Р Е Ш Е Н И Е

№ 8 / 19.01.2017 г. гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд на деветнадесети декември две хиляди и шестнадесета година в публично заседание в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове: Светлин Стефанов

Румяна Райкова

При участието на секретаря С.М.

Прокурор: Румен Рачев

Като разгледа докладваното от Мариана Георгиева ВНОХД №493 по описа за 2016 г. установи:

Производство по чл. 313 и сл. от НПК.

С присъда № 23 от 11.10.2016 г. Великопреславският районен съд признал подсъдимия Я.Б.П. за виновен в това, че на 26.10.2013 г. в землището на село Риш, област Шумен, като помагач в съучастие с М.С.М. и Ф.С.М., като съизвършители, умишлено улеснил извършването на престъпление по чл. 235, ал. 1 от НК, в качеството си на служител по горите, възползвайки се от служебното си положение – горски стражар при ТП ДГС – Смядово, като разрешил без редовно писмено позволително изсичането и извозването с товарен автомобил „****“ с рег. **** ГСУ на ТП ДГС – Смядово, дървета както следва: едра строителна АМ, собственост на Ф.С.М. от горския фонд – отдел 187 букви „б“, „в“ и „з“ втори дървесина „дъб-зимен“ – 1,92 пр.куб.м.; едра строителна дървесина „дъб-цер“- 6,75 пр.куб.м.; средна строителна дървесина „дъб-зимен“ - 0,97 пр.куб.м.; средна строителна дървесина „дъб-цер“ – 9,27 пр.куб.м.; дребна строителна дървесина „дъб-зимен“ – 0,04 пр.куб.м.; дърва за огрев „дъб – зимен“ – 0,31 пр.куб.м.; дърва за огрев „дъб-цер“ – 4,05 пр.куб.м., общо количество на отсечените дървета е 23.31 пр.куб.м., на обща стойност 1682,64 лева, и отстранил спънки, като маркирал с регистрираната на негово име КГМ – серия А № 2997 незаконно отсечените и извозени дървета, поради което и на основание чл. 235, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 235, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 4 от НК и чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК го осъдил на шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК, отложил изпълнението на наказанието за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Оправдал подсъдимия по първоначалното обвинение за извършено престъпление и в съучастие с Е.С.М.. На основание чл.235, ал.7 от НК, съдът отнел в полза на държавата 10 пр.куб.м дърва за огрев от вида – дъб - цер и осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски.

Срещу присъдата е подаден протест от ВПРС в който е посочено, че тя се явява напълно обоснована. Прокурорът намира наложеното наказание за несъразмерно с тежестта на деянието, като счита, че същото следва да бъде завишено поне до размера предложен от държавното обвинение, за да бъде справедливо. В мотивите към протеста са изложени доводи за доказаност на деянието описано в обвинителния акт, като в заключение се предлага да бъде определено по-тежко справедливо наказание, като е посочено, че наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца би било справедливо и постигащото целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК. Не се уточнява дали изтърпяването на това наказание следва да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, каквото е било застъпеното становище от прокурора пред първоинстанционният съд, където е настоявал за условно наказание в размер на една година лишаване от свобода и глоба в размер на пет хиляди лева.

Недоволни от присъдата останали й подсъдимият и неговият защитник, които я обжалват. Във въззивната жалба се изтъква, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, съдът неправилно приложил материалния закон, като неквалифицирал деянието по чл. 235, ал. 6 от НК, защото от доказателствата по делото се установявало, че дейността на подсъдимият имала за предмет единствено 10 пр.куб.м. дървесина. Доводите са доразвити в допълнително писмено изложение. Молят подсъдимият да бъде признат за виновен за осъществяване на деяние представляващо маловажен случай като, тъй като са налице всички законови предпоставки, да бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание по реда на чл. 78а от НК.

Прокурорът от Шуменската окръжна прокуратура намира, че първоинстанционният съд е направил правилен извод относно вината на подсъдимия, но при определяне на наказанието е проявил снизходителност. Предлага присъдата да бъде изменена, като бъде определено наказание в границите поискани от първоинстанционната прокуратура. Намира жалбата за неоснователна.

Подсъдимият и неговия защитник поддържат жалбата и всички доводи изложени в нея, по отношение на протеста считат, че и двата изложени в него аргумента за налагане на по-тежко наказание са неоснователни и молят той да бъде отхвърлен. В последната си дума подсъдимият моли жалбата да бъде уважена по причините изложени от неговия защитник.

Въззивните жалба и протест са подадени в срок и са процесуално допустими. Разгледани по същество – неоснователни, поради следното:

Първоинстанционният съд провел пълно и задълбочено съдебно следствие при което събрал всички относими към предмета на доказване и правилно установил фактическата обстановка по делото по която страните не спорят. От фактическа страна съдът приел следното: С Трудов договор № 23 от 10.02.2000г. и Допълнително споразумение към него, подсъдимият П. бил назначен на длъжността „Горски стражар" при ТП на ДГС - град Смядово. Със Заповед № 103 от 30.12.2011г. на Директора на ТП на ДГС - град Смядово, е бил разпределен като отговорник (в качеството на „горски стражар") за десети охранителен участък, включващ отдели с номера от 172 до 192. Съгласно длъжностната му характеристика, следвало да не допуска нарушения на нормативната уредба, регламентираща охраната и опазване на горите и да охранява поверения му горски участък, да проверява всички превозни средства и превозвания в тях дървен материал, както и други горски продукти, да следи и за правилното водене на съпътстващия документооборот, удостоверяващ законната сеч, извозване, транспортиране и др. на дървесина от участъка, за който отговарял.

Свидетелите Ф.М. и М.М. решили да си отсекат за огрев дърва. Двамата братя се занимавали с превоз на дърва и в тази връзка се познавали с подсъдимия, който изпълнявал изпълнявал длъжността „горски стражар" в ТП на ДГС град Смядово. За целта се обърнали към подсъдимия П., за да им предложи от къде да добият дърва за огрев. Подсъдимият им разрешил да извършат сеч в отдел 187 на ДГС-Смядово, в подотдели букви „б", „в" и „з“, като направил отбелязване върху кората на дърветата, които да бъдат отсечени с резки. Набелязаното от подсъдимия място се намирало в непосредствена близост до стар коларски път, преминаващ през отдел 187 и 188 на ДГС Смядово. В отдел 187, букви „б', „в" и „з" не била предвидена в лесоустройствения план сеч, както през 2012г., така и през 2013 г. Не е била предвидена, нито разрешавана също и санитарна сеч. Което обстоятелство било известно на подсъдимия, предвид изпълняваната от него длъжност.

С цел да помогне извършването на незаконната сеч, подсъдимият уведомил св. И.А. – ръководител на ІІ-ри ГСУ в ДГС/който отговарял за землищата на с.Веселиново, с.Александрово и с.Риш/, че св. Ф.М. и св. М.М. ще извозват стари дърва, които били на склад от 2012 г. На 26.10.2013 г. свидетелите Ф.М. и М.М. заедно с Е.М. и Д.И. отишли до мястото, където им посочил подсъдимия и отсекли 23.31 пр.куб.м. дърва.

Веднага след отсичане на дърветата на 26.10.2013 г., свидетелите Ф.М. и М.М. ги разкроили на секции от по един метър, натоварили ги на товарен автомобил, марка „****" с рег. № ****. След което непосредствено преди село Риш, М. се срещнали с подсъдимия по предварителна уговорка и той маркирал натоварените дървета със зелена боя и КГМ с № 2997(ползвана по това време от него). Към този момент подсъдимият не успял да издаде превозни билети за дървесината, т. к служебният му апарат не работел. Въпреки това свидетелите транспортирали дървата до селото, като част от тях – 10 пр.куб.м, разтоварили пред дома на Ф.М..

На следващият ден свидетелите Фикрет и М.М.и отново тръгнали към посоченият от подсъдимия горски участък, за да добият още дърва, но по пътя срещнали свидетелите Ж.Ж. и Д.Г. служители на ДГС и св. Н.С. – служител на РУ-В.Преслав, които по това време извършвали проверки по ЗЛОД на територията на ДГС Смядово. Преди срещата свидетелите установили незаконна сеч в отдел 187-ми, като дърветата били прясно отсечени. След като Ж. провел разговор с И.А. срещнал товарния автомобил на Ф.М.. Св. Ж. изслушал обясненията от последния, който му заявил че подсъдимия им разрешил да извършат санитарна сеч и посочил къде са секли дърва предния ден. Служителите на ДГС го помолили да ги придружи до дома си, за да извършат проверка на добитите предния ден дърва. По пътя срещнали и втория товарен автомобил на М., в който пътували М.М., Д.И. и подсъдимият. У подсъдимия били документите за добити предходната година дърва, предадени му от М. Св. Ж. провел разговор с подсъдимия и с М.М., за да изясни издадено ли е позволително за сеч и съответно превозни билети за добитите от М. дърва. От разговора се установило, че нямало издадено позволително за сеч в отдел 187-ми на ДГС – Смядово и подсъдимия не е издавал превозни билети за добитата дървесина, поради повреда в терминала, но е маркирал дървата с контролната си горска марка. В дома на св. Ф.М. били открити 10 пр.куб.м дърва за огрев от дървесен дъб “цер“, маркирани с контролната горска марка, ползвана от подсъдимия. Дърветата отговаряли по вид и дебелина на незаконно отсечените в отдел 187-ми. М. също потвърдили, че са извършили сеч на посоченото място със знанието на подсъдимия. След извършване на проверка назначена със заповед на Директора на ДГС Смядово и от комисия в присъствието на М.М. и на подсъдимия на мястото на сечта, съответно измерване на диаметрите на пъновете на отсечените дървета, било установено, че са отсечени 37 бр. дървета от дървесен вид дъб „цер“ и 9 бр. от дървесен вид „зимен дъб“. На место били останали пет стъблени секции по един метър и короните на около 70% от отсечените дървета. За установеното бил съставен констативен протокол изх.№3017/06.11.2013 г.

Въз основа на събрания доказателствен материал и след извършения анализ съдът намерил, че обвинението на подсъдимия е доказано от обективна така и от субективна страна. Този извод на първоинстанционният съд се споделя изцяло и от настоящата инстанция. В мотивите към присъдата съдът подробно посочил въз основа на какви гласни и писмени доказателства приема за безспорно установена фактическата обстановка. Съдът правилно кредитирал показанията на разпитаните свидетели, тъй като те са логични, непротиворечиви, кореспондират по между си и взаимно се допълват. Правилно е прието, че за изясняване на фактическата обстановка по делото изключително допринася заключението на изготвената лесотехническа експертиза от която се установява вида, количеството и стойността на предмета на престъплението. В подкрепа на приетата фактическа обстановка са и другите писмени доказателства констативни протоколи с приложен албум, лесоустройствен план, фактури и други.

Възраженията направен във въззивната жалба са правени и пред първоинстанционния съд и в мотивите към присъдата той подробно е отговорил на всяко едно от тях. Правилно съдът е приел, че в конкретния случай не е налице оговор. Освен от техните свидетелски показания съдът е направил извод за виновното поведение на подсъдимия от всички останали събрани по делото писмени и гласни доказателства. ШОС не споделя единствено посоченото в мотивите, че част от фактическите обстоятелства по делото са безспорни, защото имало и влязло в сила определение за одобряване на споразумение по отношение на свидетелите М. за същото деяние. Присъдите на М. не са задължителни за съдът разглеждащ делото и той е длъжен да установи дали обвинението срещу подсъдимия е доказано по несъмнен начин. Съдът отговорил и на искането деянието на подсъдимия да бъде квалифицирано като маловажен случай. Правилно съдът е приел, че стойността на отсечената дървесина не е ниска, тъй като не са отсечени само 10 пр. куб. м. дърва. Позовал се е на изготвената лесотехническа експертиза, която установява чрез измерване на диаметрите на пъновете на отсечените дървета и други показатели, че от мястото на сечта са добити 23.31 пр. куб.м. дървесина, която е остойностена на 1682.64 лева. Безспорно установено е по делото и длъжностното качество на подсъдимия – служител по горите, който при осъществяване на деянието се възползвал от служебното си положени е- горски стражар при ТП – ДГС – Смядово. Подсъдимият участвал в извършването на престъплението в качеството си на помагач като указвал помощ на други две лица преди и след деянието. В изпълнителното деяние – незаконна сеч са участвали две лица и помагач - служител по горите, които са взели предварително решение за осъществяването му.

При определяне вида и размера на наказанието съдът правилно е преценил, че по отношение на този подсъдим са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и определил наказанието при условията на чл. 55 от НК. Наказанието лишаване от свобода определил под най-ниския предел от една година, а на основание чл. 55, ал. 3 от НК не наложил по-лекото наказание глоба, което законът предвижда. Като взел предвид, че са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК и че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително той да изтърпи това наказание го отложил за изпитателен срок от три години от влизане на присъдата в сила. И настоящата инстанция споделя убеждението на съда , че този размер на наказанието е справедлив и съответства на тежестта обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и е подходящ, и ще повлияе поправително и превъзпитателно на осъдения.

Съдът намира въззивния протест за неоснователен, тъй като предложеното в него наказание от десет месеца лишаване от свобода е много близко, като размер на това определено от съда и не то ще действа възпиращо и предупредително на осъдения, а определеният му изпитателен срок. Съдът намира за недопустим посочения в протеста аргумент, че пред наблюдаващия прокурор подсъдимият признал извършеното от него престъпление и сключил споразумение за решаване на делото, което в последствие не било одобрено от съда. Съгласно разпоредбата на чл. 382, ал. 8 от НПК в този случай самопризнанието на обвиняемия няма доказателствена стойност и прокурора не би следвало да се позовава на него. Друг аргумент за искането наказанието да бъде увеличено това е извеждането в приоритет на така наречената генерална превенция. Не би следвало генералната превенция да е с приоритет пред индивидуалната такава и всеки извършител на престъпление следва да получи наказание съответстващо на тежестта на деянието и съобразено с всички смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

Потвърждава присъда № 23 от 11.10.2016 г. постановена по НОХД № 191 по описа на РС- Велики Преслав за 2015 г.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1.

2.