Р Е Ш Е Н И Е

№11

гр. Шумен 01.02.2017 година

Шуменският Окръжен съд наказателна колегия на двадесет и трети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Мариана Георгиева

ЧЛЕНОВЕ : 1. Светлин Стефанов

2. Румяна Райкова

при секретаря Д. А. и с участието на прокурора О. Куздов, като разгледа докладваното от съдия Светлин Стефанов ВЧНД №578/2016 година по описа на ШОС, за да се произнесе взе предвид следното :

Производство по чл.318 и следващите от НПК.

С определение № 617/19.12.2016 година постановено по ЧНД № 2864/16 година ШРС е оставил без уважение молбата на К.Б.О. *** с ЕГН : **********, за постановяване на реабилитация по право по чл.87 от НК за осъждането му по НОХД №375/97 година по описа на ШРС като неоснователна.

В предвидения от закона срок К.Б.О., чрез редовно упълномощения си защитник обжалва така постановеното определение с което му е отказана реабилитация и иска въззивния съд да отмени определението на ШРС, като незаконосъобразно и необосновано и да постанови съдебен акт, с който да постанови настъпила реабилитация по право ,като за това подробно излага доводите си в жалбата.

В открито съдебно заседание представителя на прокуратурата намира определението на ШРС за правилно и законосъобразно сочейки като довод, че наложената глоба не е платена и не е изтекла давността за изпълнение.

Защитника на осъденото лице се позовава на изтекла абсолютна давност за изпълнение на наказанието съгласно разпоредбата на чл.82 ал.4 от НК.

ШОС, след като се запозна с материалите по делото обсъди доказателствата поединично и в тяхната съвкупност приема за установено от към фактическа страна следното:

К.Б.О. ЕГН-********** видно от свидетелството му за съдимост е осъждан два пъти както следва: първата му присъда е №879/1999/02.11.1999 г на Районен съд град Шумен, в сила от 02.12.1999 година , с която е признат за виновен по чл.197 т.3 от НК, вр. чл.195, ал.1 т.3 и т.4 от НК , вр. чл.55 ал.1 т.2, б.”Б” от НК и му е наложено наказание глоба в размер на 10 / десет/ лева.

Втората присъда №1020/2003/15.10.2003 г. на Районен съд град Шумен в сила от 30.10.2003 година подсъдимият О. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343 „Б” ал.1 от НК и на осн. чл.343”Б” ал.1 от НК и чл.54 от НК и на осн. чл.78”а” от НК във вр. с чл.343”б” ал.1 от НК съдът го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание „глоба” в размер на 550 лева. В бюлетина за съдимост е отбелязано ,че е постъпило разпореждане от НАП град Шумен за прекратяване на производството по изпълнителното дело, тъй като задължението по НОХД 559/2003 година по описа на ШРС е погасено по давност.

По смисъла на чл.82 ал.4 от НК , независимо от спирането или прекъсването на давността наказанието не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока предвиден за съответното наложено наказание, като в конкретния случай абсолютната давност е три годишна. Присъдата е в сила от 02.12.1999 година и е погасена по давност на 02.12.2002 година.

Безспорно е ,че наказанието „ глоба” има фискален характер и като такова освен разпоредбите на НК следва да се отчитат и разпоредбите на ДОПК касателно събирането на публични вземания, доколкото глобите са такива съгласно разпоредбата на чл.162 ал.2 т.5 от ДОПК. Давността за събиране на вземанията е 5 години считано от 1 януари на годината следваща ,годината през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок, а абсолютната давност съгл. чл.171 ал.2 от ДОПК е 10 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. С изтичането на този срок се погасяват всички публични задължения независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено. Тук следва да се посочи, че чл.173 от ДПК предвижда възможност за „ отписване” на вземанията, които са погасени по давност и в случаите предвидени в закон. Това означава, че с изтичането на 5, респективно 10 години от настъпване на давността за събиране на вземанията те не могат да бъдат принудително събирани. Тяхното изпълнение зависи само и единствено от волята на длъжника, който би могъл съгл. Чл.174 от ДОПК да плати задължението доброволно.

Видно е от материалите по делото, че наложената с присъда №879/1999/02.11.1999 г. от десет лева е платена на 15.11. 2016 година, за което е представено и платежно нареждане. Съгласно правната теория и установената съдебна практика изпълнението на наказанието „ глоба” се извършва с неговото плащане.

След това деяния О. не е извършил друго престъпление наказуемо с лишаване от свобода или по-тежко наказание. По НОХД № 559/2003 година подсъдимият О. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба, което от своя страна е погасено по давност, като НАП гр. Шумен е постановило прекратяване на производството по изпълнителното дело поради изтекла давност.

Правната теория е категорична, че административното наказание не е наказание по смисъла на чл.36 от НК и за него са неприложими разпоредбите на реабилитацията, която е приложима за наказания, наложени по глава пета-чл.54 и следващите от НК.

Въззивния съд намира, че след като наложеното наказание глоба е платено сме изправени пред хипотезата на чл.87 ал.3 изр. второ и съдът е в правото и задължението си да постанови съдебна реабилитация. В този смисъл определението на първоинстанционния съд следва да бъде отменен изцяло а молбата на О. да бъде уважена, като се постанови съдебна реабилитация по НОХД № 375/1997 година.

В предвид гореизложеното и на основание чл.436 ал.3 от НПК,

Р Е Ш И :

Отменя изцяло определение № 617/19.12.2016 година на Районен съд град Шумен.

Постановява съдебна реабилитация по отношение на К.Б.О. ЕГН-********** *** по наказанието „глоба” наложена по НОХД № 375/1997 година, с присъда № 879/1999/02.11.1999 на Районен съд град Шумен, в сила от 02.12.1999 година.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.