Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

№ ..42..........                             10.04.2017г.                             гр.Шумен

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Шуменският окръжен съд                                       наказателна колегия

На двадесет и седми                                    две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание  в следния състав:

 

Председател:   Мариана Георгиева

       Членове: 1.Светлин Стефанов

     2.Румяна Райкова

Секретар : Г.С.

Прокурор :  Димитър Димов

Сложи за разглеждане докладваното от окръжния съдия Светлин Стефанов ВНОХД № 93  по описа за 2017г.

За да се произнесе взе предвид следното:

 

      Производство по чл.318 и сл. от НПК.

С Решение № 10 от 14.02.2017г. по НАХД № 11 по описа за 2017г. Новопазарският районен съд признал А.С.А. ЕГН ********** :

- за виновен в това, че на 17.07.2015 г. в гр. Нови пазар, обл. Шумен, като длъжностно лице /лицензиран лесовъд при „Форет“ ЕООД гр. Нови пазар/, в кръга на службата си, съставил официален документ – Акт за установяване на административно нарушение С: ДООА № 002806/17.07.2015 г., в който удостоверил неверни обстоятелства и изявления, а именно: че Ш.В.Ш., в качеството си на нарушител, е получил препис от акта и е подписал същия, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства и изявления, като случаят е маловажен - престъпление по чл. 311, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание „глоба” в размер на 1000/хиляда/ лева.

- за невиновен в това, че на 17.07.2015 г. в гр. Нови пазар, обл. Шумен, като длъжностно лице /лицензиран лесовъд при „Форет“ ЕООД гр. Нови пазар/, в кръга на службата си, съставил официален документ – Акт за установяване на административно нарушение № С: ДООА № 002806/17.07.2015 г., в който удостоверил невярно обстоятелство, а именно: че Ш.В.Ш., в качеството си на нарушител не желае да даде обяснения във връзка с констатирано нарушение, с цел да бъде използван този документ като доказателство за това обстоятелство, като случаят е маловажен, и го оправдал по обвинението по чл. 311, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК в тази му част.

Осъдил обв. А., с ЕГН ********** да заплати направените по делото разноски в размер 100 лв. /сто лева/, платими по сметка на ОД на МВР гр. Шумен.

       Първоинстанционният съдебен акт е обжалван от обв. А.. В жалбата се сочи, че решението на НПРС е неправилно и незаконосъобразно. Излага се довод за наличие на маловажност на случая по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. Моли за отмяна на постановения от НПРС съдебен акт и прекратяване на производството на цитираното по-горе основание.

        Обвиняемият А., редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

      В съдебно заседание представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира жалбата за процесуално допустима, а по същество неоснователна. Намира решението на районния съд за постановено в съответствие с постановлението на прокуратурата, която от своя страна правилно е преценила, че са налице основанията за прилагане на чл.78а от НК. Счита, че същото е правилно и законосъобразно. Изразява становище за неоснователност на довода на обв. А. касателно маловажността на деянието. Предлага решението на Районен съд – Нови пазар да бъде потвърдено.

      Съдът прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните изложени в жалбата и пред настоящия състав в съдебно заседание и извърши служебно цялостна проверка на обжалваното решение съобразно изискванията на чл. 314 от НПК,  установи следното:

 Производството пред първата инстанция било образувано, насрочено и разгледано по реда на глава ХХVІІІ от НПК. Съгласно правомощията си дадени му с разпоредбата на чл.378, ал.2 от НПК районния съд направил преценка на доказателствените източници и приел следната фактическа обстановка:

Обвиняемият А.С.А. ***, като същият е управител и собственик на „Форет“ – ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Нови пазар, ул. „...“, №19“, с предмет на действие дърводобив и търговия с дървесина. Също така С. е вписан в публичния регистър на физическите лица, упражняващи лесовъдна практика при Изпълнителната агенция по горите, съгласно чл.235 от Закона за горите, за което е издадено удостоверение № 1806-1/26.03.2012 г. от Изпълнителния директор на агенцията. Упражняването на лесовъдна практика включва следните дейности: планиране и организация на дейностите по залесяване; маркиране на насаждения, предвидени за сеч; планиране и организация на добива на дървесина и планиране и организация на добива на недървесни горски продукти. Наред с това лицата, упражняващи лесовъдна практика имат право да установяват административни нарушения по Закона за горите и подзаконовите нормативни актове и да съставят актове за установяване на административни нарушения.

      Дружеството, представлявано от обвиняемия, участвайки в съответната тръжна процедура, придобило правото за добиване на дървесина в землището на с. Друмево, обл. Шумен, в отдел № 182, подотдел „С”, за периода 11.01.2015г. - 29.06.2015г., за което било издадено позволително за сеч №0216283.

      На 23.01.2015 г. свидетелите Е.З.Ч. – горски надзирател и Х.Р.Х. – Управител на „Леспроект“ – ЕООД – гр. Попово, обикаляли горският район на с. Друмево и участъка на обвиняемия. Тогава те видели, че в този участък има „петно“, т.е. отсечени дървета от вида „цер“, в случая 6 бр., немаркирани с контролна горска марка. При тази констатация свидетелят Ч. съставил констативен протокол №007228/23.01.2015 г., след което предал протокола в деловодството на ДГС – Шумен. Въз основа на този протокол дирекцията в Шумен изискала от обвиняемия установяването на нарушителя и съответно съставяне на АУАН за извършеното административно нарушение. Така на 17.07.2015г. А.А. в офиса на представляваното от него дружество в гр. Нови пазар съставил акт за установяване на административно нарушение № С: ДООА №002806 – за констатирано и извършено деяние на 23.01.2015г., нарушаващо разпоредбите на чл.266, ал.1 от ЗГ и чл.104, ал.1, т.4, във вр. с чл.204 от ЗГ. Обвиняемият вписал за нарушител в акта свидетеля Ш.В.Ш., без с категоричност да се увери, че именно Ш. е извършител на нарушението. Вписал го в акта, тъй като Ш. му дължал пари. Ш. бил един от работниците в бригадата, извършваща сеч в землището с. Друмево, но в този момент не се намирал в района, нито в страната. Същият от месец март 2015г. до началото на 2016г. бил в чужбина. В съставения акт за нарушението обвиняемият, освен данните за Ш., удостоверил също, че от страна на Ш. не са дадени обяснения, както и, че Ш. подписва акта и получава препис от него. За свидетели при съставянето на акта обвиняемият вписал свидетеля Х.Р.Х. – също лицензиран лесовъд, с когото А. бил в приятелски отношения и С.Г.М. – майка на обвиняемия. А. помолил двамата да се подпишат в акта и те го сторили, без в този момент там да присъства Ш.. Актът за установяване на административното нарушение носел подписи и в графите „нарушител“, но тези подписи не били изпълнени от свидетеля Ш.. След съставянето му актът бил изпратен на наказващия орган. Впоследствие, поради допуснати пороци в процедурата по съставянето на акта от РДГ – Шумен са били искани обяснения от обвиняемия и в крайна сметка въз основа на така съставения акт не е било издадено наказателно постановление.

Приетите за установени от първоинстанционният съд фактически положения се споделят и от настоящият състав. Правилна е оценката на доказателствените източници  мотивирала районният съд да приеме, че обв. А. от обективна и субективна страна е осъществил деянието по по чл. 311, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.

Настоящата инстанция намира изложеният довод от обв.А. за маловажност на деянието за неоснователен. Между впрочем този въпрос е поставен от защитата и пред първата инстанция. Правилно районният съд е приел, че с оглед функцията на обвиняемия на лице, упражняващо лесовъдска практика, спецификата на документа и неверните обстоятелства отразени в него са обстоятелства изключващи маловажност на извършеното. Безспорно за съдът е налице обществена опасност на деянието и на дееца. Хронологията на действията на обвиняемия и в качеството му на оправомощено длъжностно лице сочат на извод за пряк умисъл от субективна страна на деянието. Налице са доказателства за осъзнати действия целящи настъпването на общественоопасни последици.

Съдът намира за правилна констатацията на ШРС относно наличието на предпоставки за приложението на чл.78а, от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. Така наложеното наказание настоящата инстанция намира за справедливо и съответстващо на извършеното. Правилно ШРС е отчел всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

      Водим от горното, съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Във въззивното производство не се събраха доказателства, променящи приетата от районния съд фактическа обстановка. Не се  констатираха  нарушения на материалния закон, необоснованост или явна несправедливост на постановеният първоинстанционен съдебен акт, поради което въззивният съд намира, че същият следва да бъде потвърден.

      Ето защо и на основание чл.338, във вр. чл.334, т.6 от НПК, Шуменският окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

      ПОТВЪРЖДАВА  Решение № 10 от 14.02.2017г. постановено по  НАХД № 11 по описа за 2017г. на Новопазарския районен съд.

Решението е окончателно.

На основание чл.340, ал.2, предл.2 от НПК да се съобщи писмено на страните.

 

 

Председател:                                            Членове:  1.

 

 

 

 

 

                                                                            2.