Р Е Ш
Е Н И Е
№ ..107........../
гр. Шумен, 12.12.2017г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският
окръжен съд, наказателно
отделение
На
тринадесети ноември през две
хиляди и седемнадесета година
В
публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател:
Мариана Георгиева
Членове:
1.Светлин Стефанов 2.Димчо Луков
Секретар:
Станка Ангелова
като
разгледа докладваното от съдия Стефанов
ВНЧХД № 353 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 341 от НПК.
С присъда № 23/05.09.2017г. постановена по НЧХД №
164/17г. Новопазарският районен съд :
- признал подсъдимата Н.А.С.
ЕГН**********, за виновна в това, че на 26.02.2017г.в с.Тодор Икономово,
обл.Шумен в съизвършителство с подсъдимата Н.З.М. ЕГН**********, причинила лека телесна повреда
на Й.А.Х. с ЕГН**********, изразяваща се в причиняване на болка и страдание,
без разстройство на здравето - престъпление по чл.130, ал.2 от НК във вр. с
чл.20, ал.2 от НК и я осъдил да заплати в полза на държавата „Глоба“ в размер
на 300.00лв./триста лева/.
- признал подсъдимата Н.А.С.
ЕГН**********, за виновна в това, че на 26.02.2017г.в с.Тодор Икономово,
обл.Шумен казала унизителна за честта и достойнството на Й.А.Х.
ЕГН********** дума, а именно „курва“, в нейно присъствие- престъпление
по чл.146, ал.1 от НК и я осъдил да заплати в полза на държавата „Глоба“ в
размер на 1000.00лв./хиляда лева/.
- признал подсъдимата Н.А.С. ЕГН**********, по повдигнатото
обвинение, че е извършила горепосоченото деяние публично и я оправдал в
извършването на престъпление по чл.148, ал.1, т.1 от НК.
- на
основание чл.23, ал.1 от НК групирал наложените наказания и определил на
подсъдимата Н.А.С. ЕГН********** едно
общо наказание, до размера на най-тежкото измежду тях, а именно- „Глоба“ в
размер на 1000.00лв./хиляда лева/.
-признал подсъдимата Н.З.М.
ЕГН**********, за виновна в това, че на 26.02.2017г. в с.Тодор Икономово,
обл.Шумен в съизвършителство с подсъдимата
Н.А.С. ЕГН**********, причинила лека
телесна повреда на Й.А.Х. с ЕГН:**********, изразяваща се в причиняване на
болка и страдание,без разстройство на здравето - престъпление по чл.130, ал.2
от НК във вр. с чл.20, ал.2 от НК и на
основание чл.78а, ал.1 от НК я освободил от наказателна отговорност и й наложил
административно наказание „Глоба“ в размер
на 1000.00лв./хиляда лева/.
- осъдил
подсъдимите Н.А.С. ЕГН**********
и Н.З.М. ЕГН**********, солидарно да заплатят на гражданския ищец Й.А.Х. с
ЕГН**********, за причинените й от извършеното от тях престъпление по чл.130,
ал.2 във вр. с чл.20, ал.2 от НК
престъпление - обезщетение в размер на 1235.00лв./хиляда двеста тридесет и пет
лева/, от които 1200.00лв./хиляда и двеста лева – неимуществени вреди/ и
35.00лв. /тридесет и пет лева -
имуществени вреди/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
26.02.2017г. до окончателното изплащане на сумите.
- отхвърлил предявения от Й.А.Х. с
ЕГН********** солидарно против подсъдимите Н.А.С. ЕГН********** и Н.З.М. ЕГН**********
граждански иск за причинените й с това деяние неимуществени вреди, за разликата
му до пълния размер от 2000.00лв., като неоснователен и недоказан.
- осъдил подсъдимата Н.А.С. ЕГН********** да заплати на гражданския ищец
Й.А.Х. ЕГН**********, обезщетение за причинените й от извършеното от нея
престъпление по чл.146, ал.1 от НК неимуществени вреди в размер на
1000.00лв./хиляда лева/, ведно със законната лихва върху нея, считано от
26.02.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
- отхвърлил предявения от Й.А.Х. с
ЕГН********** против подсъдимата
Н.А.С. ЕГН********** граждански иск за
разликата му до пълния размер от 2000.00лв., за причинените й от това
престъпление неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан.
- осъдил
подсъдимите Н.А.С. ЕГН********** и
Н.З.М. ЕГН********** да заплатят солидарно върху уважения граждански иск във
връзка с извършеното от тях престъпление по чл.130, ал.2 във вр. с чл.20, ал.2
от НК, държавна такса в размер на 50.00лв./петдесет лева/.
- осъдил подсъдимата Н.А.С.
ЕГН********** да заплати върху
уважения граждански иск във връзка с извършеното от нея престъпление по чл.146,
ал.1 от НК, държавна такса в размер на 50.00лв./петдесет лева/.
- на основание чл.189, ал.4 от НК осъдил
подсъдимите да заплатят на частния тъжител направените по делото разноски в
размер на 300.00лв./триста лева/.
- осъдил частния тъжител да заплати на
подсъдимите направените по делото разноски в размер на 200.00лв./двеста лева/.
В Окръжен съд – гр.Шумен е депозирана
въззивна жалба от адв. С.Т. от ШАК, в качеството й на защитник на подсъдимите
Н.С. и Н.М..
С жалбата се излагат доводи за
наличие на съществени нарушения на процесуалните правила допуснати от
първоинстанционния съд, довели до ограничаване правото на защита на
подсъдимите. Сочи, че съдът е приключил съдебното следствие без разпит на
подсъдимите. Това е той е сторил след пренията на частният тъжител и граждански
ищец, неговият повереник и защитата, като е възобновил съдебното следствие за
разпит на подсъдимите. Защита счита, че е нарушен чл.286, ал.1 от НПК, поради
факта, че съдът не отправил запитване към страните за искания за други
следствени действия, а е преминал към довършване на пледоарията на защитата.
Друг сочен от защитата довод е
пропуска на съдът да изпълни задължението за проверка на съставомерността на
описаното в тъжбата деяние и свързаните с насрещното, ответно поведение на
самият тъжител деяния. Свързва това с отказа на решаващият съд да допусне
направени от защитата искания, касаещи доводи за наличие на реторсия в
разглеждания правен казус. Счита, че този отказ с мотива, че липсва насрещна
тъжба е основание да се приеме допуснато нарушение на материалния закон.
На последно място намира, че размерът на гражданските искове и прекомерно
завишен и не е съобразен с принципа за справедливост, както и с възможностите
на страните.
В допълнението към жалбата, счита, че съдът е игнорирал немотивирано част
от доказателствата и исканията на страните, което по съществото си също е
съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита
на подсъдимите и техния защитник. Счита, че в мотивите към присъдата се
установяват последователно изложение на фактите, свързани единствено с крайно
обтегнатите отношения между страните /респективно техните семейства/. Защитата
твърди, че напълно изолирани и непълни фактически заключения могат да се
открият при анализа и оценката на доказателствените материали относно
фактическата обстановка, които не дават възможност нито да се разбере
възприетата в цялост фактология, нито да се проследи хронологическата
последователност, в която са протекли основни моменти от инкриминираните по
делото събития. Подробно развива този довод.
Моли за отмяна на присъдата на НПРС и връщане на делото за ново разглеждане
от друг съдебен състав на същия съд. Алтернативно моли за отмяна на присъдата и
постановяване на нова, с която подзащитните й да бъдат оправдани изцяло по
повдигнатите им обвинения или да се приложи института на реторсията, като се намали
и размера на наложените на подсъдимите наказания.
С жалбата са направени и доказателствени искания, частично уважени от
настоящия въззивен състав.
В съдебно заседание тъжителката Й.Х.,
редовно призована, се явява лично и с адв. Д.Д. ***, редовно упълномощен.
Процесуалният представител счита, че
присъдата е правилна и законосъобразна. Излага подробно мотиви в подкрепа на
становището си. Моли първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден изцяло.
Тъжителката Х. изразява съгласие с
изложеното от повереника й.
Подсъдимите Н.М. и Н.С., редовно призовани, се явяват лично и адв. С.Т. от
ШАК, редовно упълномощена.
Защитата поддържа жалбата и допълнението към нея. Доразвива изложените с
тях доводи. Счита, че обвиненията не са доказани по несъмнен начин, а уважените
граждански искове несправедливи по размер. Моли присъдата да бъде отменена.
Подсъдимата М. изразява съгласие с изложеното от нейния защитник.
Подсъдимата С. подкрепя становището на защитника, изложено в жалбата,
допълнението към нея и в съдебно заседание.
Въззивната инстанция при проверка на присъдата, обсъди изложените доводи и като провери същата изцяло съгласно изискванията на чл. 313 - 314 от НПК установи предпоставките за прилагане на чл. 338 във вр. с чл. 334 т. 6 от НПК.
Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка: Тъжителката Й.Х. живеела в гр.Търговище на семейни начала със свидетеля Я.И.от с.Тодор Икономово. От съвместното си съжителство имали дете на осем месеца. Свидетеля И.имал предишен брак с дъщерята на подсъдимата Н. С., също от с.Тодор Икономово, който бил прекратен по взаимно съгласие. Последната смятала, че причина за разтрогване на брака на дъщеря й и св.И.била тъжителката, с която той имал извънбрачна връзка от преди това. Тъжителката Х. *** поради тази причина семейството често посещавало селото. При едно от тези си посещения в с.Тодор Икономово, обл.Шумен, а именно на 26.02.2017г., в ранния следобед те минали с личния си автомобил по улицата, на която живеела подсъдимата Н.М., майка на подсъдимата Н. С.. Последната вървяла по същата улица. Забелязвайки автомобила, тя се навела, взела камък от земята и го хвърлила към тях. Камъкът ударил задната лява част на бронята. Прозореца на колата бил отворен и тъжителката и св.И.чули думите които подсъдимата изрекла по адрес на Й.Х., а именно, че тя развалила семейството на дъщеря, както и я нарекла „курва“. Св.И.спрял за да огледа щетата от хвърления по колата камък. Слязъл от автомобила. С него слязла и тъжителката.Тя също хвърлила камък по подсъдимата С.. Двете се хванали една за друга и започнали да се дърпат и скубят. Така двете влезли в двора на подсъдимата М., като последната, която била на двора затворила и залостила пътната врата, за да не може да влезе св.И.. Борбата продължила в двора, като двете подсъдими съборили на земята тъжителката и започнали да и нанасят побой, чрез нанасяне на ритници, шамари, юмруци. Това мотивирало св.И.да прескочи входната врата и да освободи жена си. В опита си да освободи тъжителката, той също бил нападнат от двете жени, поради което при издърпване на жена си от ръцете на подсъдимата С. я блъснал, вследствие на което паднала. След като успял да изтръгне жена си от подсъдимите, веднага я извел на улицата, а впоследствие я завил в домът на родителите си – сем. М., също свидетели по делото. Косата на тъжителката Х. била разрошена, дрехите й изцапани, тъй като в двора къде било боричкането между и подсъдимите имало талаш от рязани дърва, блузата й била скъсана. Психически не била добре, била нервирана, треперела и плачела. След като си измила лицето отишли в полицията, за да подадат жалба. Посетила и КДБ/СО с амб. № 3840, за което е издаден амбулаторен лист за преглед от 26.02.2017г. от д-р Петров с диагноза „Contusio capitis ex capitis“.
На 27.02.2017г. тъжителката била прегледана от съдебен лекар, за което било издадено СМУ № 33/2017г. Представена е и фактура за плащане на този преглед от „МБАЛ-Шумен“ АД на стойност 35.00 лева.
Видно от заключението на посоченото СМУ на тъжителката са причинени следните травматични увреждания: Палпаторна болка в окосмената част на главата челно слепоочно в ляво, без видими травматични увреждания; палпаторна болка по задната страна на шията в ляво, на основата на тила без видими травматични увреждания; на лявото крило на носа са установени две успоредни вертикално кожни драскотини, разположени една зад друга, с леко зачервяване на кожата около тях; бледо червеникаво кръвонасядане по лигавицата на лявата буза; по задната страна на дясна мишница пеносредствено над лакъта червеникава кожна драскотина; в областта на горните междупръстови стави на 3 и 4 пръст на дясна ръка кожни охлузвания; по предната страна на дясно бедро – кръвонасядане със синкаво кафеникав цвят и жълтеникав оттенък. Вследствие на изброените травматични увреждания, на пострадалата според съдебния лекар са причинени болка и страдание.
Вследствие на инцидента лицата на двете подсъдими също били надраскани, а кракът на подсъдимата С. бил надут, а впоследствие се оказал и счупен, за което било образувано досъдебно производство.
Изложената фактическа обстановка, районният съд приел за установена въз основа на: част от дадените от подсъдимите обяснения в съдебно заседание, показанията на св.И., от събраните в хода на съдебното производство доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК- материалите по полицейската преписка, амбулаторния лист, съдебно медицинското удостоверение.
Установената фактическа обстановка, макар и хаотично изложена се приема от настоящият съдебен състав. Същата е следствие на вярна преценка на доказателствения материал. Детайлно НПРС е обсъдил доказателствата по делото. Въз основа на това, районният съд е направил своите правни изводи, които настоящата инстанция намира за правилни и законосъобразни.
Основен довод на защитата е, че съдът е приключил съдебното следствие без разпит на подсъдимите. Сторил това след пледоарията на частният тъжител и граждански ищец, неговият повереник и защитата, като е възобновил съдебното следствие за разпит на подсъдимите. Сочи се и, че е нарушен чл.286, ал.1 от НПК, поради факта, че съдът не отправил запитване към страните за искания за други следствени действия, а е преминал към довършване на пледоарията на защитата. Доводът е неоснователен. Вярно е, че първоначално съдът е допуснал процесуално нарушение, като без даде възможност на подсъдимите за дадат обяснения, за което има нарочно изявление, приключил съдебно следствие и дал ход на съдебната прения. Това обаче било санирано, след като съдебното следствие било възобновено и подсъдимите и е дадена възможност на подсъдимите да дадат своите обяснения. Касателно нарушението на чл.286, ал.1 от НПК – следвало е районният съд да запита страните имат ли искания за извършване на нови съдебни следствени действия и след второто приключване на съдебното следствие. Това той не е сторил. Безспорно е налице процесуално нарушение, но същото не може бъде характеризирано като съществено, тъй като жалбоподателите към онзи момент не са изчерпали възможността да направят това пред въззивната инстанция, от която възможност се е възползувала защитата пред настоящия състав, като част от доказателствените искания са били допуснати в съдебното следствие във въззивното производство. Поради изложеното съдът намира и този довод за неоснователен.
От защита се излага довод за пропуск на съда да изпълни задължението за проверка на съставомерността на описаното в тъжбата деяние и свързаните с насрещното, ответно поведение на самият тъжител деяния. Свързва това с отказа на решаващият съд да допусне направени от защитата искания, касаещи доводи за наличие на реторсия в разглеждания правен казус. Счита, че този отказ с мотива, че липсва насрещна тъжба е основание да се приеме допуснато нарушение на материалния закон. Доводът е неоснователен. В хода на съдебното следствие са събрани доказателства за наличие на травматични увреждания получени и от подсъдимите вследствие на инициирания от тях инцидент. Конкретно за подсъдимата С. е видно, че в същия период е получила фактура на глезен, което травматично увреждания се квалифицира като средна телесна повреда, т.е. не са налице основанията за претендираното приложение на реторсията, поради различната степен на уврежданията на тъжителката Х. и подсъдимата С.. Още повече, че са събрани доказателства на образувано досъдебно производство за престъпление по чл.129, ал.1 от НК, което деяние се преследва по общия ред.
Излага се довод и относно уважените с присъдата граждански искове и по конкретно техният размер, който според защитата не е съобразен с възможностите и доходите на страните. Настоящата инстанция преждевременно ще вземе отношение по този въпрос, доколкото той е поставен на вниманието му като довод за неправилност и назаконосъобразност на атакуваният съдебен акт. Размерът на претендираният от гражданския ищец граждански, ако бъде уважен се опраделя от съдът на принципа на справедливостта, като се вземат предвид всички фактори влияещи върху това, а именно конкретната фактическа обстановка, мотивите и причините на извършителите довели до причиняването на щетите, начина и степента на извършване. Преценката на районният съд е правилна и законосъобразна, а размерът на уважените граждански искове справедлив, а доводът на защитата неоснователен.
Последният довод на защитата е за това, че съдът е игнорирал немотивирано част от доказателствата и исканията на страните, което по съществото си също е съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на подсъдимите и техния защитник. Счита, че в мотивите към присъдата се установяват последователно изложение на фактите, свързани единствено с крайно обтегнатите отношения между страните /респективно техните семейства/. Защитата твърди, че напълно изолирани и непълни фактически заключения могат да се открият при анализа и оценката на доказателствените материали относно фактическата обстановка, които не дават възможност нито да се разбере възприетата в цялост фактология.
Настоящата инстанция намира, че не е налице игнориране от страна на първоинстанционния съд на доказателства, още по-малко немотивирани такива. Вярно, че изложението в мотивите на съдът на фактическата обстановка е хаотично. Това създава известни неудобства при запознаването и анализа им, именно поради което в рамките на своите правомощия въззивният състав ги допълни по съдържание и форма.
На базата на цялостния анализ и обективна оценка на доказателствените източници и след тяхното съпоставяне съдът е достигнал и до правилни изводи относно авторството на деянията.
Ето защо съдът приема, че въз основа извършвайки на събраните по делото доказателства районният съд правилно е достигнал до извода, че както от обективна така и от субективна страна подсъдимите С. и М. са осъществили престъпния състав визиран в разпоредбата на чл.130, ал.2 от НК във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Правилен е извода на НПРС и относно деятелността на подсъдимата С. относно престъплението по чл.146, ал.1 от НК.
Настоящата инстанция споделя изводите на районният съд и относно наложените наказания. При определяне на вида и размера на така наложените наказания правилно са отчетени всички обстоятелства имащи значение. Същите са справедливи и съответстващи на извършеното при правилна оценка и на обществената опасност както на деянията, така и на подсъдимите.
Правилни са изводите и относно гражданските искове.
Правилно и законосъобразно е приел, че от деянието по чл. 130 ал.2 от НК по отношение на гражданския ищец са му причинени имуществени и неимуществени вреди. Уважил е същият частично, съобразно правилата за справедливост. Правилно и законосъобразно е отхвърлил с присъдата иска в останалата му част до пълния предявен размер. Размерът на уважения граждански иск според ШОС е съответен на доказаните страдания, като се има предвид характерът на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата при които е извършено и причинените морални страдания.
Ето защо и като съобрази, че във въззивното производство не се събраха доказателства, променящи приетата от районния съд фактическа обстановка и като не констатира наличието на съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон ШОС приема, че присъдата на НПРС е правилна и законосъобразна и като такава ще следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 23/05.09.2017г. постановена по НЧХД № 164/2017г. на Новопазарският районен съд.
Решението е окончателно.
На основание чл.340 ал.2 от НПК на страните да се изпрати писмено съобщение, че решението е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.