Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№ 79/ 16.10.2017 гр. Шумен,

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд наказателен състав

На втори октомври през две хиляди и седемнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

Председател: София Радославова

Членове: 1. Нели Батанова

2. Димчо Луков

Секретар: Станка Ангелова

Прокурор: ..............................

като разгледа докладваното от съдия Н. Батанова

ВНЧХД № 271 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 312 и следващите от НПК.

С присъда № 40 от 14.07.2017 година постановена по НЧХД № 2795/2015 год. Шуменският районен съд е признал подсъдимия З.И.З., с ЕГН-**********, за виновен в това, че на 24.07.2015г., в гр.Шумен, причинил на С.С.П. от с.гр. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание и на основание чл.130, ал.2, във вр. с чл.54 от НК го осъдил на ГЛОБА в размер на 300,00 лева. Признал е З. за виновен и в това, че 24.07.2015г., в гр.Шумен казал нещо унизително за честта и достойнството на С.С.П. от с.гр., в негово присъствие - престъпление по чл.146, ал.1 от НК, като на основание чл.146, ал.2 от НК го е освободил от наказание, тъй като обиденият е отвърнал веднага с обида.

Със същата присъда Шуменският районен съд е признал и подсъдимия С.С.П., с ЕГН-**********, за виновен в това, че на 24.07.2015г., в гр.Шумен, причинил на З.И.З. от с.гр. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание и на основание чл.130, ал.2, във вр. с чл.54 от НК го е осъдил на ГЛОБА в размер на 200,00 лева. Признал е П. за виновен и в това, че 24.07.2015г., в гр.Шумен, казал нещо унизително за честта и достойнството на З.И.З. от с.гр., в негово присъствие - престъпление по чл.146, ал.1 от НК, като на основание чл.146, ал.2 от НК го освободил от наказание, тъй като обиденият е отвърнал веднага с обида.

Подсъдимия З. З. e осъден да заплати на С.П. сумата от 1500,00 лева, като уважена част от предявения граждански иск за причинени неимуществени вреди в резултат от престъплението по чл.130, ал.2 от НК, а в останалата част иска е отхвърлен като неоснователен и недоказан. З., е осъден да заплати на С. П. и сумата от 400,00 лева, като уважена част от предявения граждански иск за причинени неимуществени вреди в резултат от престъплението по чл.146, ал.1 от НК, а в останалата част иска е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Подсъдимия С.П. е осъден да заплати на З.З. сумата от 500,00 лева, като уважена част от предявения граждански иск за причинени неимуществени вреди в резултат от престъплението по чл.130, ал.2 от НК, а в останалата част иска е отхвърлен като неоснователен и недоказан. П. е осъден да заплати на З.З. и сумата от 400,00 лева, като уважена част от предявения граждански иск за причинени неимуществени вреди в резултат от престъплението по чл.146, ал.1 от НК, а в останалата част иска е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съдът се е произнесъл по разноските по делото и дължимите държавни такси.

Срещу присъдата е депозирана жалба от процесуалния представител на подсъдимия, по основната тъжба и жалбоподател по насрещната, З.И.З.. В жалбата си излагат доводи, че присъдата е незаконосъобразна и неправилна, като противоречи на материалния закон и са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила. Счита, че присъдата е постановена при неправилно ценени събрани доказателства и при липсата на категорични доказателства за авторството на З.. Моли съдът да отмени присъдата в осъдителната част по отношение на З. и да постанови нова – изцяло оправдателна, като се отхвърлят и гражданските искове срещу него. В осъдителната част по отношение на подс. П. е направено искане за увеличаване на наложеното му наказание и увеличаване на присъденото обезщетение. Моли се да бъде присъдена и лихвата върху уваженото гражданско обезщетение. Жалбата се поддържа в съдебно заседание.

Жалбоподателя по тъжбата и подсъдим по насрещната тъжба С.П. чрез процесуалния си представител и лично, изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага подробни съображения за правилност и обоснованост на първоинстанционната присъда. Предлага присъдата да бъде потвърдена.

Въззивният съд като обсъди изложените доводи от страните, събраните доказателства, както и съгласно правомощията си по чл. 312 - 313 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Приема за установена следната фактическа обстановка, приета и от първоинстанционния съд, а именно:

Тъжителят и подсъдим по насрещната тъжба С.П. живеел със съпругата си – св.Й. П. в имот, намиращ се на ул.“Х, А,“ № в гр.Шумен. Подсъдимият по първоначалната тъжба и тъжител по насрещната З.З. обитавал съседен имот, намиращ се на ул.“Х, А,“ №4А в гр.Шумен. Двете сгради били построени в съсобствено дворно място, като по повод собствеността, преминаването и ползването на част от парцела между обитателите на сградите съществували дългогодишни противоречия.

С.П. представлявал религиозна институция с наименование „Евангелска лутеранска църква в България“, и след получено разрешение за строеж на офис на благотворителното сдружение „Проф. Мартин Лутер“ изградил сграда в парцела на адрес: гр.Шумен, ул.“Х, А,“ №.. Това задълбочило конфликта между собствениците на двете сгради, като живущите в жилищната кооперация на ул.“Х, А,“ №А, сред които и подс.З., депозирали тъжба до прокуратурата с искане да бъде извършена проверка на постройката и на извършваната във нея дейност. Образуваната преписка вх.№1185/15г. на ШРП завършила с постановление за отказ да се образува досъдебно производство. Поради трайно влошените отношения между обитателите на двете сгради между тях често възниквали скандали, които налагали посещението на полицейски служители. Както З.З., така и С.П. били предупреждавани с Протоколи за предупреждение да не се саморазправят и да решават всички спорни въпроси по законов ред. Въпреки това обаче противоречията продължавали да съществуват.

Сутринта на 24.07.2015г. напрежението ескалирало когато С.П. и съпругата му заявили претенциите си върху спорна част от парцела, нанасяйки очертания с боя на границите, съобразно своите разбирания за собствеността, като настоявали металната врата, затваряща дворното място, да стои отворена. Част от обитателите на жилищната кооперация на ул.“Х, А,“ № възразили срещу тези действия и уведомили за случая РУ-Шумен. Пристигналите по повод сигнала полицейски служители предупредили устно св.Господинка А. и С.П. да не си отправят обидни думи и закани и да решават спорните въпроси по съдебен ред, като указали и вратата да остане отворена, за да се осигури достъп на П. и съпругата му до тази част от двора.

З.З. в този момент не се намирал в дома си. След завръщането си се заинтересувал защо вратата е отворена и кой е нанесъл очертанията с боя, за което бил информиран за събитията от сутринта. З. затворил вратата и се прибрал в дома си. По късно през деня конфликтите във връзка с положението на врата продължили.

Около 18,00 ч. св.Й. П. отново отворила спорната врата и заявила на висок глас, че същата трябва да стои отворена. Свидетелят Богомил П., който бил на терасата на дома си, помолил П. да затвори вратата, но тя отказала. Св.П. излязъл на двора с намерение да затвори вратата, като към него се присъединила и св.А.. Между тях и св.П. започнал скандал, към който се присъединили и С.П. и З.З.. Конфликтът прераснал в размяна на обиди, като З. нарекъл П. куче, копеле, педераст и му отправил израза „ще ти еба майката“, а П. от своя страна наричал З. пияница, наркоман, лъжец, като също така го наплюл по лицето. Скандалът се задълбочил, при което С.П. нанесъл удар с юмрук по врата на З.. В отговор на това З. нанесъл удари с юмрук по тялото на П., след което го избутал с металната врата към другата част на двора. На мястото на инцидента отново пристигнали полицейски служители. Пристигнал и автомобил на ЦСМП към МБАЛ-Шумен и С.П. бил откаран в Центъра, където му била оказана медицинска помощ. Вследствие от действията на З., П. получил пет сливащи се кръвонасядания на предната гръдна стена подключично вдясно; едно кръвонасядане на ограничена площ над и външно от дясното гръдно зърно; едно кръвонасядане на органичена площ в дясната странична част на гръдния кош вдясно; едно ивицовидно вертикално охлузване на кожата по предната страна на десния глезен; две ивицовидни вертикални охлузвания на кожата по вътрешната страна на десния глезен. В резултат от нанесения му удар З. получил кръвонасядане и болка за около една седмица в лявата странична част на шията.

Изложената фактическа обстановка е приета за установена въз основа на събраните доказателства - от обясненията на З. и П. в качеството им на подсъдими, от показанията на свидетелите Р. В. Я., А. А. Т., Г. И. А., С. С. Г., М. Х. М., Д. Н. Д., Д. Х. Д., Х. П.Х., С. Й. А., Й. И. П., Б. К. П., Р. В. З., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото. От заключенията на назначените съдебно-медицинска и комплексна съдебно-медицинска и психиатрична експертизи се установява, че получените от двамата тъжители увреждания са им причинили болки и страдания.

В обясненията си всеки от подсъдимите отрича да е нанасял удари на другия и да му е отправял обиди. Показанията на по голяма част от свидетелите се обособяват в две групи, с оглед насоката на твърденията им. Ето защо правилно районният съд е приел, че никой от посочените свидетели не би могло да бъде счетен за напълно непредубеден и незаинтересуван. От друга страна законосъобразно районния съд е изключил и не е ценил показанията на свидетелите дадени пред друг състав на съда, тъй като не са били приобщени по реда на чл.281 от НПК. Данните от предварителната проверка, която няма доказателствена стойност, също не са били обсъждани при решаване на делото. Поради това при формирането на фактическите си изводи съдът се е ползвал единствено от показанията на свидетелите, дадени в хода на съдебното следствие при настоящото разглеждане на делото като е анализирал достоверността на събраните гласни доказателства и се е основал на тяхната последователност и логичност, както и на наличието или липсата на данни за предубеденост или заинтересуваност. От решаващо значение при анализа е съответствието на дадените показания или обяснения със събраните напълно обективни и достоверни доказателства по делото. При наличието на двете противоречащи си групи свидетелски показания са кредитирани тези показания или отделни твърдения, които се подкрепят от други доказателства по делото, в чиято достоверност липсват основания за съмнение. С най-голямо значение за изясняването на тази част от фактите по делото обаче са данните от Съдебномедицинско удостоверение №224/2015г., издадено от съдебен лекар, в което са отразени обективно съществуващите увреждания, причинени на тъжителя. В тази връзка обясненията на П. и показанията на св.П. в значителна степен кореспондират на фактическите твърдения, изнесени в тъжбата, както и на заключението на съдебномедицинското удостоверение, в което изрично е посочено, че установените травматични увреждания могат да бъдат получени по време и начин, съобщени от пострадалия. В посоченото СМУ са налични обективните находки по пострадалия, които поради естеството си са неповлияеми от някакъв субективизъм. Всички тези увреждания не биха могли да възникнат без външно въздействие и кореспондират в основни линии на неговите обяснения и на показанията на посочената и от районния съд свидетелка А.. Частното обвинение по първоначалната тъжба се подкрепя и от обстоятелството, че на мястото на инцидента действително е пристигнал автомобил на ЦСМП, като П. е бил откаран за оказване на медицинска помощ /видно от приложеното копие от съответния регистър, а и от показанията на св.А./. От тези обстоятелства, се налага извода, че нараняванията са получени именно в хода на конфликта. В същото време липсват данни, а и твърдения, уврежданията да са причинени от лице, различно от подс.З.. По изложените съображения Шуменският районен съд е приел, че последният действително е причинил на П. описаните в тъжбата увреждания, като му е нанесъл удари с юмрук и го е блъскал с метална врата.

Съдът е анализирал гласните доказателства и ги е съпоставил и със Докладна записка с рег.№1729р-12259, изготвена от пристигналите на мястото на инцидента полицейски служители. Същата е ценена в качеството си на писмено доказателство, приобщено по делото по надлежния ред и като индиция за достоверността на някои от гласните доказателствени средства. От съпоставката и анализа се налага извода, че никой от подсъдимите или свидетелите от формираните две групи, не е бил изцяло обективен. Това, че показанията им не са изцяло достоверни, не означава, че в различни и отделни части не могат да бъдат кредитирани. Първоинстанционният съд много подробно и внимателно е анализирал показанията на всеки от свидетелите, съпоставил го е с другите доказателства и изрично е отбелязал в коя част ги е кредитирал и в коя ги е отхвърлил като недостоверни, както и по каква причина. Към този анализ няма какво повече да се добави. Като цяло лицата от посочените групи се придържат към истината предимно по отношение действията на съответния подсъдим, с когото са в конфликт. Независимо от това са налице достатъчно доказателства даващи основание да се приеме, че З. и П. са си отправили описаните по-горе обиди. В тази насока са показанията на св.А., която потвърждава, че между двамата е имало разправия на висок глас. Същевременно и двамата са били предупреждавани с протоколи за предупреждение по ЗМВР да не се саморазправят и да не си отправят обиди и закани. При така установеното и с оглед сложилите се между двамата конфликтни отношения съдът е приел за доказано по несъмнен начин обстоятелството, че двамата са си разменили описаните изрази с обидно съдържание. По отношение деянията по чл.146, ал.1 от НК, извършени от всеки от подсъдимите е приел, че подс.З. е отправил към П. изрази с общоприето обидно съдържание, с което е осъществил състава на посоченото престъпление. Подс.П. също е извършил престъпление по чл.146, ал.1 от НК, тъй като е отправил към З. думи и действия, възприемани безспорно от обществото като обидни. И двете деяния са извършени с пряк умисъл, като са съзнавали свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си. Районният съд не е констатирал особено несъответствие в тежестта на отделните деяния, поради което съдът е приел, че са налице условията за приложение на чл.146, ал.2 от НК. Поради което е и освободил и двамата от наказание по реда на тази разпоредба.

От така установената фактическа обстановка Шуменският районен съд е приел, че подс.З. е осъществил състава и на престъпление по чл.130, ал.2 от НК. З. е нанесъл на П. травматични увреждания, причинили му болка и страдание, видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза. След инцидента П. е развил болестна реакция от невротично естество, като му е поставена диагноза остра стресова реакция, установяващо се от психиатричната част на експертизата. Впоследствие психичното му състояние е преминало от реакция на остър стрес в разстройство в адаптацията, преценено от вещите лица като разстройство на здравето, неопасно за живота. Налице е причинна връзка за настъпилото влошаване на здравословното състояние на пострадалия. Тъй като в тъжбата са липсвали фактически твърдения в тази насока и следователно липсва съответно обвинение, настъпилото допълнително влошаване на здравето на П., е отчетено само при индивидуализирането на наказателната отговорност на подс.З., но не и при определянето на правната квалификация на деянието. Поради което подсъдимият З. е признат за виновен в извършването на престъплението, в което е обвинен, а именно по чл. 130, ал.2 от НК. Деянието е извършено с пряк умисъл, като извършителят е съзнавал общественоопасния му характер и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

Съдът е приел, че от своя страна подс.П. също е осъществил състава на престъпление по чл.130, ал.2 от НК, като е нанесъл удар с юмрук в лявата странична част на шията на З., с което му е причинил болка и страдание /видно от заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза/. Деянието е извършено с пряк умисъл, като извършителят е съзнавал общественоопасния му характер и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

Съдът е изложил аргументи защо е приел, че действията на З. не покриват признаците деянието да е извършено при неизбежна отбрана или в състояние на т.нар. „афект“. На първо място е приел, че не са налице условията за приложение на чл.132, ал.1, т.4 от НК, тъй като няма данни подс.З. да е изпаднал в състояние на силно раздразнение по смисъла на посочената разпоредба, нито има основания да се счете, че действията на подс.П. представляват тежко насилие или тежка обида, от които са настъпили или е било възможно да настъпят визираните в разпоредбата тежки последици. Районният съд е приел и че никой от подсъдимите не е действал при условията на неизбежна отбрана, тъй като всеки от тях е защитавал по свое усмотрение спорни права. При наличието на съответен спор нито подс.П. е действал правомерно, като е очертавал граници по процесната част от двора и е изразявал претенции към положението на вратата, нито са били правомерни действията на подс.З., който активно се е противопоставил на тези действия и е изблъскал тъжителя по първоначалната тъжба извън заграждението. Поради което е приел, че действията и на двамата се явяват самоуправни и неправомерни, никой от тях не би могъл да претендира, че е действал при условията на неизбежна отбрана. Приел е, че в разглеждания казус няма каквито и да било данни, че П. е възнамерявал да нанесе други удари на З. или на друг от присъстващите, което изключва възможността за приложение на чл.12 от НК, като в тази връзка се е позовал е на Постановление №12/73г. на Пленум на ВС.

Шуменският районен съд не е приложил реторсията по чл.130, ал.3 от НК като е приел, че не са причинени еднакви по степен на увреждане леки телесни повреди независимо, че деянията и на двамата подсъдими са квалифицирани като такива по чл.130, ал.2 от НК. Освен това е приел, че същото не би било и целесъобразно. В тази връзка се е позовал на Тълкувателно решение №51/89г. на ВС, ОСНК в което се приема за несправедливо прилагането на реторсия, когато единият деец е причинил по-тежко увреждане, както и на Тълкувателно решение №91/61г. на ОСНК, в което се приема, че съдът може да приложи реторсията, ако това е целесъобразно, като целесъобразността следва да се преценява с оглед целите, предвидени в чл.36 от НК. Преценил е, че тежестта на деянията, осъществени от двамата подсъдими, е различна. Подс.П. е нанесъл само един удар на подс.З.. Последният обаче е причинил на тъжителя по първоначалната тъжба множество различни увреждания, в резултат от което са настъпили и допълнително вреди за здравето му. При това положение правилно е преценено, че би било несправедливо и в нарушение на чл.35 и чл.36 от НК прилагането на института на реторсията, тъй като при деяния с различна степен на обществена опасност би се стигнало до еднакво наказателноправно третиране. Ето защо съдът не ги е освободил от наказание по реда на цитираната норма, а им е наложил наказания, индивидуализирани по правилата на НК.

При определяне на наказанията първоинстанционния съд е преценил, че не е приложима разпоредбата на чл. 78а от НК за освобождаването им от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Пречка за това се явява алинеи 1-5, които не се прилагат при множество престъпления, тъй като всеки от подсъдимите е извършил две отделни деяния - по чл.130, ал.2 от НК и по чл.146, ал.1 от НК, а института на реторсията не променя факта, че е налице множество престъпления, осъществени от всеки от подсъдимите.

При определяне на наказанията за престъпленията по чл.130, ал.2 от НК съдът е отчел като смекчаващи обстоятелства по отношение и на двамата подсъдими липсата на предходна съдимост, възрастта им, както и наличието на дългогодишен конфликт, обусловил трайно влошените им взаимоотношения. Като индивидуално смекчаващо обстоятелство по отношение подс.З. съдът е взел предвид поведението на подс.П. и неговата съпруга, които с действията си са провокирали пораждането на скандала, а като отегчаващо - причиняването на множество отделни наранявания на тъжителя по първоначалната тъжба и настъпилите допълнителни увреждания на здравето му. При така установеното съдът е преценил, че наказанието на подс.З. следва да бъде определено по третата алтернатива, предвидена в чл.130, ал.2 от НК, но в максимален размер, а именно - глоба в размер на 300 лева. По отношение подс.П. съдът като допълнително смекчаващо обстоятелство е отчел нанасянето само на един удар, довел до сравнително незначителни последици, а като отегчаващо - обстоятелството, че същият пръв е нанесъл удар, с което е провокирал ответните действия на З.. Поради което наказанието на подс.П. е определено по третата алтернатива, предвидена в чл.130, ал.2 от НК, в размер над минималния, но под максималния, предвиден в закона, като е наложил на същия наказание глоба в размер на 200 лева.

По отношение гражданския иск от страна на П. по чл.130, ал.2 от НК, съдът е намерил същият за частично основателен, позовавайки се на данните, съдържащи се основно в заключението на комплексната съдебно-медицинска и психиатрична експертиза за наличието на сравнително продължителни усложнения в здравословното състояние на лицето. Същевременно е преценил, че размерът на иска е несъразмерно висок и не съответства на претърпените страдания. По тези съображения, в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът е уважил частично предявеният граждански иск, като е осъдил подсъдимия З. да заплати на П. сумата от 1500,00 лв., а искът в останалата му част до пълния предявен размер е отхвърлил като неоснователен.

По отношение на гражданския иск на П. от престъплението по чл.146, ал.1 от НК, съдът е счел същият за частично основателен. Приел е, че П. е претърпял морални страдания от засягането на достойнството му. Съдът е преценил, че е достатъчно да уважи частично иска, до размер от 400,00 лева, а в останалата му част до пълния предявен е отхвърлил като неоснователен.

По отношение на предявения граждански иск от З. в качеството му на пострадал от престъпление по чл.130, ал.2 от НК, съдът го е уважил като частично основателен. Съдът е преценил, че в случая не са били нанесени съществени увреждания и макар да е изпитвал болка известно време, З. се е възстановил без усложнения. При това положение е приел, че в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД е справедливо да уважи частично предявеният граждански иск, като е осъдил подсъдимия П. да заплати на З. сумата от 500,00 лв., а искът в останалата му част до пълния предявен размер е отхвърлен като неоснователен.

Гражданският иск, предявен от З. от престъплението по чл.146, ал.1 от НК също е уважен частично. Съдът е приел, че З. е претърпял морални страдания от засягането на достойнството му, като е преценено че размер от 400,00 лева ще рапарира причинените му страдания. В останалата му част до пълния предявен размер искът е отхвърлен като неоснователен.

Първоинстанционният съд не е присъдил мораторни лихви по предявените граждански искове. Съдът се е произнесъл по дължимите държавни такси и разноски по делото.

По жалбата на подсъдимия З.И.З.: В жалбата си излага доводи, че присъдата е незаконосъобразна и неправилна, като противоречи на материалния закон и са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила. Счита, че присъдата е постановена при неправилно ценени събрани доказателства и при липсата на категорични доказателства за авторството на З.. Моли съдът да отмени присъдата в осъдителната част по отношение на З. и да постанови нова – изцяло оправдателна, като се отхвърлят и гражданските искове срещу него. В осъдителната част по отношение на подс. П. е направено искане за увеличаване на наложеното му наказание и увеличаване на присъденото обезщетение. Моли да бъде присъдена и лихвата върху уваженото гражданско обезщетение. Жалбата се поддържа в съдебно заседание.

Така направените оплаквания могат да бъдат разделени на няколко групи. По първа група - доводи, че присъдата е незаконосъобразна и неправилна, постановена при неправилно ценени събрани доказателства и при липсата на категорични доказателства за авторството на З.. Направено е искане съдът да отмени присъдата в тази част и да постанови нова – изцяло оправдателна.

Тези оплаквания са неоснователни.

Първоинстанционния съд е извършил всички следствени действия и събрал относимите доказателства необходими за обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. На страните е била дадена възможност за доказателствени искания. При решаване на въпросите за наказателната отговорност на всеки от подсъдимите съдът е обсъдил всичките събрани по делото доказателства като е изложил и доводи, които обуславят правните му изводи. Същите са правилни, законосъобразни и обосновани.

Неоснователно е оплакването, че липсва описание на деянието на всеки един от подсъдимите. На л. 209-210 съдът е направил първоначално описание на фактическата обстановка, която е приел за установена и чак след това „фрагметарно“, както е посочено в допълнителното изложение към жалбата на тъжителя З., е направил анализ кое действие намира за доказано и кое – не. Противно на твърдяното в жалбата, при описанията на фактическата обстановка първоинстанционния съд много подробно е описал всяко от действията на подсъдимите, както и всяка изречена от тях реплика, която може да бъде квалифицирана като обидна: „Конфликтът прераснал в размяна на обиди, като З. нарекъл П. куче, копеле, педераст и му отправил израза „ще ти еба майката“, а П. от своя страна наричал З. пияница, наркоман, лъжец, като също така го наплюл по лицето. Скандалът се задълбочил, при което С.П. нанесъл удар с юмрук по врата на З.. В отговор на това З. нанесъл удари с юмрук по тялото на П., след което го избутал с металната врата към другата част на двора.„ Некоректно е защитата на З. да приема фрагментарност при описание на деянията, вадейки от контекста определени изречения и да ги характеризира като общи изводи. Не може да се твърди, че има фрагментарност на мотивите при една последователно описана фактическа обстановка за действията на двамата подсъдими лица. Това изложение е напълно достатъчно за да се възприеме фактическата обстановка и развилите се събития, както и да се преценят всяко от действията на лицата дали съставляват престъпление и ако – да, каква е правната им квалификация. Да се изисква описание на действията им по минути не само че невъзможно, а и не е необходимо. Нещо повече, дори и самите участници не биха могли да го пресъздат.

За сметка на „лаконичното“ описание на фактическтата обстановка, както го приема защитата, съдът е изложил доста пространни, задълбочени и обосновани съображения по събрания доказателствен материал. Но това отново не е достатъчно на тъжителя З. и защитата му, тъй като не водят до искания от тях резултат.

Още в първоинстанционното производство защитата на подсъдимия е оспорвала извършеното от него престъпление, като е твърдяла, че няма доказателства за това. Тези доводи на защитата са намерили своя отговор в мотивите на Шуменския районен съд, които напълно се споделят и от настоящия състав. Събраните по делото доказателства са анализирани в своята цялост и са съпоставени и помежду си. Обсъдените са всички гласни доказателства, като е анализирана тяхната достоверност и са съпоставени с останалите. Няма и нарушение на чл. 305, ал. 3 от НПК, тъй като съдът е описал в мотивите си установените от него обстоятелства, обсъдил е и доказателствените материали и какви са правните съображения за взетото решение. Констатирани са и съответните противоречия на доказателствените материали и е обсъдено защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.

Очевидно е обстоятелството, че показанията на част от свидетелите се обособяват в две групи, с оглед насоката на твърденията им. Но обособявайки групите първоинстанционния съд е изложил отново задълбочени мотиви кое обуславя двете групи и в коя част показанията им могат да бъдат кредитирани. Правилно е преценено, че тези на свидетелите Я., Т. и П. кореспондират на обясненията на С.П. и подкрепят частното обвинение по първоначалната тъжба, докато свидетелите А., Галасси, Мохарем, П. и З. потвърждават в основни линии твърденията на подс.З.. Отделно от това са посочени и отношенията на отделните свидетели с всеки от подсъдимите, както са съпоставени и техните показания с останалите събрани по делото доказателства.

Съобразено е обстоятелството, че свидетелите Я. и Т. са в близки отношения с тъжителя по първоначалната тъжба /като св.Я. е приятел на П. и негов помощник в религиозната дейност, а св.Т. е работел за него/, а св.П. е негова съпруга. От своя страна свидетелите А., П. и З. са близки на тъжителя по насрещната тъжба. При това положение мотивирано е прието, че никой от посочените свидетели не би могло да бъде счетен за напълно непредубеден и незаинтересуван. Което обаче не изключва показанията на тези свидетели в определени части да са достоверни и да бъдат кредитирани. Изрично Шуменският районен съд е посочил, че при анализа на достоверността на събраните гласни доказателства се е основавал не само на тяхната последователност и логичност, както и на наличието или липсата на данни за предубеденост или заинтересуваност. От решаващо значение за тяхната достоверност е съответствието на дадените показания или обяснения със събраните напълно обективни и достоверни доказателства по делото. При наличието на две противоречащи си групи свидетелски показания следва да бъдат кредитирани тези показания или отделни твърдения, които се подкрепят от други доказателства по делото, в чиято достоверност липсват основания за съмнение, а такива на първо място са показанията на св.А.. За същата няма данни да е пристрастна или предубедена, като достоверността на показанията ѝ не е оспорена от никоя от страните.

В тази връзка съдът намира за необходимо да изтъкне, че липсва правило, включително и житейско такова, според което да е необходимо твърденията на дадено лице да бъдат счетени за изцяло достоверни или за изцяло недостоверни. Напълно е възможно и често срещано на практика явление показанията на определен свидетел да са обективни само частично, като в друга част същият да се отклонява от истината по различни причини – било то умишлено или поради неправилно възприемане на обстановката. В случая съдът намира, че както двамата подсъдими в обясненията си, така и повечето от посочените от тях свидетели, се придържат към истината само частично, в съответствие с което и твърденията им следва да бъдат кредитирани в частта, която се потвърждава от други, достоверни доказателства.

В подкрепа на изложеното е категоричната съдебна практика. Тя приема, че при противоречиви доказателства съдът не е длъжен да кредитира всички. Но е необходимо и достатъчно всички те да бъдат обсъдени и съда достоверно, обосновано и мотивирано да посочи защо кредитира някои от тях, а други приема за недостоверени. Точно това е направил в пълнен обем и районния съд. Анализът на доказателствата е пълен, съпоставени са всички доказателства сами по себе си и със останалите по делото доказателства, направени са от това съответните правни изводи. Изводите са съобразени и със съотносимата съдебна практика. Към този анализ няма какво да се добави.

Дори да има някаква разлика, същата е незначителна и по същество не касае нито употребените обидни изрази нито нанесени телесни повреди. В случая за извършените деяния не е от съществено значение процесната врата дали е разделяла двете дворни места или е служила за вход от улицата към едното от дворно място. Не се спори, че около тази врата и нейното положение са се развили процесните събития. Безспорно и същественото е, че всяка от страните е претендирала свои права в посочения дворен участък и че при тези претенции са възникнали спор, който се отнасял както за самото съществуване на правото, така и за начина, по който то се осъществя. В тази връзка не се споделя оплакването на З., че неговите действия не са неправомерни. Съгласно чл.323, ал.1 от НК: "Който самоволно, не по установения от закона ред, осъществи едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право….“ На теория за да е осъществен съставът на престъплението "самоуправство" е необходимо деецът да внесе в съществуващото фактическо положение противоправна промяна. Като това трябва да стане самоволно и под предлог, че осъществява едно оспорено му от другиго право. Извършване на престъпление по чл.323, ал.1 от НК ще е налице и тогава, когато претендираното от дееца право на собственост върху конкретно определена вещ бъде оспорено от владелеца на тази вещ и деецът отнеме владението върху вещта в отклонение от установения законов ред. Всъщност причината за вкарването на самоуправството в НК е именно честотата на случване, както и като опит за превенция на груби действия, които са налице не рядко между хора, спорещи за имоти, за лица, които са съседи като собственици на земя или съсобственици в сгради, какъвто е и разглеждания казус.

Ето защо оспорвайки свое действително или претендирано право всеки от подсъдимите е действал неправомерно тъй като е предприел действия по свое усмотрение без да се съобразява с волята и възраженията на другата страна, игнорирайки съответните институции, към които е следвало да се обърне, за да защитят и да им помогнат да упражнят правото си. Дори и в настоящото наказателно производство, включително и във въззивното, страните положиха не малко усилия за разрешаването на спорните им граждански правоотношения опитвайки се да изместят предмета на делото. В тази връзка представените във въззивното производтво протокол за трасиране и част от експертно заключения на Г. М. не могат да се ценят. На първо място, тъй като експертното заключение не е цяло и така представената последна страница не дава пълен облик на спора и заключителното становище на експерта, което може да доведе до неправилно тълкуване на изложеното в него или до интерпретация на фактите извадени от контекста им. И на второ място, представените доказателства биха имали своето значение в едно исково гражданско производство за решаване на спорните вещни права между страните. В противен случай би се стигнало до изместване предмета на делото.

Поради което не може да се приеме довода, че З. не е действал неправомерно, тъй като е защитавал едно свое оспорвано му право, но не го е направил по съответния ред. Приложените служебно 6 бр. снимки извадени от системата на Гугъл мапс не касаят спора по същество, а целят само придобиване на зрителни впечатления от мястото където са се развили процесните събития.

По отношение на телесните повреди причинени от З. на П. – отново е налице достатъчен по обем и подробно коментиран от районния съд доказателствен материал. Дали дворната врата е притиснала П. към другата част на двора, или в посока стената, намираща се в другата част на двора, където врата се е затваряла и е представлявала преграда с улицата, е въпрос на прецизност при описанието и изказа. Същественото е, че основните наранявания са получени при притискането на П. с процесната врата и това притискане е станало в резултат от упражненото насилие от страна на З.. Освен това не всички наранявания са от портата, както твърди защитата. На 24.07.2015 год. след преглед в СО и изследване на П. е поставена диагноза – контузия на главата. В приложен към делото амбулаторен лист е констатирана и повърхностна травма на корема, долната част на гърба и таза. В съдебно медицинската експертиза са констатирани и пет сливащи се кръвонасяданиня на предната гръдна стена подключно вдясно. Приет е механизъм на причиняване от удар и/или притискане за кръвонасяданията и триене за охлузванията. Експертите са категорични, че доколкото нанасянето на удари с невъоражена ръка или крак имат характеристики на такива от твърди тъпи предмети и причиняват ограничени по площ увреждания същите могат да се получат по начин съобщен от пострадалия П.. А П. е съобщил за нанесени му удари с ръце и крака от познат мъж, от които е бил съборен на земята. В съдебно заседание експертът е допуснал, че с оглед обстоятелството че се касае за множество увреждания в една и съща анатомична област, не може да се изключи нараняванията да са причинени при противодействие на портата при множество тласъци на врата. Но това пак не обслужва тезата на защитата на З., че изтласкването с вратата било еднократно. Това не кореспондира и с констатираните нараняванията в другите части на тялото – глава, таз, долна част на гърба, при нанесена увреда само от еднократно затваряне на вратата каквито твърдения се излагат. Поради което правилно първоинстонцинния съд е приел, че нараняванията на П. са причинени от З., включително и тези от портата.

Показанията на свидетелите дадени пред друг състав на съда няма как да се ценят от състава разглеждащ настоящото дело. След като не са преминали през процедура по чл. 281 от НПК те не са събрани по съответния ред и не могат да се включат в доказалствения материал по настоящотото дело. Същото се отнася и за материалите от предварителната проверка. Те не могат да се ползват с тежеста на доказателства, а само като насочващи данни, както ги е ценил и първоинстанционния съд.

Поради всичко изложено жалбата в тази част се явява неоснователна, а деятелността на З. по обвинението за лека телестна повреда – доказано, като материалния закон е приложен правилно.

По доводите за афект, неизбежна отбрана и реторсия свързани с това престъпление въззивния състав няма какво да добави. Шуменския районен съд е бил подробен, аналитичен и изчерпателен. Анализът и правните му изводи почиват изцяло на правната доктрина и съдебна практика. При тази аргументираност е ненужно повторението им след като първоинстанционния съд е изчерпал напълно всички доводи. Следва само да се отбележи, че неизбежна отбрана за защита на имот има само когато се защитана имот от нападения. В случая П. е влязъл в дворно място, по отношение на което е проявил самоуправни действия и което дворно място е съсобствено. Същият не е нападнал личното жилище на З., че да се налага той да го защитава. Освен това споренето по предполагаемо спорно право не е нападение, каквото закона защитава при неизбежната отбрана. В тази връзка следва да се отбележи и друго обстоятелство: Че съда не е цитирал напоително съдебна практика, както твърди защитата, а че съда се е позовал на нея. И тя не е такава обща или отделни съдебни решения, а такава, която е със задължителен характер за съдилищата. Такава, каквото те трябва да познават и прилагат. А посоченото помагало сочи на правната доктрина по разглежданите въпроси и на нищо друго.

Деянието е анализирано както от субективна, така и от обективна страна. Изложени са мотиви по доводите на страните. Изложените съображения се споделят. Пред настоящия състав се прави същото оплакване. По отношение на същото не могат да се добавят кой знае колко по различни съображения от тези на първоинстанционния съд. В практиката си ВКС изрично посочва, че правилата на справедливия процес при обсъждане на отделните версии за случилото се в обективната действителност не само не изключват, но предполагат съобразяване с нормалната житейска логика и натрупания социален опит (Решение №678/05г. на ВКС, ІІІ н.о.). Поради което макар и да има твърдения в противен смисъл, те не са от естество да опровергаят фактическите изводи на съда. Поради което и настоящия състав счита, че няма съмнения в авторството.

По отношение на обидата. Обидните изрази са обективирани по такъв начин, че са стигнали до обидения. Същите са годни да накърнят достойнството му, тъй като според съвременните обществени стандарти са неприемливи. Употребените изрази не са само форма на неучтивост, неспазване правилата на приличие или проява на недостатъчно възпитание. Те представляват изразяване на една отрицателна оценка на дееца, на едно отрицателно мнение за достойнството на засегнатия. Деянието е умишлено, тъй като извършителя е имал съзнанието, че може да унижи честта или достойнството на лицето до което се отнася. В случая не се касае до право на изразяване на мнение, което е право на личността да се реализира в социалната реалност. Тъй като обидата е предела и ограничението на правото на изразяване на мнение. И тъй като не се касае за представители на държавна власт или политически фигури, които по принцип са подложени на по високо ниво на критика, то не следва да се тълкува и разширително правото на изразяване на мнение или критика. Използваните изрази от подсъдимия са унизителни от гледна точка на господстващия морал епитети, отразяващи отрицателни качества и унизителни съждения за качествата на частния тъжител. На основата на приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, за зачитане честта и достойнството на всекиго изречените от подсъдимия обидни думи са безспорно с унизителен характер. В тази насока Р.664-72-І, Р.22-95-ІІІ, Р.28-72-ІІ, РКС № 15/1993 по к.д.№ 17от 1933г.

Като е преценил всички обстоятелства имащи значение за правната квалификация и съставомерността на деянията съдът е постановил един обоснован и законосъобразен акт. Материалния закон е приложен правилно. Не са налице основания за оправдаване на подсъдимия З. по този обвинения.

По отношение на наложеното наказание. Съдът не е приложил разпоредбата на чл. 78-а от НК. Отново е изложил аргументи за това, които са правилни и законосъобразни. Наказанията са индивидуализирани съобразно събраните по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Наложеното наказание не е завишено. Отчетени са всички обстоятелства имащи значение за индивидуализирането му. Във въззивното производство не се събраха нови доказателства в тази насока, а и с оглед на индивидуализиращите обстоятелството счита, че намаляването му е нецелесъобразно и социално несправедливо.

Гражданският иск е правилно определен. Безспорно П. е претърпял морални вреди в резултат на нанесените му обиди, както и от причинените му болка и страдания в резултат от получените телесни увреждания. Наранените чест и достойнство и причинените страдания са овъзмездени по справедливост.

Има и оплакване за съществено нарушение на процесуалните правила, но аргументи и доводи в тази насока не са развити. Поради което и няма как да бъдат коментирани.

По отношение на втората група, второто искане – за увеличаване на наложеното на П. наказание и увеличаване на гражданското обезщетение. Жалбата е неоснователна. От жалбоподателя З. и неговите защитници не са изложени никакви аргументи, защо желаят да се увеличат наказанията спрямо П. и съответно обезщетенията, касаещи неимуществени вреди понесени от З.. Освен направеното искане във въззивната жалба, аргументи в подкрепа на това искане няма нито в нея, нито по късно – в съдебно заседание.

Независимо от това следва да се отбележи, че неподкрепени по никакъв начин са тези искания, имайки предвид събраните писмени доказателства по делото и по конкретно СМЕ на З.З., касаеща само констатации за стар хирургичен белег и никакви обективирани находки касаещи болка и страдание след инцидента. Претърпените от нето болка и страдание почиват само на гласни доказателства като същите са с краткосрочен и преходен характер. Поради което липсват основанния както за увеличаване на наложеното на П. наказание, така и за увеличаване на присъденото на З. обезщетение от действията на П.. По отношение на престъплението обида – и двамата подсъдими са освободени от наказателна отговорност поради приложена реторсия, като им е присъдено еднозначно парично обезщетение. Разменените обидни думи и изрази са равнопоставени, както по брой, така и по смисъл и съдържание. Няма основание за корекция.

По отношение на третото искане – присъждане на лихви върху уважените граждански искове. Искането не може да бъде уважено. И двамата тъжители с първоначалните си тъжби са претендирали и гражданско обезщетение за причинени им неимуществени вреди в резултат от престъпленията, като обезщетението е претендирано без лихви, а само с разноските по делото – виж тъжба на С.П. – рег. № 11917 от 27.08.2015 год. и тази на З.З. – рег. № 13073 от 24.09.2015 год. Двете са обединени и са разгледани по НЧХД № 1784/2015 описа на ШРС. В съдебното заседание където тъжителите са били конституирани и като граждански ищци са направили устно допълнение, че сумите се претендират ведно с лихвите от датата на деянията. Така са и приети за разглеждане. Постановената присъда по това дело е изцяло отменена с Решение № 90 от 04.11.2016 год. по ВНЧХД № 304/2016 по описа на Шуменския окръжен съд, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Делото е подновено под № 2795/2016 описа на ШРС и е започнало отначало – с обединяване на двете тъжби и конституиране на страните. Там и двата тъжители са поддържали само първоначално предявените тъжби и направените с тях искания за гражданско обезщетение, като лихва не е претендирана от никоя от страните. Така са приети за разглеждане и исковете. Така се е произнесъл и първоинстанционния съд – по основните искове и разноските по делото. Съдът не е присъдил мораторни лихви по предявените граждански искове, тъй като такива не са поискани от никой от тъжителите пред него. Присъдата е правилна и законосъобразна в тази част. След като лихви не са били претендирани, то няма и как да бъдат присъдени. Това, че са били поискани при първото разглеждане на делото, по отменената присъда, е в миналото. Съдът няма как да се върне към тези действия на другия съдебен състав. През него делото е започнало от начало и отначало всяка от страните е заявила своята претенция. Това, че не го е направила, или не го е направила своевременно няма как да се санира на настоящия етап. Лихвата може да се търси и по гражданскоправен път в отделно исково производство. Поради което и в настоящото производство не може да бъде присъдена, респ. жалбата уважена.

По делото не се събраха доказателства, променящи фактическата обстановка или правните изводи. При извършената проверка въззивният съд не констатира съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Липсват факти и доказателства водещи до промяна на фактическата обстановка или до установяване на нови фактически положение. Неоснователно е оплакването за неправилно приложение на материалния закон и за несправедливост на наложеното наказание.

Ето защо съдът намира, че присъдата на Шуменския районен съд е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена.

По направеното искане от адв. Г.Г., защитник на С.П. – за присъждане на разноски за въззивното производство – същото следва да бъде уважено. Производството пред настоящия въззивен състав е образувано само по жалба на З.И.З., която е изцяло неоснователна по изложените по горе съображения и като такава същата ще бъде оставена без уважение като се потвърди първоинстанционнта присъда. Съгласно чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия по основната тъжба З.И.З. следва да заплати на С.С.П. - частен обвинител и гражданския ищец направените от него разноски за въззивното производство в размер на 400 лева, съгласно представеното адвокатски пълномощно. С оглед изхода на делото разноските направени от З.И.З. ще следва да останат в негова тежест.

Поради което и водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

На основание чл. 336 от НПК потвърждава изцяло присъда № 40 от 14.07.2017 год. постановена по НЧХД № 2795/2016 година по описа на Шуменският районен съд.

Осъжда З.И.З. да заплати на С.С.П. 400 /четиристотин/ лева като разноски за адвокатско възнаграждения във въззивното производство.

Решението е окончателно.

Да се съобщи на страните.

Председател : Членове: 1.