Р Е Ш Е Н И Е

№223

гр. Шумен, 18.12.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публичното съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател:А.Карагьозян

Членове:1.Р.Хаджииванова

2.М.Маринов

при секретаря Ю.Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова в.гр.дело №309 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №298 от 03.10.2017г. по гр.д.№122/2017г. НПРС е отхвърлил иска с правно основание чл.26, ал.2, предл.ІІІ от ЗЗД във вр.чл.576 във вр.чл.578 ал.4 вр.чл.579 ал.1 от ГПК, предявен от М.Х.И. против Р.С.Х., М.М.И., М.Н.З. и З.М.З., с искане да бъде признато за установено спрямо ответника Р.С.Х., че е нищожен договора за продажба, сключен на 11.11.2015г. с нотариален акт №34, том ..., рег.№..., д.№.../2015г. на нотариус с рег.№..., на следните земеделски земи, находящи се в землището на с.К., общ.К., обл.Ш., а именно: НИВА с площ от 6.701 дка,местност „...“, ІІІ кат., съставляваща имот №085052, при граници:имоит №№085102, 070075, 070097 и 085059 и НИВА с площ от 34.830 дка,местност „..“, ІІІ кат, съставляваща имот №007003, при граници :имоти №№070203,007001 и 007004, като неоснователен и недоказан. Със същото решение е отхвърлен иска с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, предявен от М.Х.И. против Р.С.Х., М.М.И., М.Н.З. и З.М.З. с искане да бъде призвано за установено спрямо ответниците М.М.И., М.Н.З. и З.М.З., че ищцата М.Х.И. е собственик на гореописаните земеделски земи, и са присъдени следващите се разноски.

Недоволна от така постановеното решение останала ищцата М.Х.И., която го обжалва изцяло. Твърди, че същото било неправилно, поради необснованост, нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Необоснован се явявал извода на съда, че нотариалният акт за пордажба не бил нищожен поради липса на форма, тъй като било налице надлежно нотариално удостоверяване. Съдът не посочил изрично в мотивите си дали нотариусът е извършил нотариалното удостоверяване и не бил обсъдил всички доказателства поодтелно и в тяхната съвкупност. Неправилно не били кредитирани показанията на свид.Д.. Моли, съдът да отмени решението и постанови друго, с което заявените претенции бъдат изцяло уважени. Претедира и присъждане на направените деловодни разноски.

Въззиваемите вземат становище по неоснователността на въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, достигна до следните изводи:

Съгласно отразеното в нотариален акт за покупко-продажба №34, том ..., рег.№..., дело №.../2015г. по описа на нотариус с рег.№... - .., на 11.11.2015г., М.Х.И. е продала на Р.С.Х. следните свои недвижими имоти в землището на с.К.,обл.Ш.,а именно: 1/поземлен имот в земеделска територия, обработваема земя-нива, с площ от 6.701 дка, ІІІ кат., в местността „...“, съставляваща имот №085052, при граници: имот №085102, имот №070075, имот №070097 и имот №085059 и 2/ поземлен имот в земеделска територия, обработваема земя-нива, с площ от 34.830дка, ІІІ кат., местността „..“, съставляваша имот №007003, при граници: имот №070203, имот №007001 и имот №007004, за сумата 6150лв., която сума била получена напълно от купувача в брой, преди подписване на договора. В акта е отразено, че страните по сделката са се явили лично пред нотариуса и последният се е уверил в тяхната самоличност, представителна власт и дееспособност. Преди извършването и подписването на нотариалния акт, в изпълнение на задълженията си по чл.25, ал.1 от ЗННД им разяснил ясно и недвусмислено фактическото положение и правни последици от договора и се убедил, че същите разбират смисъла и значението на акта и желаят правните му последици. Посоченото е, че е прочел акта на страните и последните са заявили, че сключват добросъвестно договора, одобрили са го и са го подписали, след което го е подписал и нотариуса. При изповядване на сделката И. е представила нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ №..7, т..., д.№../..98г. на нотариус при НПРС.

Съгласно приложените скици, по сега действащия кадастрален план, първият от имотите е с идентификатор №36590.85.52, а вторият - с идентификатор 36590.7.3 .

С последващ нотариален акт за покупко-продажба №62, т..., рег.№.., д.№../2015г. на нотариус с рег.№..., Х. продал на М.М.И. и М.Н.З. горепосочените ниви. По време на изповядване на тази сделка З. била в граждански брак със З.М.З., поради което и вещно-прехвърлителния ефект на сделката е настъпил и в нейния патримониум.

По делото е приложено и нотариално дело №.../2015г. на нотариус с рег.№.../копие/. От съдържащите се в същото справки на документите за самоличност е видно, че последните са направени на 11.11.2015г. в 12.32.52ч./за продавача /и в 12.33.17ч./за купувача/.

Не е спорно, че между същите страни и за същите имоти пред НПРС е било образувано друго гражданско дело-№706/2016г., за обявяване нищожността на сделката обективирана в нотариален акт №34, поради накърняване на добрите нрави и отрицателен установителен иск за собственост, което било прекратено поради оттегляне на исковата молба.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

С исковата молба ищцата е релевирала претенции за прогласяване нищожността на сделката по нотариален акт №34, том ..., рег.№..., д.№.../2015г. на нотариус с рег.№..., поради нищожност на нотариалното удостоверяване - нарушение разпоредбата на чл.576 във вр. чл.578 ал.4 и чл.579, ал.1 от ГПК срещу другата страна по договора - Р. С.Х. и с правно основание 124 от ГПК - да бъде признато за установено по отношение на М.М.И., М.Н.З. и З.М.З./последващи купувачи/, че И. се явява собственик на процесните две ниви.

Разпоредбата на чл.578, ал.4 от ГПК сочи, че лицата или техните пълномощници, чиито изявления се съдържат в проекта, следва да се явят лично пред нотариуса, който преди да издаде акта, проверява тяхната самоличност, дееспособност и представителна власт, а съгласно чл.579, ал.1, нотариусът следва да прочете на участващите лица съдържанието на акта и ако те го одобрят, изписват името си и полагат подписа си пред нотариуса, а ако актът вече е подписан, изписват пълното си име и потвърждавата своите подписи.

В случая, в нотариалния акт, с който е оформена порцесната покупко-продажба е отразено, че страните са се явили лично пред нотариуса, че последният им е прочел акта и същите са го одобрили и положили подпис. В тази му част-в частта, обективираща удостоверението на нотариуса, че страните са се явили на сочената дата пред него, прочитането на нотариалния акт и изявленията на страните, че са съгласни със съдържанието на прочетеното и подписването му, нотариалният акт представлява официален свидетелстващ документ, тъй като това са факти, чието осъществяване нотариусът удостоверява. Като официален свидетелстващ документ в тези му части, нотариалният акт се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, т.е. обвързва съда да пиема, че посочените факти са се осъществили така, както е посочил нотариуса. На основание чл.179 от ГПК съдът е длъжен да приеме за установено, че при съставяне на акта са присъствали посочените в него лица, в случая страните, самоличността им е била проверена от нотариуса, нотариусът е прочел акта на страните и те са го одобрили, актът е подписан от нотариуса и страните.

Оборването на доказателствената сила на официалният документ от ищцовата страна може да се установи по реда на пълно и пряко доказване, каквото в настоящото производство не бе осъществено. В полза на твърдението си за отсъствие на нотариус А.по време на изповядването на процесната сделка и свързаните с това неявяване на страните пред последния, непрочитането на съдържанието на акта, неодобряване на договора и полагането на подпис пред нотариуса, ищцовата страна е ангажирала двама свидетели, като показанията и на двамата не са категорични „...може да е бил там А., но лично не го видях, тя беше затворена вратата му.”-Свид.Й.Г., „ ..”А.не го видяхме там, предполагам, че не е бил там.”-свид.Д.Д.. Освен това свид.Д., твърди че бил със свид.Г. пред входа на нотариалната кантора, а свид.Г., че двамата с Д. били в предверието, поради което няма как да имат надлежни възприятия за присъствието на нотариуса и осъществяването на удостоверените от него действия. И двамата свидетели заявяват, че са видели страните в кабинета на помощник-нотариуса, но присъствието на последните там е напълно оправдано с оглед необходимостта от подготовка на необходимите документи и не доказва отсъствието на нотариуса. Нотариусът и помощникът му/свид.П.А.и Ю.В./ в съдебно заседание са обяснили механизма при изповядване на сделките в кантората - първо се представя проект за нотариален акт със съпровождащите го документи, които се проверяват от помощника, последният извършва необходимите справки/ проверки по ИКАР дали няма наложени възбрани, дали лицето е дееспособно, дали документът за самоличност е валиден/, които се прилагат към останалите документи и чак тогава, страните влизат при нотариуса, който проверява документите, лицата се подписват лично срещу личните си карти и след като се убеждава в самоличността им, прочита акта и ги пита допълнително за разяснения и дали са уредили паричните си отношения, след това страните се подписвали и изписвали трите си имена.

Съдът не кредитира показанията на свидетелите досежно отсъствието на нотариуса към момента на изповядване на процесната сделка и с оглед противоречието им с други писмени доказателства, събрани по делото. И двамата свидетели заявяват, че изповадването на сделката е станало преди обяд, като свид.Д. дори излага, че обстоятелствата за които свидетелства, са се осъществили през ранния преди обяд, а видно от справките на документите за самоличност към нотариалното дело, последните са направени на 11.11.2015г. в 12.32.52ч./за продавача /и в 12.33.17ч./да купувача/, т.е. на обяд. Или дори сочените свидетели да имат възприятия от деня на изповядване на сделката, то същите са от по-ранен момент. Свидетелят К.К.заявява, че през сочения ден е видял нотариус А.в кантората, а неговите възприятие са от последващ момент/”по обяд, ..преди 12 мисля, че беше”. Не съществува пречка съдът да кредитира показанията на този свидетел, още повече, че последният заявява, че познавал И., тъй като й бил арендатор и дори той искал да купи процесните земи, но последната му казала, че намерила друг купувач за по-добра цена. Предвид това и същият по-скоро би имал интерес договорът да бъде обявен за нищожен, с оглед възможността той да извърши покупка на имотите.

Така в случая от събраните по делото доказателства не се оборва констатацията на нотариуса, че страните са се явили пред него, че е прочетен нотариалния акт и същите са го одобрили и положили подписи., поради което не са нарушени чл.578 ал.4 и чл.579, ал.1 от ГПК .

Нотариалното удостоверяване е валидно, поради което заявената претенция за прогласяване нищожността на сделката по нотариален акт №34, том ..., рег.№..., д.№.../2015г. на нотариус с рег.№...., се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.

Досежно претенцията с правно основание чл.124 от ГПК:

Не е спорно, че ищцата към 11.11.2015г. се явявала собственик на процесните три ниви, като на сочената дата същата ги е прехвърлила на Р.С.Х. посредством покупко-продажба. Доколкото не бе установена нищожността на тази сделка, то транслативният й ефект е настъпил и сочените имоти са преминали в патримониума на Х.. Ето защо и ищцата не се явява собственик на същите. Заявената претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Доколкото претенцията за обявяване нищожността на сделката поради нищожност на нотариалното удостоверяване е предявена само срешу Р.Х./той е и страна по сделката/, не и срещу останалите трима ответници, а установителната претенция е предявена срещу М.М.И., М.Н.З. и З.М.З., не и срещу Р.Х., производството по делото досежно претенцията за обявяване нищожността на сделката следва да бъде прекратено по отношение на М.М.И., М.Н.З. и З.М.З., а производството досежно установителната претенция за собственост следва да бъде прекратено по отношение на първия ответник. Налице е произнасяне от първоинстанционния съд свръх петитум, поради което и в сочените части обжалваното решение следва да се обезсили. В останала част решението се явява правилно и следва да се потвърди.

На основание чл.78 от ГПК, с оглед изхода на спора, в тежест на жалбоподателката следва да се възложат направените от въззиваемите разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция. В случая не са налице предпоставки за намаляване на уговорения размер поради прекомерност. Интересът по настоящото дело възлиза на 6252.52лв. за всеки иск , поради което минимумът по Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 642.63лв. за всеки от ответниците. Или уговореното възнаграждение е под минимума.

Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение №298 от 03.10.2017г. по гр.д.№122/2017г. на НПРС в частта , с която са отхвърлени предявения от М.Х.И. с ЕГН********** ***, съдебен адрес:***, чрез адв.Д.П. при ВАК срещу М.М.И. с ЕГН********** ***, М.Н.З. с ЕГН********** и З.М.З. с ЕГН**********, двамата от гр.Н.П., Ш.обл., ул...иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.ІІІ от ЗЗД във вр.чл.576 във вр.чл.578 ал.4 вр.чл.579 ал.1 от ГПК, за обявяване нищожността на договор за продажба, сключен на 11.11.2015г. с нотариален акт №34, том ..., рег.№..., д.№.../2015г. на нотариус с рег.№..., за продажба на следните земеделски земи, находящи се в землището на с.К., общ.К., обл.Ш., а именно: НИВА с площ от 6.701 дка,местност „...“, ІІІ кат., съставляваща имот №085052, при граници:имоит №№085102, 070075, 070097 и 085059 и НИВА с площ от 34.830 дка,местност „..“, ІІІ кат, съставляваща имот №007003, при граници :имоти №№070203,007001 и 007004, поради нищожност на нотариалното удостоверяване, както и предявения от М.Х.И. срещу Р.С.Х. с ЕГН********** *** иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, касателно собствеността върху гореописаните земеделски земи, като прекратява производството в тази му част.

ПОТВЪРЖДАВА решение №298 от 03.10.2017г. по гр.д.№122/2017г. на НПРС в останалата му част.

ОСЪЖДА М.Х.И.да заплати на Р.С.Х. – 480лв., на М.М.И.- 450лв., на М.Н.З. -350лв. и на З.М.З.-350лв., разноски пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.