Решение по Наказателно дело 175/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 46 12.06.2017г. гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд наказателна колегия

На дванадесети юни две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове: 1. Светлин Стефанов

2. Румяна Райкова

Секретар Станка Ангелова

Прокурор Яна Николова

Сложи за разглеждане докладваното от окръжния съдия Р.Райкова

ЧНД № 175 по описа за 2017г.

Р Е Ш И :

ОТКАЗВА ДА ПРИЗНАЕ Решение за прилагане на финансова санкция BH-ND/03/141000001175/14 постановено от BEZIRKSHAUPTMANNSCHAFT, Neusiedl am See, Австрия от 24.06.2014г., влязло в сила на 03.12.2014г., с което е наложена финансова санкция в размер на 300 евро с равностойност в български лева към деня на постановяване на решението за налагане на финансова санкция в издаващата държава в размер на 586,75лв. /петстотин осемдесет и шест лева и 75 стотинки/, както и разноски 5 евро, на българския гражданин М.Ж.М. с ЕГН **********, с последен известен адрес ***.

Да се уведоми незабавно BEZIRKSHAUPTMANNSCHAFT, Neusiedl am See, Австрия за взетото решение.

Копие от уведомлението по чл.38 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС да се изпрати и на Министерство на правосъдието на Република България.

Преводите на книжата по делото от български на немски език и от немски на български език се възлагат на преводаческо бюро от гр. Шумен, на които следва да се изплаща сума по фактура за всеки отделен превод, за сметка на бюджета на ШОС.

Решението може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок, от днес пред Апелативен съд – гр. Варна.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :1.

Мотиви към Решение №46/12.06.2017г. по ЧНД № 175 по описа за 2017г. на ШОС

Производството е по реда на чл.30 и следващи от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /обн. ДВ бр.15/2010г./ / ЗПИИРКОРНФС/. Предмет на разглеждане е постъпило искане от Общинска администрация Нойзийдл ам Зее, Република Австрия, с което се моли за признаване и изпълнение на Решение за налагане на финансова санкция № BH-ND/03/141000001175/14 постановено от BEZIRKSHAUPTMANNSCHAFT, Neusiedl am See, Австрия на 24.06.2014г, влязло в сила на 03.12.2014г, с което е наложена финансова санкция в размер на 300 евро, както и разноски 5 евро, на българския гражданин М.Ж.М. с ЕГН **********, с последен известен адрес ***.

В съдебно заседание упълномощен защитник се явява и заявява, че са платили цялата санкция, поради което моли да се приложи чл.33 вр. чл.17 от ЗПИИРКОРНФС. Представя вносна бележка, удостоверяваща плащането на сумата по банкова сметка ***елно постановление.

В съдебно заседание представителят на ШОП предлага да бъде признато решението за налагане на финансова санкция, като бъде съответно приспадната цялата сума, която е платена.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните прие за установено следното:

От приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 205/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, се установява, че с Решение за прилагане на финансова санкция, постановено от BEZIRKSHAUPTMANNSCHAFT, Neusiedl am See, Австрия на 24.06.2014г, влязло в сила на 03.12.2014г. е наложена финансова санкция в размер на 300 евро, на българския гражданин М.М. с последен известен адрес ***, като са посочени и разноски в размер 5 евро. Удостоверението по чл.4 е непълно, а там където е попълнено, то е на немски език. Единствено формата на Удостоверението е на български език. Не е посочен орган, който отговаря в изпълняващата държава за изпълнението на решението - б.”в” от Удостоверението. Не е конкретизиран размера на санкцията и дали е налице частично плащане и в какъв размер – б.”ж” 1. в Удостоверението, където само по мястото на попълването на арабските цифри, съда може да установи какво точно се е случило, защото частичното попълване отново не е на български език. Липсва обобщено представяне на фактическото положение и описание на обстоятелствата, при които е извършено деянието, включително време и място, вид и правна квалификация на престъплението и приложими законови разпоредби, въз основа на които е постановено решението. Вместо това двукратно е написано „siehe Beilage”. Не е посочено престъплението да е от категорията по б.”ж” т.3 от Удостоверение по чл.4, респективно по чл.30 ал.2 предл.1 вр. чл. 14 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, а в същото време липсва и описание на престъплението в б.”ж” т.4 от Удостоверението по чл.4, където отново е написано „siehe Beilage” за да се прецени дали е от кръга на деянията по чл. 30 ал.2 предл.2 т. 1-7 от ЗПИИРКОРНФС. Дори данните за физическото лице в б.”е” от Удостоверението са попълнени на немски език. Поради това Шуменският окръжен съд прави категоричен извод, че удостоверението е непълно по смисъла на чл.35 т.1 предл.2 от б.”ж” ЗПИИРКОРНФС, което е факултативно основание за отказ за признаване и изпълнение на финансовата санкция.

Предвид констатацията на съда, че удостоверението е непълно, е направен опит за консултация с издаващия орган, като е отправено подробно запитване на немски език. До съдебното заседание отговор не е постъпил от издаващия орган. Освен това е направен опит за консултация и чрез органите на Европейската съдебна мрежа, като лицето за контакт за Neusiedl am See, Република Австрия е посочило, че BEZIRKSHAUPTMANNSCHAFT е административен орган, за който не отговаря. По тази причина Шуменският окръжен съд прие, че след като административният орган, издал решението за налагане на финансова санкция, не отговаря на отправените запитвания, то е невъзможно да се направи консултация по смисъла на чл. 32 ал.3 от ЗПИИРКОРНФС с него, включително и чрез контактните точки на Европейската съдебна мрежа.

В същото време от арабските цифри попълнени в Удостоверението б.”ж” 1., от изложеното в съдебно заседание от упълномощения процесуален представител и от представеното заверено копие от вносна бележка и надлежен превод на наказателно постановление, Шуменският окръжен съд приема, че финансовата санкция е била 300 евро, от които на място чрез мобилно ПОС-устройство са били платени 100 евро, след което чрез банков превод на посочената в наказателното постановление сметка са били преведени още 205 евро, с което изцяло е погасен общия размер на санкцията от 300 евро и разноските в размер на 5 евро. Съобразно чл.33 вр. чл.17 от ЗПИИРКОРНФС би следвало българският съд да направи консултация относно обстоятелството дали плащането действително е постъпило при тях, но при установения по-горе факт, че консултациите с този орган са невъзможни, то допълнителни консултации за установяване на повече данни от административния орган BEZIRKSHAUPT-MANNSCHAFT, не се налагат, а и дори само с консултациите биха се направили допълнителни разходи за българската държава, след като вече е видно, че санкцията и разноските са изцяло изплатени.

Предвид всичко гореизложено, съдът намери, че са налице отрицателните предпоставки за признаване на решението за налагане на финансова санкция визирани в чл.35 т.1 предл.2 от ЗПИИРКОРНФС. Представеното Удостоверение по чл.4 от Рамковото решение е непълно. Самото Удостоверение като форма е на български език, но текста в него, на местата на които е попълнен от издаващия орган е попълнен на немски език и по този начин Удостоверението не отговаря на чл. 5 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС и на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година, което България е подписала, уведомявайки държавите-членки, че езиците по рамковото решение за България са български и английски език.

На основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗПИИРКОРНФС е необходимо незабавно съдът да уведоми компетентния орган на издаващата държава за взетото решение. Копие от уведомлението по чл.38 ал.1 от закона следва да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

Решението може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок, от днес пред Апелативен съд – гр. Варна.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :1.