Р Е Ш Е Н И Е

№ ...44. 20.04.2017г. гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд, наказателно отделение

На двадесет и седми март през две хиляди и седемнадесета година

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове : 1. Светлин Стефанов

2. Румяна Райкова

Секретар: Г.С.

Прокурор: Димитър Димов

като разгледа докладваното от съдия Светлин Стефанов

ВНОХД № 87 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.

С присъда № 14 от 17.02.2017г. постановена по НОХД № 2688/2016г. Шуменският районен съд е признал за виновен в това, че на 10.07.2016г. в гр.Шумен управлявал МПС – т.а. „Ивеко 35 С12” с рег. № ..., без съответно свидетелство за управление, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние с НП № 15 – 0869 – 000110/04.02.2015г. на Началник група към ОД на МВР - Шумен, влязло в законна сила на 19.05.2016г., поради което и на основание чл. 343в, ал.2 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК го осъдил на 3 / три / месеца "Лишаване от свобода".

На основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС определил първоначален строг режим на изтърпяване на така наложеното наказание, като на основание чл.60, ал.1 от ЗИНЗС постановил наказанието да бъде изтърпяно в затворническо заведение от закрит тип.

На основание чл.59, ал.2, във вр. с ал.1 от НК приспаднал времето през което подс. Н.Г.Г. е бил задържан с Постановление на ШРП за задържане на обвиняем до довеждането му пред съда, считано от 19.09.2016г. до 21.09.2016г., включително.

На основание чл.68, ал.1 от НК постановил подсъдимият Н.Г.Г. да изтърпи изцяло наложеното наказание по НОХД № 1425/2013г. по описа на ШРС в размер на 4 /четири/ месеца “лишаване от свобода”.

На основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС определил първоначален строг режим на изтърпяване на така наложеното наказание, като на основание чл.60, ал.1 от ЗИНЗС постановил наказанието да бъде изтърпяно в затворническо заведение от закрит тип.

В законоустановения срок против постановената присъда е депозиран протест от ШРП. В протеста прокурора намира, че присъдата е неправилна, като определеното наказание е явно несправедливо. Счита, че не са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Моли съда да измени присъдата, като увеличи размера на наложеното наказание “Лишаване от свобода”.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата изразява становище, че поддържа протеста на ШРП и доразвива доводите, изложени в него. По отношение на жалбата намира, че е процесуално допустима, но по същество необоснована и незаконосъобразна. Моли съда да остави жалбата без уважение и да уважи протеста на ШРП. Взема становище и по отношение на определения от ШРС режим на изтърпяване на наказанието. Счита, че не са съобразени измененията в ЗИНЗС, в сила от 07.02.2017г. Моли съдът да измени присъдата и в тази й част, като на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС определи общ режим на изтърпяване на наказанието.

Срещу така постановената присъда на Шуменския районен съд в предвидения срок е подадена и въззивна жалба от адв. А.Д. от ШАК, в качеството му на служебен защитник на подсъдимия Н.Г.Г.. В жалбата се излагат доводи за несъставомерност на престъплението, за което неговия подзащитен е предаден на съд, обосновани от твърдението на липса на субективна страна, продиктувано от факта, че е изпълнявал неправомерна служебна заповед. Моли присъдата на ШРС да бъде отменена, а наказателното производство прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

В съдебно заседание, подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата и доразвиват доводите изложени в нея. Подсъдимият моли съдът да го оправдае.

Въззивната инстанция при проверка на присъдата, обсъди изложените доводи и като провери същата изцяло съгласно изискванията на чл. 313 - 314 от НПК установи наличие на обстоятелства по чл. 338 във вр. с чл. 334 т. 6 от НПК.

Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка:

Подс. Н.Г.Г. притежавал свидетелство за управление на МПС валидно до 08.05.2008г. Поради отнети всички контролни точки, същият загубил придобитата провоспособност. Със ЗППАМ № 5490 от 24.09.2008г. свидетелството му за управление било отнето, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП. С НП № 15 – 0869 – 000110/04.02.2015г. на Началник група към ОД на МВР - Шумен, влязло в законна сила на 19.05.2016г. бил наказан по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП.

Въз основа на сключен трудов договор №19/23.06.2016г. подсъдимият работел във „ВАТРОН” ЕООД, гр.Шумен на длъжност „общ работник строителство на сгради”. На 09.07.2016г. св. .К.К. – управител на „ВАТРОН” ЕООД, разпоредил по телефона на подсъдимия да закара ползвания под наем от дружеството т.а. „Ивеко 35 С12” с рег. № ... до кв. Дивдядово, най – късно до 04.00 часа на 10.07.2016г. От своя страна подсъдимият Г. уведомил управителя, че свидетелството му за управление на МПС е отнето и ако бъда спрян от контролните органи ще бъде глобен. Въпреки това св. К. му заявил, че подс. Г. трябва да закара автомобила, тъй като нямало кой друг да го управлява, а глобата щял да поеме управителя. По – късно същият ден на подсъдимият била връчена и писмена заповед от 09.07.2016г. в тази насока, в която изрично било посочено, че при неизпълнение на заповедта, ще бъде наложено дисциплинарно наказание по реда на чл.186 – чл.199 от КТ.

Семейно и финансово положение на подсъдимия било тежко. Има 6 деца като полага грижи за четири от тях. Жената, с която живее на семейни начала имала сериозен здравословен проблем. Единствено подсъдимия осигурявал финансовата издръжка на семейството. Тъй като се притеснявал да не загуби работата си на 10.09.2016г. се отправил с товарния автомобил от гр.Шумен към кв. Дивдядово. Около 02.50 часа бил спрян за проверка от служители на сектор ПП към ОД на МВР – Шумен – свидетелите С.Б.С. и Ц.П.К.. Било констатирано, че подсъдимият не е правоспособен водач, за което св. Стоянов му съставил АУАН бл. № 651197/01.07.2016г. При предявяване на акта, Г. саморъчно отразил в бланката, че няма възражения.

Изложената фактическа обстановка съдът приел за установена въз основа на събраните доказателства - обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели С.Б.С., Ц.П.К. Д.С.Д., К.Г.К. представените и приети в съдебното производство писмени доказателства – Заповед от 09.07.2016г., експертно решение № 0272 018 от 27.01.2016г., справка от ТД наНАП, гр.Варна, трудов договор, длъжностна характеристика, заверени копия на страници от Книга за издаване на заповеди, както и присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото.

Така установената фактическа обстановка се приема изцяло от настоящият съдебен състав.

По отношение доводите изложени във въззивната жалба: излагат се доводи по отношение на субективната страна на деянието и в частност за неговата несъставомерност, поради наличие на предпоставките на чл.16 от НК, а именно липса на виновно поведение от страна на подсъдимия при извършване на деянието. Обосновава се с установеният по делото факт, че е осъществено при изпълнение на неправомерна заповед, дадена по установения ред, която не е налагала очевидно за подсъдимия престъпление. Доводът е неоснователен. В разглеждания случай не са налице основанията за приложението на чл.16 от НК. По делото са налични доказателства от които е видно, че подс. Г. е работил на длъжност „общ работник строителство на сгради” в управляваното от св.К. дружество. Видно е и, че в длъжностната му характеристика не е влизало задължението да управлява МПС, както и че е имал право да откаже изпълнение на възложена работа, за която не е инструктиран или няма изискваща се правоспособност и квалификация. Подс. Г. се е възползувал от това си право в проведеният с управителя телефонен разговор, но след настояване от негова страна и издаването на писмена заповед, той е откарал автомобила до посоченото място. Безспорно е налице неправомерна служебна заповед, издадена по установения ред. Налице са и опити подсъдимият да не изпълни тази заповед, осъзнавайки, че не притежава свидетелство за управление на МПС, както и че вече и бил наказан по административен ред за същото деяние. Горното налага извод, че подс.Г. е съзнавал извършеното престъпление. Настоящата инстанция въз основа на събраните по делото доказателства приема и че е извършеното деяние е било очевидно за дееца и той напълно е съзнавал това. До тези изводи е стигнал и районният съд след извършен прецизен анализ на доказателствената маса и не са налице доказателства сочещи на основания за извод в противоположна посока. Въз основа на това правилно и законосъобразно е приел, че подс. Г. осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.343в, ал.2 от НК.

По отношение на наказанието и доводът изложен в протеста на прокуратурата: Районният съд е наложил наказание „Лишаване от свобода” в размер на 3/три/ месеца. Представителят на прокуратурата счита, че размерът на наказанието не съответства на степента на обществената опасност на деянието и дееца, както и че неправилно е определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Настоящата инстанция намира този довод за неоснователен. При определяне на наказанието районният съд правилно е отчел както отегчаващите, така и смекчаващите вината обстоятелства. Правилна е неговата преценка и по отношение на степента на обществена опасност на деянието и дееца. Въз основа на това правилно при превес на смекчаващите вината обстоятелства е определил при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК и видът и размера на наказанието, което въззивният съд намира за справедливо и съответно на тежестта на извършеното от подс. Г. престъпление. Правилно не е наложил наказанието „лишаване от право” , както и „глоба”. ШОС не намира порок в изложеният от представителя на ШРП факт, че в диспозитива на присъдата не е изписано, че не се налагат горепосочените наказания. Подробно е обосновано в мотивите на ШРС. Поради тези съображения съдът счита, че следва да остави без уважение протеста на ШРП.

Правилно на основание чл.68, ал.1 от НК съдът е привел в изпълнение и наложеното наказание 4 месеца „Лишаване от свобода” по НОХД № 1425/2013г. по описа на ШРС, доколкото, както е посочил и районният съд деянието по настоящото наказателно производство е извършено в изпитателния срок и с проверяваната присъда му е наложено наказание „Лишаване от свобода”.

Неправилно е определен режима на изтърпяване на така наложеното и приведено в изпълнение наказания. Както в правилно пред настоящата инстанция е посочил представителя на ШОП, в сила от 07.02.2017г. са изменения на ЗИНЗС, съгласно които в настоящия случай на основание чл.57, ал.1, т.3 от същия закон ще следва да се предели не строг, а общ режим на изтърпяване на наказанието. Ето защо, в тази й част присъдата ще следва да бъде изменена. С цитираните изменения в ЗИНЗС, съгласно чл.58 местата и видът на местата за лишаване от свобода се определят от по ред, определен от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", поради което присъдата в тази й чат ще следва да бъде отменена.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ присъда № 14 от 17.02.2017г. на Районен съд – Шумен постановена по НОХД № 2688/2016г. в частите, с които е определен режима на изтърпяване на наказанията, като вместо пръвоначален строг режим на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС, ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.57, ал., т.3 от ЗИНЗС общ режим на изтърпяване на така наложеното на подс. Г. наказание и на приведеното в изпълнение на основание чл.68, ал.1 от НК наказание.

ОТМЕНЯ присъдата в частта, в която на основание чл.60, ал.1 от ЗИНЗС е постановено наказанието да бъде изтърпяно в затворническо заведение от закрит тип.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно.

На основание чл.340 ал.2 от НПК на страните да се изпрати писмено съобщение, че решението е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.