Р
Е Ш Е Н И Е
№ 43 / 19.04.2017 г. гр. Шумен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд на двадесет и седми март две хиляди и седемнадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Мариана Г.
Членове: Светлин Стефанов
Румяна Райкова
При участието на секретаря Г.С.
Прокурор: Румен Рачев
Като разгледа докладваното от Мариана
Г. ВНОХД № 81 по описа за 2017 г.
установи:
Производство
по чл. 313 и сл. от НПК.
С присъда № 2 от 23.01.2017 година,
постановена по НОХД № 605/2016 г. Новопазарският
районен съд признал подсъдимия М.Х.П. за
виновен в това, че на 15.06.2016 г. в гр. Плиска, обл.
Шуменска, на ул. “*****, сам осъществил
неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа /чрез два броя
медни проводници тип ПВ-два моста, със сечение 6 кв.мм. между главен витлов предпазител ВП 63 А преди
електромера и второстепенен витлов предпазител ВП 25 А след електромера/, с
което създал условия за непълно отчитане на потребената
електрическа енергия, собственост на “Енерго-Про
Мрежи” АД – гр. Варна, поради което и на основание чл.234в, ал.1 от НК във вр. с чл. 55, ал.1,
т.2, б “б” от НК във вр. с чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от
НК го осъдил да изтърпи наказание пробация със следните пробационни
мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от
6 /шест/ месеца, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично; Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от 6
/шест/ месеца. На основание чл.55, ал.3 от НК не наложил на подсъдимия кумулативно предвиденото наказание – глоба. Съдът се
разпоредил с веществените доказателства и възложил на подсъдимия направените по
делото разноски.
Недоволни от присъдата останали подсъдимият и неговият защитник. В жалбата се
изтъква, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния и процесуалния
закон и наложеното наказание е явно несправедливо. Доразвиват доводите си в
допълнение към въззивната жалба. Молят
първоинстанционната присъда да бъде отменена и постановена нова, с която
подсъдимият да бъде оправдан. В съдебно заседание пред въззивната
инстанция подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата. Защитникът
изтъква, че обективните и субективни елементи на престъпния състав не се
доказват нито от писмените, нито от гласните доказателства и доказателствени
средства, събрани в хода на съдебното производство. Не било установено кога
точно е извършено деянието, а това имало отношение относно размера на
обществена опасност както на деянието, така и на дееца. Не бил доказан и
субективния елемент вина, защото признанието направено от подсъдимия пред
свидетели не било достатъчно, за да се определи авторството на деянието, още
повече, че той не се признал за виновен пред първоинстанционния съд. В
последната си дума подсъдимият моли присъдата на НПРС да бъде отменена.
Прокурорът от Шуменската окръжна
прокуратура намира жалбата за неоснователна, присъдата за правилна, обоснована
и справедлива, поради което предлага тя да бъде потвърдена.
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следното:
Районният съд провел съдебно следствие,
в хода на което събрал всички имащи значение за установяване на обективната
истина доказателства и приел от фактическа страна следното:
Подсъдимият М.Х.П. живеел със съпругата си - свидетелката Д.П. в ****
На 15.06.2016 г., около 5 часа сутринта подсъдимият излязъл от дома си и отишъл на риболов. По -
късно излязла и съпругата му, която отишла на работа. В същия ден свидетелите
П.Д., С.Д. и С.Г. - служители на “Енерго-Про Мрежи”
АД – гр. Варна осъществяващи контрол по
неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа посетили гр. Плиска.
Отишли до дома на подсъдимия, входната врата към двора била затворена, но
незаключена. Влезли в двора, извикали няколко пъти на обитателите, но никой не
излязъл. Тогава свидетелите влезли в гаража, представляващ помещение на първи
етаж от двуетажната постройка, вратата била затворена, но незаключена и
свидетелката Г. без усилие отворила крилото й. Вдясно от входната врата на
гаража се намирал електромера за сградата. Свидетелите установили, че веригата
от главния предпазител към второстепенния такъв е променена, с директно закачен
проводник. По този начин се елиминирала част от потребената
електрическа енергия, защото отчитането й не преминавало през електромера.
Констатирайки това, тримата свидетели напуснали гаража и се обадили на телефон
112, съобщавайки за констатираното престъпление. Малко по-късно пристигнали
свидетелите Ц.Ц. и П.Х. – полицейски служители. На мястото пристигнали и
разследващи полицейски служители. Свидетелката Г. междувременно се снабдила с
телефонния номер на подсъдимия и се свързала с него. Обяснила му, че са влезли
в двора и гаража на дома му, както и обстоятелствата, които са констатирали.
Тогава подсъдимият се отправил към дома си и заварил на място служителите на “Енерго-Про Мрежи” АД – гр. Варна и полицейските служители. Подсъдимият се
притеснил. Пред свидетелите П.Д. и С.Д. заявил, че той е поставил медните
проводници и осъществил незаконното присъединяване. Проводниците били отстранени,
а електромера пломбиран.
Съдът приел описаната фактическа
обстановка за установена по безспорен начин от всички събрани по делото
доказателства – показанията на разпитаните
свидетели, както и показанията на свидетелите П.Д. и С.Д., дадени на досъдебното производство и прочетени на съдебното следствие
по реда на чл.281, ал.4 във вр. с ал.1, т.2 от НПК,
от писмените доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на
местопроизшествие и албум към него, констативен протокол, от заключението на назначената по делото
електротехническа експертиза, от представените по делото веществени
доказателства - 2 бр. проводници с бяла изолация с дължина около 40 см. и 20
см., прикачени към 3 бр. предпазители; както и частично от обясненията на самия
подсъдим. Анализът на събраните
доказателства довел решаващия съд до
категоричния извод, че с деянието си подсъдимият от обективна и субективна
страна осъществил състав на
престъплението по чл.234в, ал.1 от НК - неправомерно присъединяване към
електроразпределителната мрежа , с което
създал условия за непълно отчитане на потребената
електрическа енергия. Този извод се споделя изцяло и от настоящата инстанция.
Неоснователно е направеното в въззивната жалба искане от доказателствата по делото да се
изключат показанията на свидетелите П.Д. и С.Д., касаещи направеното пред тях
признание от подсъдимия, че той е извършил деянието, защото съдът се позовал в
мотивите на присъдата си на доказателства събрани на досъдебното
производство и с това нарушил принципа за непосредственост на наказателния
процес. На свидетелите са прочетени показанията им дадени на досъдебното производство и те са потвърдили пред съда
тяхната истинност. Съдът не е допуснал нарушение на процесуални принципи като
се позовавал на показанията на тези свидетели при постановяване на присъдата
си.
Първоинстанционният съд в мотивите към
присъдата си е отговорил и на другото възражение направено от защитника на
подсъдимия, че протоколът за оглед на местопроизшествие и съставеният
констативен протокол не следва да се ценят като годни доказателства и
доказателствени средства за отразените в тях факти, поради това, че са нарушени
изискванията за тяхното съставяне. Съдът подробно обяснил, защо не споделя този извод и правилно приел, че
протоколът за оглед на местопроизшествие отговаря на изискванията на чл.156 от
НПК.
От събраните по делото доказателства
безспорно се установява авторството на деянието, освен от направеното от подсъдимия
признание пред свидетелите, така и от начина, по който е манипулиран
електромера и от обстоятелството, че в жилището живеят само подсъдимия и
неговата съпруга, а други лица нямат интерес да сторят това.
При определяне на наказанието на подсъдимия , съдът отчел всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства и приел, че е налице изключително
смекчаващо отговорността му обстоятелство, предвид което и най-лекото
предвидено в закона наказание за него би се оказало несъразмерно тежко, а именно
– влошеното му здравословно състояние. Съдът счел, че е наложително
приложението на чл.55, ал.1 т.2, б.“б“ от НК и
заменил наказанието лишаване от свобода с наказание пробация, с задължителните две пробационни мерки за срок от шест месеца. На основание
чл.55, ал.3 от НК не наложил на
подсъдимия кумулативно предвиденото наказание глоба.
Съдът проявил снизходителност спрямо подсъдимия като наложил по – леко
наказание от предложеното от прокурора, който също пледирал за приложение на
чл. 55 от НК.
ШОС намира,
че в хода на досъдебното и съдебното производство не
са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
Потвърждава присъда № 2 от 23.01.2017 година, постановена
по НОХД № 605/2016 г. на Новопазарския районен съд.
Решението е окончателно.
Да се уведомят страните.
Председател: Членове:1. 2.