Р Е Ш Е Н И Е №226

гр. Шумен 22.12.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в открито заседние на двадесети декември, две хиляди и седемнадесета година, в състав

ПредсЕ.тел: А.Карагьозян

Членове:1.Р.ХаджиИ.а

2.М.Маринов

при секретаря Ю.Атанасова, като разглЕ.докладваното от съдия Р. Хаджииванова в. гр. дело № 327 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по рЕ.на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 275/24.08.2017г. по гр.д. № 394/2017 г., Районен съд - Велики Преслав е осъдил Б.А.М. да заплаща, на основание чл. 143, ал. 2 от СК, на детето си Е.Б.А., чрез нейната майка и законен представител Н.О.О., месечна издръжка в размер на 115 лв., считано от датата на предявяване на иска – 19.06.2017 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпването на законни причини изменящи или погасяващи правото на издръжка. Със същото решение, на основание чл.149 от СК, е осъдил Б.А.М. да заплати на детето си Е. Б.А., чрез нейговата майка и законен представител Н.О.О., месечна издръжка за периода от 20.06.2016 г., до 18.06.2017 г., включително, в размер на 115лв., ведно със законната лихва върху сумата 1380лв., считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, до окончателното изплащане.

Недоволен от решението останал ответникът, който го обжалва изцяло. Сочи, че бил нередовно призоваван за първоинстанционното производство. По същество излага, че не следвало да дължи издръжка, тъй като той полагал грижите за отглеждането на детето. Моли, решението на първоинстанционния съд да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане, евентуално исковете отхвърлени.

Въззиваемата Н.О.О. счита жалбата за неоснователна, а решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно. Моли съда изцяло да потвърди решението на районния съд.

Не се явява представител на ДСП - гр. Велики Преслав.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима. РазглЕ.на по същество, същата е частично основателна.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и възражението и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства пред двете инстанции, приема за установено следното:

Видно от представеното удостоверение за раждане от ***г., детето Е. Б.А. е родена на ***г., като негови родители са вписани ищцата Н.О.О. и ответника Б.А.М..

Съгласно служебна бележка №67/19.06.2017г., детето Е. е записано в ДГ”...”-с.М., община В.и я посещава постоянно. Майката Н.О. е декларирала, че от работа в РБългария и в чужбина има месечен доход в размер на 400лв..

Съгласно отразеното в представения от ДСП-Велики Преслав социален доклад, основни грижи за детето полагат майка му и баба му по майчина линия. Към момента на проверката, детето живеело заедно с майка си на адреса на родителите на последната в къща от 3 стаи и външен санитарен възел с добри хигиенно-битови условия. Потребностите на детето с оглед възрастта му били задоволени. Пред социалния работник О. е заявила, че работи в Б., селско-стопанска фабрика на трудов договор и месечно възнаграждение от 1500евро.

Видно от отразяванията в паспорта на детето Е., същото по време на правнорелевантния период е било в РТурция за времето от 21.07 до 13.08.2016г., 20.08.-08.10.2016г. , от 23.07.2017г.-01.08.2017г. и от 05.08.2017г.-11.08.2017г.. Представен е и паспорта на бащата Б.М., който също съдържа отбелязвания за влизания и излизания в РТурция, част от които съвпадат с тези в паспорта на детето.

Съгласно приложените към първоинстанционното дело справки за лице, ответникът няма алиментни задължения към други, ненавършили пълнолетие лица, а ищцата Н.О.О. има алиментни задължения към още едно ненавършило пълнолетие дете.

От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:

На първо място, с оглед изтъкнатите във въззивната жалба оплаквания, следва да се отбележи, че нередовното призоваване на страната в хода на първоинстанционното производство не е основание за отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане/в случая не се касае до неконституиране на необходим другар/, а същата има възможност да изложи съображенията си и депозира доказателствените си искания пред въззивната инстанция, каквато е дадена на жалбоподателя.

Задължението за издържане на дете до навършване на пълнолетието му възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат. Като съгласно чл.235, ал.3 от ГПК, съдът следва да съобрази и фактите, настъпили след предявяване на исковете, които са от значение за спорното право.

В настоящия случай, съдът като взе предвид нуждите на детето, неговата възраст/4г. и 6м./, и съобразявайки материалните възможности на двамата родители, намира, че за малолетната Е. следва да бъде определена обща месечна издръжка в размер на 315 лева, от които бащата следва да заплаща 115лв.. В останалата част, до пълния предявен размер, издръжката следва да се поеме от майката, която въпреки, че полага непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето и има алиментни задължения към още едно ненавършило пълнолетие дете, реализира в пъти по-голямо възнаграждение от това на бащата. Така определената издръжка се дължи, считано от 19.06.2017г. – датата на завеждане на исковата молба, до 24.06.201 7г. доколкото по делото не бе надлежно доказано, че след тази дата грижи за детето е полагала майката. Напротив, установи се /отразяванията в паспорта на детето, показанията на свид.Х.А.-майка на ищцата/, че от тази дата последното се е установило да живее при своя баща, който полага непосредствени грижи за неговото възпитание и отглеждане.

Относно иска за издръжка за минало време.

По делото не се представиха доказателства, че от 21.07.2016г. до 08.10.2016г. Е.е живяла при своята майка или родителите на последната и те са полагали непосредствените грижи за нейното отглеждане и възпитание. Напротив, видно от отразяванията в паспорта на детето, същото от 21.07.2016г. до 13.08.2016г. , съответно от 20.08.2016г. до 08.10.2016г. е било в РТурция. Сама свид.Х.А./майка на ищцата/ заявява, че ответникът след ваканцията на детската градина през 2016г. взел детето при себе си и го оставил чак в началото на м.октомври 2010г., като през това време го водил и при баба му/майката на ответника/ в РТурция. От изложеното следва, че искът с правно основание чл.149 СК се явява неоснователен за периода 21.07.2016г.-08.10.2016г.. За останалия минал период от 20.06.2016г. до 21.07.2016г., съответно от 09.10.2016г. до датата на завеждане на исковата молба, претенцията следва да бъде уважена, като ответникът бъде осъден да заплати месечна издръжка на детето Е.- в размер на 110лв.. Установи се, че след раздялата на страните през м.май-юни 2016г. до датата на завеждане на исковата молба, с изключение на горепосочения период, непосредствените грижи за отглеждането на Е.са полагали майка й и родителите на последната.

Решението следва да бъде обезсилено в частта, с която е присъдена издръжка за детето Е., на основание чл.149 от ГПК в размера над 110лв. до 115лв., доколкото в тази част не е депозирано искане на ищцовата страна и е налице произнасяне от първоинстанционния съд свръх петитум

Решението следва да бъде отменено и в частта, с която ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка за детето Е.в размер на 115лв., на основание чл.143, ал.2 от ГПК, за периода от 24.06.2017г. до настъпването на предпоставки за изменение или прекратяване на издръжката, както и в частта, с която М. е осъден да заплаща издръжка на детето на основание чл.149 от СК, за периода 21.07.2016г.-08.10.2016г., ведно със законната лихва, като бъде постановено отхвърляне на претенцията в сочената част. С оглед изхода на спора, решението следва да бъде коригирано и в частта касателно присъдените в полза на ищцата разноски.

В останалата обжалвана част, като правилно, решението следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 275/24.08.2017г. по гр.д. № 394/2017 г. на ВПРС в частта, с която на основание чл.149 от СК, Б.А.М. с ЕГН ********** *** е осъден да заплати на детето си Е.Б.А. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Н.О.О. с ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, чрез адв.Г. И. при ШАК, месечна издръжка за периода от 20.06.2016 г., до 18.06.2017 г., в размера над 110лв. до 115лв., ведно със законната лихва върху сумата над 1320лв. до 1380лв., считано от датата на влизане в сила на решението, до окончателното изплащане.

ОТМЕНЯВА решението в частта, с която е постановено на основание чл.143 от СК, че месечната издръжка в размер на 115лв. за детето Е. Б.А., действаща чрез нейната майка и законен представител Н.О.О., се дължи от Б.А.М. за времето от 24.06.2017г. до настъпването на законни основания за изменение или прекратяване на същата, в частта с която е постановено, на основание чл.149 от СК, че месечната издръжка в размер на 110лв. за детето Е. Б.А., действаща чрез нейната майка и законен представител Н.О.О., се дължи от Б.А.м. за времето от 21.07.2016г.-08.10.2016г., както и в частта, с която Б.А.М. е осъден да заплати на Н.О.О. разноски по делото в размер над 150лв. до 300лв., като вместо това в тази част постановява:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.149 от СК, в частта касателно претендираната за детето Е. Б.А., чрез неговата майка и законен представител Н.О.О. от неговия баща Б.А.М. месечна издръжка в размер на 110,00лв., за периода 21.07.2016г.-08.10.2016г., ведно със законната лихва върху сумата над 1034лв. до 1320лв., считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, до окончателното изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата, обжалвана част.

На основание чл.280, ал.2 от ГПК, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕ.ТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/

2/