Р Е Ш Е Н И Е

№ 188

гр. Шумен, 08.11.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публичното съдебно заседание на дeсети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател:А.Карагьозян

Членове:1.Р.ХаджИ.а

2.М.Маринов

при секретаря Ю.Атанасова като разгледа докладваното от съдия Р.ХаджИ.а В.гр.дело №209 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №430 от 06.07.2017г. по гр.дело №459/2017г., Районен съд-гр.Ш. е осъдил „Летиция 2“ ООД-гр.Ш., представлявано от Д.Ж.С. и В.Р.В., заедно и поотделно, на основание чл.215 от КТ (отм.), във връзка с НСКШСЧМАПТП да заплати на Р.И.Т., чрез адв. С. от ШАК сумата общо от 1046.91 лв., представляваща неизплатено обезщетение за дневни пари при командироване в чужбина за периодите от 09.01.2014г. до 07.02.2014г. включително и от 18.03.2014г. до 30.04.2014г. включително, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковете – 21.02.2017г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил исковете над сумата от 1046.91 лв. до пълния им предявен общ размер от 3 162.58 лв., като неоснователни и недоказани. Със същото решение са отхвърлени и предявените от Р.И.Т. искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на „Летиция 2“ да заплати на ищеца сума в общ размер на 851.21 лв., представляваща мораторна лихва върху главниците общо от 3 162.58 лв. за периода от 01.07.2014г. до датата на депозиране на исковата молба – 21.02.2017г., като неоснователни. Присъдени са и следващите се такси и разноски.

Решението е обжалвано от ответната страна, в частта, с която е уважен заявения срещу й иск за заплащане на обезщетение за дневни пари при командироване в чужбина в размер на 1046.91лв., ведно със законната лихва, разноски и държавна такса. Излага, че същото било неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилни и незаконосъобразни изовди, в противоречие със събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд не се бил събразил с разпоредбата на чл.7 от ГПК и се бил произнесъл по непоискано от ищеца основание. Не взел предвид и направеното от страната възражение за изтекла давност досежно първия претендиран период 09.01.-07.02.2014г.. Дружеството правилно било определило размера на следващите се дневни командировъчни, съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Съдът не съобразил и че ищцовата страна не изпълнила задължението си, на основание чл.190 от ГПК да представи заповедите за командироване за претендираните два периода. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което заявената от ищцовата страна претенция бъде изцяло отхвърлена. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.

Въззивна жалба рег.№10944/27.07.2017г., но срещу решението в отхвърлителните му части, е постъпила от Р.И.Т.. Сочи, че съдът не обсъдил довода му за прилагане разпоредбата на чл.76 от ЗЗД за погасяване на задължения при частично плащане. В нарушение на сочения текст съдът приспаднал от исковата претенция начислените в счетоводството на ответника и платени суми за процесните периоди, без да ги отнесе за погасяване на дължимото за предходния период на командироване през 2013г.. Решението се явявало и без мотиви в отхвърлителната част. Работодателят дължал и лихва върху обезщетението по чл.215 от КТ не по-късно от датата, на която го е начислил. Моли същото да бъде прогласено за нищожно, евентуално отменено в обжалваните части и вместо него постановено друго, с което заявените претенции бъдат изцяло уважени.

Всяка от страните взема становище по неоснователността на жалбата на насрещната страна.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от надлежни страни, при наличие на правен интерес, поради което се явяват процесуално допустими.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, констатира следното:

Ответникът работил при ответното дружество на длъжността “шофьор”, по силата на трудов договор №40/23.07.2013г.. Трудовото му правоотношение е прекратено със заповед №45/17.06.2014г.. По делото е представено заповед № 10-15-7-1-2013г. от 07.01.2013г. на управителя на дружеството, с която са определени индивидуални размери на командировъчните пари вариращи в зависимост от циклите от 14 до 27 евро. Представени са журнали на сметка и кореспондиращи сметки за преведени на ищеца суми за периода 01.01.2014г. – 31.12.2014г.. Пред първоинстанционният съд е разпитан свид. М.Х.Н./счетоводител в ответното дружество/, който е разяснил реда и начина на изплащане на сумите при ответника.

Съгласно заключението на назначената по делото ССЕ, за периода 09.01.2014г. – 07.02.2014г. ( 28 дни ) при размер за дневни пари от 16 евро на ден ответникът начислил и изплатил на ищеца сума общо в размер на 1407.34 лв., за периода от 18.03.2014г. – 30.04.2014г. ( 43 дена) при размер за дневни пари от 20 евро на ден ответника начислил и изплатил на ищеца сума общо в размер на 1182.83 лв., или общо за двата периода сума в размер на 2590.17 лв.. При изчисление на командировъчните при единична езда от 27 евро на ден, съгласно НСКСЧ, общата дължима сума възлизала на 3 749.33 лв., а при изчисление съгласно НСКШСЧМАПТП при дневни командировъчни пари за единична езда от 35 щатски долара на ден, общо дължимата сума за периода от 09.01.2014г. – 07.02.2014г. възлизала на 1411 лв., а за периода 18.03.2014г. – 30.04.2014г. - 2 125.29 лв.. Съгласно заключението на допълнителната ССЕ, при командироване от 30 дена за първия период се дължат дневни пари в размер на 1584.22лв., а при втория период от 43 дена в размер на 2270.72 лв., изчислени на база от 27евро на ден, съответно за първия период се дължат дневни пари в размер на 1511.79 лв. и за втория период - 2125.29 лв., изчислени на база от 35 щатски долара.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта: Настоящата инстанция намира за неоснователно възражението на ответното дружество, че първоинстанционният съд не се бил съобразил с разпоредбата на чл.7 от ГПК и се бил произнесъл по непоискано от ищеца основание, тъй като присъдил командировъчни не по Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, каквато била претенцията. За да определи правното естество на спора, с която е сезиран, съдът следва да съобрази изложените в исковата молба обстоятелства и заявения петитум. Извършвайки тази проверка, съдът намира, че предмет на настоящото производство е претенция с правно основание чл.215 от КТ за заплащане на обезщетение за неизплатени дневни пари за командировка в чужбина за два точно определени периода, по който е налице и произнасяне от първоинстанционния съд. Въпросът по коя точно наредба следва да се изплати претендираното обезщетение по чл.215 от КТ, не рефлектира върху квалификацията на претенцията.

По същество:

В настоящия случай се установи от събраните по делото доказателства, а и не е спорно между страните, че през процесните периоди същите са били в трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „шофьор”. Във връзка с изпълняваната от него работа, през периода от 09.01.-07.02.2014г. и 18.03.-30.04.2014г. жалбоподателят Т. е бил командирован в чужбина, с оглед извършване превоз на товари. Съгласно разпоредбата на чл.215 от КТ, за времето на командироване работникът има право до получи от работодателя, освен брутното си трудово възнаграждение и пътни, дневни и квартирни пари, при условия и в размери, определени от МС. За сочените периода на ищецът е било начислено и изплатено обезщетение за командировъчни.Ответната страна е признала факта на командироване на Т. през претендираните периоди/л.67/, поради което и не е било необходимо представянето на командировъчните заповеди. Сочените обстоятелства се установяват от извършените вписвания в счетоводните книги на ответното дружество.

В случая е налице спор между страните кой нормативен акт намира приложение при изчисляване на дължимите командировъчни пари – Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина или Наредбата за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници.

Настоящата инстаниця намира, че в случая е приложима наредбата за служебните ковандировки и специализации в чужбина, приета с ПМС №115/2004г., обн ДВ бр.50/2004г.. Наредба за служебните командировки на шофьорите и стюардесите при международни автомобилни превози на товари и пътници, не е обнародвана, поради което и не е влязла в сила/определение №612/01.06.2017г. по гр.д.№500/2017г./. Нейното обнародване е било задължително, с оглед нормите на чл. 108 ал. 2 от Конституцията от 1971 г. и чл. 37 ал. 1 от Закона за нормативните актове. Обстоятелството, че в самия нормативен акт е посочена друга дата на влизане в сила, а не в тридневен срок от обнародването, не отменя задължителността на самото обнародване като предпоставка за действието на подзаконовия нормативен акт/определение №612/01.06.2017г. по гр.д.№500/2017г., ІVг.о./.

Съгласно чл. 31 ал. 1 от Наредбата, персоналът на сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3 или в размер до 27 евро. Това е и размерът въз основа на който следва да се изчисли дължимото обезщетение за командировка на ищеца. Съгласно заключението на назначената по делото ССЕ, изчислено на тази база, дължимите суми за командировъчни възлизат на 1584.22лв. за първия процесен период и 2270.72лв. за втория процесен период , или общо 3854.94лв.. След приспадане на изплатената на ищеца вече за командировъчни за сочените периоди 2590.17лв., остава остатък в размер на 1264.77лв., който се дължи и който следва да бъде присъден на ищеца. Или заявената претенция с правно осонавние чл.215 от КТ се явява основателна и доказана в сочения размер. В останала част претенцията е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.

Несъстоятелно се явява твърдението на ответната страна, че определеният от нея размер на обезщетението със заповед №10-15-7-1-2013г. от 07.01.2013г. съответствал на този по Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, където било посочено, че се дължали командировъчни пари в размер до 27 евро. Съгласно императивната разпоредба на чл.228, ал.2 от КТ, размерите на обезщетенията по чл.215 от КТ се прилагат, доколкото в акт на министерския съвет, на колективен трудов договор или в трудовия договор не са предвидени по-големи размери, което налага извода, че определените в НСКСЧ размери на командировъчните суми са минималните. Ено защо и работодателят не може да определя по-ниски размери на командировъчните от нормативно установените/решение №1046/04.07.2006г. по гр.д.№2874/2003г., ІІІг.о./.

Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя Т., че в нарушение на чл.76 от ЗЗД, съдът приспаднал от исковата претенция начислените в счетоводството на ответника и платени суми за процесните периоди, без да ги отнесе за погасяване на дължимото за предходния период на командироване през 2013г.. Не са налице предпоставките за прилагане на соченото от ищеца правило, доколкото в случая длъжникът е посочил кое задължение погасява. Ответното дружество е начислило дължими суми за командировки на ищеца за всеки конкретен период, включително и процесните, съответно е погасило тези си конкретни задължения. Или същият е означил задължението, което изпълнява.

Досежно заявеното възражение за погасяване на претенцията по давност досежно първия период:

По силата на изричната разпоредба на чл. 133 във връзка с чл. 131,ал. 2, т. 5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудиравъзможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. Общото правило за преклудиране на възраженията на ответника с изтичане на срока за отговор се отнася и за възраженията за погасителна давност. Същите се преклудират в посочения срок, доколкото по естеството си не могат да се основават на нововъзникнал факт, тъй като с предявяване на иска давността се прекъсва - чл. 116, б. „в“ ЗЗД и чл. 84ЗС/ТР 1/2013г., ОСГТК/. В случая с отговора на исковата молба ответната страна не е депозирала възражението си за погасителна давност, поради което и същото се е преклудирало. Без значение е обстоятелството, че такова възражение е било депозирано с допълнителен отговор след получаване проекта за доклада по делото. Вярно е, че ищцовата страна след размяната на книжата и

депозирането на отговора е депозирала молба, но същата касае уточнение на исковата молба, нямащо отношение към периодите за които се претендират командировъчни. Процесните периоди, имащи отношение към погасителното възражение, са били точно и ясно определени още с исковата молба, поради което възражението би било в срок ако е заявено с отговора към нея. Липсват данни по делото ищецът да е признал възражението за давност на ответната страна, в какъвто смисъл последният е изложил твърдения в жалбата си.

Досежно заявената акцесорна претенция за заплащане на лихва за забава върху обезщетението по чл.215 от КТ за периода от 01.07.2014г. до датата на предявяване на иска-21.02.2017г. в размер на 851.21 лв.: Обезщетението по чл.215 от КТ е безсрочно парично задължение и е изискуемо от деня на поканата, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД/определение №1436/15.12.2012г. по гр.д.№781/2012г., ІІІ г.о./. По делото липсват доказателства за отправена такава от работника преди датата на предявяване ан иска за вземането, поради което и лихпва се следва от този момент. Акцесорната претенция се явява изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено само в частта, с която е отхвърлена претенцията с правно основание чл.215 от КТ в размера над 1046.91лв. до 1264.77лв./217.86лв./, като вместо това ответната страна бъде осъдена да заплати тази сума. Решението следва да бъде коригирано и в частта касателно присъдените разноски. В останалата част, като правилно и законосъобразно, решението следва да бъде потвърдено.

Дружеството жалбоподател следва да заплати допълнително държавна такса за въззивната инстанция, с оглед частичното уважаване жалбата на насрещната страна в размер на 3.96лв..

Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя Т., че решението се явявало нищожно в отхвърлителната му част, поради липса на мотиви. Липсата на мотиви не е основание за нищожност на решението / за да е нищожно едно съдебното решение, то изцяло трябва да е лишено от законова опора, да не притежава качествените характеристики на валидно съдебно решение/, а и в случая съдът изрично е изложил мотиви и се е обосновал в коя част и защо претенциите се явяват основателни, поради което и в останалата им част същите следва да се отвърлят, тъй като не са налице условията за уважаването им.

Водим от горното и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решение №430 от 06.07.2017г. по гр.дело №459/2017г. на ШРС само в частта, с която е отхвърлен предявеният от Р.И.Т. ***, представлявано от Д.Ж.С. и В.Р.В., заедно и поотделно, иск с правно основание чл.215 от КТ за заплащане на обезщетение за дневни пари при командироване в чужбина за периодите от 09.01.2014г. до 07.02.2014г. включително и от 18.03.2014г. до 30.04.2014г. включително, в размера над 1046.91лв. до 1264.77лв./ за 217.86лв./, както и в частта, с която Т. е осъден да заплати на дружеството разноски пред първа инстанция в размера над 308.20лв. до 332.63лв., като вместо това в тази част постановява:

ОСЪЖДА „Летиция 2“ ООД-гр.Ш., ЕИК..., адрес на управление ул.”..., представлявано от Д.Ж.С. и В.Р.В., заедно и поотделно, да заплати на Р.И.Т. с ЕГН**********, съдебен адрес: ***, на основание чл.215 от КТ, сумата 217.86лв., представляваща неизплатено обезщетение за дневни пари при командироване в чужбина за периодите от 09.01.2014г. до 07.02.2014г. включително и от 18.03.2014г. до 30.04.2014г. включително, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковете – 21.02.2017г. до окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

ОСЪЖДА „Летиция 2“ ООД-гр.Ш. да заплати на Р. И. Т. допълнително разноски пред първа инстанция в размер на 35.28лв., а по сметка на ШОС държавна такса в размер на 3.96лв..

На основание чл.280, ал.3 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.