Решение по Гражданско дело 151/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№132

гр.Шумен, 04 Август 2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание на четвърти юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: А. Карагьозян

Членове:1. Р. Хаджииванова

2. М. Маринов

при секретаря Ю. Атанасова като разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №151 по описа за 2017 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №116 от 04.05.2017г. по гр.д.№185/2018г. Районен съд - гр.Нови Пазар е уважил предявените от М.Б.М. и С.М.М. срещу Н.А.М., субективно съединени искови претенции по чл.108 от ЗС, като е признал за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици по давностно владение в режим на СИО на част от недвижим имот с площ от 83,46 кв.м., която се намира между УПИ V-791 и УПИ VІ-789 от кв.105 по плана за застрояване и регулация на с. Т.И.от 1984 г., обозначена на приложена по делото скица в жълт цвят, и е осъдил ответника да предаде на ищците владението на горната част. На ищцовата страна са присъдени деловодни разноски в размер на 2424 лева.

Недоволен от така постановеното решение останал ответника Н.А.М., който обжалва решението на районния съд, като сочи доводи за неправилност, и моли съда да го отмени и постанови друго, с което ищцовите претенции да бъдат отхвърлени.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за частично основателна.

Районен съд - гр.Нови Пазар е бил сезиран с искова претенция по чл.108 от ЗС от М.Б.М. и С.М.М. срещу Н.А.М.. Ищците сочат в исковата молба /и в последващи уточняващи молби и заявления в съдебни заседания/, че са собственици по давностно владение на следния недвижим имот, находящ се в с. Т.И., а именно дворно място, представляващо УПИ V-791 от кв. 105 по регулационния план на с. Т.И., одобрен през 1984 г., ведно с построените в дворното място къща, сайвант и гараж, с административен адрес ул..... Съгласно плана за застрояване и регулация на селото от 1966 г. имотът представлявал УПИ VІ -791 от кв.109, а съгласно плана за застрояване и регулация от 1936 г. имотът представлявал УПИ V-23 от кв.153, който урегулиран съдържа 1600 кв.м. Ответникът бил собственик на съседния на ищците имот, представляващ УПИ VІ-789 от кв.105 по плана от 1984 г. Този имот по плана от 1966 г. представлявал УПИ VІІ-789 от кв. 109, а по плана от 1936 г. представлявал УПИ VІ-22 от кв.153. По-голямата част от имота на ищците бил образуван от стар имот с пл. №23 по плана от 1936 г., като част от този имот в източната му част била предвидена за придаване към съседния имот – този на ответника. В годините назад имотът на ищците бил владян от неговия баща, който получил владението от своя баща, а през 2014 г. ищецът се снабдил с нотариален акт за собственост на имота по давностно владение. Към този момент той бил в граждански брак с ищцата и по тази причина двамата се легитимирали като собственици на имота в режим на съпружеска имуществена общност. Снабдявайки се със скица за имота за целите на обстоятелствената проверка ищците нямали представа за това, че границата между техния имот и този на ответника е изчертана некоректно, като регулационната граница била дадена като съвпадаща с имотната. Ищците били във владение на имота си над 20 години, като владели и част от придаващия се по регулация дял към имота на ответника. От 50 - години на миналия век до 01.12.2014г. ищците, а преди това бащата и дядото на ищеца по бащина линия владеели имота от източната му страна по имотната граница от стария кадастрален план, послужил като основа за изработване на първия регулационен план на селото от 1936г. Стойността на тази придаваща се част не била платена от ответника или неговите праводатели и за тази владяна от ищците част регулацията не била приложена, поради което и не се стигнало до завземане на придаваемата част от ответниците. Владяната от ищците част била с площ от 83,46 кв.м., заключена в полето обозначено с жълт цвят на изготвената комбинирана скица от вещото лице И.Г.И.към съдебно-техническа експертиза по в.гр.д.№420/2016г. по описа на ШОС, като границата между имота на ищците и ответника започвала от постройката на ответника /т.3/, по жълтото оцветяване, пресичайки регулационната линия, преминавайки през т.А. По посочената граница между имотите имало поставена дървена ограда. Така ищците владели имота в тази източна граница до края на 2014 г., когато ответникът съборил съществуващата между двата имота дървена ограда и се снабдил с разрешително за строеж на масивна ограда между имотите по грешно отразената граница в кадастралния план. Предвид изложеното ищците молят да бъдат признати по отношение на ответника за собственици на горепосочената реална част от имота, и съдът с решението си да осъди ответника да им предаде владението на тази част от недвижимия имот.

Ответникът оспорва исковата претенция. Твърди, че към момента на одобряване на регулационния план през 1984 г. ищците не се легитимират като собственици на УПИ V-791 от кв.105, тъй като към този момент не може да се счита, че са владели имота. Заявява, че той е владелец на придаваемата към имота му част и е владял спорната част от 1995 г., като от 2004 г. до предявяване на исковата молба е изтекъл необходимия давностен срок, и се позовава на придобивна давност. Разпитаните по реда на обстоятелствената проверка по издаване на нотариалния акт на ищците свидетели заявявали пред нотариуса, че ищецът владее точно 840 кв.м. Така било посочено и в молбата на ищеца до нотариуса по повод нотариалното производство. Също така при издаване на нотариалния акт на наследодателя на ответника имотът му – УПИ VІ-789 от кв.105 вече бил с приложена регулация. Наследодателят на ответника придобил този имот по давност, а след смъртта му ответникът го наследил и в издадения констативен нотариален акт на ответника за имот, придобит по наследство, УПИ VІ-789 от кв.105 бил посочен като урегулиран с площ от 1123 кв.м. Към този момент, съгласно действащия ЗТСУ /отм./ влезлият в сила регулационен план имал непосредствено отчуждително действие и придаваемата част към имота на ответника се считала за преминала в негова собственост. В случая били налице предпоставките на чл.33, ал.1 и 2 от ЗТСУ /отм./, защото придаваемата част към имота на ответника била заета в актуалните ѝ регулационни граници още от наследодателя на ответника и от заемането ѝ до влизането в сила на ЗУТ изтекъл период от десет години. Ответникът оспорва твърдението на ищците, че между двата имота имало монтирана от ищците ограда, минаваща между имотите по посочената от ищците граница. Отрадата била разположена частично в двора на ответника, но не по посочената от ищците линия. Наред с това ответникът счита, че в случая дори и да се приеме, че дворищната регулация не е била приложена, то не могат да се приложат условията на §8 от ЗУТ, тъй като той владеел спорната част от 1995 г. и я придобил по давност по силата на чл.200 от ЗУТ. По тези съображения, развити подробно в отговора на исковата молба и впоследствие в хода на делото, ответникът моли съдът да отхвърли предявената искова претенция.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна: Ищците са придобили по давност следния недвижим имот: дворно място, представляващо УПИ V-791 от кв. 105 по действащия регулационен план на с. Т.И.от 1984 г., ведно с построените в дворното място къща, сайвант и гараж, като имотът е с административен адрес ул. .... След проведена обстоятелствена проверка ищците се снабдили с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност №10., том., рег. №..., дело №.../2014 г. на нотариус П. А., с район на действие РС – Нови пазар. Ответникът Н.А.М. е собственик на съседния недвижим имот, представляващ УПИ VI-789 от кв. 105 по плана на с. Т.И.от 1984 г. Той е придобил имота по наследство от своя баща А. М.Х.и се е снабдил с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство №.8, том .., рег. №.., дело №../2006 г. на нотариус П. А.. Праводателя на ответника А. М.Х.е станал собственик на имота по давност, за което е имал нотариален акт №7., том ., дело №.../1991 г. на НпРС.

В периода от 1936 г. и до момента за с. Т.И.са действали три одобрени регулационни плана, с които е била засегната регулацията между двата имота. Съгласно регулационния план от 1936 г. за имотът на ищците бил отреден УПИ V-23 от кв.153, а за имотът на ответника - УПИ VІ-22 от кв.153. Съгласно този план кадастралните граници на имотите не съвпадат с регулационните им граници, съответно с пл.№23 и пл.№22, което е отразено и в скиците-приложения към изготвените по делото съдебно-технически експертизи, като от последните е видно че от имота на ищцовата страна се придава по регулация част към парцела на ответната. Освен това, съобразно този първи дворищнорегулационен план, предвид променената улична регулация - изместена с няколко метра на север, към новообразуваните парцели на страните са били придадени и части от ползваното до този момент за улица место, и след прилагане на уличната регулация, тези части са били заети от собствениците до улицата, но не по дворищнорегулационната линия, което е видно и от следващия кадастрален план от 1966г.. Съгласно плана за застрояване и регулация от 1966 г. имотът на ищците представлява УПИ VІ-791 от кв.109, а на ответниците – УПИ VІІ-789 от кв. 109. С този план регулационната граница между двата имота е преместена на изток, успоредно на предходната регулационна линия и навлиза в имота на ответника в южната му част, а в северната линията е била ситуирана изключително близко до кадастралната граница. С плана за застрояване и регулация от 1984 г., действащ и към настоящия момент имотът на ищците представлява УПИ V-791 от кв.105, а на ответниците – УПИ VІ-789 от кв. 105, като регулационната граница между двата имота е изместена на запад и навлиза в имота на ищците. С одобряването на този план част от имота на ищците се включва в имота на ответника, като почти изцяло се връща регулационната граница между имотите от плана от 1936 г. При заснемането на кадастралната основа през 1984г. е била отразена границата между имотите като съвпадаща с изменената регулационна линия. Няма данни за уредени регулационни сметки между собствениците на имотите по нито един от дворищнорегулационните планове. Между двата имота е имало поставена дървена ограда още от времето на предходните собственици, която представлявала тяхната граница и която съществувала до края на 2014 г. Местоположението на тази ограда е посочено, както в изготвения протокол за трасиране и скица към него от инж.Ш., свидетелските показания, от изготвените по делото експертизи, и последно в комбинираната скица от кадастрални и регулационни планове на част от с. Т.И.по приетата по в.гр.д. №420/2016 г. по описа на ШОС експертиза /стр.74/. В края на 2014 г. ответникът решил да трасира границите на собственият си имот, при което установил, че съгласно регулационния план границата между двата имота преминава не по изградената дървена ограда, а е навътре в имота на ищците. Извършено било трасиране, дървената ограда била премахната и от ответника била поставена нова ограда от телена мрежа, която преминава по регулационната граница на плана от 1984 г. Владението на имотите в горепосочените граници, наличието на дървена ограда между тях и периода на владение в тази граница се установява както от показанията на свидетелите Я.В.Я.и А. А.А., така и от останалите събрани по делото писмени доказателства и експертизи, които въпреки непрецизността си, в достатъчна степен сочат на горното.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: За уважаването на ревандикационния иск, какъвто е настоящият, е необходимо наличието, в кумулативна даденост на следните три предпоставки: на първо място, имотът, предмет на иска, да е собственост на ищеца, на второ - този имот да се владее от ответника, и на трето - да се владее от него без основание. С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест, в тежест на ищеца е, при условията на главно и пълно доказване, да установи наличието на положителните предпоставки, а на ответника - че владее на правно основание. В настоящия казус безспорен е факта на владението от ответника върху спорната реална част от процесния имот. Спор е налице по отношение на останалите две предпоставки. Досежно първата от тях: Ищеца излага конкретен юридически факт, въз основа на който се легитимира като собственик на процесното дворно място и изградените в него постройки - придобиване въз основа на давностно владение. Както в исковата молба, така и в последващите ѝ уточнения, ищцовата страна е изтъквала придобивната давност единствено с оглед обосноваване правото си на собственост върху целия имот, като не е твърдяла придобиване по давност на реални части от съседния имот, а се е позовавала на липсата на приложена регулация по всички дворищнорегулационни планове, и едва в писмените си бележки пред първоинстанционния съд при първото разглеждане на делото, процесуалния представител на ищцовата страна се е позовал инцидентно и на разпоредбата на чл.200 от ЗУТ. Ето защо първоинстанционния съд излишно се е занимавал с евентуалното наличие на изтекла в полза на ищеца придобивна давност върху спорната реална част, а е следвало да проследи единствено приложението на дворищнорегулационните планове, на каквото основание е бил предявен и настоящия иск.

Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот. Затова в производството по иск за собственост, съответно чл.32, ал.1, т.2 от ЗТСУ отм., или чл.54, ал.2 от ЗКИР, подлежи на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни. От установеното следва да се направи извод дали има несъответствия между отразеното в одобрената кадастралната карта /план/ и действително притежаваното от ищеца право на собственост. Предмет на доказване по делото ще са всички последователни регулационни промени, прилагането или неприлагането на дворищнорегулационните планове, съответно - прекратяване на отчуждителното им действие, съобразно разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВС и Тълкувателно решение № 3 от .8.03.2011 г. по т. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по т. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, и всички други факти, водещи до промяна на границите.

При изготвянето и одобряването на първите за село Т.И.кадастрален и регулационен план от 1936г. е действал Закона за благоустройство на населените места в Княжество България /обн. ДВ бр.67 от 1905г., с изменено заглавие ДВ бр.60/1911г. - Закон за Благоустройство на населените места в Царство България, отм. бр.117 от 31.05.1941г./, съобразно който регулацията е имала автоматично вещно действие, и с дворищната регулация на имота са били придобити и придадените към имота части от съседния имот. Това действие на регулацията се извлича, както от разпоредбата на чл.13 от ЗБНМКБ, така и от предвидената в чл.34 от същия закон възможност, съседът, от чийто имот е имало придаване на части към съседен, да се снабди с изпълнителен лист за стойността на мястото, и задължение за отчуждаване на придаваемото място в три годишен срок, както и от вмененото в чл.35, ал.3 задължение на нотариусите да издават крепостни актове на уголемени или намалени по регулационен ред имоти. Непосредственото отчуждителното действие на дворищната регулация е проведено и в последващите териториално - устройствени закони - Закона за благоустройство на населените места от 1941 г. - ДВ, бр. 117 от 31 май 1941 г., Закона за плановото изграждане на населените места - ДВ, бр. 227 от 1.10.1949 г., Закон за териториално и селищно устройство /1973 - 2001г./, по силата на които недвижимите имоти, придадени към парцели на други физически или юридически лица, се смятат за отчуждени от деня на влизане в сила на дворищнорегулационния план. Отчуждителното действие на дворищнорегулационния план е под условие - приложението на плана, което освен с изплащане на обезщетение на собствениците на придадените по регулация части, може да бъде осъществено и със заемането на придадената част, и владението ѝ в продължение на повече от 10 години. Установено е, че собствениците /и настоящите такива и предходните владелци/ на процесните съседни имоти са ги владели в продължение на десетки години, в граници, съобразно изградената между имотите им дървена ограда, която не съвпада с нито един от регулационните планове. След първоначалното урегулиране на имотите през 1936г. и придаване на част от имота на ищеца към парцела на ответника, владелците на имота на ответника са завладели по - голямата част от придадената им по регулация от ищцовия имот, но не по регулационната линия, което сочи на приложение на плана до така заетата част, като стабилизирането на последиците от отчуждителното действие на регулацията в случая е свързано с частичното заемане на придадените части и продължилото повече от 10 години владение. В северната част на новообразуваните парцели, от границата на имотите преди регулирането им до новата улична регулационна линия, границата между имотите, към този момент, е била регулационната от 1936г., предвид началното и определяне с плана в придадена външна и за двете страни част. Одобрената с плана от 1966г. регулационна промяна, следва да се счита приложена единствено в тази част - от настоящата улична регулационна линия до уличната съобразно първоначалното положение на имотите. Горното е обусловено отново от заемането от владелците на ищцовия имот на тази част и продължилото повече от 10 години владение. След това, до 2014г. не са установени промени във владените от собствениците на съседните имоти, части, като дворищнорегулационния план от 1984г. не е бил приложен в нито една своя част, а кадастралната основа за изработването му е отразила неправилно вярната имотна граница между страните. С изтичането на сроковете, посочени в § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се прекратява автоматично. Никоя от страните не би могла да придобие по давност реална част от урегулиран поземлен имот /предвид изричната забрана - изцяло за периода 01.06.1973 г. – 31.03.2001 г., а преди и след този период, предвид необходимостта частта да отговаря на изискванията за самостоятелно урегулиране, плюс допълнителни изисквания/. Уредената в чл.200, ал.2 от ЗУТ хипотеза, касае придобиване по давност на реална част от неурегулиран поземлен имот в урбанизирана територия, а след 1936г. процесните имоти са били урегулирани, поради което и е неприложима. За правилното отразяване на пространствения обхват на правото на собственост на ищците следва да се съобрази, че площта не е съществен белег на правото. Ето защо границата между имотите на страните, в спорната ѝ част, следва да е съобразно частичното приложение на плановете от 1936г. и 1966г., а ревандикационния иск следва да се уважи в тази част, която съвпада с оцветеното в жълто на скицата на изготвената по в.гр.д.№420/2016г. на ШОС /стр. 74 от с.д./, с изключение на частта от регулационната линия от 1966г. до претендираната от ищеца, в частта попадаща извън първоначално заснетите имоти, като за прегледност и яснота съдът ще защрихова частта, в която иска следва да бъде уважен със син химикал.

Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционния съд в частта, с която е уважен иска за търсената от ищеца част, извън горе установеното право на собственост, следва да се отмени, и вместо него да се постанови друго, с което претенцията да се отхвърли в тази част, а в останалата част решението следва да бъде потвърдено. Решението следва да бъде коригирано и в частта, касателно присъдените разноски. На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 2181,60 лева пред първата инстанция, след приспадане на горната сума, от присъдените с първоинстанционното решение разноски на ищеца в размер на 2424 лева, и в размер на 585 лева пред въззивната инстанция, съразмерно с уважената част от иска. На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 103,14 лева за първата инстанция, и 40,16 лева за въззивната, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №116 от 04.05.2017г. по гр.д.№185/2017г. по описа на Районен съд - гр.Нови Пазар, САМО В ЧАСТТА, с която е признато за установено по отношение на ответника Н.А.М., че ищците М.Б.М. и С.М.М. са собственици по давностно владение в режим на СИО на част от недвижим имот с площ от 83,46 кв.м., която се намира между УПИ V-791 и УПИ VІ-789 от кв.105 по плана за застрояване и регулация на с. Т.И.от 1984 г., обозначена в жълт цвят на изготвената комбинирана скица от вещото лице И.Г.И.към съдебно-техническа експертиза по в.гр.д.№420/2016г. по описа на ШОС, и е осъдил ответника да предаде на ищците владението на горната част, ЗА РАЗЛИКАТА НАД оцветената в жълто, но не защрихована част в горната скица /стр.74 от в.гр.д.№420/2016г. на ШОС/ приподписана от състава на съда, и неразделна част от решението, както и в частта, с която ответника е осъден да заплати съдебно деловодни разноски на ищеца за разликата над 2181,60 лева /две хиляди сто осемдесет и един лева и шестдесет стотинки/ до 2424 лева /две хиляди четиристотин двадесет и четири лева/, като вместо това, в тази част, ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.Б.М. с ЕГН ********** и С.М.М. с ЕГН ********** и двамата от с. Т.И., обл. Ш..., срещу Н.А.М. с ЕГН ********** ***, ревандикационен иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на част от недвижим имот с площ от 83,46 кв.м., която се намира между УПИ V-791 и УПИ VІ-789 от кв.105 по плана за застрояване и регулация на с. Т.И.от 1984 г., ЗА РАЗЛИКАТА НАД оцветената в жълто, но не защрихована част в скица, находяща се на стр.74 от в.гр.д.№420/2016г. на ШОС, приподписана от състава на съда, и неразделна част от решението.

ПОТВЪРЖДАВА решение №116 от 04.05.2017г. по гр.д.№185/2017г. по описа на Районен съд - гр.Нови Пазар, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която е признато за установено по отношение на ответника Н.А.М., че ищците М.Б.М. и С.М.М. са собственици на част от недвижим имот, която се намира между УПИ V-791 и УПИ VІ-789 от кв.105 по плана за застрояване и регулация на с. Т.И.от 1984 г., обозначена в жълт защрихован цвят на изготвената комбинирана скица от вещото лице И.Г.И.към съдебно-техническа експертиза по в.гр.д.№420/2016г. по описа на ШОС /стр.74 от в.гр.д.№420/2016г. на ШОС/, приподписана от състава на съда, и неразделна част от решението, и е осъдил ответника да предаде на ищците владението на горната част.

ОСЪЖДА Н.А.М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на М.Б.М. с ЕГН ********** и С.М.М. с ЕГН ********** направените по делото разноски пред въззивните инстанции в размер на 585 лв. /петстотин осемдесет и пет лева/, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА М.Б.М. с ЕГН ********** и С.М.М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Н.А.М. с ЕГН **********, сумата от 143,30 лева /сто четиридесет и три лева и тридесет стотинки/, представляваща направените по делото разноски, пред първоинстанционните и въззивни инстанции, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл..80, ал.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.