Р Е Ш Е Н И Е

№ 210

гр.Шумен, 06 Декември 2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд, в публичното съдебно заседание на седми ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: А. Карагьозян

Членове:1.Р. Хаджииванова

2.М. Маринов

при секретаря Ю. Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №226 по описа за 2017 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №249 от 14.08.2017г. по гр.д.№117/2017г. Районен съд - гр.Н. П. е признал за установено по отношение на „Регионален Бизнес Център“ – Сдружение с общественополезна дейност, ЕФН ..., със седалище гр.Н. п., представлявано от С.В.С., че Р. Д.Р. с ЕГН ********** – бивш жител ***, починал на 21.02.2017 г. в гр.Шумен, наследодател на Р.А.Р., с ЕГН **********, /съпруга/ и А.Р.Д., с ЕГН ********** /син/, е бил в трудовоправно отношение с ответника по силата на сключен трудов договор №53/29.07.2011 г., прекратен от работника на 30.03.2016 г. на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, и е работил по същия договор от 01.08.2011 г. до 30.03.2016 г., което време следва да се зачита за трудов стаж. Отхвърлен е предявения иск от Р.А.Р. и А.Р.Д. с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, в останалата му част, а именно за признаване съществуването на трудово правоотношение между Регионалния Бизнес Център и Р. Д.Р. в периода от 31.03.2016 г. до 21.02.2017 г. Освен това с решението, съдът е прекратил производството по делото в частта му относно предявената претенция с правно основание по чл.350, ал.1 във вр. с чл.349, ал.2 във вр. с ал.1, т.8 и 9 от КТ и по чл.124 от ГПК от страна на Р.А.Р., Д.Р.Д. и А.Р.Д. като недопустимо, а ответника е осъден да заплати държавна такса в размер на 30 лева.

Недоволни от така постановеното решение останали ищците, които обжалват решението на районния съд в частта, с която е отхвърлена претенцията им по чл.124, ал.1 от ГПК, като сочат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението в тази част, и моли съда да го отмени в атакуваната част и постанови друго, с което да уважи предявения иск изцяло.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна не е депозирала отговор на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Първоинстанционното решение е валидно. Същото обаче е недопустимо в обжалваната му част по предявения иск, квалифициран от районния съд по чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване съществуването на трудово правоотношение между Регионалния Бизнес Център и Р. Д.Р. в периода от 31.03.2016 г. до 21.02.2017 г., поради следните съображения:

Районен съд Н. П. е бил сезиран с искова претенция от Р. Д.Р. вх.№748/06.02.2017г. срещу "Регионален Бизнес Център" гр.Н. П., с която ищеца е искал да бъде признато за установено че трудовото му правоотношение по договор №53/29.07.2011г. е прекратено, считано от 30.03.2016г. на основание чл.327, т.2 от КТ. В исковата си молба ищеца сочи, че по силата на По силата на трудов договор №53/29.07.2011 г. работел при ответната страна. Със заявление №1/30.03.2016 г. той прекратил едностранно трудовото си правоотношение на основание чл.327, т.2 от КТ, поради неизплащане на трудовото му възнаграждение в продължение на няколко месеца. Представителят на ответната страна, обаче отказал да завери трудовата му книжка, като за мотив посочил обстоятелството, че на общо събрание на сдружението, проведено на 18.07.2014 г. той бил освободен от поста. Опитите на наследодателя на ищците да задължи работодателя си да изпълни задълженията си по чл.349, ал.1, т.8 и 9 от КТ чрез Инспекцията по труда, останали безрезултатни. Така по подаденото от Р. заявление за прекратяване на трудовото правоотношение липсвало произнасяне, работодателят не издал заповед за прекратяването на трудовия договор и не вписал съответните обстоятелства в трудовата му книжка относно, прекратяването на правоотношението и трудовия стаж. След обездвижване на исковата молба ищеца депозирал допълнение към нея от 20.02.2017г., с което уточнил претенцията си, като заявил, че искането му е работодателя да изпълни задълженията си за попълване на реквизитите на трудовата книжка, съгласно чл.349, ал.2 вр. ал.1, т.8 и 9 от КТ. В последствие, на 21.02.2017г. ищецът починал, и като ищци в производството на основание чл.227 от ГПК били конституирани наследниците по закон на ищеца - Р.А.Р. - съпруга, и децата му Д.Р.Д. и А.Р.Д.. По делото са били проведени две съдебни заседания, като в края на второто, първоинстанционния съд отново е оставил исковата молба без движение с указания до ищцовата страна да заяви какъв е правния ѝ интерес от предявения иск. С искова молба, подадена в съда на 26.06.2017г., на основание чл.212 от ГПК ищците предявили инцидентен установителен иск, с който поискали от съда да признае за установено, че в периода 29.07.2011г. - 21.02.2017г. между Р. Д.Р. и ответника е съществувало трудово правоотношение, прекратено на основание чл.325, т.11 от КТ. Съдът приел за разглеждане така предявения иск в съдебно заседание от 12.07.2017г., въпреки предявяването му извън преклузивния срок по чл.212 от ГПК, тъй като бил във връзка с изясняване на обстоятелствата по иска, за които на ищците бил предоставен срок за отстраняване на нередовности на исковата молба.

На първо место следва да се отбележи, че наследството, като обект на наследствено правоприемство представлява съвкупност от имуществените права и задължения на наследодателя. Личните неимуществени права и задължения на наследодателя се прекратяват с неговата смърт и не се наследяват. В случаите, когато определени права и задължения не преминават към законните наследници след смъртта на наследодателя, не е допустимо и процесуално правоприемство по реда на чл.227 от ГПК. В конкретния случай, доколкото неимущественото право свързано със законосъобразно оформяне на трудовата книжка е необходимо за осъществяване на наследствени имуществени права, правоприемството е допустимо. Независимо от горното приетия за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск е недопустим на няколко основания. Вярно е, че исковата молба е била оставена без движение, но причината за това е била обосноваване на правния интерес на новоконституираните страни, и е недопустимо в срока за изправяне на тази нередовност, фактически да се възстановява законоустановения преклузивен срок по чл.212 от ГПК за предявяване на инцидентен установителен иск, който за ищеца е първото по делото заседание. От друга страна, наследниците на ищеца са встъпили в процеса като негови правоприемници и не могат да заявяват нови факти, още повече такива, които противоречат на първоначално заявените в исковата претенция, а именно прекратяване на трудовото правоотношение на друго основание и на друга, по - късна дата. И не на последно място, следва да се отбележи, че така предявения инцидентен установителен иск, на практика цели установяване на трудов стаж по съдебен ред, каквото производство е допустимо единствено при изрично предвидените предпоставки на разпоредбите на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, които не са налице в настоящата хипотеза.

Ето защо, съдът намира решението за недопустимо в атакуваната част, поради което и също следва да се обезсили в тази част, а производството по делото прекрати в тази му част. В необжалваната част решението е влязло в законна сила.

Водим от горното, и на основание чл.270, ал.3 от ГПК, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение №249 от 14.08.2017г. по гр.д.№117/2017г. на Районен съд - гр.Н. П., САМО в частта, с която е отхвърлен предявения иск от Р.А.Р. с ЕГН ********** и А.Р.Д. с ЕГН ********** срещу „Регионален Бизнес Център“ – Сдружение с общественополезна дейност, ЕФН ..., гр.Н. п., с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, в останалата му част, а именно за признаване съществуването на трудово правоотношение между Регионалния Бизнес Център и Р. Д.Р. с ЕГН ********** – бивш жител ***, починал на 21.02.2017 г., в периода от 31.03.2016 г. до 21.02.2017 г., като НЕДОПУСТИМО, и прекратява производството по делото в тази му част.

В останалата необжалвана част, решението е влязло в законна сила.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.