Р Е Ш Е Н И Е

№225

гр.Шумен, 22 Декември 2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд, в публичното съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: А. Карагьозян

Членове:1.Р. ХаджиИ.а

2.М. Маринов

при секретаря Ю. Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №310 по описа за 2017 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №627 от 12.09.2017г. по гр.д.№1585/2017г. Районен съд - гр.Шумен е отхвърлил предявените от В.Й.И. срещу "Каменица" АД искове по чл.344, ал.1, т.1, и 2 от КТ, за признаване за незаконно уволнението на ищеца извършено със Заповед №1214/24.04.2017г., и възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност – "Зонов супервайзор", като неоснователни и недоказани. На ответника са присъдени деловодни разноски в размер на 1300 лева.

Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, който обжалва изцяло решението на районния съд, като посочва доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, и моли съда да го отмени и постанови друго, с което да уважи предявените с исковата молба претенции.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за основателна.

Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с обективно съединени искови претенции по чл.344, ал.1, т.1, и 2 от КТ от В.Й.И. срещу "Каменица" АД. В исковата си молба до съда ищецът излага, че е работел при ответника, като изпълнявал длъжността „Зонов супервайзор“, и отговарял за района на областите Шумен и Силистра, а мястото му на работа било в офис на ответника, находящ се в гр. Ш.. Твърди, че е уволнен, като преди уволнението работодателят не бил изпълнил изискванията на разпоредбата на чл.193 от КТ, като наложил наказанието след изтичане на предвидените в чл.194 от КТ давностни срокове. Сочи, че ответникът е спазил изискванията на разпоредбата на чл.193 от КТ само формално, тъй като не му предоставил достатъчен срок да даде писмените си обяснения, като не е обсъдил в мотивите на заповедта за уволнение обясненията, дадени от ищеца. На следващо място се твърди, че работодателят е установил извършване на нарушението на 16.02.2017 г., а не на посочената от него дата- 03.04.2017 г., като в този смисъл наказанието било наложено след изтичане на двумесечния давностен срок, а дори и да се допусне извършване на някакво дисциплинарно нарушение, то било извършено след изтичане на едногодишния давностен срок от извършването му. Ищецът излага и твърдения относно липсата на нарушения от негова страна, обуславящи налагане на най-тежкото наказание, като сочи факти и обстоятелства по съществото на спора. Поради изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде признато за незаконно уволнението, извършеното от ответника със Заповед №1214/24.04.2017 г., да бъде отменено, и да бъде възстановен на работата, заемана при ответника преди уволнението. Ответникът е депозирал отговор в законоустановения едномесечен срок, в който заявява, че оспорва предявените искове. Твърди, че извършеното уволнение е законосъобразно, спазени били изискванията на нормата на чл.193 от КТ, а наказанието било наложено в предвидените в чл.194 от КТ срокове. Сочи, че ищецът е извършил нарушения на трудовата дисциплина, а именно нарушил е задължението си за неразпространение на поверителни за него сведения касателно работодателя, като е злоупотребил с доверието на работодателя, и е извършил груби нарушения на трудовите му задължения.

Безспорно е установено по делото, че страните са били в трудовоправни отношения, като ищеца е заемал длъжността „Зонов супервайзор“, с място на работа отдел Търговски- североизток. Видно от представения от ищеца заверен препис от Заповед №1214/24.04.2017 г. на изпълнителния директор на ответното дружество, трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, във вр. с чл.190, ал.1, т.4 и т.7, вр. с чл.187, т.8 и т.10 от КТ, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта е връчена на 24.04.2017 г. В нея детайлно са отразени мотивите за налагане на наказанието, като е посочено, че ищецът съзнателно е организирал събирането на свои парични средства, в размер на 5000 лева от търговец „П.Т.Л.С“ ЕООД, гр. Ш., чрез използване на представители от специализирана охранителна фирма. Представителите на охранителната фирма претендирали посочената сума от името на „Каменица“ АД във връзка с подписани през 2015 г., между „Каменица“ АД и „П.Т.Л.С“ ЕООД, гр. Ш. /Търговеца/, документи за сътрудничество. Последното посещение на представител от охранителната фирма било през месец февруари 2017 г. Това посещение мотивирало Търговеца да подаде оплакване в ответното дружество за оказания му натиск и неправомерни действия. Работодателят проучил и разбрал, че организатор на тези действия бил ищецът. Последният бил попитан, като първоначално отрекъл, като е укрил действителните си отношения с Търговеца. В заповедта е отразен и резултатът от проведено интервю с ищеца, в което ищецът бил признал, че е посещавал Търговеца преди около три години по повод договореност за съвместна работа, като последно го е виждал преди около година. Не е спазил задължителната вътрешнофирмена „Процедура за одобрение, сключване, модифициране и прекратяване на договори за сътрудничество“, но въпреки това е получил от Търговеца подписан Договор за сътрудничество „Хорека“, ведно с приложения, с дата 01.05.2015 г. и запис на заповед, издаден от Търговеца в полза на „Каменица“ АД за сумата от 5000 лева. Отбелязано е също и, че уреждане на търговски взаимоотношения по този начин не бил в съответствие с „Процедура за одобрение, сключване, модифициране и прекратяване на договори за сътрудничество“. Ищецът бил признал, че тъй като Търговецът в последствие отказал да работи с ответното дружество, той лично заплатил на дистрибутора „Ч.“ ООД сума от 5000 лева /платена от дистрибутора на търговеца при подписването на горния договор/, като е посещавал търговеца, за да иска връщане на тази сума. Ищецът признал, че при неуспешни опити сам да се справи /да си получи парите/ е ангажирал негов приятел, който работел във фирма за събиране на вземания, като за целта представил достъп до подписания от Търговеца Договор за сътрудничество и издаден запис на заповед. В заповедта е посочено, че след проведеното интервю, състояло се на 03.04.2017 г., се потвърждавало установеното от работодателя в цялостната проверка, че в началото на месец февруари 2017 г., както и период една година преди това ищецът бил възлагал на охранителна фирма събиране на сума от 5000 лева от Търговеца, с цел удовлетворяване на лични парични претенции, като за целта е използвал вътрешно фирмени, невалидни документи, в които „Каменица“ АД е вписана като кредитор, без това да отговаря на действителността. Предоставен бил достъп до тези документи на представители на охранителните фирми и същите документи били сочени като основание за предявяване на вземането към търговеца, с мотив, че се търси плащане на вземане на „Каменица“ АД. В заповедта си работодателят е посочил, че с тези си действия ищецът е злоупотребил с доверието на работодателя и съзнателно е нарушил задължението си за неразпространение на поверителни за него сведения. Действията на ищеца противоречали на добрите търговски нрави и уронват публично добрата търговска репутация на работодателя, като съставляват съществено и грубо нарушение на задълженията му по т.4.1 от трудовия му договор - неизпълнение задълженията, принципите и ценностите, указани в длъжностната му характеристика, по 4.3 - неизпълнение поведението за лоялност и защита интересите на фирмата, неразпространение на конфиденциална информация, т.4.4 - неспазване кодекса за етично бизнес поведение на М.К., изразяващо се в съзнателно създаване на ситуация, която може да го е накарала да действа или да изглежда да действа по начин, различен от най-добрите интереси на М.К.и Политика за сигнализиране при нарушения, неспазване на „Процедура за одобрение, сключване, модифициране и прекратяване на договори за сътрудничество“, утвърдена като съдържание на 09.11.2012 г.

От представения по делото протокол от вътрешно разследващо интервю на ищеца, проведено на 03.04.2017г., който е използван основно за доказване на соченото дисциплинарно нарушение от работодателя, се установяват следните признания на факти, направени от ищеца, касаещи казуса: С цел да отговори адекватно на повишаващата се конкуренция в бранша, през 2015г. ищеца посетил търговеца "П.Т.Л.С." ЕООД, и в нарушение на вътрешните изисквания, след издаване на Запис на заповед /от 16.04.2015г./ от търговеца в полза на "КАМЕНИЦА" АД за сумата от 5000 лева, горната сума му била предоставена авансово с оглед бъдещото сътрудничество между страните, по повод подписания по късно от търговеца Договор за сътрудничество Хорека /от 01.05.2015г./. Сумата била предоставена на търговеца от дистрибутор на ответника "Ч." ООД. В последствие търговеца сключил договор с друг доставчик - ЗАГОРКА, като отказал да изпълнява договора и да върне сумата на дистрибутора. Ищеца върнал сумата на дистрибутора от собствените си средства, и след това правил многократни опити да си върне парите от търговеца, но последния отказвал. Ищеца информирал за горното регионалния мениджър на ответното предприятие /И./, като му съобщил, че това вече са негови лични пари, и че очаква клиента да му ги върне, понеже го познава добре. След отказа на търговеца ищеца се свързал с негов приятел /Б./, който работел във фирма за събиране на вземания, като му казал, че това са негови лични пари, и го помолил за приятелска услуга, като му обяснил целия случай. Не бил давал никакви документи, като излага, че може само да е показал на Б. договорът за придобие представа.

От представеното извлечение от електронна поща, се установява, че на 16.06.2015г. ищеца е сигнализирал за проблема А.Б.и И. Д., като им е изпратил копия от договора, записа на заповед и ордера за аванса от дистрибутора. С Разходен касов ордер №4982/16.04.2015г. "Ч." ООД предоставили на Д.П.Д., собственик на търговеца, сумата от 5000 лева. С уведомително писмо, управителя на дистрибутора "Ч." ООД е заявил, че ищеца е погасил сумата от 5000 лева по горния ордер, предадена на търговеца като аванс от името на ответника. На същата дата - 16.04.2015г. управителя и собственик на търговеца Д.П.Д., в това си качество, подписала Запис на заповед, с която се задължила безусловно да заплати на "КАМЕНИЦА" АД сумата от 5000 лева. Две седмици по - късно, същия търговец подписал и представения му договор за сътрудничество "ХОРЕКА", който е следвало да бъде предоставен за подписване в последствие и от "КАМЕНИЦА" АД, но предвид заявения по - късно отказ на търговеца не се стигнало до финализиране на процедурата по окончателното му сключване. От представеното от ответника извлечение от електронната му поща е видно, че на 16.02.2017г. е постъпило оплакване от К.К., в което клиента сочел проблем с договор, човек от "Каменица" отивал в обекта, показвал документи и си търсел пари.

При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция намира че предявения иск е основателен и следва да бъде уважен.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, тежестта да установи правомерността на осъщественото уволнение лежи върху работодателя.

На първо место, и с оглед направените от ищцовата страна възражения, следва да бъде разгледано спазването на процедурата по чл.193, ал.1 от КТ и пълнотата на изложените мотиви - чл.195, ал.1 от КТ. Възраженията са неоснователни. В атакуваната заповед, работодателят подробно, е описал в какво се състоят извършените от служителя нарушения, като обстоятелствено е описал и установените факти по случая, включително и обясненията, дадени от ищеца по повод организирано от работодателя изслушване. Изложеното в заповедта е достатъчно ясно и конкретно, за да може служителят да получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава дисциплинарното наказание, и да организира защитата си. Спазена е и процедурата по изслушването на служителя по чл.193, ал.1 от КТ. Преди налагане на процесното наказание, на 03.04.2017 г., ищецът е бил изслушан от ответника по повод оплакването от представител на „П.Т.Л.С“ ЕООД, гр. Ш.. На 19.04.2017 г. е връчено и писмено му искане за обяснения, като му е предоставен срок за даване на обяснения до 20.04.2017 г., 13.00 часа. На 20.04.2017 г. ищецът е поискал допълнителен срок за даване на писмените си обяснения по случая, като срокът е удължен да края на работния ден на 20.04.2017 г., като е предупреден, че ако не спази този срок, ще се счита, че е налице отказ от негова страна. Разрешено е ползването на платен годишен отпуск на ищеца за 21.04.2017 г., а на 23.04.2017 г., при работодателя по електронната поща са изпратени от името на ищеца писмени обяснения от упълномощен от ищеца представител - адвокат С.С..

Съобразно разпоредбата на чл.194, ал.1 от КТ, че дисциплинарните наказания следва да се налагат не по-късно от два месеца от открИ.е на нарушението и не по- късно от една година от извършването му. В процесния случай /в съответствие и с константната съдебна практика/, съдът намира, че е спазен двумесечния срок от откриване на нарушението, доколкото първоначално постъпилия сигнал не установява в пълнота дисциплинарно нарушение, и едва след проведеното от работодателя разследване и след изслушване на обясненията, дадени от ищеца на 03.04.2017г. следва да се приеме, че е открито дисциплинарното нарушение /за което според работодателя следва да бъде понесено и най - тежкото дисциплинарно наказание/. Наказанието е наложено на 24.04.2017 г., поради което и срока е спазен.

Не така стои въпроса с едногодишния срок от извършване на нарушението. От една страна, както е отбелязано и в атакуваната заповед, работодателя сочи нарушение на трудовата дисциплина по чл.190, ал.1 т.4 и т.7 от КТ осъществено от служителя с действия - предоставяне на поверителни сведения за работодателя, и грубо нарушение на задължения по клаузи от трудовия му договор. Като дата на извършване на дисциплинарното нарушение е посочено че в период една година преди установяване на нарушението - 03.04.2017г. ищецът съзнателно организирал събирането на свои парични претенции от търговеца, чрез използване на представители от специализирана охранителна фирма. Единствената, принципна възможност за продължаващо във времето нарушение на възложени трудови функции, е когато дисциплинарното нарушение се изразява в бездействие - неизпълнение на тези функции. Ако нарушението е осъществено еднократно, с действие, без значение за спора е за какъв период след това биха възникнали неблагоприятни последици за работодателя, ако от осъществяването му е изтекъл едногодишния давностен срок /в горния смисъл, по аналогична хипотеза, се е произнесъл и ВКС с Решение №875 от 29.12.2010 г. по гр.д.№726/2010 г., IV г.о. на ВКС/. В процесния казус, евентуално признатото нарушение от ищеца е показване на документи /не и предоставянето им/, подписани от търговеца, и то единствено за да обоснове личната си претенция, на приятел, на чиято помощ ищеца е разчитал, което със сигурност е осъществено повече от една година преди налагане на наказанието. Дали след този момент, и в едногодишния давностен срок, трето лице е ходило при търговеца е ирелевантно за изтичането на горния срок от извършването на нарушението, още повече, че по делото не са доказани с категоричност и твърдените посещения от трето лице, нито датите на тези посещения. Независимо от горното, дори и да се допусне, че е налице спазване на едногодишния срок, исковете също са недоказани. Ответника е следвало да създаде абсолютно сигурна достоверност в истинността на съответното фактическо твърдение, което изключва всяко съмнение и колебание от тази достоверност, а именно да установи по безсъмнен начин, наличието на осъществено нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1, т.4 и т.7 от КТ, както и датата на извършването му. В процесния случай, ответника не само, че не е успял да създаде абсолютна достоверност в истинността на сочените от него правопораждащи фактически твърдения, но и ангажираните от него доказателствени средства са оставили изключително разколебана сигурността в релевантните за спора факти, и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да зачете неблагоприятните им последици, които го задължават да приеме за неосъществили се релевантните факти, съответно правните им последици за ненастъпили. Нито в имейла до работодателя от търговеца, нито в обясненията на ищеца се съдържа ясна и точна информация за дисциплинарно нарушение което би могло да осъществява хипотезата на горните норми, още по - малко за конкретна дата на извършването му. И не на последно място, следва да се отбележи, че въпреки, че ищеца не се е възползвал от правото си да предяви искова претенция срещу ощетилия го търговец, а е изчаквал и се е опитвал да реализира правата си извънсъдебно, поведението му не би могло да обуслови налагане на най - тежкото дисциплинарно наказание. Ето защо предявения иск следва да се уважи.

Предвид изложеното решението на районния съд следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което исковите претенции се уважат.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцовата страна следва да се присъдят направените в първоинстанционното производство деловодни разноски в размер на 700 лева, и тези в настоящата инстанция в размер на 250 лева.

Водим от горното, и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №627 от 12.09.2017г. по гр.д.№1585/2017г. на Районен съд - гр.Шумен, като вместо него, ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА уволнението на В.Й.И. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, адв.С.С., извършено със Заповед №1214/24.04.2017г. на изпълнителния директор на "КАМЕНИЦА" АД гр.П., с ЕИК 825347340, за НЕЗАКОННО и го ОТМЕНЯ.

ВЪЗСТАНОВЯВА В.Й.И. с ЕГН ********** на предишната заемана от него длъжност - "Зонов супервайзор", с място на работа отдел Търговски - североизток, при "КАМЕНИЦА" АД.

ОСЪЖДА "КАМЕНИЦА" АД гр.П., с ЕИК да заплати на В.Й.И.ОВ с ЕГН **********, направени по делото разноски в размер на 700 лева /седемстотин лева/ за първата инстанция, и в размер на 250 лева /двеста и петдесет лева/ за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок считано от 22.12.2017г., при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.