Р Е Ш Е Н И Е

№ .....105......./ гр. Шумен, 12.12.2017г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд, наказателно отделение

На тринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове: 1.Светлин Стефанов 2.Димчо Луков

Секретар: Станка Ангелова

като разгледа докладваното от съдия Георгиева ВНЧХД № 361 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 341 от НПК.

С присъда № 48/27.09.2017г. постановена по НЧХД № 1363/17г. Шуменският районен съд признал подсъдимия Н.Ж.Г. ЕГН **********, за виновен в това, че на 21.01.2017г. в гр.Шумен причинил на А.И.Н. – Д. *** лека телесна повреда, изразяваща се в палпаторна болезненост в дясната половина на гръдния кош, в дясната подмишнична ямка, в областта на гърба вдясно и на предната гръдна стена вдясно, които са й причинили болка и страдание, без разстройство на здравето - престъпление по чл.130 ал.2 от НК, като на основание чл.78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание “глоба” в размер на 1 000.00 / хиляда / лева.

Осъдил подсъдимия Г. да заплати на А.И.Н. – Д. ЕГН ********** сумата от 555.00 /петстотин петдесет и пет/ лева, от които 500.00/петстотин/ лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, и 55.00 /петдесет и пет/ лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на извършеното от подсъдимия престъпление по чл.130, ал.2 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието – 21.01.2017г. до окончателното изплащане на сумата, като частично уважен иск, предявен от пострадалото лице в хода на съдебното производство, като отхвърля иска в останалата му част до пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан.

На основание чл.189, ал.3 от НПК осъдил подсъдимия Г. да заплати на тъжителката Н. – Д. сумата от 662.00/ шестотин шестдесет и два/ лева, представляваща направени деловодни разноски за държавна такса, възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение.

На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК осъдил подсъдимия да заплати в полза на държавата по сметка на ШРС държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50.00/петдесет/ лева и 5.00/пет/ лева – държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

В Окръжен съд – гр.Шумен е депозирана въззивна жалба от адв. Р.М. от ШАК, в качеството й на защитник на подсъдимия Г.. С жалбата се изразява недоволство от постановената от ШРС присъда. Намира постановения първоинстанционен съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, противоречащ на материалния закон. Счита, че присъдата следва да бъде оправдателна, поради наличие на доказателства в делото, включително и съдебно-медицинската експертиза, които не съответстват на квалификацията на обвинението. Излага доводи, поради които намира така повдигнатото обвинение за недоказано по същество. Подробно развива тези доводи в допълнително изложение към жалбата. Присъдата е атакувана и в гражданско осъдителната й част. Сочи се, че липсват не само писмени данни за проведено лечение, но и гласни доказателства, обосноваващи извод за нанесени щети в резултат от действия на подсъдимия.

Моли присъдата на ШРС да бъде отменена изцяло и да бъде постановена нова присъда, с която подзащитният й да бъдат признат за невиновен и оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение и да бъде отхвърлен изцяло предявения граждански иск.

В съдебно заседание тъжителката А.И.Н. – Д., редовно призована, се явява лично и с адв. П.Х. – редовно упълномощен.

Процесуалният представител счита, че районния съд е изпълнил всички свои задължения, анализирайки задълбочено доказателствения материал. Намира за правилна изведената фактическа обстановка и правната квалификация на деянието. Изразява становище за правилност и относно размера на наложеното административно наказание, а оттам и за неговата справедливост. Моли присъдата на ШРС да бъде потвърдена. Прави искане за присъждане на разноските, направени от тъжителката за адвокатско възнаграждение.

Тъжителката Н. – Д. изразява съгласие с изложеното от адвоката й.

Подсъдимият Н.Г., редовно призован се явява лично и с адвокат Р.М. от ШАК, редовно назначена за служебен защитник от първоинстанционното производство.

Защитата поддържа изложеното в жалбата и допълнението към нея. Акцентира върху квалификацията на деянието, предмет на настоящото наказателно производство и възможността да бъде изменено. Намира, че тази квалификация не съответства на събраните по делото доказателства.

Моли за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на нова присъда, с която подзащитният й да бъде оправдан, а гражданския иска отхвърлен изцяло.

Подс. Н.Г. изразява съгласие със становището на своя защитник. Счита, че е невинен. Моли да бъде оправдан.

Въззивната инстанция при проверка на присъдата, обсъди изложените доводи и като провери същата изцяло съгласно изискванията на чл. 313 - 314 от НПК установи предпоставките за прилагане на чл. 338 във вр. с чл. 334 т. 6 от НПК.

Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка: През месец януари 2017г. тъжителката А.И.Н. – Д. и подсъдимият Н.Ж.Г. *** и били съседи. Отношенията между тях били трайно влошени. На 21.07.2017г. около 13.20 часа тъжителката минавала по ул.“*****“, като се движела в посока от намиращия се в близост магазин „СВА“ към дома си, намиращ се на № 96. Поради здравословен проблем носела на лицето си маска. В този момент подсъдимият се намирал пред своя дом на № 98 на същата улица. Когато Д. преминала покрай него между двамата отново възникнал конфликт по неизяснен по делото повод. Подсъдимият хванал тъжителката, съборил я на земята и притиснал лицето й в снега. В това време свидетелят К. Асенов Н. почиствал снега от собствения си автомобил и поглеждайки в посоката, където се намирали подсъдимият и тъжителката, видял, че тъжителката се намира паднала на земята, на колене с глава в снега, а подсъдимият бил надвесен над нея. Приближил се до тъжителката и й помогнал да стане, като в този момент подсъдимият запалил собствения си автомобил и се отдалечил. Възникналият скандал между Г. и Н.-Д. бил възприет и от свидетеля М.П., който чувайки разправията влязъл в дома си, за да си обуе обувки и връщайки се обратно видял, че тъжителката се намира на земята, а свидетелят Н. й помага да стане.

Тъй като след инцидента изпитвала болка в областта на гърдите и дясната подмишница, в първия работен ден – 23.01.2017г. си направила рентгеново изследване на гръдния кош, резултатите от което са отразени в Резултати от образно изследване от 23.01.2017г., издадено от „ДКЦ I Шумен“ ЕООД и подписано от д-р Г.Н.Г.– Ш..

На 24.01.2017г. била прегледана от съдебен лекар, който от своя страна я насочил към консултация с гръден хирург. При освидетелстването на тъжителката й било издадено Съдебномедицинско удостоверение №15/2017г., в което са отразени причинените травматични увреждания и е дадено заключение, че същите са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Изложената фактическа обстановка, районният съд приел за установена въз основа на: част от дадените от подсъдимия обяснения в съдебно заседание, показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – К. Н., М.П. и Н.И., от събраните в хода на съдебното производство доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК, както и от изготвената в хода на съдебното производство съдебно-медицинска експертиза по писмени данни №139/2017г., със заключение, че на пострадалата А.И.Н. – Д. са били причинени следните травматични увреждания: контузия на гръдния кош, палпаторна болезненост в дясната половина на гръдния кош, в дясната подмишнична ямка, в областта на гърба в дясно и на предната гръдна стена в дясно и че възможните механизми на причиняване са удар или натиск.

Така установената фактическа обстановка се приема изцяло от настоящият съдебен състав. Същата е следствие на вярна преценка на доказателствения материал. Детайлно и аналитично ШРС е обсъдил доказателствата по делото. Въз основа на това, районният съд е направил своите правни изводи, които настоящата инстанция намира за правилни и законосъобразни.

Основен довод на защитата е, че доказателствата по делото не съответстват на квалификацията на деянието, така както е възведено. Обосновава този си довод с факта, че при разпита си вещото лице заявява, че на пострадалата е причинено „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, а не „болка и страдание“. С атакуваният съдебен акт подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.130, ал.2 от НК. Според защитата се касае за нарушено право на защита на подс. Г. и е основание за отмяна на първоинстанционната присъда. Счита, че цитираната в мотивите съдебна практика е неприложима в разглеждането на конкретния казус.

Този въпрос е поставен на разглеждане и в първоинстанционното производство. Действително с тъжбата на А.И.Н. – Д. е повдигнато обвинение за лека телесна повреда, с която са и причинени болка и страдание. Районният съд е отделил достатъчно внимание на този довод в мотивите си, като подробно обосновал, защо е приел, че подсъдимия следва да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл.130, ал.2 от НК, а не по чл.130, ал.1 от НК. Правилно е посочил, че характера на телесните повреди се извежда от СМУ № 15/17г., както и от назначената СМЕ. Правилно е подходил РС-Шумен, като приел, че тези травматични увреждания покриват критериите за квалификация на деянието по чл.130, ал.1 от НК, но доколкото няма обвинение за такова престъпление, не съществува и възможност да бъде признат по ал.1 на чл.130 от НК. На още по-голямо правно основание и че това деяние се явява по-тежко наказуемо и така би се нарушило правото му на защита. Първоинстанцинният съд не допуснал нарушение, а напротив, съобразил обстоятелството, че съдът не е обвързан с дадената от частния тъжител правна квалификация. Районният съд не е допуснал нарушение на материалния закон като е признал подсъдимият за виновен в извършването на престъпление по чл.130, ал.2 от НК, поради което настоящата инстанция намира така изложеният довод за неоснователен.

Неоснователен е и другият довод на защитата, че от доказателствата по делото не може да се направи извод, че деянието не е извършено от подсъдимия, т.е. не е доказано. Основният акцент в обосновката на този довод е постановление на ШРП за отказ да се образува досъдебно производство по същия казус. Защита счита, че събраните доказателства в хода на разпоредената от прокуратурата проверка са по-точни и подробни, тъй като са събирани непосредствено след инцидента и позовавайки на съжденията в обстоятелствената част на този прокурорски акт, застъпва становище за недоказаност на деянието. Подробно развива тази си теза, подхождайки със собствен преглед и анализ на събраните в хода на настоящото производство доказателства.

Въпросната прокурорска преписка е приобщена по надлежния процесуален ред към доказателствата по делото. Съдът при решаване на въпроса за виновността е направил анализ на всички доказателства и се е обосновал в мотивите в достатъчна степен, защо и кои доказателства кредитира и кои не. Само по себе си постановлението на прокуратурата не може да води до извод за липса на вина от страна на подсъдимия, още повече, че основния мотив за отказа на представителя на ШРП да образува досъдебно производство е, че не е налице престъпление от общ характер, а такова по чл.130, ал.2 от НК, което се преследва по частен ред, каквото е производството по настоящото дело.

На базата на анализ и обективна оценка на доказателствените източници и след тяхното съпоставяне съдът е достигнал и до правилни изводи относно авторството на деянието.

Ето защо съдът приема, че извършвайки цялостен анализ на събраните по делото доказателства районният съд правилно е достигнал до извода, че както от обективна така и от субективна страна подс. Г. е осъществил престъпният състав визиран в чл.130, ал.2 от НК.

Въззивният съд намира, че правилно районният съд е приложил разпоредбата на чл.78а от НК, като е освободил от наказателна отговорност подс. Николов и е наложил административно наказание “глоба”. При определяне на размера на наказанието правилно са отчетени всички обстоятелства имащи значение. Съдът намира, че определеният размер е справедлив, съответстващ на извършеното при правилна оценка на обществената опасност на деянието и дееца.

Настоящата инстанция споделя напълно изводите на районния съд и относно гражданският иск. Правилно и законосъобразно е приел, че от деянието по чл. 130 ал.2 от НК на подс.Г. по отношение на гражданския ищец са му причинени имуществени и неимуществени вреди. Уважил е същият частично, съобразно правилата за справедливост. Правилно и законосъобразно е отхвърлил с присъдата иска в останалата му част до пълния предявен размер. Размерът на уважения граждански иск според ШОС е съответен на доказаните страдания, като се има предвид характерът на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата при които е извършено и причинените морални страдания.

Съдът намира за неоснователен довода на защитата, с който оспорва законосъобразността и обосноваността на мотивите на ШРС в гражданската им част. Същите са пълни и достатъчна степен обосноват решението на районният съд да определи въпросният размер като справедлив, както по отношение на имуществените, така и за неимуществените вреди.

Направени са искания за присъждане на разноски, направени пред настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата същите следва да се възложат на подсъдимия, ако той бъде признат за виновен. Направените от тъжителят и граждански ищец Н.- Д. разноски за адвокатско възнаграждение възлизат на 500.00 /петстотин/ лева, за които разноски подс. Г. ще следва да бъде осъден.

Ето защо и като съобрази, че във въззивното производство не се събраха доказателства, променящи приетата от районния съд фактическа обстановка и като не констатира наличието на съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон ШОС приема, че присъдата на ШРС е правилна и законосъобразна и като такава ще следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 48/27.09.2017г. постановена по НЧХД № 1363/2017г. на Шуменският районен съд.

ОСЪЖДА подсъдимия Н.Ж.Г. ЕГН ********** да заплати на А.И.Н. – Д. ЕГН ********** сумата от 500.00 /петстотин/ лева, представляващи направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение по делото пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

На основание чл.340 ал.2 от НПК на страните да се изпрати писмено съобщение, че решението е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.