Р Е Ш Е Н И Е

№ ......106....../ гр. Шумен, 12.12.2017г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд, наказателно отделение

На четиринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове: 1.Светлин Стефанов 2.Димчо Луков

Секретар: Станка Ангелова

Прокурор : Димитър Арнаудов

като разгледа докладваното от съдия Георгиева ВНАХД № 360 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 318 и сл. от НПК.

С решение № 495/12.10.2017г. постановено по АНД № 1844/17г. Шуменският районен съд признал С.М.С. ЕГН********** за виновен в това, че на 18.04.2015г. в гр.Шумен причинил по хулигански подбуди на длъжностно лице – Г. Д.Д.организатор патрулна охрана“ към охранителна фирма „Телепол“ ЕООД гр – „.Шумен, при изпълнение на службата му лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, изразяваща се в разкъсноконтузна рана по вътрешната страна на горната устна – престъпление по чл.131, ал.1, т.1 и т.12, предл.1 от НК във вр. с чл.130, ал.1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказане „глоба“ в размер на 1500.00 / хиляда и петстотин/ лева.

На основание чл.189, ал.3 от НК осъдил С. да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски за възнаграждения на вещи лица в размер на 511.06лв. / петстотин и единадесет лева и шест стотинки/.

В законоустановения срок и форма срещу постановения съдебен акт е депозирана жалба от адв. Г.С. от ШАК, в качеството му на защитник на обвиняемия С.. С жалбата се изразява становище за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. В подкрепа на това са изложени аргументи. Счита, че не е налице качеството „длъжностно лице“ на пострадалия. Като основание за това твърдение, сочи, че в длъжностната характеристика на „Организатор патрулна охрана“ в т.11 е записано, че се съвместява с длъжността „Патрул, служби за сигурност“. Твърди, че това обстоятелство не е обсъдено и взето под внимание от районният съд с оглед доказателствата по делото. Намира, че пострадалият конкретно за процесната нощ не следва да бъде третиран като „длъжностно лице“, тъй като е действал само като автопатрул по СОТ. Поради това, счита, че не е налице квалифициращото обстоятелство леката телесна повреда да е нанесена на длъжностно лице.

Следващият изложен довод е относно квалифициращият признак „по хулигански подбуди“. Излага се твърдение, че такъв съществува само в диспозитива на постановлението по чл.375 от НПК, без в обстоятелствената част да е обсъждан, както и откъде и от какви доказателства се извлича този признак. Счита, че съдът е допуснал грешка, като е приел наличието му и го е обосновал със самата телесна повреда. Намира, че липсват и доказателства относно това, тъй като физическата саморазправа не е станала достояние на множество хора извън участниците, а и в разпитите им няма данни за негативно впечатление от случилото се.

Последният довод на защитата, изложен подробно в жалбата е касателно ограничението на чл.378, ал.3 от НПК. Твърди се, че в съдебната фаза са се установили три релевантни факта, които значително променят казуса, така както е описан в постановлението по чл.375 от НПК, и които са били предпоставка за връщане на делото на ШРП. Първият от тях според защитата е, че пострадалият въпросната вечер е отишъл на мястото на инцидента единствено в качеството си на редови член на патрул по СОТ, вторият – липсата на мотивировка относно хулиганските подбуди на извършителя и третият – липсата на категорично установяване на степента на засягане на здравето на пострадалия, с оглед различните заключения на СМУ и СМЕ.

Въз основа на тези си доводи моли да бъде постановено решение с което да бъде отменен първоинстанционният съдебен акт и поставено друго, с което С. да бъде оправдан изцяло. Алтернативно моли за отмяна на решението на ШРС и връщане на делото на РП-Шумен за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които според защитата са нарушили правото на защита на обв.С..

В съдебно заседание представителя на Окръжна прокуратура изразява становище за обоснованост, правилност и законосъобразност на постановеното от РС-Шумен решение, а размера на наказанието за справедлив.

Обвиняемият С., редовно призован, не се явява. За него се явява адв. Г.С. от ШАК, редовно упълномощен от фазата на досъдебното производство.

Защитникът поддържа жалбата. Акцентира върху липсата на квалифициращите признаци на чл.131, ал.1 от НК, а именно „на длъжностно лице“ и „ по хулигански подбуди“. Твърди, че районният съд е установил нови фактически положения, извън описаните в постановлението на прокуратурата, с което е нарушена забраната на чл.378, ал.3 от НПК. Моли за произнасяне по исканията, така както са направени в жалбата.

Съдът прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните изложени в протеста и пред настоящия състав в съдебно заседание и извърши служебно цялостна проверка на обжалваното решение съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, установи следното:

Производството пред първата инстанция било образувано по внесено от РП-Шумен постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а, ал.1 от НК. Насрочено и разгледано е по реда на глава ХХVІІІ от НПК. Съгласно правомощията си дадени му с разпоредбата на чл.378, ал.2 от НПК районния съд направил преценка на доказателствените източници и приел следната фактическа обстановка:

На 17.04.2015г. около 22.00 часа обв. С.М.С. посетил игрална зала „Уин Бет“ /казино „Буда“/, находяща се в гр.Шумен, на кръстовището на бул.“Симеон Велики“ и ул.“Климент Охридски“. Същата вечер било официалното откриване на казиното, което се охранявало от „Телепол“ ЕООД гр.Шумен. С. започнал да играе на игралните автомати, като преди това употребил известно количество алкохол. Обстоятелството, че не печели в играта, както и факта, че по-рано през деня, при посещението си в същото казино, загубил известна сума пари отново при игра на автоматите, го ядосали и започнал да удря с ръка по монитора на игралния автомат. В същото време започнал да пука и балоните, които били поставени за украса в казиното. Тази негови действия станали причина да бъде изведен навън от охранителя С. М.Д./ служител на „Телепол“ ЕООД гр.Шумен/, който го предупредил, че ако продължава по същия начин ще му бъде наложена забрана да посещава казиното. След това двамата се върнали в залата, като С. продължил да играе на игралните автомати. Около 00.00 часа на 18.04.2015г. обв.С. отново започнал да удря по монитора на игралния автомат, на който играел, при което св. Д. отново отишъл при него и му направил повторно забележка. Обвиняемият се ядосал на тези действия на охранителя и започнал да го псува. На място дошъл и охранителят М.С.С., който бил посрещнат от С. с обиди, като го наричал „сопол“, „дрисльо“ и го предупредил да не го закача, защото имал връзки. Тъй като въпреки намесата на двамата охранители обвиняемият продължил да буйства, около 00.30 часа бил задействан паник бутон от страна персонала на казиното. Междувременно С. бил изведен навън от неговия познат – св. К.Т.А., който по това време се намирал в залата на казиното. Последният се опитвал да убеди обвиняемия да си хване такси и да си тръгне, но не успял. С. му заявил, че ще се върне в казиното, за да пребие охранителите, при което взел от автомобила си марка „Сеат“ палка, изработена от ПВЦ профил. На подадения сигнал от паник бутона се отзовал св. Д.С.М.служител на „Телепол“ ЕООД. Малко след него пристигнал и пострадалият Г. Д.Д., който заемал длъжността „Организатор патрулна охрана“ в „Телепол“ ЕООД и по това време се намирал на работа, като смяната му приключвала в 07.00 часа на 18.04.2015г. След пристигането си той паркирал управлявания от него служебен автомобил в близост до автомобила, до който в този момент се намирал обвиняемия. Слязъл от автомобила и се насочил към задният вход на казиното, където се намирал охранителя С. Д., за да разбере от него какво точно се случило и къде е нарушителя. Виждайки Д., заедно с останалите охранители, обвиняемият се насочил към тях, като нанесъл силен удар с палката по лицето на Г. Д., в резултат на който последният паднал на колене на земята. Все пак той успял да извади защитния си спрей и да напръска С. по лицето, при което той хвърлил палката и тръгнал да бяга.Свидетелят Д. тръгнал след него, но обвиняемият успял да избяга.

Малко по-късно обвиняемият потърсил медицинска помощ в „МБАЛ-Шумен“. По същото време за оказване на медицинска помощ там се намирал и пострадалият. В болницата С. продължил да отправя закани към служителите на „Телепол“, като крещял, че ще се върне в казиното, за да пребие останалите. На място били повикани служители на РУ-Шумен.

Така описаната фактическа обстановка съдът приел за установена въз основа на всички събрани и приобщени по надлежния ред гласни и писмени доказателства, както и СМЕ № 78/2016г. по писмени данни съдържаща заключение, че на Г. Д. са причинени контузия на лицето и разкъсно контузна рана по вътрешната страна на горната устна, които са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота; от заключението на СМЕ № 79 по писмени данни, от което е видно, че на обв. С. са причинени остър конюнктивит/без нарушение в зрителната острота/, едно ивицовидно кръвонасядане в областта на гърба, кръвонасядания по задната страна на десния лакът и на двата долникрайника, плитки охлузвания на дясната подбедрица и хематом на лява предмишница, които са му причинили болка и страдание; от заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза, от която е видно, че обв.С. не страда от умствена недоразвитост или психично забобляване, като непосредствено преди деянието се е намирал в състояние на леко алкохолно опиване от средна степен, в неговата възбудно-агресивна разновидност. Според вещото лице, алкохолното повлияване безспорно е понижило възможностите за самоконтрол над импулсивни желания и решаването на проблемни ситуации, но не са изпълнени критериите за съдебно психиатричното понятие силно раздразнение, уплаха или смущение.

Приетите за установени от първоинстанционният съд фактически положения се споделят и от настоящият състав.

Правилна е оценката на доказателствените източници, мотивирала районният съд да приеме, че от обективна и субективна страна с пряк умисъл обв. С. е осъществил престъпния състав на чл.131, ал.1, т.1 и т.12, предл.1 от НК във вр. с чл.130, ал.1 от НК.

По доводите на защитата: Излага се довод, че пострадалият като служител на „Телепол“ ЕООД в процесната нощ не е имал качеството на „длъжностно лице“, а бил на мястото на инцидента като редови патрул на смяна.

Видно от допълнително споразумение към трудов договор № 745 от 05.06.2012 г. Г. Д. е преназначен от длъжност „патрул служби сигурност“ на длъжност „организатор патрулна охрана“. Съгласно длъжностната характеристика, цитирана и от защитника, той е съвместявал и предходната си длъжност. Възложено му е по основната му длъжност да изпълнява работа, свързана с организацията и контрола на охраната на обектите в охранителната територия /зона и ефективност на реакция на охранителните екипи/, а по втората, както правилно е посочил и районният съд да осъществява физическа защита от противозаконни посегателства при подаден сигнал от охранителните системи. Със същата длъжностна характеристика му е възложено и да организира и координира дейността на патрулните екипите за охрана на обектите в зоната на действие, както и да ръководи дейността по осигуряване на периметъра, задържане , предаване на органите на МВР, вътрешно разследване и други мероприятия, в зависимост от класа на аларменото събитие в обекта. Видно от спецификата на възложените му функции, че същите не отпадат при съвместяване с втората длъжност „патрул, служби сигурност“, дори напротив, всички те са свързани с организационни, контролни и координиращи дейности на терен по график в зоната за охрана. Видно е, че длъжността е натоварена и с правомощия за преценка на необходими действия в зависимост от сигнала. Реакцията му през нощта на 18.04.2015г. на сигнала от казиното не прави изключение. Поради това настоящата инстанция намира, че правилно районният съд е приел, че Г. Д. и имал качеството на длъжностно лице и правилно е квалифицирал деянието по т.1 на чл.131, ал.1 от НК.

От защита се излага довод и относно квалифициращият признак „по хулигански подбуди“. Твърди, че такъв съществува само в диспозитива на постановлението по чл.375 от НПК, без в обстоятелствената част да е обсъждан, както и откъде и от какви доказателства се извлича този признак. Счита, че съдът е допуснал грешка, като е приел наличието му и го е обосновал със самата телесна повреда. Намира, че липсват и доказателства относно това, тъй като физическата саморазправа не е станала достояние на множество хора извън участниците, а и в разпитите им няма данни за негативно впечатление от случилото се.

Този довод е неоснователен. Доказателства за наличието на признака „по хулигански подбуди“ се съдържат събраните гласи доказателства. Въз основа на тях както прокурора, така впоследствие и районният съд са установили фактическата обстановка, в която подробно са описани конкретните действия на обв.С., покриващи критериите и водещи до извод, че деянието е извършено по хулигански подбуди. Невярно е твърдението, че първоинстанционният съд е приел, че престъплението се характеризира с този признак изводим само от телесната повреда. От внимателен прочит на мотивите е видно, че този въпрос е разгледан, подробно анализиран и обстойно мотивиран. Не на последно място, настоящата инстанция намира, че действията на обв. С. безспорно са станали достояние на повече хора, извършени са на публично място, с възходяща градация на упоритост, срещу лица на които е възложено обществения ред и спокойствието в конкретното публично място.

Последният довод изложен от защитата е за нарушаване на ограничението на чл.378, ал.3 от НПК. Твърди, че в съдебната фаза са се установили три релевантни факта, които значително променят казуса, така както е описан в постановлението по чл.375 от НПК и са предпоставка за връщане на делото на ШРП. Първият от тях е, че пострадалият въпросната вечер е отишъл на мястото на инцидента единствено в качеството си на редови член на патрул по СОТ. По този въпрос въззивната инстанция вече взе отношение по –горе, поради което няма да го коментира.Вторият факт според защитата е липсата на мотивировка относно хулиганските подбуди на извършителя, който също намери място в обстоятелствената част на настоящото решение. Липсата на категорично установяване на степента на засягане на здравето на пострадалия, с оглед различните заключения на СМУ и СМЕ е третият установен факт, който защитникът излага, като основание за връщане на делото на ШРП. Няма спор, че в СМУ № 88/2015г. /първо по време/ е посочено, че нанесените травматични увреждания определени като лека телесна повреда на Д. са му причинили болка и страдание. В заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза по писмени данни вещото лице дава заключение, че на Д. е причинена лека телесна повреда, водеща до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Настоящата инстанция изцяло се солидаризира с изводите на районният съд, че следва да се кредитира заключението на експертизата. Правилно е посочено в мотивите, че същата е изготвена, когато по делото е събран значителен по обем доказателствен материал, изминало е време, от което може да съди за отшумяване на причинените травматични увреждания и поради това заключението на СМЕ е много по – обективно. Поради изложеното настоящия състав намира и този довод за неоснователен

Ето защо съдът приема, че извършвайки цялостен анализ на събраните по делото доказателства районният съд правилно е достигнал до извода, че както от обективна така и от субективна страна обв. С. е осъществил престъпният състав по чл.131, ал.1, т.1 и т.12, предл.1 от НК във вр. с чл.130, ал.1 от НК.

Съдът намира за правилна констатацията на ШРС относно наличието на предпоставки за приложението на чл.78а, от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. Така наложеното наказание настоящата инстанция намира за справедливо и съответстващо на извършеното. Правилно ШРС е отчел всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Във въззивното производство не се събраха доказателства, променящи приетата от районния съд фактическа обстановка. Не се констатираха нарушения на материалния закон, необоснованост или явна несправедливост на постановеният първоинстанционен съдебен акт, поради което въззивният съд намира, че същият следва да бъде потвърден.

Ето защо и на основание чл.338, във вр. чл.334, т.6 от НПК, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 495 от 12.10.2017г., постановено по АНД № 1844 по описа за 2017г. на Шуменският районен съд.

Решението е окончателно.

На основание чл.340, ал.2, предл.2 от НПК да се съобщи писмено на страните.

Председател: Членове: 1.

2.