деловодни разноски в размер
на 157 лева. Въз основа на същия първоначално на 31.10.2001 год. е било
образувано изп.дело №484/2001 год. по описа на ДСИ
при ШРС.
Въззивният съд напълно споделя фактическите констатации и
правните изводи на ШРС в обжалваното решение , като на осн.чл.272
от ГПК препраща към тях и няма да ги преповтаря.
По направените доводи в жалбата:
Жалбоподателят твърди в жалбата си , че ШРС необосновано не е обсъдил представеното от
него удостоверение №2026/22.03.2017г. по описа на ЧСИ Я.Б.от съдържанието на
което било видно ,че през месец март 2008г. той бил поискал извършването на
изпълнителни действия и поради това не следвало по отношение на него да се
породят негативните последици на чл.433 ал.1 т.т.8 от
ГПК като се позовава и на т.10 от ТР№2/26.06.2015г. на ВКС по т.д.№2/2013г. на
ОСГТК.
Съдът приема за установено ,че от
съдържанието на така представеното удостоверение от ЧСИ Я.Б.не се
установява дали взискателят
е поискал извършването на конкретни изпълнителни действия и дали е посочил
определен изпълнителен способ. Това ,че молбата не е била върната на взискателя като нередовна не води до извода , че с нея е била прекъсната давността. Връщането
уредено в чл.426 от ГПК касае първоначалната молба на взискателя
до съдебният изпълнител с която се иска образуването на изпълнителното дело и с
която се представя изпълнителният лист и само тя е приравнена на искова молба
относно приложението на чл.129 от ГПК , но не и
последващи молби депозирани в хода на
изпълнителното дело ,каквато е
посочената в удостоверението. Също така
в т.10 от ТР№2/26.06.2015г. на ВКС по т.д.№2/2013г.
на ОСГТК е посочено ,че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността ,защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи .
Следователно за да е налице прекъсване на давността в молбата си до съдебният
изпълнител взискателят следва да посочи определен и
конкретен изпълнителен способ и само при това положение е налице прекъсване на
давността. В този смисъл е и съдебната практика –реш.№45/30.03.2017г.
на ВКС по гр.д.№61273/2016г. на ІVг.о., реш.№137/19.06.2017г. на ВнпАС по
В.т.д.№119/2017г. , реш.№191621/10.08.2017г. на СРС
по гр.д.№8516/2016г. реш.№2422/ 12.08.2015г. по
В.гр.д.№3838/2015г. на САС, реш.№1510/11.05.2017г. на
РС-Пловдив по гр.д.№57/2017г. и др. Не прекъсва давността и сезирането на Районен
съд- Шумен от страна на ЧСИ на основание разпоредбата на чл.448, ал.1 и сл. от
ГПК, във връзка с молба на взискателя, с искане да
бъде призован длъжникът да се яви и да декларира наличното си имущество. Това
не представлява същинско изпълнително действие, което да прекъсва
давността или което да се приеме за такова изпълнително действие, което да
прекъсва започналия да тече двугодишен срок. В този смисъл е т.10 от
Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 год. на ВКС по т.д. №2/2013 год. на
ОСГТК, в което се приема, че проучването на имущественото състояние на длъжника
не е изпълнително действие и същото не прекъсва давността. Производството по чл.448 от ГПК не е
основание, предвидено в закона, което да има отношение към теченето на срока.
В жалбата си жалбоподателят твърди
,че е възложил по смисъла на чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ Я.Б.и на ЧСИ Д.З.извършването
на изпълнителни действия като бил заплатил за целта и пред двамата съдебни
изпълнители такса от 50лв. по т.2 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.
Плащането на такса от 50лв. не означава ,че е било налице възлагане от взискателя на
извършването на изпълнителни действия от съдебните изпълнители ,тъй като липсва
такова изрично волеизявление към момента
на образуване на изпълнителното дело пред ЧСИ Я. Б., тъй като липсва такава молба от страна на взискателя , а в молбата за образуване на изпълнително дело
пред ЧСИ Д.З.също липсва изрично волеизявление
от взискателя за възлагане извършването на
изпълнителни действия на съдебният изпълнител. Но както се посочи по-горе за да е налице прекъсване на давността в
молбата си до съдебният изпълнител не е достатъчно възлагането по чл.18 от
ЗЧСИ, а взискателят
следва да посочи определен и конкретен изпълнителен способ и само при това
положение е налице прекъсване на давността по смисъла на т.10 от
ТР№2/26.06.2015г. на ВКС по т.д.№2/2013г. на ОСГТК.
По делото се установява по безспорен
начин, че по изп.дело №2006***0400083 по описа на ЧСИ
Я.Б.на 27.07.2007 год. от страна на длъжника е била заплатена сумата от 10.00
лева. Последното, поискано от страна на взискателя
изпълнително действие предхожда по време посочената по-горе дата на плащане от
страна на длъжника, доколкото с писмена молба от 25.07.2007 год. последният е
поискал насрочване на публична продан, която е била насрочена от страна на ЧСИ
на същата дата. След посоченото поискано от страна на взискателя
изпълнително действие, в двугодишен срок, който е изтекъл на 25.07.2009 год. от
страна на взискателя не са били поискани конкретни и
валидни изпълнителни действия , с оглед
на което се налага извода, че изпълнително дело №2006***0400083 по описа на ЧСИ
Я.Б.се е прекратило по „перемпция“ на 27.07.2009
год. на основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК. Сезирането на Районен съд- Шумен от
страна на ЧСИ на основание разпоредбата на чл.448, ал.1 и сл. от ГПК, във връзка
с молба на взискателя, с искане да бъде призован
длъжникът да се яви и да декларира наличното си имущество , не представлява същинско изпълнително
действие, което да прекъсва давността или което да се приеме за такова
изпълнително действие, което да прекъсва започналия да тече двугодишен
срок. Без правно значение е дали
съдебният изпълнител е постановил акт за прекратяване на принудителното
изпълнение на осн.чл.433 ал.1 т.8 от ГПК или не и
кога ще направи това, тъй като този акт има само декларативен, а не конститутивен ефект. Прекратяването на изпълнителното
производство става по право, като новата давност започва да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие – в
настоящия случай извършено плащане от страна на длъжника на 27.07.2007 год.
Каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство,
всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право /с
изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от
извършването на които трети лица са придобили права и редовността на
извършените от трети задължени лица плащания/. В този смисъл е и константната
съдебна практика и по-конкретно Решение №45 от 30.03.2017 год. на ВКС по гр.д.
№61273/2016 г., IV г.о., ГК, което е постановено по реда на чл.290 от
ГПК, както и Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 год. на ВКС по т.д. №2/2013 год. на ОСГТК. Поради
това, както извършените по
изпълнителното дело, преди, а така също и след датата 27.07.2009 год. изпълнителни действия следва да се считат
обезсилени по право. Новата петгодишна
давност е започнала да тече от датата на последното валидно изпълнително
действие – 27.07.2007 год. и същата е изтекла на 27.07.2012 год. Независимо, че
след датата на прекратяване на изпълнителното дело по „перемпция“ от страна
на взискателя са били извършени същински изпълнителни
действия по смисъла на т.10 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 год. на
ВКС по т.д. №2/2013 год. на ОСГТК, доколкото същите са били извършени по едно
прекратено производство, същите са незаконосъобразни и не могат да се приемат
за валидно извършени , с оглед на
което и не са прекъснали давността.
Ново изпълнително дело е било
образувано въз основа на молба от взискателя на 10.10.2014 год., т.е. след изтичане на посочения по-горе давностен срок.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че иска
за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 500 лева
– главница, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, за
които е бил издаден изпълнителен лист
16.10.2000 год. по НЧХД №1104/1998 год. по описа на ШРС се явява основателен и
следва да бъде уважен, като се приеме за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника посочената сума, поради изтекла
погасителна давност.
Ето защо обжалваното решение е правилно
и законосъобразно и следва
да се потвърди , а депозираната срещу него жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Съобразно изхода от спора жалбоподателя следва да се осъди да заплати на въззиваемата страна разноските й по делото в размер на 460лв. за адвокатски хонорар.
Водим от горното , съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №270/9.05.2017г. по гр.д.№381/2017г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА Р.Н.С., с ЕГН**********, с
постоянен адрес: *** да заплати на М.Д.М., с ЕГН**********,***, съдебен
адрес:*** разноски по делото в размер на 460лв. за адвокатски хонорар.
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.280 ал.2 т.1 от ГПК .
Председател: Членове: 1. 2.