О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №445

гр. Шумен, 15.12.2017 г.

Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на шестнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Св. Станчев

2. Т. Димитрова

при секретаря А. Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова в.гр.д. № 266 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Е.И.С. и К.Е.С., действащи чрез пълномощника адв. Е. Ф. от САК, срещу решение № 235/01.08.2017 г. по гр.д. № 389/2016 г. по описа на НПРС, с което е допълнено решение № 169/15.06.2017 г. по същото дело.

Жалбоподателите намират решението за неправилно, по съображения, подробно изложени в жалбата им, с оглед на които молят въззивният съд да го отмени и постанови друго, с което да им присъди обезщетение за лишаването им от възможността за ползване на процесните имоти за цялата стопанска 2016/2017 година, а, в случай, че ответникът не им предаде владението върху имотите до изтичане на стопанската 2016/2017 г. – да им присъди обезщетение за всяка започнала стопанска година след това до окончателното предаване на владението върху спорните имоти, както и законната лихва върху така изчисления размер на обезщетението от датата на завеждане на исковата молба – 16.05.2016 г. до окончателното му заплащане, и направените деловодни разноски.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемият З.Г.Б. не е депозирал отговор на въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срок, от и срещу надлежно легитимирани лица, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното:

Гр.д. № 389/2016 г. по описа на НПРС е образувано по искова молба на жалбоподателите срещу въззиваемия, имаща за предмет претенции ищците да бъдат признати за собственици и ответникът да бъде осъден да им предаде владението върху следните имоти, находящи се в с. Д., общ. К., обл. Ш., ЕКАТТЕ 21811: 1/ НИВА с площ 23.450 дка, трета категория, находяща се в местността „Е.М.“, представляваща имот № 022005, при граници и съседи: № 022018, № 022017, № 022016, № 021001, № 02204, № 000124 и кад. № 000137 и 2/ НИВА с площ 24.996 дка, трета категория, находяща се в местността „А.А.“, представляваща имот № 027006, при граници и съседи: № 027007, № 027018, № 027005, № 000137, както и да осъди ответника да заплати на всеки от ищците по 1 816.72 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане, за всяка започната стопанска година по смисъла на пар.2, т.3 от ДР на ЗАЗ, считано от стопанската 2015/2016 г. до окончателното предаване на имотите, като обезщетение за лишаването им от ползване на описаните имоти.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е оспорил исковете като неоснователни.

С протоколно определение от 17.01.2017 г. в полза на ищците е отрито производство по чл.193 от ГПК, за оспорване на 2 бр. удостоверения за наследници №№ Гр-30-73 от 12.06.2015 г. и Гр-30-74 от 12.06.2015 г. на Кметство – с. Д..

Първоинстанционният съд е квалифицирал исковете по чл. 108 от ЗС (за установяване на собствеността и предаване на владението на всеки един от двата недвижими имоти) и по чл. 59 от ЗЗД (за заплащане на сумата за неоснователно обогатяване на ответника спрямо всеки от ищците за ползване без правно основание на чуждата вещ), като с решение № 169 от 15.06.2017 г. по гр.д. № 389/2016 г. е признал за установено по отношение на З.Г.Б., че Е.И.С. и К.Е.С. са собственици на всеки от следните недвижими имоти: НИВА с площ 23.450 дка, трета категория, находяща се в местността „Е.М.“, представляваща имот № 022005, находяща се в землището на с. Д., общ. К., с ЕКАТТЕ 21811, при граници и съседи: № 022018, № 022017, № 022016, № 021001 и НИВА с площ 24.996 дка, трета категория, находяща се в местността „А.А.“, представляваща имот № 027006, находяща се в землището на с. Д., общ. К., с ЕКАТТЕ 21811, при граници и съседи: № 027007, № 027018, № 027005, № 000137, и е осъдил З.Г.Б. да предаде на Е.И.С. и К.Е.С. владението върху всеки от двата посочени имота, както и да заплати на същите лица сумата от 2 394.20 лева, представляващи обезщетение по чл. 59 от ЗЗД за времето, през което са били лишени от възможността да ползват собствения си имот за стопанската 2015/2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба - 16.05.2016 г. до окончателното заплащане на главницата, както и 3 465.72 лева разноски. Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

В срока по чл.250 от ГПК ищците са поискали допълване на посоченото решение, като съдът се произнесе по исковете по чл. 59 от ЗЗД и за стопанската 2016/2017 г., т.е за всяка една започната стопанска такава.

В предоставения му срок, ответникът не е депозирал становище по молбата.

С решение № 235/01.08.2017 г. по гр.д. № 389/2016 г. на НПРС съдът е допуснал допълване на решение № 169 от 15.06.2017 г. по гр.д. № 389/2016 г., влязло в законна сила на 11.07.2017 г., като е осъдил З.Г.Б. да заплати на Е.И.С. и К.Е.С. и сумата от 1 396.64 лева, представляващи обезщетение по чл. 59 от ЗЗД за времето, през което са били лишени от възможността да ползват собствения си имот за стопанската 2016/2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 16.05.2016 г. до окончателното заплащане. За да постанови горното, съдът е приел, че следва да има произнасяне относно обезщетението, поискано още с исковата молба, но само до датата на приключване на съдебното „следствие „, т.е. до 09.05.2017 г., като за седемте месеца от началото на стопанската 2016/2017 г. размерът на обезщетението за двата процесни имота възлиза на 1 396.64 лева, която сума следва да се присъди.

Решението се обжалва от ищците, които твърдят, че съдът неправилно е определил продължителността на периода, за който се дължи обезщетението. На първо място не е ясно защо съдът е приел като меродавен за определяне размера на обезщетението моментът на приключване на съдебното дирене. На следващо място, стопанската година не може да бъде разделена на месеци, а се възприема като един цялостен период от време, през който се осъществява целия цикъл на подготовка на земята за посев до прибирането на реколтата. Ето защо, обезщетението следва да обхваща цялата стопанка година, а не само седем месеца от нея. На трето място, срокът за който ищците търсят обезщетение е до предаване владението на спорните имоти, което все още не осъществено, поради което съдът неправилно е присъдил обезщетение само до 09.05.2017 г..

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът констатира, че исковата претенция на жалбоподателите по чл.59 от ЗЗД е за сумата от 3 633.44 лева, разделена по равно на двамата, или по 1 816.72 лева на всеки за всяка една стопанска година. С решението си, видно от мотивите към него, съдът е приел, че на ищците се дължи

обезщетение за стопанската 2015/2016 г. в размер на 2 394.20 лева, които следва да се присъдят общо и на двамата, тъй като имотите, за които се дължи обезщетение са в режим на СИО между същите. В решението липса отхвърлителен диспозитив за разликата от 2 394.20 лева до 3 366.44 лева, както и такъв по отношение на исковете за следващите стопанки години до предаване владението на имотите. С обжалваното решение съдът е допълнил първоначалното, осъждайки ответника да заплати на ищците обезщетение по чл.59 от ЗЗД в размер на 1 396.64 лева за седем месеца от стопанската 2016/2017 г., като отново липсва произнасяне досежно останалата част от исковете, а именно за разликата от 1 396.64 лева до 3 366.44 лева за обезщетението за стопанската 2016/2017 г. и за обезщетение за следващите стопански години до предаване на владението на имотите. Предвид това и, че жалбоподателите обжалват решението именно в частта, за която липсва произнасяне по второто решение, съдът приема, че жалбата им се явява недопустима, поради липса на предмет, което налага оставянето й без разглеждане и прекратяване на производството по делото.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 369/19.10.2017 г. и протоколни определения от 16.11.2017 г. по в.гр.д. № 266/2017 г. по описа на Окръжен съд – Шумен, за приемане за разглеждане на въззивната жалба на Е.И.С. и К.Е.С., действащи чрез пълномощника адв. Е. Ф. от САК, срещу решение № 235/01.08.2017 г. по гр.д. № 389/2016 г. по описа на НПРС, с което е допълнено решение № 169/15.06.2017 г. по същото дело, съответно - за даване ход на делото и приключване на съдебното дирене.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустима, жалбата на Е.И.С. и К.Е.С., действащи чрез пълномощника адв. Е. Ф. от САК, срещу решение № 235/01.08.2017 г. по гр.д. № 389/2016 г. по описа на НПРС, с което е допълнено решение № 169/15.06.2017 г. по същото дело и

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по в.гр.д. № 266/2017 г. по описа на Окръжен съд – Шумен.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.