О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 126

гр. Шумен, 11.04.2017 г.

Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на тридесети март две хиляди и седемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Св. Станчев

2. Т. Димитрова

при секретаря С. М., като разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова в.гр.д. № 418 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Т.И.К., действащ чрез пълномощника адв. С. Р. от ВАК, срещу решение № 474/23.06.2016 г. по гр.д. № 2929/2015 г. по описа на ШРС, в частта, в която са отхвърлени предявените от него искови претенции за неизплатени трудови възнаграждения, обезщетения за неизползван платен годишен отпуск и за трудови възнаграждения за положен извънреден и нощен труд за разликата от 5 546.54 лева до пълния претендиран размер от 18 074.00 лева, както и в частта, в която е осъден да заплати деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Жалбоподателят намира решението за неправилно, постановено при нарушение на процесуалните и материалните норми и необосновано, по съображения подробно изложени в жалбата му, с оглед на които моли въззивният съд да го отмени в обжалваната част и постанови друго, с което да уважи предявените искове за разликата от 5 546.54 лева до пълния размер от 18 074.00 лева и му присъди съдебни и деловодни разноски за две инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият „ ТВМ „ ООД, гр. Ш., представлявано от управителя Д.Л. – М В.и В.Л.Е.М., чрез пълномощника адв. Н. К. от ШАК, не депозира отговор на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, редовна и допустима.

Във връзка с основателността й, съдът взе предвид следното:

Гр.д. № 2929/2015 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на жалбоподателя срещу въззиваемия, имаща за предмет претенции за заплащане на: 1/ сумата от 2 500 лева, представляваща заплати за период от 5 месеца, както следва: от 16.06.2013 г. до 27.06.2013 г. - брутно трудово възнаграждение от 220 лева, от 13.10.2013 г. до 28.11.2013 г. - брутно трудово възнаграждение от 720 лева, от 07.07.2014 г. до 22.08.2014 г. – брутно трудово възнаграждение от 600 лева и от 25.11.2014 г. до 09.12.2014 г. – брутно трудово възнаграждение от 210 лева; 2/ сумата от 1 023 лева - за неизползван отпуск по чл.155 от КТ, в размер на 20 дни и по чл. 156 от КТ, в размер на 5 дни, 3/ сумата от 6 476 лева, представляваща възнаграждение за извънреден труд през почивни и празнични дни в периода от 15.03.2013 г. до 09.12.2014 г., на основание чл. 262, ал.1 т.2 и чл. 262, ал.1 т.3 от КТ, 4/ сумата от 3 055 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд през делнични дни, на основание чл. 262, ал.1 т.1 от КТ, както следва: за времето от 15.03.2013 г. до 15.06.2013 г. - 400 лева, за времето от 28.11.2013 г. до 20.02.2014 г. - 752 лева, за времето от 05.04.2014 г. до 07.07.2014 г. - 751 лева, за времето от 22.08.2014 г. до 25.11.2014 г. - 752 лева, като общият брой на отработените часове е 2 640 часа, и 5/ сумата от 2 020 лева, представляваща възнаграждение за положен нощен труд, на основание чл. 261 от КТ, както следва: за периода 15.03.2013 г. - 15.06.2013 г., на стойност 404 лева, за периода 27.06.2013 г. - 12.10.2013 г., на стойност 404 лева, за периода 28.11.2013 г. - 20.02.2014 г., на стойност 404 лева, за периода 05.04.2014 г. - 07.07.2014 г., на стойност 404 лева и за периода 22.08.2014 г. - 25.11.2014 г., на стойност 404 лева.

В отговор на исковата молба, ответникът е оспорил исковете като неоснователни и недоказани и е поискал отхвърлянето им.

С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло иска по чл.245 от КТ, за сумата 2 500 лева - трудово възнаграждение за периода от 16.06.2013 г. до 09.12.2014 г., както и иска за сумата от 1 023 лева – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 44 работни дни, за периода от 15.03.2013 г. до 09.12.2014 г.; осъдил е ответника да заплати на ищеца сумите от 50.72 лева – брутно трудово възнаграждение за нощен труд, за периода от 15.03.2013 г. до 09.12.2014 г. , ведно със законната лихва от 27.07.2015 г., 150.75 лева – брутно трудово възнаграждение за извънреден труд през работни дни, за периода 15.03.2013 г. - 09.12.2014 г., 5 345.07 лева - брутно трудово възнаграждение за положен извънреден труд през почивни дни и дни на официални празници, за периода 15.03.2013 г. - 09.12.2014 г, ведно със законната лихва забава върху главниците от завеждане на исковата молба до окончателното им плащане и 331.15 лева – деловодни разноски, съразмерно на уважената част от исковете; отхвърлил е иска по чл.261 от КТ, за разликата от 50.72 лева до 2 020 лева , иска по чл.262, т.1 от КТ, за разликата от 150.75 лева до 3 055 лева, исковете по чл.262 , т.2 и 3 от КТ, за разликата от 5 345.07 лева до 6 476 лева и е осъдил ищеца да заплати на ответника деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете, в размер на на 284.42 лева, както и ответника да заплати по сметка на ШРС сумата 663.36 лева, от която 313.80 лева - държавна такса върху размера на уважените кумулативни искове и 349.56 лева – възнаграждение на вещо лице. Решението се обжалва от ищеца по исковете в отхвърлителната му част по отношение на исковете по чл.128, т.2, вр. чл.270, ал.2 от КТ, чл.261 от КТ, чл.262, ал.1, т.1 от КТ и чл.262, ал.1, т.2 и т.3 от КТ, до пълния предявен размер от 18 074.00 лева.

С решение № 222/11.11.2016 г. по в.гр.д. № 418/2016 г. на ШОС въззивният съд е отменил решение № 474/23.06.2016 г. по гр.д. № 2929/2015 г. по описа на ШРС, в частта, в която е отхвърлен предявения от Т.И.К. срещу „ТВМ“ ООД, иск по чл.245 от КТ, за заплащане на сумата от 409.53 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 16.06.2013 г. до 09.12.2014 г., като вместо него е осъдил „ТВМ“ ООД да заплати на Т.И.К. сумата от 409.53 лева – неизплатено трудово възнаграждение за периода 16.06.2013 г. – 09.12.2014 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 27.07.2015 г. до окончателното й плащане, и деловодни разноски съобразно уважената част от иска, в размер на 20.39 лева, както и да заплати по сметка бюджета на съдебната власт, съобразно уважената част от иска по чл.245 от КТ, държавна такса в размер на 50.00 лева и деловодни разноски в размер на 12.46 лева; потвърдил е решение 474/23.06.2016 г. по гр.д. № 2929/2015 г. в частта, в която са отхвърлени, предявените от Т.И.К. срещу „ТВМ” ООД, иск по чл.245 от КТ за разликата над 409.53 лева до пълния предявен размер от 2 500.00 лева, иск по чл.224 от КТ, за заплащане на сумата от 1 023 лева – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск през периода 15.03.2013 г. – 09.12.2014 г. и искове по чл.262, ал.1, т.2 и т.3 от КТ за разликата от 5 345.07 лева до пълния предявен размер от 6 476.00 лева; отменил е протоколни определения от 13.10.2016 г., с които е даден ход по същество и делото е изнесено за решаване по отношение на депозираната от Т.И.К. въззивна жалба срещу решение № 474/23.06.2016 г. по гр.д. № 2929/2015 г. на ШРС, в частта, с която са отхвърлени предявените от него искове по чл.261 от КТ и чл.262, ал.1, т.1 от КТ, прекратил е производството по в.гр.д. № 418/2016 г. по описа на ШОС относно визираната част от въззивната жалба и е изпратил делото на първоинстанционния съд за преценка на условията по чл.247 от ГПК по отношение предявените от ищеца искове по чл.261 от КТ и чл.262, ал.1, т.1 от КТ, след което същото да се върне на ШОС за произнасяне по въззивната жалба в тази й част. Със същото решение ШОС е осъдил „ТВМ” ООД да заплати на Т.И.К. деловодни разноски във въззивното производство съобразно уважената част от жалбата, в размер на 55.06 лева, както и да заплати по сметка бюджета на съдебната власт държавна такса съобразно уважената част от жалбата, в размер на 25.00 лева. Въззивното решение не е обжалвано в законоустановения срок и е влязло в сила.

В изпълнение указанията на ШОС, дадени с решение № 222/11.11.2016 г. по в.гр.д. № 418/2016 г., първоинстанционният съд е извършил преценка относно наличие на обстоятелства по чл.247 от ГПК, като с решение № 21/16.01.2017 г. е извършил поправка на допуснати в решение № 474/23.06.2016 г. по гр.д. № 2929/2015 г. очевидни фактически грешки, както следва: вместо „ Осъжда „ТВМ” ООД ......да заплати на Т.И.К. ........ , на основание чл.261 от КТ, сумата от 50.72 лева – брутно трудово възнаграждение за нощен труд за периода 15.03.2013 г. – 09.12.2014 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 27.07.2015 г. до окончателното изплащане на главницата.” се чете „ Осъжда „ТВМ” ООД ......да заплати на Т.И.К. ........, на основание чл.261 от КТ, сумата от 150.75 лева – брутно трудово възнаграждение за нощен труд за периода 15.03.2013 г. – 09.12.2014 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 27.07.2015 г. до окончателното изплащане на главницата.”, а вместо „ Осъжда „ТВМ” ООД .............да заплати на Т.И.К............, на основание чл.262, ал.1 от КТ, сумата от 150.75 лева – брутно трудово възнаграждение за извънреден труд през работните дни, за периода 15.03.2013 г. – 09.12.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.07.2015 г. до окончателното изплащане на главницата. „ се чете „ Осъжда „ТВМ” ООД .............да заплати на Т.И.К. ............, на основание чл.262, ал.1 от КТ, сумата от 50.72 лева – брутно трудово възнаграждение за извънреден труд през работните дни, за периода 15.03.2013 г. – 09.12.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.07.2015 г. до окончателното изплащане на главницата. „.

След постановяване на решението по чл.247 от ГПК и изтичане на срока за обжалването му от страните, делото е върнато на ШОС за произнасяне по депозираната въззивна жалба срещу решение № 474/23.06.2016 г. в частта, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове по чл.261 от КТ и чл.262, ал.1, т.1 от КТ, която е предмет на разглеждане в настоящото производство. В тази връзка съдът констатира, че в срока по чл.259, ал.1 от ГПК не е депозирана жалба срещу решение № 21/16.01.2017 г. по гр.д. № 2929/2015 г., с оглед на което дължи произнасяне по основателността на жалбата и с оглед на постановеното с него.

След проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че, макар да е поправил диспозитива на решение № 474/23.06.2016 г. в осъдителната му част, като с решение № 21/16.01.2017 г. е постановил, че уважава иска по чл.262, ал.1, т.1 от КТ за сумата от 50.72 лева, а не за сумата от 150.75 лева, първоинстанционният съд не е допуснал реципрочна поправка в отхвърлителната част на решението относно същия иск, като според диспозитива му той се отхвърля за разликата от 150.75 лева до пълния предявен размер от 3 055 лева. Също така, въпреки, че е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 474/23.06.2016 г. в осъдителната му част относно иска по чл.261 от КТ, като го е уважил за сумата от 150.75 лева, вместо за сумата от 50.72 лева, първоинстанционният съд не е извършил поправка и в отхвърлителната част на решението относно същия иск, като според диспозитива му той се отхвърля за разликата от 50.72 лева до пълния предявен размер от 2 020 лева.

Горното налага извод, че в посочените части атакуваното решение е постановено при очевидна фактическа грешка във връзка с писменото обективиране на реално формираната воля на решаващия орган, касателно размера на исковите претенции по чл.261 и чл.262, ал.1, т.1 от КТ до който следва да бъдат отхвърлени, който порок подлежи на отстраняване по реда на чл.247 от ГПК и, до изправянето му, препятства възможността за контрол на съдебния акт досежно тях в настоящото производство.

Предвид изложеното, счита, че определенията, с които е даден ход по същество и делото е изнесено за решаване по отношение на частта от въззивната жалба срещу решението на ШРС, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове по чл.261 от КТ и чл.262, ал.1, т.1 от КТ, следва да бъдат отменени, а въззивното производство – прекратено, и делото – изпратено на първоинстанционния съд за преценка на условията по чл.247 от ГПК, като, след произнасянето му, същото бъде върнато на ШОС за произнасяне по въззивната жалба в тази й част.

Водим от горното,

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ протоколни определения от 30.03.2017 г., с които е даден ход по същество и делото е изнесено за решаване по отношение на депозираната от Т.И.К. въззивна жалба срещу решение № 474/23.06.2016 г. по гр.д. № 2929/2015 г. на ШРС, в частта, с която са отхвърлени предявените от него искове по чл.261 от КТ и чл.262, ал.1, т.1 от КТ.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 418/2016 г. по описа на ШОС по отношение на депозираната от Т.И.К. въззивна жалба срещу решение № 474/23.06.2016 г. по гр.д. № 2929/2015 г. на ШРС, в частта, с която са отхвърлени предявените от него искове по чл.261 от КТ и чл.262, ал.1, т.1 от КТ.

ИЗПРАЩА делото на първоинстанционния съд за преценка на условията по чл.247 от ГПК по отношение постановеното по същото решение № 474/23.06.2016 г. в частта относно отхвърляне на предявените от ищеца искове по чл.261 от КТ и чл.262, ал.1, т.1 от КТ, след което делото да се върне на ШОС за произнасяне по въззивната жалба в посочената част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.