О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

  №...132......../21.04.2017 г.  гр. Шумен

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Шуменският окръжен съд, наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми март    в  състав:

                                                       Председател:  Мариана Георгиева

                                                               Членове:  Светлин Стефанов

                                                                                 Румяна Райкова

          Прокурор: Румен Рачев

Секретар: Г.С.                                                                     

          Като разгледа докладваното от Мариана Георгиева ВЧНД № 73 по описа за 2017 г. установи:

      Производството е образувано по жалба от осъдения А.М.А. против определение на Шуменския районен съд, постановено по ЧНД № 36/2017 г., с което е направена кумулация на присъдите постановени срещу него. В допълнително изложение към жалбата служебният защитник на осъдения изтъква, че атакуваното определение е неправилно, тъй като съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от НК, която е приложима в процесния случай и оставил без уважение молбата на подзащитният му за определяне на общо наказание по последната постановена от ШРС присъда и присъдата на изправителния съд – Антверпен Кралство Белгия. Моли определението да бъде отменено и въззивния съд да постанови ново, с което да постанови исканото групиране на наказанията. В съдебно заседание служебният защитник поддържа жалбата и моли за решение в този смисъл.

      Представителят на Шуменската окръжна прокуратура счита, че определението на първоинстанционния съд е законосъобразно и правилно, и предлага то да бъде потвърдено.

      Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество – основателна, поради следното:

      ЧНД № 36/2017 г. по описа на ШРС е образувано по молба от осъдения А.М.А., понастоящем изтърпяващ присъда в ЗО „Атлант” гр. Троян. В молбата сочи, че са налице основания за определяне на общо наказание по присъдата от 3 години лишаване от свобода, наложена му от ШРС и присъда издадена от съд в Кралство Белгия от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода. Осъденият твърди, че присъдата наложената му от чуждестранния съд е изтърпял изцяло и след определяне на общо наказание изтърпяната част от наказанието следва да бъде зачетено.

      От събраните по делото доказателства се установява, че молителя е осъждан многократно в Република България като последната присъда е постановена от ШРС по НОХД № 1755/2016 г. и с нея му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години за деяние извършено на 06.11.2015 г. Наказанието по тази присъда А. търпи в момента. Освен присъдите на български съдилища, видно от доказателствата по делото, срещу него са постановени и две осъждания от съдебните органи на Кралство Белгия. За участие в организирана престъпна група създадена с цел извършване на престъпление, деяние осъществено на 09.11.2010 г. по Наказателно производство № 69111/393 в сила от 17.02.2011 г. на изправителен съд – Антверпен му е наложено наказание от 1 година лишаване от свобода, отложено с изпитателен срок от 5 години. По това дело А. бил задържан от 09.11.2010 г. до 17.01.2011 г. С присъда постановена по Наказателно производство № 16/919 1706 на изправителен съд – Антверпен Кралство Белгия влязла в сила на 01.05.2016 г. за деяние извършено на 19.12.2015 г. на А. било наложено наказание от 3 години лишаване от свобода. По това производство бил задържан в периода от 19.12.2015 г. до 15.04.2016 г., когато бил освободен от затвора и настанен в Център за лица подлежащи на репатриране и в началото на месец май 2016 г. бил репатриран в Република България.

      С обжалваното определение ШРС извършил кумулация на влезлите в сила присъди срещу А. постановени от български съдилища, но оставил без уважение искането за определяне на общо наказание между наложените с определение за одобряване на споразумение по НОХД № 1755/2016 г. на ШРС и присъдата, постановена по производство № 16/919 1706 на изправителен съд - Антверпен Кралство Белгия, като неоснователно. В мотивите към определението си съдът приел, че присъдата постановена от съд на страна членка на Европейския съюз се признава и изпълнява в съответствие с чл. 4, ал. 3 от НК, след извършване на проверка от българския съд. Решаващият съд счел, че следва да има развито производство с постановен съдебен акт на правоприлагащия орган по признаване на присъдата на чуждестранен съд и едва тогава тя  би подлежала на изпълнение. на основание чл. 8, ал. 2 от НК.

      Настоящата инстанция намира, че в конкретния случай молителят не иска присъдата му издадена в Кралство Белгия да бъде призната, за да бъде изпълнявана на територията на Република България. Молителят иска това, което се предвижда в чл. 8, ал. 2 от НК, а именно тази присъда да бъде съобразена. Това искане е напълно законосъобразно, тъй като Рамковото решение на държавите членки на ЕС е транспонирано в българското право и с изменение на НК публикувани в Дв бр. 33 от 2011 г. е създадена нова алинея на чл. 8 от НК, а именно ал. 2, според която влязла в сила присъда постановена от друга държава членка на ЕС следва да се вземе предвид от българските съдилища и българските институции във всяко наказателно производство, провеждано по отношение на същото лице на територията на Република България. В настоящия казус българският съд не следва да постанови изпълнение на чужда присъда, а да приложи разпоредбите на чл. 23-25 от НК, ако счете, че са налице предпоставките за това. От събраните по делото доказателства се установява, че са налице предпоставки да бъде определено общо наказание между това постановено по НОХД № 437/2014 г. на Районен съд – Провадия и присъдата постановена в Кралство Белгия за участие в организирана престъпна група създадена с цел извършване на престъпление, която е влязла в сила на 17.02.2011 г. за деяние осъществено на 09.11.2010 г. Деянието по НОХД № 1755/2016 г. на ШРС, за което на молителя е наложено наказание 3 години лишаване от свобода е извършено на 06.11.2015 г. и присъдата е влязла в сила на 21.07.2016 г. Осъждането от изправителния съд – Антверпен е за деяние извършено на 19.12.2015 г., а присъдата е влязла в сила на 01.05.2016 г. Двете деяния са осъществени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, поради което са налице предпоставките за определяне на общо наказание по тези две присъди. Съдът следва след определянето на общо наказание да определи най-тежкото от тях, като зачете изцяло изтърпяната част от наказанията, включително и задържането на молителя по мярката за неотклонение, защото принцип по НПК е, че следва да бъде зачетено всяко едно задържане.

      ШОС намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на ШРС, тъй като с него съдът въобще не се е произнесъл по отношение на осъждането на А. в Кралство Белгия влязло в сила на 17.02.2011 г. Това не би могло да бъде сторено за първи път от ШОС, тъй като молителят би бил лишен от една инстанция. Освен това по делото е необходимо да бъдат събрани доказателства дали по втората присъда постановена от съда в Антверпен, подсъдимият е изтърпял изцяло наложеното му наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода и на какво основание е освободен, и репатриран в Република България само след няколко месечен престой в затвора. Тези доказателства са необходими, за да може решаващият съд, ако счете, че молбата е основателна, да прецени каква част от наказанието да приспадне като фактически изтърпяно.

      Водим от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

      Отменява определение № 67 от 02.02.2017 г. постановено по ЧНД № 36 по описа за 2017 г. на Шуменския районен съд.

      Връща делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

      Определението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                 

                                                                        2.