Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                №  53 / гр. Шумен, 23.06.2017 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Шуменският окръжен съд                                       наказателна колегия

На  двадесет и трети май                  две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание  в следния състав:

 

Председател:   София Радославова

      Членове: 1. Нели Батанова

                                                                                    2. Димчо Луков

 

Секретар: Д. Андонова

Прокурор: Д. Арнаудов

Сложи за разглеждане докладваното от окръжния съдия Димчо Луков ВНОХД № 30  по описа за 2017г.

За да се произнесе взе предвид следното:

 

      Производство по чл.318 и сл. от НПК.

 

 С присъда № 89/21.12.2016 г. по НОХД № 1246/2016 г. Шуменският районен съд признал подсъдимия С.Г.С., за виновен в това, че на 29.04.2014 г. в гр. Шумен, в качеството си на свидетел по НОХД № 30/2014 г. по описа на ШОС, устно и съзнателно е потвърдил неистина като заявил, че на 23/24.06.2013 г. е бил с Д.Т. ***, където само двамата пили бира и си приказвали до сутринта, поради което и на осн. чл. 290 ал. 1 и  чл. 54 от НК го осъдил на 5 м. лишаване от свобода, като на осн. чл. 66 ал. 1 от НК отложил изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от 3 г.

 

       Срещу присъдата е депозирана жалба от подс. С.. В жалбата се сочи, че присъдата е несправедлива, тъй като била постановена без да е доказано по несъмнен начин, че той е извършил това деяние. В допълнение към въззивната жалба счита, че районния съд е допуснал съществени процесуални нарушения, като е чел показания на свидетел, дадени на д. п., преди още да е приключил с разпита на този свидетел в съд. заседание. На второ място – намира, че неправилно са прочетени показания на свидетел от д. п. на осн. чл. 281 ал. 4 във вр. с чл. 281 ал. 1 т. 2 от НК, като според него в НК няма такова основание, а това е основание по същата разпоредба от НПК. На трето място – намира че неправилно ШРС се е позовавал на тези свидетели, вместо да сигнализира прокуратурата за извършено от тях по този начин престъпление по чл. 290 от НК. Прави искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от ШРС. В писмена защита развива доводи, че показанията му пред ШОС по НОХД № 30/14 г. били потвърдени от всички свидетели по делото, както и, че районния съд е постановил присъдата си на базата на собствени съмнения и календарни разсъждения. Прави искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова с която да бъде оправдан по предявеното му обвинение.

      В съдебно заседание представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита, че жалбата е допустима, но неоснователна. Според прокурора присъдата е правилна и законосъобразна и като такава ще следва да се потвърди.

      Подсъдимият, редовно призован, се явява лично и със служебния си защитник. Защитника намира, че не е доказано по безсъмнен начин подс. С. да е извършил престъпление по чл. 290 от НК, тъй като при разпита му пред ШОС по НОХД № 30/14 г. не е посочил конкретна дата на която е бил в с. М. при св. Т.. Другите свидетели по делото също не установявали, че именно на инкриминираната дата подс. С. е посетил св. Т. ***. Поради това моли за оправдателна присъда. Подс. С. в защитната си реч поддържа казаното от своя защитник, а в последната дума намира, че е невинен и иска да бъде оправдан.

 

В рамките на своите правомощия във въззивното производство ШОС установи следното:

Св. Т. от много години се познавал с подс. С.. През 2014 г. в ШОС било образувано НОХД № 30/14 г. срещу Д.Т.Т. за извършени от него престъпления по чл. 142 ал. 1 и по чл. 152 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 18 ал. 1 от НК извършени на 23/24.06.2013 г. в с. М. и в землището на с. М. обл. Шумен.  За 29.04.2014 г. в гр. Шумен било насрочено съд. заседание по НОХД № 30/2014 г. по описа на Окръжен съд гр. Шумен. За това заседание като свидетел по искане на подсъдимия и неговия защитник бил призован подс. С.. Същия се явил в това съд. заседание и дал показания като свидетел. Преди разпита му като свидетел, подс. С. бил предупреден за наказателната отговорност която носи за лъжесвидетелстване. В показанията си заявил, че е разбрал правата и задълженията си. Заявил следното „Да свидетелствам днес тук М. ми се обади и ми разясни ситуацията. Разясни ми, че когато съм бил при него са станали някакви странни работи, за мен лично, обвинение в нещо, в което според мен не е извършил, защото бях там. Предпоследната седмица на месец юни на връщане от Н. около полунощ се отбих в с. М.. Неделя беше. Сам се връщах....Говорихме си докато се съмне. Там пристигнах в 12.15 ч. след полунощ. Първия път, когато погледнах на компютъра беше към 1 и нещо през нощта и после продължихме да си говорим. На сутринта тръгнах, защото на другия ден бях на работа...Беше 5 без нещо когато тръгнах. В стаята бяхме само двамата...”, „...М. ми каза, че е имало проблем въпросната вечер...Каза, че на другия ден като е станал полиция, обиски. Малко преди 5 си тръгнах от М.. На другия ден бях на работа. На работа съм от 8 часа. Около 40-50 мин. е пътя до Р., зависи как караш”.

С присъдата по НОХД № 30/2014 г. Шуменският окръжен съд признал Т. за виновен в извършване на престъпление по чл. 142 ал. 1 от НК извършено на 23/24.06.2013 г. в с. М.. В мотивите на присъдата е отказал категорично да кредитира показанията на С., тъй като те били в противоречие с показанията на другите свидетели. Присъдата била потвърдена от Апелативен съд гр. Варна, а решението на АС – Варна било потвърдено с решение на ВКС. Със същата присъда Т. бил признат за невиновен и оправдан по обвинението за престъпление по чл. 152 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 18 от НК осъществено на 23/24.06.2013 г. в землището на с. М. обл. Шумен.

 

Горната фактическа обстановка съда приема за установена от гласните и писмени доказателства по делото.

От приложения по делото заверен препис от протокол по НОХД № 30/14 г. по описа на ШОС, от проведено съд. заседание на 29.04.2014 г. се установява, че подс. С.  е разпитан в качеството му на свидетел. Преди разпита, съда е разяснил наказателната отговорност на подс. С. /тогава свидетел/ по чл. 290 от НК и същия е заявил, че обещава да говори истината. В свидетелските си показания пред съда подс. С. е заявил „...Да свидетелствам днес тук М. ми се обади и ми разясни ситуацията. Разясни ми, че когато съм бил при него са станали някакви странни работи...Предпоследната седмица на месец юни на връщане от Н. около полунощ се отбих в с. М.. Неделя беше...Говорихме си докато съмне. Там пристигнах към 12.15 часа след полунощ. Първия път когато погледнах компютъра беше към 1 и нещо през нощта и после продължихме да си говорим. На сутринта си тръгнах, защото на другия ден бях на работа. Дремнах, не мога да кажа, че съм спал в къщи, когато се прибрах. Беше 5 без нещо когато си тръгнах. В стаята бяхме само двамата...”.

От приложените заверени копия на присъда №9/09.05.2014 г. постановена по НОХД №30/2014 г. по описа на ШОС и мотивите към нея се установява, че подс. Д.Т.Т. /свидетел по настоящото дело/ е признат за виновен в това, че на 23/24.06.2013 г. в землището на с. М. обл. Шумен отвлякъл А. И. М., поради което и на осн. чл. 142 ал. 1 от НК го осъдил на 3 г. лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил за изпитателен срок от 5 г. Със същата присъда признал подс. Т. за невиновен в това, че на 23/24.06.2013 г. в землището на с. М. обл. Шумен осъществил опит да се съвъкупи с лице от женски пол – А. И. М., като я принудил към това със сила и заплашване и го оправдал по обвинението за престъпление по чл. 152 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 18 ал. 1 и 2 от НК. В мотивите на присъдата приел, че относно деянията по чл. 142 и  152 от НК подс. Т. отвел с МПС пострадалата М. от къщата си в с. М., в гората край с. М., където осъществил спрямо нея действия, които не покривали състава на престъплението по чл. 152 от НК. Тези действия изпълнили състава на престъплението по чл. 142 от НК. В мотивите на присъдата ШОС е приел, че не следва да се кредитират показанията на св. С.Г.С. дадени при разпита му като свидетел в съд. заседание на 29.04.2014 г. в които той твърди, че през нощта на 23/24.06.2013 г. е отишъл в дома на подс. Т. и двамата са били заедно до сутринта. Основание за този извод на съда, дало наличието на противоречия между тези показания и показанията на св. М., С. и И.. От Решение № 160/19.11.2014 г. постановено по ВНОХД № 175/14 г. по описа на АС-Варна се установява, че въззивният съд е приел горните изводи на ШОС и е потвърдил присъдата. От Решение № 166/27.07.2015 г. постановено по н. д. № 130/15 г. на ІІІ н. о. на ВКС се установява, че решението на АС-Варна е оставено в сила.

От показанията на св. М. се установява, че през нощта на 23/24.06.2013 г. тя е била в къщата за гости на св. Т., правила секс със св. К.С., насила била вкарана от подс. Т. в л. автомобил и заедно със св. С. отишли в гората край с. М., където Т. извършил спрямо нея насилствени действия и след няколко часа престой на това място, тримата се върнали с автомобила обратно в с. М.. През цялата вечер тя не е виждала в къщата да идва друг човек, че видяла за първи път подс. С. пред съдебната зала по делото в ШОС по което тя била пострадала, а Т. – подсъдим.

От показанията на св. К.С. се установява, че не познавал подс. С.С., че по време на събитията, за които е осъждан Т., С.С. не е присъствал там, не го е виждал и не го познавал, че през нощта на 23/24.06.2013 г. бил в къщата за гости на подс. Т., заедно с последния и св. М., че подс. Т. насила вкарал св. М. в лек автомобил и тримата заедно отишли в гората край с. М., че там подс. Т. извършил по отношение на св. М. насилствени действия и по късно се върнали в с. М. в къщата на Т.. От показанията на св. С. дадени във въззивното производство освен горното се установява също така, че в гората са престояли известно време преди да се върнат обратно в с. М., че през цялата вечер, докато се върнали от гората били само тримата – той и Т. и М. и никой не е идвал да търси Т..

От показанията на св. И. И. се установява, че въпросната вечер тя си е легнала да спи около полунощ и не е виждала подс. С. да е идвал в тяхната къща.

На последно място – налице е един факт, който не се нуждае от доказателства за доказване на неговото съществуване, тъй като същия е ноторно известен. Това е факта, че датата 23.06.2013 г. е ден неделя от седмицата и тази дата е ден неделя от предпоследната седмица на м. юни през 2013 г. Съобразно константната съдебна практика ноторно известните факти са общоизвестни факти и за тяхното доказване не е необходимо да се събират доказателства.

 

При така приетата за установена фактическа обстановка и анализ на доказателствата, въззивната инстанция приема, че от обективна и субективна страна подс. С. е осъществил състава на престъплението по чл. 290 ал. 1 от НК.

От обективна страна – деянието е осъществено при форма на изпълнителното деяние – потвърждаване на неистина. За състава на лъжесвидетелстването не е необходимо лъжливите показания да са повлияли на правилното разрешаване на делото, като е достатъчно такова влияние да е възможно. Не се изисква и причинна връзка между показанията на лъжесвидетеля и решението по делото, което да се основава на тези показания. Присъдата по делото, по което са били дадени лъжливите свидетелски показания, може съвсем да не бъде основана върху тях. Престъплението "лъжесвидетелстване" ще бъде осъществено, ако извършителят му, при даване на показания в качество на свидетел потвърди неистина - свидетелства, че е възприел определен факт, без той обективно да се е осъществил. Тъй като престъплението лъжесвидетелстване е престъпление против правосъдието, правнозащитените обществени отношения са свързани с нормалното осъществяване на правосъдната дейност. Те биват засегнати, когато свидетелят депозира пред съд, неверни показания, защото по тази начин се създава опасност да не бъде разкрита обективната истина, което е цел на правораздаването. Това от своя страна може да доведе и до неправилно приложение на материалния закон. Изхождайки от родовия и от непосредствения обект на посегателство на престъплението, в доктрината и в съдебната практика трайно се приема, че престъплението лъжесвидетелстване може да бъде осъществено чрез възпроизвеждане на факти, с които деецът съзнателно да е потвърдил неистина или е затаил истина за факти и обстоятелства, които са включени в предмета на доказване по конкретното производство и имат значение за правилното решаване на делото. Накрая - следва да се посочи, че за да се приеме, че е извършено престъпление по  чл. 290 ал. 1 от НК е необходимо да бъде установено от доказателствената съвкупност, че деецът устно или писмено съзнателно е потвърдил неистина или затаил истина пред съд или друг надлежен орган на властта. Надлежен орган по смисъла на чл. 290 от НК е този, който е овластен да разпитва свидетели в рамките на определено производство и във връзка с правомощието му да установи истината по определени факти. При установената фактическа обстановка се налага извода, че подс. С. не се е намирал в къщата на св. Т. през нощта на 23 срещу 24.06.2013 г. и не са били заедно само двамата със св. Т. да пият бира и да си приказват до сутринта. Подс. С. в показанията си на 29.04.2014 г. по НОХД № 30/14 г. по описа на ШОС е свидетелствал за факт, който  не се е осъществил – че на 23/24.06.2013 г. е бил с Д.Т. ***, където двамата пили бира и си приказвали до сутринта. Този факт няма как да се е осъществил, тъй като безспорно е установено, че: - на първо място – датата 23.06.2013 г. е неделя от предпоследната седмица на м. юни 2013 г.; на второ място – през нощта на 23 срещу 24.06.2013 г. св. Т., заедно със св. М. и С. са напуснали къщата на св. Т. и с автомобил са отишли в гората до с. М., където са престояли известно време. Следователно, обстоятелството което твърди подс. С., че в ден неделя от предпоследната седмица на м. юни 2013 г., т. е. 23.06.2013 г. на връщане от гр. Н. е отишъл в къщата на св. Т. *** и то след полунощ – т. е. в първите минути на 24.06.2013 г. и е престоял заедно със св. Т., като двамата са били сами до сутринта, не се е осъществило. Това е така, тъй като обективно е невъзможно в едно и същ време св. Т. да се намира на две различни места – едното в къщата си, а другото – в гората край с. М.. Последния факт съда приема за безспорно установен от доказателствата по делото. Ето защо съда приема, че с тези си показания подс. С. е заявил неистина – заявил е факт, който не се е осъществил в обективната действителност. Поради това се налага извода, че подс. С. от обективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 290 ал. 1 от НК.

От субективна страна -  за да е налице осъществено престъпление по чл. 290 ал. 1 от НК е необходимо подсъдимия в показанията си пред съда да е заявил съществуването на факти, за които е знаел, че не са се осъществили в обективната действителност. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че подс. С. е знаел, че на въпросната дата не се е срещал със св. Т. *** и не са престояли двамата заедно до сутринта. Следователно деянието е осъществено при пряк умисъл – деецът е съзнавал обществено опасния характер на деянието си и е целял настъпване на обществено опасните последици от това деяние.

Мотив за извършване на престъплението е близката приятелска връзка между подс. С. и св. Т. и стремежа на подс. С. с оглед на тази връзка да оневини приятеля си – Т. за престъпленията за които е предаден на съд.

Предвид изложеното въззивната инстанция намира, че ШРС правилно е анализирал събраните по делото доказателства и въз основа на анализа им е достигнал до обоснования извод, макар и с допълнението на мотивите му с настоящото решение, че от обективна и субективна страна подс. С. е осъществил състава на престъплението по чл. 290 ал. 1 от НК.

 

      Съда не приема доводите на подс. С. и защитата му. Относно доводите на подс. С. в жалбата и допълненията към нея. Първи довод за допуснати процесуални нарушения от районния съд за четени показания на свидетел от д. п. преди да е приключил разпита на този свидетел в съд. заседание. Въззивната инстанция не приема този довод, тъй като в правомощията на съда е да прецени кога да чете показания на свидетел от д. п. на предвидените в НПК основания. По отношение втория довод – за прочитане показанията на свидетел /св. И. Д. И./ на осн. чл. 281 ал. 4 от НК във вр. с чл. 281 ал. 1 т. 2 от НК, тъй като нямало такова основание в НК, а това било основание предвидено в НПК. Действително в протокола от с. д. проведено н 21.12.2016 г. по НЖХД № 1246/16 г. по описа на ШРС на стр. 5 от протокола е посочено като основание разпоредби на НК, а не на НПК за прочитане показанията на св. И.. Но, от една страна – по този начин е записано искането на прокурора за прочитане показанията на този свидетел, а не собствени на съда основания. От друга страна – в случая се касае за явна техническа грешка, тъй като е ноторно известно, че показания на свидетел дадени на д. п. могат да бъдат прочетени и приобщени към доказателствата по делото, единствено и само на посочените в НПК основания и такива в НК няма. Няма допуснато процесуално нарушение, както твърди подс. С. от районния съд, чрез позоваване /обсъждане и изводи на базата и на тези показания/ на показанията на свидетели /М. и И./, вместо да сигнализира прокуратурата, че чрез тези си показания, свидетелите са осъществили състав на престъпление по чл. 290 от НК. Районният съд е анализирал всички свидетелски показания, като ги е обсъдил поединично и в съвкупност, както с другите свидетелски показания, така и с другите събрани по делото доказателства. Същото касае и показанията на св. М. и И. и съда е изложил доводи защо ги кредитира. Относно довода за календарните разсъждения на районния съд. Действително в мотивите на атакуваната присъда Шуменският районен съд е изложил доводи защо приема, че предпоследната неделя на м. юни през 2013 г. е дата 23. Довода в случая е извършена справка в календара. Както въззивната инстанция посочи по-горе касае се за ноторен факт. А ноторните факти, са такива които са общо известни, поради което доктрината и съдебната практика приемат, че те не се нуждаят от доказване. Случаят е именно такъв – кой е двадесет и третия ден на м. юни през 2013 г. може да се установи безспорно по множество начини – чрез справка в който и да е календар, независимо дали е възпроизведен на хартиен носител или в електронен вариант или пък чрез елементарно пресмятане, чрез връщане на дните назад във времето. Последен довод – че подс. С. не бил никъде казал в показанията си по НОХД № 30/14 г. по описа на ШОС, че на 23 срещу 24 юни 2013 г. ходил в с. М. и стоял заедно със св. Т. само двамата до сутринта. Това действително е така – в показанията си пред ШОС по въпросното дело подс. С. не е заявил конкретно израза „на 23 срещу 24 юни 2013 г.”. Но същия е заявил категорично „...Предпоследната седмица на месец юни на връщане от Н. около полунощ се отбих в с. М.. Неделя беше.”. Тълкувайки тези негови показания, се достига до извода, че тази неделя от предпоследната седмица на м. юни 2013 г. е именно датата - двадесет и трети юни.

      Относно доводите на защитата – по същество те приповтарят доводите на самия подсъдим. Тук също се твърди, че няма посочена конкретна дата в показанията на С. в качеството му на свидетел. Но извода коя е датата за която е свидетелствал подс. С. като свидетел се извежда именно от неговите думи в свидетелските му показания, които бяха посочени по-горе.

     

По отношение вида  размера на наказанието. При определяне на наказанието първоинстанционния съд е обсъдил всички доказателства по делото имащи значение в тази връзка. Както тези относно степента на обществената опасност на дееца и деянието, така и тези които биха смекчили или отегчили неговата наказателна отговорност. Поради това въззивната инстанция напълно споделя изводите на районния съд в тази им част, още повече, че тези изводи на съда не се спорят от подсъдимия и защитата му.

 

Предвид гореизложеното, Шуменският окръжен съд достигна до извода, че присъдата на ШРС е правилна и законосъобразна, като не са допуснати процесуални нарушения налагащи отмяна на същата и връщане на делото. Поради това съда приема, че присъда № 89/21.12.2016 г. постановена по НОХД № 1246/2016 г. по описа на Шуменския районен съд ще следва да се потвърди.

      Водим от горното, съдът

 

 

                                   Р   Е   Ш   И :

 

      ПОТВЪРЖДАВА присъда № 89/21.12.2016 г. постановена по НОХД № 1246/2016 г. по описа на Шуменският районен съд.

Решението е окончателно.

На основание чл. 340 ал. 2 от НПК на страните да се изпрати писмено съобщение, че решението е изготвено.

 

          Председател:                                             Членове:  1.

 

 

 

 

                                                                                        2.