Р Е Ш Е Н И Е № 222

гр. Шумен, 13.12.2017 г.

Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на шестнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Св. Станчев

2. Т. Димитрова

при секретаря А. Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова в.гр.д. № 276 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Л.Н.С., Ж.П.С. и Л.П.С., действащи чрез пълномощника адв. К. К. от САК, срещу решение № 431/06.07.2017 г. по гр.д. № 623/2017 г. по описа на ШРС.

Жалбоподателите намират решението за неправилно, по съображения, подробно изложени в жалбата им, с оглед на които молят въззивният съд да го отмени и постанови друго, с което да отхвърли исковата претенция изцяло като недоказана и неоснователна.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемият Д.В.Д., действаща чрез процесуалния представител адв. Р. К. от ШАК е депозирала отговор, без подпис на подател, в който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените по делото разноски. Изложеното в отговора се пъддържа от пълномощника в пледоарията му по същество.

Ведно с визираната въззивна жалба, предмет на разглеждане е и въззивна частна жалба от Д.В.Д., действаща чрез процесуалния представител адв. Р. К. от ШАК, срещу определение № 1834/14.08.2017 г. по гр.д. № 623/2017 г. по описа на ШРС, с което е оставена без уважение молбата й за допълване на решение № 431/06.07.2017 г. по гр.д. № 623/2017 г. по описа на ШРС в частта за разноските.

Жалбоподателката счита обжалваното определение за неправилно, поради което моли въззивният съд да го отмени и се произнесе по съществото на молбата й за разноски.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК, въззиваемите по жалбата Л.Н.С., Ж.П.С. и Л.П.С., действащи чрез пълномощника адв. К. К. от САК, депозират отговор, в който я оспорват като неоснователна и молят за оставянето й без уважение.

Въззивните жалби са подадени в срок, от и срещу надлежно легитимирани лица, редовни и допустими.

Разгледани по същество, същите са основателни, поради следното: Гр.д. № 623/2017 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на въззиваемата срещу жалбоподателите, имаща за предмет претенция за осъждане на ответниците да заплатят на ищцата сумите от: 805.66 лева – ответницата Л.Н.С. и от 201.42 лева – всеки от ответниците Ж.П.С. и Л.П.С., с които същите са се обогатили неоснователно за нейна сметка, поради неизпълнението, в качеството им на собственици на недвижим имот в гр. Шумен, ул. ...№ 9, вх. 6, ап. 127, на задължението им да заплатят консумираната от тях ел. енергия в имота за периода от 19.01.2015 г. – 23.03.2015 г., на „ Енерго Про Продажби „ АД, което задължение е погасено с нейни средства, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й плащане и направените по делото разноски.

За да обоснове претенциите си, ищцата е навела твърдения, че по ч.г.д. № 2276/2015 г. по описа на ШРС срещу нея били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 27.11.2015 г., по който е осъдена да заплати на „ Енерго Про Продажби „ АД сумата от 468.10 лева – главница за неизплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода 19.01. – 23.03.2015 г., за обект с абонатен № 101012064, по клиентски номер 1300099752, сумата от 17.94 лева – мораторна лихва за всяка фактура, за периода от падежа до 11.08.2015 г. и законната лихва върху главницата от 468.10 лева, считано от 02.09.2015 г. до заплащане на вземането, както и сумата от 325 лева – разноски по делото. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп.д. № 2016...0400093 на ЧСИ рег. № .... За погасяване на задълженията й по него, бил наложен запор върху банковите й сметки в България, от които била изтеглена сумата от 1 208.50 лева, с която кредиторът по изпълнението се е удовлетворил. След извършена справка в „ Енерго Про Продажби „ АД, установила, че сумите за изразходвана ел. енергия са начислени за имот на адрес: гр. Шумен, ул. ...№ 9, ап. 50 – магазин за хранителни стоки, на който не е била нито собственик, нито потребител. Тя била бивш собственик на апартамент, находящ се на адрес: гр. Шумен, ул. ...№ 9, вх. 6, ет.1, ап. 127, който продала, с н.а. № .../2000 г. на нотариус рег. № ...на П.Л.С... Очевидно 15 години след продажбата, поради това, че купувачът не е изпълнил задължението си да смени партидата на имота, в нейно отсъствие е била осъдена да заплати посочените суми. Пълномощникът й неколкократно посетил офиса на „ Енерго Про Продажби „ АД, но от там отговора бил, че само купувача може да представи нотариален акт, респ. да сключи договор за продажба на ел. енергия и едва тогава да прехвърлят абонатния номер на новия собственик. След поредна справка в „ Енерго Про Продажби „ АД и депозирана от нейно име молба, устно й било заявено, че е изпратена работна група на адреса на имота и е констатирано, че електромера отговаря на адреса на имота, който продала през 2000 г. – в гр. Шумен, ул. ...№ 9, вх. 6, ап. 127, като не й бил представен документ за тези констатации от проверката. Тъй като била в чужбина, нямала връзка с купувача П.С.като, в резултат на издирването му разбрала, че е починал. От Община – Шумен получила данни за наследниците му – ответниците по делото, които след смъртта му са декларирали апартамента в качеството на наследници, но също не са сменили партидата за ел. енергия на свое име. Поради изложеното, счита, че сумата от 1 208.50 лева е заплатена от нея, поради виновното неизпълнение и бездействие от страна на ответниците, в качеството им на собственици, да заплащат потребената от тях ел. енергия и, че с посочената сума същите са се обогатили неоснователно за нейна сметка, което поражда правния й интерес от завеждане на иска.

В отговора си ответниците са заявили, че не оспорват факта, че посоченият в исковата молба абонатен номер касае в действителност ап. 27, закупен през 2000 г. от П.С.но твърдят, че задълженията по фактурите за периода 19.01. – 23.01.2015 г. са били заплатени от тях още на 11.11.2015 г., заедно с такса и лихва за възстановяване на захранването. Плащането е извършено преди издаването на изпълнителния лист и образуване на изпълнителното дело срещу ищцата, поради което няма как да се приеме, че с действие или бездействие те са довели до претърпените от нея вреди. На следващо място, ищцата не е предприела никакви действия да защити правата си срещу издадената срещу нея заповед по чл.410 от ГПК, въпреки, че е била уведомявана за предприетите срещу нея съдебни действия. Именно, поради неполагане от ищцата на дължимата грижа да получава лично или чрез упълномощен представител адресираните до нея съдебни книжа, се е стигнало до претърпените от нея вреди. На следващо място, оспорват твърдението, че наследодателят им е поел задължението да смени партидата в съответното експлоатационно дружество. Смяна на партидата е можела да извърши и самата ищца, но не го е сторила, което налага заключението, че именно нейното бездействие и неполагане на грижа е довело до претърпените от нея вреди. В настоящия случай претърпените от ищцата вреди не са пряка и непосредствена последица от действията/бездействията на ответниците или на техния наследодател , каквото е изискването на чл.51, ал.1 от ЗЗД. Дори да се допусне, че има вреда, която следва да бъде обезщетена от ответниците, следва да бъде приложена нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД и да бъде намален размера на обезщетението, предвид действията на самия ищец.

Първоинстанционният съд е квалифицирал исковете по чл.60, ал.1 от ЗН, вр. чл.59 от ЗЗД, като с решението си е осъдил жалбоподателите да заплатят на въззиваемата сумата от 1 208.05 лева, на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, с която са се обогатили за нейна сметка, ползвайки ел. енергия в жилището си за периода 19.01. – 23.03.2015 г., заплатена от нея, ведно със законната лихва върху сумите, дължими от всеки ответник, на основание чл.60, ал.1 от ЗН, считано от 06.03.2017 г. до окончателното плащане, както следва: Л.Н.С. – 805.36 лева, Ж.П.С. – 201.34 лева и Л.П.С. – 201.34 лева. Решението се обжалва изцяло от ответниците по иска.

С молба от 18.07.2017 г. ищцата е поискала допълване на решението на ШРС в частта за разноските, с оглед на депозираната от нея молба.

В предоставения им срок за отговор, ответниците са възразили срещу основателността на същата.

С определение № 1834/14.08.2017 г. съдът е оставил без разглеждане молбата на ищцата за допълване на решението в частта за разноските, по мотиви, че молбата е недопустима, тъй като молителят не е представил списък на разноските по чл.80 от ГПК. Определението се обжалва от ищцата.

След извършена проверка по чл.269 от ГПК, съдът намери, че обжалваните актове са валидни и допустими.

По същество:

І. Относно първата от жалбите: От събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установява, че по ч.гр.д. № 2276/2015 г. по описа на ШРС срещу въззиваемата били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 27.11.2015 г., по който е осъдена да заплати на „ Енерго Про Продажби „ АД сумата от 468.10 лева – главница за неизплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода 19.01. – 23.03.2015 г., за обект с абонатен № 101012064, по клиентски номер 1300099752, сумата от 17.94 лева – мораторна лихва за всяка фактура, за периода от падежа до 11.08.2015 г. и законната лихва върху главницата от 468.10 лева, считано от 02.09.2015 г. до заплащане на вземането, както и сумата от 325 лева – разноски по делото. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп.д. № 2016...0400093 на ЧСИ рег. № .... В представената от ищцата покана за доброволно изпълнение по посоченото изпълнително дело е отразено, че задължението й възлиза на 1 170.97 лева, от които 325 лева – присъдени разноски, 200 лева – разноски по изпълнителното дело, 645.97 лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ и такси и разноски по изпълнителното дело, дължими към 30.11.2016 г.. Видно от удостоверение от ЧСИ рег. № ..., изх. № 00654/26.01.2017 г., от запорирани банкови сметки на въззиваемата в „ Юробанк България „ АД и „ Банка ДСК „ ЕАД е била изтеглена сумата от 1 208.50 лева, с която кредиторът по изпълнителното дело се е удовлетворил. На л. 9 от първоинстанционното дело е приложено съобщение от ЧСИ до въззиваемата от 15.12.2016 г., че изп.д. № 2016...0400093 е свършено, поради изплащане на дължимата сума. Между страните не се спори, че начислените суми за консумирана ел. енергия за абонатен № 101012064 касаят електромер, отчитащ потреблението на ел. енергия в недвижим имот, находящ се на адрес гр. Шумен, ул. ...№ 9, вх. 6, ет.1, ап. 127, който въззиваемата продала на наследодателя на жалбоподателите П.Л.С.., по силата на н.а. № 144, т. І, рег. № 1936, дело № 154/2000 г. на нотариус рег. № ...както и, че след продажбата партидата за имота в дружеството – доставчик на ел. енергия не е била променена и се води на името на въззиваемата. Ответниците по иска не оспорват и обстоятелството, че имотът е бил ползван от наследодателя им, а след това от тях, както и че за периода 19.01. – 23.03.2015 г. за същия е изразходвана ел. енергия на стойност, посочена в издадения срещу въззиваемата изпълнителен лист. Същите представят надлежно заверения копия на 5 бр. квитанции, приложени на л. 37 -38 от първоинстанционното дело, от които се удостоверява, че са заплатили на „ Енерго Про Продажби „ АД изразходваната през посочения период ел. енергия за имота, ведно с дължимите до момента лихви, на 15.11.2015 г., т.е. преди датата на издаване на заповедта за изпълнение срещу въззиваемата. От намиращото се на л. 21 удостоверение за наследници се установява, че наследодателят на жалбоподателите П.Л.С.. е починал на 04.09.2006 г., както и, че първата от тях е негова преживяла съпруга, а другите двама – негови деца. От показанията на свид. М.А. се установява, че въззиваемата живее в Испания от 2000 г., с оглед на което упълномощила А., нейна племенница, да движи делата й в България. През есента на 2016 г. Д. се обадила на свидетелката, с молба да провери каква е причината да бъде запорирана нейна сметка в „ Пощенска банка „ и от нея да бъде изтеглена сумата от 2 000 лева. След проверка, свидетелката разбрала, че сумата е изтеглена за погасяване на задължения към „ Енерго Про Продажби „ АД за ел. енергия в имот, който леля й продала на наследодателя на жалбоподателите, поради което занесла нотариалния акт за покупко-продажба в дружеството, за да докаже, че въззиваемата не им дължи пари. Оттам обаче й отговорили, че единствено собственикът може да представи документа и да поиска смяна на партидата за имота. Поради тази причина, свидетелката решила да отиде до имота и да потърси новия собственик. На адреса намерила наемателка на жилището, която й отговорила, че собственикът е починал, а наследниците му са в Белгия и няма връзка с тях, както и, че ги чака да се върнат, за да включат ел. захранването, тъй като в момента в апартамента няма ток. Притеснена, свидетелката потърсила адвокатска защита, след което отишла в енергийното - дружеството и ги уведомила, че иска прекратяване на партидата, тъй като ще се води дело. Междувременно, от Комисия при дружеството, било констатирано разминаване в номерата на апартаментите. При последващо посещение в дружеството, свидетелката отново заявила, че се води дело, че е пълномощник на въззиваемата и иска смяна на партидата, след което молбата й била приета и в началото на 2017 г. партидата била променена. Няколко пъти свидетелката посетила и наемателката на имота, като месец след последното й посещение в дома й дошла възрастна жена, която й предложила от името на жалбоподателите да уредят доброволно отношенията си, което предложение тя отклонила. Свидетелката заявява, че не е била известена за заплащане на дължимите на „ Енерго Про Продажби „ АД суми от жалбоподателите.

Въз основа на изнесените факти, съдът достига до следните правни изводи:

Според правната теория и съдебна практика, основните елементи на фактическия състав на неоснователното обогатяване са обогатяване на едно лице за чужда сметка, обедняването на друго лице, свързано със съответното обогатяване, отсъствието на правно основание за обогатяване и липсата на възможност за защита на обеднелия чрез друга правна претенция. Под обогатяване се разбира придобиването или спестяването на известна облага или полза. Обогатяването има материално естество и е оценимо в пари. То се изразява в увеличение актива на имуществото на обогатения или намаляване на неговите пасиви, или в спестяване на някои разходи, които той е трябвало иначе да понесе. Спестяването на разходите води до обогатяване само, ако те са били нужни и обогатилият се е трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане. Съществено условие за правната релевантност на обогатяването е то да е станало за сметка на друго лице. Без значение с оглед правната релевантност на обогатяването е квалификацията на действията на обогатилия се като виновни или невиновни, добросъвестни или недобросъвестни, извършени с намерение за обогатяване или не. За да е налице хипотезата на чл.59 от ЗЗД, обогатяването на едно лице трябва да съответства на обедняването на друго. Под обедняване се разбира лишаване от имуществени блага или изгубване на имуществени права. За правната релевантност както на обедняването, така и на обогатяването е необходимо между тях да съществува определена връзка, изразяваща се в обедняване на едно лице и обогатяване на друго лице, осъществени чрез преминаването на една и съща ценност / облага / от единия патримониум в другия. И двата белега са необходими кумулативно, за да е налице обогатяване станало за сметка на другиго, като, ако е налице само единият, не би могла да се упражни претенция по чл.59 от ЗЗД. Връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника не е причинна, т.е. едното да е следствие от другото, а се изразява в това, че и двете са последици от един и същ факт или обща група правопораждащи факти. Условие за възникване на вземане за неоснователно обогатяване е и отсъствието на правно основание за преминаването на имуществената облага от патримониума на лицето, което се е обеднило в този на лицето, което се е обогатило. Вземането от неоснователно обогатяване възниква, когато е налице разместване на блага, без в отношенията между страните да съществува обвързаност от договор, гестия или деликт. Когато между страните няма друга обвързаност и по причина на обедняването на една от страните другата се е обогатила, обогатилият се дължи да върне на обеднелия онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Вземането възникна от деня на разместване на благата и за неговата изискуемост не е необходимо отправяне на покана от обеднелия до обогатилия се. В тежест на ищеца по иска чл.59, ал.1 от ЗЗД е да докаже, както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, също и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването.

В конкретната хипотеза ищцата по иска претендира заплащане на сумата от 1 208.50 лева, с която ответниците неоснователно са се обогатили, а тя е обедняла, твърдейки, че е изтеглена от банковите й сметки за погасяване на тяхно задължение за заплащане на консумирана ел. енергия, което плащане е осъществено по причина, че ответниците не са сменили партидата на имота, за който е потребена ел. енергията след закупуването му от наследодателя им, респ. след наследяването му от тях. Така формулираната претенция безспорно обосновава извод, че правната квалификация на иска е по чл.59 от ЗЗД, с оглед на което възражението на жалбоподателите, че исковата претенция е с правно основание чл.45 от ЗЗД, респ., че обжалваното решение е недопустимо, като постановено по непредявен иск, следва да се приеме за неоснователно и се отхвърли.

По основателността на иска – От събраните по делото доказателства не се установява, че сумата от 1 208.50 лева е изтеглена от банковите сметки на въззиваемата за погасяване на задължение за консумирана ел. енергия в имот на адрес: гр. Шумен, ул. ...№ 9, вх. 6, ет. 1, ап. 127. Напротив, от приложената покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 2016...0400093 е видно, че подлежащото на принудително изпълнение задължение е само за разноски по ч.гр.д. № 2276/2015 г. на ШРС, в размер на 325 лева и 845.97 лева – такси и разноски по изпълнителното дело. Поради горното и наличието на квитанции, удостоверяващи, че, посочената в изпълнителния лист срещу въззиваемата, главница за консумирана ел. енергия и част от лихвата за забава са били погасени от жалбоподателите преди издаване на изпълнителния титул и образуване на изпълнителното дело, съдът приема за недоказано, че от сметките на въззиваемата е била изтеглена сумата от 1 208.50 лева за погасяване задължения на жалбоподателите за неизплатена ел. енергия. Ето защо въпросът, на който следва да се отговори, с оглед преценка основателността на иска е дали на безспорно установеното обедняване на въззиваемата със сумата от 1 208.50 лева на съответства обогатяване на жалбоподателите и доколко те произтичат от общи факти. Във връзка с него, съдът приема за доказано, че платената от въззиваемата сума е отишла за погасяване на разноски, извършени в съдебно и изпълнително производство за задължения за неизплатена ел. енергия, които не са нейни, а на жалбоподателите, който факт последните не оспорват. Също така приема за безспорно установено, че процесната сума е била възложена в тежест на въззиваемата по причина, че партидата на имота в дружеството доставчик на ел. енергия не е била променена относно титуляра на правото на собственост след продажбата му от въззиваемата на наследодателя на жалбоподателите. По категоричен начин се установява и факта, че задължението за ел. енергия, за което е била осъдена въззиваемата и, във връзка с което са направени разходите, за погасяване на които от сметките й е изтеглена сумата от 1 208.50 лева, е било погасено от жалбоподателите преди издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу нея и преди образуване на изпълнителното дело, поради което направените и заплатени от въззиваемата разноски и такси по гражданското и изпълнителното дело не могат да се приемат за необходим разход, които жалбоподателите е следвало да понесат от собственото си имущество и без да съществуват изгледи за тяхното връщане. В конкретния случай това, че партидата на имота в енерго дружеството не е била променена и въззиваемата се е водела потребител на ел. енергия в него може да се приеме като причина за образуваното срещу нея ч.гр.д. № 2276/2015 г. на ШРС, но не и като причина за изтегляне на сумата от 1 208.50 лева от банковите й сметки, тъй като обективно до това не би се стигнало, ако тя бе се възползвала от предоставените й от закона възможности да се защити срещу издадената й заповед за изпълнение и да заяви, че задължението по нея не е нейно, а на трети лица. Предвид това, че при образуване на гражданското и изпълнителното дело жалбоподателите са били вече погасили задълженията си за ел. енергия и не са били страна по посочените дела, за да могат да упражнят правото й на защита вместо въззиваемата, съдът приема за недоказано, че за сметка обедняването на последната жалбоподателите са се обогатили, спестявайки си платените от нея такси и разноски, които иначе е следвало да понесат неминуемо от собственото си имущество, без изглед за възстановяването им, респ., че между обедняването на ищцата и обогатяването на ответниците са налице общи факти.

Ето защо заключава, че предявеният иск по чл.59 от ЗЗД е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.

В съответствие с изложеното, приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени, като вместо него, бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

ІІ. Относно втората от жалбите: От доказателствата по делото се установява, че с исковата молба жалбоподателката – ищец в първоинстанционното производство е поискала, при уважаване на иска й да й бъдат присъдени направените по делото разноски, като до приключване на делото не е представила списък за извършени такива по чл.80 от ГПК. С решението си, първоинстанционният съд е уважил изцяло исковата й претенция, но не се произнесъл по искането й за разноски, като в мотивите си е посочил, че разноски между страните не са претендирани и не се присъждат. В срока за обжалване на решението, ищцата е депозирала молба за допълване на решението в частта за разноските, съобразно молбата й за присъждането им. С обжалваното определение съдът е оставил молбата без разглеждане, с мотив, че молителката не е представила списък по чл.80 от ГПК. От приложените по делото преводно нареждане и договор за правна защита и съдействие се установява, че в първоинстанционното производство жалбоподателката е извършила разноски в размер на 554 лева, от които 154 лева – за държавни и преводни такси и 400 лева – за адвокатски хонорар.

В т.8 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че липсата на списък за разноски съставлява процесуална пречка да се иска изменение на решението в частта за разноските чрез пререшаване на въпроса за размера им, но не рефлектира върху искането за допълване на решението при пропуск на съда да се произнесе по отговорността за тях. Липсата на списък не е пречка за присъждане на разноски съобразно доказателствата по делото. Допълване на съдебното решение, като способ за неговото поправяне се предприема, когато то не съдържа произнасяне по целия въведен спорен предмет. Съдът дължи произнасяне по всички искове, с които е сезиран, в определените от ищеца рамки. Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде сезиран. В чл.248, ал.1 от ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските. Следователно текстът разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл.246 от ГПК. Аналогично на чл.250 ГПК първата хипотеза на чл.248, ал.1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. Разгледаната правна характеристика на допълване на съдебния акт в обсъжданата част е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда. Уредена като изключение от принципа, въведен с чл.246 ГПК, тази непълнота може да бъде отстранена, без да се променя вече постановения съдебен акт в същата част. Пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл.80 от ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част. При втората хипотеза на чл.248, ал.1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. По тази причина и правната последица, установена с чл.80, изр.2 ГПК, настъпва само по отношение на изменението на решението в частта му за разноските, а не по отношение на неговото допълване.

Като съобрази изложеното, въззивният съд приема, че определението на ШРС, с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателката по чл.248 от ГПК е незаконосъобразно и следва да се отмени, като делото се върне на първоинстанционни съд за произнасяне по същество на искането, съобразно изхода от правния спор.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло решение № 431/06.07.2017 г. по гр.д. № 623/2017 г. по описа на Районен съд – Шумен, като вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Л.Н.С., ЕГН **********, Ж.П.С., ЕГН ********** и Л.П.С., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, за сумата от 1 208.05 лева, представляваща погасено от ищцата задължение на ответниците за ел. енергия, консумирана през периода 19.01. – 23.03.2015 г., в недвижим имот на адрес: гр. Шумен, ул. ...№ 9, вх. 6, ет. 1, ап. 127, с която сума ответниците са се обогатили за сметка обедняването на ищцата, до размер на: Л.Н.С. – 805.36 лева, Ж.П.С. – 201.34 лева и Л.П.С. – 201.34 лева.

ОТМЕНЯ определение № 1834/14.08.2017 г. по гр.д. № 623/2017 г. по описа на Районен съд – Шумен и

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за произнасяне по същество на молбата на Д.В.Д., ЕГН ********** по чл.248 от ГПК, съобразно изхода от правния спор.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.