Р Е Ш Е Н И Е

№ .92 / гр. Шумен, 31. 10. 2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд, наказателно отделение

На втори октомври през две хиляди и седемнадесета година

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател: София Радославова

Членове : 1. Нели Батанова

2. Димчо Луков

Секретар: Станка Ангелова

Прокурор: Делян Димитров

като разгледа докладваното от съдия София Радославова

ВНОХД № 303 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.

С присъда № 28 / 16.08.2017 г. постановена по НОХД № 158/17 г. Великопреславският районен съд е признал подсъдимия Х.А.Х. за невиновен в това, че на 15.02.2017 г. в с.Златар, обл.Шумен, по път SHU 1190, на кръстовището с път ІІІ 7302, управлявал МПС / л.а. „******”, модел „Шаран” с ДК № ******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда – 1,05 на хиляда, установено по надлежния ред, чрез техническо средство „Дрегер 7510”, след като е бил осъждан с влязла в сила присъда за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда и на основание чл.304 от НПК го оправдал за престъплението по чл.343б, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.

Срещу така постановената присъда на Великопреславския районен съд в предвидения в закона срок е депозиран бланкетен протест от прокурор при РП - Велики Преслав. В протеста се излагат доводи, че постановената присъда е необоснована и неправилна. Прокурорът моли съда да отмени присъдата на ВПРС и да постанови нова, с която да осъди подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Мотиви към протеста не са депозирани. В съдебно заседание представителя на ШОП изразява становище, че не поддържа протеста, но не го оттегля. Намира, че присъдата следва да бъде потвърдена.

Против протеста е депозирано писмено възражение от подсъдимия Х.А.Х.. Излагат се доводи относно несъставомерността на деянието, поради което моли присъдата на ВПРС да бъде потвърдена.

В съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник поддържат възражението срещу протеста и молят присъдата да бъде потвърдена като правилна.

Въззивната инстанция при проверка на присъдата, обсъди изложените доводи и като провери същата изцяло съгласно изискванията на чл. 313 - 314 от НПК установи наличие на обстоятелства по чл. 338 във вр. с чл. 334 т. 6 от НПК.

Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка:

На 15.02.2017 г. свидетелите З. К. З. и П. Г. П., двамата служители при РУ – гр. Велики Преслав, осъществявали дежурство по контрол на движението по пътищата, за времето от 20,30 часа до 22,30 часа в с.Златар, обл. Шумен. Около 20,45 часа спрели за проверка лек автомобил марка „******”, модел „Шаран” с ДК № ******. Автомобилът бил управляван от подс. Х.А.Х. ***. Същият бил тестван от полицейските служители за употреба на алкохол, чрез техническо средство „Алкомер Дрегер 7510”, като било отчетено алкохолно съдържание на стойност 1,05 на хиляда. На водача бил издаден талон за медицинско изследване, като същият не се явил в ЦСМП – гр.Велики Преслав, за да предостави проба от кръвта си. За извършеното нарушение на правилата на ЗДвП му бил издаден АУАН, който бил подписан от Х. без възражения. Била издадена и ПАМ, с която е наложена административна мярка „Временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца”, считано от 16.02.2017 г.

Изложената фактическа обстановка съдът приел за установена въз основа на събраните доказателства – обясненията на подс. Х.Х., свидетелските показания на свидетелите Петър Петров и Здравко Златев, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие.

Първоинстанционния съд при постановяване на съдебният си акт е съобразил следните обстоятелства, имащи отношение към съставомерността на извършеното деяние, по- конкретно предходните осъждания на подсъдимия и дали по отношение на същите е настъпила реабилитация съгласно разпоредбите на чл.86, ал.1, т.1 от НК и чл.88а, ал.1 във вр. с чл.82, ал.1, т.5 от НК.

При преценката на обстоятелствата по делото, първоинстанционния съд е обсъдил и приложената справка за съдимост и бюлетините към нея на подсъдимия Х.Х.. Видно от посочените писмени доказателства се установява, че подсъдимия е бил осъждан както следва:

1.По НОХД № 51/2005 г. по описа на РС- Велики Преслав, с присъда от 31.01.2006 г., в сила от 14.06.2006 г. за деяние по чл.325, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, извършено на 30.09.2004 г. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева.

2.По НОХД № 316/2008 г. с определение за одобряване на споразумение № 477/ 31.10.2008 г. на РС- Велики Преслав за деяние по чл.343в, ал.1 от НК, извършено на 28.06.2008 г., е наложено наказание „Пробация” със следните пробационни мерки : „Задължителна регистрация по настоящ адрес” с продължителност 6 месеца, „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” с продължителност 6 месеца и „Поправителен труд” чрез удръжки върху трудовото му възнаграждение в размер на 10 на сто в полза на държавата, с продължителност 6 месеца, както и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 10 месеца.

Наказанието „Пробация” е изтърпяно на 11.05.2009 г. Наказанието „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 10 /десет/ месеца е приведено в изпълнение на 25.12.2009 г.

На основание чл.86, ал.1, т.1 от НК във вр. с чл.25, ал.1 от НК е нанесена настъпилата реабилитация за осъждането, считано от 15.07.2012 г.

3. По НОХД № 253/2007 г. с присъда на 92/06.03.2008 г. на РС- Велики Преслав, в сила от 15.07.2009 г. за деяние по чл.216,ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК за деяние извършено на 13.07.2006 г. е наложено наказание „Лишаване от свобода” в размер на 6 месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 3 /три/ години.

В бюлетина за съдимост е отразена реабилитация на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК, считано от 15.07.2012 г.

4. По НОХД № 430/2009 г. с определение за одобряване на споразумение № 546/ 26.10. 2009 г. на РС- Велики Преслав за деяние по чл.343б, ал.1 от НК, извършено на 16.07.2009 г., е наложено наказание „Пробация” със следните пробационни мерки : „Задължителна регистрация по настоящ адрес” с продължителност 1 година, „ Задължителни периодични срещи с пробационен служител” с продължителност 1 година и „Поправителен труд” чрез удръжки върху трудовото му възнаграждение в размер на 20 на сто в полза на държавата, с продължителност 1 година.

Със същото споразумение за деяние по чл.343в, ал.1 от НК, извършено на 16.07.2009 г., е наложено наказание „Пробация” със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” с продължителност 1 година, „ Задължителни периодични срещи с пробационен служител” с продължителност 1 година и „Поправителен труд” чрез удръжки върху трудовото му възнаграждение в размер на 20 на сто в полза на държавата, с продължителност 1 година.

На основание чл.23, ал.1 от НК на обвиняемия Х.Х. е определено общо наказание за престъпленията по споразумението, като е наложеното най-тежкото от тях, а именно наказание „Пробация”, както следва: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” с продължителност 1 година и периодичност два пъти седмично; „ Задължителни периодични срещи с пробационен служител” с продължителност 1 година и „Поправителен труд” чрез удръжки върху трудовото му възнаграждение в размер на 20 на сто в полза на държавата, с продължителност 1 година.

На основание чл.343г от НК във вр. с чл.37, т.7 от НК е наложено наказание „Лишаване от право на управление на моторно превозно средство” за срок от 1 /една/ година и 4 /месеца/.

Наказанието „Пробация” е изтърпяно на 02.11.2010 г. Наказанието „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 16 /шестнадесет/ месеца е приведено в изпълнение на 17.10.2010 г.

В бюлетина за съдимост е отразена реабилитация на основание чл.88а, ал.1, вр. с чл.82, ал.1, т.5 от НК.

Правилно първоинстанционния съд е обсъдил, че са били налице условията на чл.25, ал.1 от НК за определяне на едно общо наказание измежду наказанията наложени по НОХД № 316/2008 г. по описа на РС – Велики Преслав и по НОХД № 253/2007 г. по описа на РС – Велики Преслав. И двете деяния са извършени преди да е налице влязла в сила присъда, за което и да е от тях, поради което е следвало след влизане в сила на присъдата по НОХД № 253/2007 г., по реда на чл.306, ал.1 т.1 от НПК да се определи едно общо наказание. Липсата на произнасяне в тази насока не следва да повлича неблагоприятни правни последици за подсъдимия. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 54 от 01.VІ.1961 г. по н.д. № 34/61 г. на ОСНК на ВС, съгласно което „ Реабилитацията по право може да настъпи както за лицата, които са осъдени с една присъда, така и за тези, които са осъдени с няколко присъди, но са налице условията за определяне на едно общо наказание”. Предвид изложеното правилно и в бюлетина за съдимост на осъденото лице е отразена настъпилата реабилитация на основание чл.86, ал.1 от НК за осъжданията по НОХД № 316/2008 г. и по НОХД № 253/2007 г., и двете по описа на РС – Велики Преслав, считано от 15.07.2012 г.

Налице са и условията за реабилитация по отношение на наказанието, наложено по НОХД № 430/2009 г. по описа на РС – Велики Преслав на основание чл.88а, ал.1 във вр. с чл.82,, ал.1, т.5 от НК, считано от 02.11.2012 г.

От приложените към справката за съдимост бюлетини на присъди се установява, че нанасянето на реабилитацията е направено служебно от съдия при РС- Велики Преслав на 03.04.2017 г. Към датата на деянието – 15.02.2017 г., което е предмет на настоящото наказателно производство, не е било налично това отразяване, което е обусловило и повдигане на обвинение по чл.343б, ал.2 от НК на подсъдимия Х.А.Х.. Настъпването на реабилитация по отношение на горепосочените осъждания е основание да се приеме, че деянието е несъставомерно по чл.343б, ал.2 от НК, тъй като към датата на извършването му, лицето е следвало да се счита за неосъждано. Извършеното покрива признаците на административно нарушение по ЗДП.

Предвид гореизложеното, протеста на РП – Велики Преслав следва да се остави без уважение като неоснователен, още повече че съм същия не са изготвени мотиви, съдържащи доводи за неправилност на протестирания съдебен акт.

При въззивната проверка не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила на досъдебното производство и в хода на производството пред първата съдебна инстанция, които да обуславят отмяна на постановения съдебен акт.

Въззивната инстанция намира, че присъдата на ВПРС е правилна и законосъобразна и като такава ще следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 28 / 16.08.2017 г. постановена по НОХД № 158 / 2017 г. по описа на Великопреславския районен съд.

Решението е окончателно.

На основание чл.340 ал.2 от НПК на страните да се изпрати писмено съобщение, че решението е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.