Р Е Ш Е Н И Е №218

гр. Шумен, 11.12.2017 г.

Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на тридесети ноември двe хиляди и седемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Св. Станчев

ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. Димитрова

2. Й. Димов

при секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова в.гр.д. № 307 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Център за специална образователна подкрепа / Помощно училище „ В.Д.„/, гр. Ш., представляван от директора М.Х.П., чрез пълномощника адв. И. Т. от ШАК, срещу решение № 680/25.09.2017 г. по гр.д. № 1877/2017 г. по описа на ШРС, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на С.И.С., постановено със заповед № 191/28.04.2017 г. на директора на ПУ „ В.Д.„, гр. Ш., работникът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „ старши учител на деца с умствена изостаналост „ и ответникът е осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 500.00 лева, както и държавна такса, по сметка бюджета на съда, в размер на 100.00 лева.

Жалбоподателят намира решението за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, по съображения, подробно изложени в жалбата му, с оглед на които моли въззивният съд да го отмени и постанови друго, с което да отхвърли исковите претенции и му присъди извършените по делото разноски.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемият С.И.С., действащ чрез процесуалния представител адв. С. Г. от ШАК, депозира отговор на въззивната жалба, в който я оспорва като неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените по делото разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от и срещу надлежно легитимирани лица, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, поради следното: Гр.д. № 1877/2017 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на въззиваемия срещу жалбоподателя, имаща за предмет искове за отмяна на наложеното му дисциплинарно наказание „ уволнение „ и на прекратяването на трудовия му договор, съгласно заповед № 191/28.04.2017 г. на директора на Помощно училище „ В.Д.„, гр. Ш., поради незаконосъобразност, и за възстановяване на служителя на, заеманата преди незаконосъобразното му уволнение, длъжност „ старши учител на деца с умствена изостаналост „ при ПУ „ В.Д.„, гр. Ш.. Претендирайки признаване на уволнението му за незаконно, ищецът се е позовал на следните факти: 1/ неспазване процедурата за изискване на писмени обяснения по чл.193, ал.1 от КТ, тъй като искането за даване на такива не е съдържало данни за вменените на служителя нарушения на трудовата дисциплина и на същия не е бил даден достатъчен срок да организира защита си; 2/ постановяване на заповедта за уволнение при неизяснена фактическа обстановка и нормативна уредба, която служителят да е нарушил с действията си, с оглед на вменените му задължения; 3/ неспазване на изискването за даване съгласие за уволнението от страна на съответната синдикална организация, съобразно правилото на чл.333, ал.3 от КТ; 4/ непредоставяне възможност на служителя да се запознае с посочените в заповедта доказателства, на които се е позовал работодателят.

В отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковите претенции като неоснователни и недоказани, с оглед на което е поискал от съда да ги отхвърли изцяло.

Първоинстанционният съд е квалифицирал исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, като с решението си ги е уважил изцяло и е осъдил ответника да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 500.00 лева, както и държавна такса върху уважените искове, в размер на 100.00 лева, платими по сметка бюджета на съдебната власт.

Решението се обжалва изцяло от ответника по исковете, като възведените в жалбата му доводи са, че ищецът е представил доказателства, че е секретар на синдикална организация след преклузивния срок; че от тях не се установява по ясен и категоричен начин твърдяното обстоятелство и, че, в нарушение на съдопроизводствените правила съдът е приел, че тъй като ответникът не е оспорил представените доказателства, горепосоченият факт е доказан.

След проверка по реда на чл.269 от КТ, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, се установи, че въззиваемият е работил при жалбоподателя по трудов договор, като е заемал длъжността „ старши учител на деца с умствена изостаналост „. През учебната 2016/2017 г. същият е бил и класен ръководител на VІІв – VІІІа клас – слята паралелка от ученици с УУИ. На 07.03.2017 г., в голямото междучасие след втори учебен час, около 9.30 часа, един от учениците от VІІІа клас, който бил на училище този ден – А.Б.А., страдащ от лека умствена изостаналост, напуснал района на училището през оградата, заедно с друг ученик от класа на учителя Ю.М.К., за което С. разбрал при започването на следващия учебен час от колегата си К.. Последната видяла двамата ученика да излизат през оградата и веднага уведомила охраната, която започнала да ги търси в района на училището. К. и С. се включили в издирването на децата, след като приключили с часовете си, съответно трети и четвърти, и изпратили другите ученици до училищния автобус. След като се разбрало, че двамата ученика липсват продължително време, С. уведомил полицията, както и бащата на А.за отсъствието му. Междувременно, други негови колеги информирали за случая директора на училището. След обяд на същия ден в издирването на децата се включили учители, родители, МВР и доброволци. Около 19.30 часа двете деца били намерени в района на Ш.плато, мокри от дъжда, с изпокъсани и кални дрехи и обезводнени, след което били откарани в МБАЛ – Ш.. Децата обяснили, че се качили по стълбите до паметник „ 1 300 години България „, след което навлезли в гората, а, когато завалял дъжд, загубили ориентация и се отклонили в опасен скалист район, като единият от тях – М.А.Р.припаднал и бил изоставен от спътника си, който помислил, че е заспал и тръгнал да се връща по обратния път. На 07.03.2017 г., със заповед № 366/07.03.2017 г. директорът на училището изискал от въззиваемия обяснения относно инцидента с двамата ученика. Впоследствие, с писмо изх. № 504/08.03.2017 г. и заповеди №№ 370 и 371 от 10.03.2017 г. от същия били изискани и допълнителни обяснения по случая, включая относно конкретни обстоятелства. Служителят депозирал писмени обяснения на 07.03.2017 г. и 10.03.2017 г.. Същевременно, със заповед № 367/08.03.2017 г. на директора на училището била назначена комисия, която да разгледа записи от камерите за видео - наблюдение в училището и да даде становище. С протокол № 1/08.03.2017 г. Комисията е констатирала извършени от С.С. и Ю.К. конкретни нарушения на трудовата дисциплина. С писмо изх. № 1/31.03.2017 г., адресирано до председателя на КНСБ към СБУ – гр. Ш., директорът на училището поискал разрешение за уволнение на въззиваемия на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. С писмо изх. № 9/31.03.2017 г., изходящо от председателя на Общински координационен съвет на СБУ – гр. Ш., работодателят е уведомен, че ОКС на СБУ – Ш. не дава разрешение за уволнението на С.С., тъй като същият заема длъжността секретар на синдикалната организация в училището. Със заповед № 191/28.04.2017 г., връчена му на 28.04.2017 г. на въззиваемия е наложено дисциплинарно наказание „ уволнение”, на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, вр. чл.190, т.7 и чл.188, т.3 от КТ, за извършено тежко нарушение на трудовата дисциплина – неизпълнение нарежданията на работодателя. От изложените в заповедта мотиви се установява, че наказанието е по повод поведението на служителя при гореописания инцидент с двамата ученика, станал на 07.03.2017 г.. Според посоченото в нея, С. е нарушил чл.71, ал.1, т.1 от Правилника на училището, раздел VІІІ от длъжностната му характеристика, чл.9, чл.15, чл.17, чл.8 и раздел VІ, т.2 от Етичния кодекс на училището, както и заповеди № 83/15.09.2016 г., № 95/15.09.2016 г., № 24/15.09.2016 г., заповед № 364/02.03.2017 г. и др. на директора на ПУ „ В.Д.„. От представените по делото протокол от отчетно – изборно събрание от 16.02.2017 г., регистрационна карта на СО на СБУ от 16.02.2017 г., удостоверение изх. № 15/11.09.2017 г. се установява, че към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение въззиваемият е бил избран за секретар на на синдикалната организация към СБУ в ПУ „ В.Д.„, гр. Ш..

Въз основа на изнесените факти, съдът приема, че при постановяване на атакуваната заповед за уволнение работодателят е спазил стриктно процедурата по чл.193, ал.1 от КТ, но е допуснал нарушение императивната разпоредба на чл.333, ал.3 от КТ, тъй като, въпреки изричния отказ на съответната синдикална организация е прекратил трудовото правоотношение със служителя С.С., който към датата на уволнението е бил член на синдикалното ръководство в съответното предприятие по смисъла на пар.1, т.6 от ДР на КТ и ТР № 9/12.12.2014 г. по тълк.д. № 9/2013 г. на ОСГК на ВКС. От приложените удостоверение от ОКС на СБУ – Ш., протокол от отчетно изборно събрание на СБУ към ПУ „ В.Д.„, гр. Ш. от 16.02.2017 г. и регистрационна карта се доказва по безспорен начин, че към датата на връчване на заповедта за уволнение въззиваемият е бил секретар, т.е. член на синдикалното ръководство на синдикалната организация в училището, притежаващо качеството на самостоятелен работодател по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на КТ, от което следва, че се е ползвал от закрилата по чл.333, ал.3 от КТ, и като е прекратил трудовото му правоотношение, въпреки изричния отказ за даване на съгласие от съответния синдикат, работодателят е нарушил правото му на закрила, регламентирано във визираната правна норма. Предвид това и изричната разпоредба на чл.344, ал.3 от КТ, съдът намира, че уволнението на въззиваемия е незаконосъобразно само на това основание и следа да се отмени, без произнасяне по съществото на трудовия спор.

Касателно възведените от жалбоподателя възражения, съдът счита, че са изцяло необосновани, тъй като, тежестта да докаже, че уволнението е законно, включая, че са спазени императивните изисквания на закона при постановяването му, е на работодателя, а не на работника. На следващо място, фактът, че към датата на уволнението му въззиваемият е бил член на синдикалното ръководство се удостоверява посредством документи, включая официални, изходящи от съответните компетентни органи на СБУ, които не са оспорени по реда на чл.193 от ГПК и чиято доказателствена сила не е оборена по надлежния ред. Що се отнася до твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразност избора на служителя за член на синдикалната организация и за допуснати нарушения във връзка с процедурата, счита, че са изцяло необосновани, доколкото не се доказа изборът на въззиваемия за член на синдикалното ръководство да е бил отменен по съответния законов ред, а в рамките на настоящото производство съдът не е компетентен да ревизира законосъобразността на решенията на синдикалната организация за избор на синдикално ръководство и е длъжен да се съобрази с тях.

В съответствие с горното, заключава, че искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е изцяло основателен и доказан и следва да се уважи.

Основателността на главния иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и липсата на твърдения от страна на работодателя, че служителят е заемал длъжността, която е изпълнявал при него по срочно трудово правоотношение, чиито срок е изтекъл, предпоставя, като основателен, да бъде уважи и акцесорния иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ.

Позовавайки се на изложеното, въззивният съд достига до извод, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно и следва да се потвърди.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия деловодни разноски във въззивното производство в размер на 250.00 лева – платен адвокатски хонорар.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 680/25.09.2017 г. по гр.д. № 1877/2017 г. по описа на Районен съд – Шумен.

ОСЪЖДА Център за специална образователна подкрепа / Помощно училище „ В.Д.„, гр. Ш., Булстат , със седалище и адрес: гр. Ш..., представлявано от М.Х.П. да заплати на С.И.С., ЕГН **********,***, деловодни разноски във въззивното производство в размер на 250.00 лева – платен адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок считано от 12.12.2017 г., при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.