Р Е Ш Е Н И Е №206

гр. Шумен, 22.11.2017 г.

Шуменски окръжен съд, в открито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Св. Станчев

2. Т. Димитрова

при секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от съдия – докладчика Т. Димитрова в.гр.д. № 212 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на М.Х.С. и М.С.С., двамата действащи чрез пълномощника адв. Т. М. от ВАК, срещу решение № 195/12.07.2017 г. по гр.д. № 226/2017 г. по описа на НПРС, с което е уважен установителния иск на ищеца по чл.124, ал.1 от ГПК, за придобиване на спорния имот по давност.

Жалбоподателите намират решението за изцяло неправилно, незаконосъобразно и необосновано, по съображения, подробно изложени в жалбата им, с оглед на които молят въззивният съд да го отмени и постанови друго, с което да отхвърли иска на ищеца за собственост по давност върху процесния имот, като неоснователен и недоказан, и им присъди направените по делото разноски.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемият М.А.А., действащ чрез пълномощника адв. Р. Н. от САК депозира отговор на въззивната жалба, в който я оспорва като неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените по делото разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от и срещу надлежно легитимирани лица, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, поради следното:

Предмет на разглеждане по гр.д. № 226/2017 г. по описа на НПРС е предявен от въззиваемия срещу жалбоподателите иск за признаване за установено, че ищецът е собственик, на основание покупко-продажба и давностно владение на ПИ с идентификатор 30137.204.95, с площ от 4 439 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – нива, намиращ се в землището на с. З., общ. К., обл. Ш., местност „...”, при граници: ПИ 30137.204.94, ПИ 30137.204.96, ПИ 30137.501.321, ПИ 30137.501.328 и ПИ 30137.501.330.

Във връзка с претенцията си, ищецът е навел следните факти: През 1995-1996 г. ответникът М.С. му продал дворно място с площ от 790 кв.м., заедно с построените в него къща и сайвант, находящо се в с. З., за който имот е отреден парцел ХVІІІ-95 от кв. 78 по плана на селото, дворно място от 2 970 кв.м., заедно с построените в него къща, лятна кухня, гараж и стопанска сграда, находящи се в с.З., за който имот е отреден парцел ІV-58 от кв. 50 по плана на селото и ябълкова градина с площ от 4.400 дка, в землището на с. З., местност “...“, възстановена с решение № 8/07.12.1994 г. на ПК – К. на името на бащата на ответника Х. С.С., съставляваща имот № 100095 по плана на селото, общо за сумата от 12 000 лева, които са били платени в брой от бащата на ищеца, в присъствието на сина му и на О.С. ***. Впоследствие ищецът се снабдил с констативен нотариален акт за право на собственост по давност върху първите два имота, но не и за ябълковата градина, тъй като към този момент все още не била приключила процедурата по реституирането й. Въпреки това, от 1995 г. досега същият упражнявал явно, трайно и необезпокоявано от никого фактическа власт върху земеделския имот, като изкоренил дръвчетата от около 3 дка от градината, разорал я и всяка година насаждал различни култури, а дръвчетата останали само на около 1 дка от площтта й. Ето защо, в негова полза е изтекла 10 годишна придобивна давност. Същевременно, през 2015 г. узнал, че на ....2014 г. сестрата на ответника М.С. му продала 1/2 ид.ч. от описания земеделски имот, представляващ по КК на с. З. ПИ с идентификатор № 30137.204.95, с площ от 4 439 кв.м., местност “...“, по силата на н.а. № .82, том .., рег. № .., д. № ../2014 г. на НРПС, с което са били засегнати собственическите му права върху имота и, което обосновава правния му интерес от завеждане на установителен иск за собственост срещу ответника М.Х.С. и неговата съпруга М.С.С..

В отговор на исковата молба, ответниците са оспори иска като неоснователен, заявявайки, че преди завръщането му в България през 2014 г., ответникът, който имал двойно гражданство, живеел преимуществено РТ. Там живеела и сестра му Р., която имала само турско гражданство. По тази причина, двамата дали пълномощно на О.Н., с което го упълномощили да управлява техните имоти, получени при реституцията на земеделските земи. Преди изселването си в РТ ответникът имал имот, представляващ къща и дворно място, който продал, без сключен писмен договор, на бащата на ищеца – А.А., починал на 18.03.1999 г.. Когато А.А. узнал за намерението му да продава този свой имот, предложил да го закупи за внука си З.М.. През 1995 г. те се договорили за продажбата на имота, представляващ къща с двор и незастроен парцел, описани в исковата молба и ответникът го продал на А. за сумата от 12 000 неденоминирани лева, от който момент владението на имота било предадено на същия. Земеделският имот, представляващ ябълкова градина обаче не е бил продаван нито на А.А., нито на ищеца. Когато се завърнал в РБ преди три години, ответникът отишъл при О.Н.и му казал, че иска да обработва земята лично или, ако Н.желае да я ползва, тогава да му заплаща рента. Тогава последният му заявил, че нивата се обработва от З.М., внукът на А.А.. З.М. потвърдил пред ответника, че обработва нивата и заявил, че желае да я закупи, но има финансови затруднения, поради което го помолил да го изчака до м. март 2014 г.. От своя страна, ответникът му заявил, че не разполага с пълномощно от сестра си, която също е наследник на имота и не може да го продава без нейно съгласие. През м. май 2014 г., след като се снабдил с пълномощно от сестра си за продажба на имота, ответникът се завърнал в България и отново отишъл да се срещне със З.М.. Тогава съпругата му Д.му заявила, че е заминал да работи в Англия и вече не желаят да купуват нивата. Тогава ответникът, който разполагал с пълномощно оставено от сестра му Р., включващо и правото да продава имота, в т.ч и на себе си, решил да прехвърли нейния дял на себе си и след това да решава по какъв начин да се разпорежда с него. Позовавайки се на изложеното, ответниците твърдят, че ищецът никога не е владял имота, за който претендира права и ответникът никога не му го е продавал. И към момента имотът се владее от съпругата на З.М. – Д., която е снаха на ищеца.

Първоинстанционният съд е квалифицирал иска по чл.124, ал.1 от ГПК, като с решението си е признал за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик по давностно владение на спорния имот, и е осъдил ответниците да му заплатят деловодни разноски в размер на 350.00 лева. Решението се обжалва изцяло от ответниците по иска.

След проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Видно от диспозитива на същото, първоинстанционният съд не се е произнесъл по претенцията на ищеца за признаването му за собственик на имота по силата на покупко-продажба, който пропуск обаче би подлежал на евентуално изправяне по реда на допълване на решението и не е предмет на проверка в настоящото производство.

По съществото на спора: От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че с решение № 8/ 07.12.1994 г. на ПК - К. на наследници на Х. С.С. /Т./ е било възстановено, в стари реални граници, правото на собственост върху нива от 4.440 дка, трета категория, местност „...“, представляваща имот № 100095 в землището на с. З., общ. К., обл. Ш., при граници и съседи имоти: №№ 200096, 100094 и 83. Съгласно приложеното удостоверение за идентичност на обект, посоченият в решението на ПК имот е идентичен с имот с идентификатор № 30137.204.95 по КК на с. З., с площ от 4 439 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, при граници: ПИ 30137.204.94, ПИ 30137.204.96, ПИ 30137.501.321, ПИ 30137.501.328 и ПИ 30137.501.330. Видно от удостоверение за наследници, Х. С.С. / Т. /, ЕГН ********** е починал на 13.11.1984 г. и оставил за наследници по закон А.С.С. – съпруга, починала на 03.09.1993 г., М.Х.С. – син и Р. М.– дъщеря, от което следва, че описаният имот е възстановен на последните двама, всеки от които притежава по 12/ ид.ч. от правото на собственост върху него, на основание чл.5 от ЗН.

С пълномощно № 07800/18.02.1992 г., пореден нотариален рег. № ...54 на ...нотариус, район Б., Република Турция, съпругата и децата на Х. С.С. упълномощитили О.С. Н., живущ в с. З., разпитан като свидетел по делото, да ги представлява и подписва пред поземлените комисии, държавните и съдебни органи в РБ във връзка с възстановяване на собствеността им върху всички земеделски земи по ЗСПЗЗ, намиращи се в границщте на РБ, останали от наследодателя им, да ги получи на тяхно име и се подписва пред съответните органи при получаването им, да ги снабди с документи за собственост и нотариални актове, да ги дава под наем за обработване и подписва договорите и споразуменията, да получава сумите от наемите, да ги ползва за лични нужди, да ги обработва и да събира реколтата от тях, да продава получената реколта, да регистрира имотите на името на М. Т., да го снабди с документи и нотариални актове за собственост, като подписва вместо тях всякакви документи пред поземените комисии, да води съдебни дела за защита на интересите им над недвижимите имоти, да представя пред съответните органи удостоверения, чрез които да докаже, че са законни наследници на наследодателя, да упълномощава други лица за окончателно уреждане във връзка с получаване на наследствения им дял. С пълномощно рег. № ..39/26.08.2013 г. на ...нотаруис, район Б., Репулблика Турция, Р. М.упълномощила брат си М.Х.С. с правото да я представлява пред всички официални органи и институции във връзка със земеделски имоти, горски масиви, ..., къщи и други недвижими имоти, намиращи се на територията на РБ, собственост на нейни наследодатели, като за целта извършва всички действия по подялбата им между наследниците. Сред изброените права, предоставени на упълномощеното лице е и правото да „продава или дарява наследствените имоти на лица и при цени и условя, които и каквито прецени за добре. Да подписва договори за покупко – продажба или дарение, както и да получава суми за извършени продажби, като във връзка с това извършва всички действия пред съответните органи. Да договаря сам със себе си, да продава, споменатите по-горе имоти сам на себе си, да сключва договори сам със себе с и да регистрира на свое име тези имоти“. Въз основа на цитираното пълномощно, с н.а. № .82 от ....2014 г., том .., рег. № .., д. № ../2014 г. на нотариус рег. № ..., с район на действие НПРС, жалбоподателят М.Х.С., действащ като пълномощник на Р. М., продал на себе си, като купувач, собствената й 1/2 ид.ч. от описания по-горе ПИ № 30137.204.95, за сумата от 750.40 лева. Според справка от официалния сайт на Държавен фонд „Земеделие“, през 2014 г. същият имот е бил деклариран от лицето Д.А.А., за която не се спори от страните, че е снаха на въззиваемия – съпруга на сина му З.М.. Свидетелят М.Р.М., твърди, че спорния земеделски имот се работи непрекъснато от братовчед му М.А.А. от 1995 г.. Първоначално имотът бил ябълкова градина. Впоследствие въззиваемият изкоренил част от дърветата и на тяхно място започнал да отглежда различни култури – пшеница или ечемик, които редувал. Свидетелят твърди, че знае от свид. О.С. Н., че през 1995 г. свако му А.А. броил на жалбоподателя сумата от 4 000 долара за къщата с парцела, включващ двор и ябълкова градина. Свидтелят О.С. Н. заявава, че през 1995 г., в неговата къща в с. З. бащата на въззиваемия платил на жалбоподателя 4 000 долара, но не знае защо и не е бил на „пазарлъка”. Същевременно твърди, че от момента, в който били броени парите, процесната нива се обработва от хората които са я закупили, а именно от въззиваемия и сина му, както и , че по същото време синът на въззивамия се е нанесъл в къщата. Заявява също, че не е получавал друго пълномощно от М. или сестра му Р., освен да обработва нивата, находяща се в местността „...”. Свидетелят С.С.М.заявява, че знае от братовчед си М., че е закупил къщата и ябълковата градина от М., но не знае нищо за продажбата и какви пари са били дадени. След 1989 – 1990 г. до 2015 г. градината, която поначало била ясак се работела от въззиваемия, който отглеждал в нея царевица, пшеница и др., и никой не е спорил за това. И тримата свидетели заявяват, че не им е известно през исковия период, т.е. от 1995 г. досега Р. М.да се е зъвръщала в РБ. По отношение на жалбоподателя М.С., самият той твърди и се удостоверява от показанията на първите двама свидетели, че през посочения период той се е завръщал регулярно в РБ и до преди наколко години е отсядал в с. З., в дома на свид. О.Н., а след това – при вуйчо си, като през 2014 г. се установил окончателно в България.

Въз основа на събраните доказателства, съдът достига до следните правни изводи:

І. Според правната теория и трайна съдебна практика, правото на собственост може да бъде придобито по давност само от лице, което не притежава това право на друго правно основание. Собственикът упражнява фактическата власт върху имота като елемент от това право, но не и с цел да придобие същото право повторно на друго правно основание. Ето защо, въззиваемият няма право да претендира собственост върху процесния имот едновременно на две основания, едното от които деривативно / покупко-продажба /, а другото оригинерно / давност /. Независимо от това и за пълнота на изложението, следва да се отбележи, че самият той твърди, че е закупил имота с неформален договор, от което следва, че същият е нищожен на основание чл.26, ал.2, предл. ІІІ, вр. чл.18 от ЗЗД и не би могъл да поради целените правни последици по прехвърляне на собствеността. Предви това, твърдението му за придобиване собственост върху спорния имот чрез покупко-пораджба е и необосновано.

ІІ. Досежно позоваването на въззиваемия на придобивна давност, видно от изложеното в исковата молба, същият се позовава на 10-годишен давностен срок, като не навежда доводи за наличие на основания за прилагане на кратката давност по чл.79, ал.2 от ЗС.

Според чл.79 от ЗС, правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Ако владението е добросъвестно по смисъла на чл.70 от ЗЗД, правото на собстевност се придобива с непрекъснато владение в пордължение на 5 години. Съгласно чл.68 и чл.69 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. В чл.70, ал.2 и чл.84 от ЗС са установени още две презумпции, а именно, че добросъвестността на владелеца се предполага до доказване на противното и, че, който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка, освен, ако не се докаже противното. Като елемент от придобивната давност, владението трябва да е постоянно, непрекъснато, спокойно / да не установено и поддаржано с насилие /, явно / да не е установено и поддържано по скрит начин /, несъмнително / да се установи, че действително се упражнява фактическа власт с намерение за своене /, да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта. Когато се касае за владение върху чужд имот, при липса на действия, целящи отблъскването на установеното владение и при липса на заявени претенции за имота, фактът, че владелецът се намира в имота и го поддържа в рамките на необходимата грижа, следва да се възприеме като действия по смисъла на чл.68, ал.1 от ЗС. Не е достатъчно обаче владелецът да манифестира собственическо отношение към вещта пред ...лица, ако собственикът не може да узнае за това. Необходимо е владеещият да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим имот - да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да извършва явни действия по стопанисването му, без да е необходимо да присъства постоянно в него. Само при такива фактически действия собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си. Претендиращият, че е придобил собственост върху чужд имот по давност, дължи да докаже, при условията на пълно и главно доказване, продължило в срока по  чл.79 от ЗС владдение като фактическо състояние, при прилагане на презумпцията за анимус по чл.69 от ЗС. Самите действия, чрез които се изразява волята за владение на вещта зависят от нейното предназначение, начин на ползване и състояние. Съгласно чл. 83 от ЗС, който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка, ако не се докаже противното. Веднъж установена фактическа власт върху недвижим имот се предполага, че продължава да бъде упражнявана от владелеца непрекъснато до момента, в който по несъмнен начин не бъде доказано, че е осъществено прекъсване на владението, а оттам и прекъсване на започналата да тече в полза на владелеца придобивна давност. Давността може да се счита прекъсната само ако трето лице е осъществило такова действие, с което е попречило на владелеца да упражнява занапред установената от него фактическа власт върху имота, като тези действия следва да са довели до отстраняването на владелеца от имота за повече от 6 месеца. В този смисъл разпоредбата на чл.81 от ЗС изрично предвижда, че давността се прекъсва с изгубване на владението в продължение на повече от шест месеца. Давността се прекъсва и чрез предявяване на иск за защита на правото на собственика върху имота. Ако обаче в имота са извършени еднократни действия, които не са станали известни на владелеца и посредством които фактическата му власт не е била отблъсната, нито е бил отстранен от имота за повече от шест месеца, не може да се приеме, че придобивната давност е била прекъсната. След като едно лице веднъж е установило фактическа власт върху един имот, предполага се до доказване на противното, че упражнява тази фактическа власт трайно и непрекъснато до момента, в който не се установи осъществяване от трето лице на такова действие, което явно и категорично препятствува възможността владелецът да упражнява занапред фактическата власт върху имота или да бъде осъществено такова действие, което има за последица отстраняване на владелеца от имота.

В чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ е посочено изрично, че, изтеклата до влизане на закона в сила / 21.11.1997 г. / придобивна давност за имоти, чиято собственост е възстановена по реда на ЗСПЗЗ, не се зачита, и след този момент, т.е, считано от 22.11.1997 г. започва да тече нова. Съобразно цитираната разпоредба и заявеното от въззиваемия, същият може да се позовава на изтекла в негова полза пълна придобивна давност, считано от 22.11.1997 г..

От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се доказва, че процесният имот е бил предмет на постигнатата между жалбоподателя и бащата на въззиваемия устна договорка за продажба, но се установява по категоричен начин, че въззиваемият е стопанисвал, обработвал и събирал плодовете от процесния имот без прекъсване от 22.11.1997 г. до 2014 г., подпомаган от своя син, по начин, по който е демонстрирал пред съселяните си, че ползва имота като свой и, че упражняванато от него владение не е било оспорвано или смущавано от никого. Действително в показанията на свидетелите са налице вътрешни противоречия, визирани и във въззивната жалба, но нито едно от тях не касае факта на упражнявана от въззиваемия непрекъсната фактическа власт върху имота, като и тримата свидетели са категорични, че никой, освен М.А.А. и сина му не са се грижили за имота и не са го ползвали по предназначение. Що се касае до това, че същият бил заявен пред ДФЗ от снаха му, това се доказва по безспорен начин, но е станало едва през 2014 г.. Установеното, както и липсата на доказателства, оборващи презумпцията по чл.69 от ЗС, налага извод, че през посочения период въззиваемият е владял имота като свой и е демонстрирал по явен, несъмнен и достъпен за околните начин намерението си да го свои. Що се отнася до това дали владението, респ. намерението му за своене са продължили достатъчно във времето и са могли да бъдат узнати от жалбоподателите, от показанията на свидетелите се установява, че въззиваемият е започнал да упражнява фактическа власт върху имота, считайки, че му е продаден, по силата на постигната между баща му и жалбоподателя устна договорка през 1995 г., и непосредствено след постигането й. Предвид това и, че жалбоподателят не доказва твърдението си, че не е знаел, че имотът се ползва от въззиваемия, приема, че последният е започнал осъществяването на фактическа власт върху него не като държател, т.е. като лице, което го владее за другиго, а като владелец по смисъла на чл.68 от ЗС. Като съобрази горното и обстоятелството, че през визирания период от време жалбоподателят се е завръщал регулярно в РБ и е отсядал в същото село, в дома на упълномощеното от него и сестра му лице да се грижи за правата и нтересите им във връзка с процесния имот; че, по негови твърдения, жалбоподателят е изисквал постоянно информация от пълномощника си за състоянието на имота; че същият заявява, под страх от наказателна отговорност, в качеството си на свидетел, че е знаел, че имота се стопанисва от въззивамия, както и отсъствието на доказателства в подкрепа твърденията на жалбоподателя, че пълномощникът му го е подвел по отношение на начина на ползване на имота, заключава, че при положена от него нормално изискуема грижа жалбоподателят е могъл да узнае за упражняваното от въззиваемия владение върху имота и афишираното от него намерение да го свои. По отношение сестрата на жалбоподателя, която се легитимира като съсобственик на имота на основание решението на ПК, ползващо се със силата на констативен нотариален акт, по делото не се събраха данни, тя да е идвала в страната след 22.11.1997 г., но доколкото от изявленията на жалбоподателя се установява, че същите са били в добри отношения и са поддържали постоянен контакт, а от приложените пълномощни се доказва, че уполномощеното от нея лице да се грижи за интересите й във връзка с наследствените от баща й земеделски имоти е живеело в същото село, в чието землище се намира процесния имот, и е знаело за упражняваната от въззиваемия фактическа власт върху имота, приема, че тя също е могла, при проявена от нейна страна нормална грижа да узнае за демонстираното от последния давностно владение върху имота й.

Позовавайки се на изложеното, намира за доказано, че от 22.11.1997 г. до 22.11.2007 г. въззиваемият е придобил правото на собственост върху спорния имот по давност, поради което предявеният на това основание установителен иск е основателен и следва да се уважи.

В съотвествие с изнесените фактически и правни доводи, заключава, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно и следва да се потвърди.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, жалпободателите следва да заплатят на въззиваемия деловодни разноски във въззивното производство в размер на 750.00 лева – платен адвокатски хонорар.

Водим от горното,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 195/12.07.2017 г. по гр.д. № 226/2017 г. по описа на Районен съд – Нови пазар.

ОСЪЖДА М.Х.С., ЕГН ********** и М.С.С., ЕГН **********,***, да заплатят на М.А.А., ЕГН **********, от с. З., общ. К., обл. Ш., ул. ..., деловодни разноски в размер на 750.00 лева – платен адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.