О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№...132......../21.04.2017 г.
гр. Шумен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд, наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми март в състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове: Светлин Стефанов
Румяна Райкова
Прокурор: Румен Рачев
Секретар: Г.С.
Като
разгледа докладваното от Мариана Георгиева ВЧНД № 73 по описа за 2017 г.
установи:
Производството
е образувано по жалба от осъдения А.М.А. против определение на Шуменския
районен съд, постановено по ЧНД № 36/2017 г., с което е направена кумулация на присъдите постановени срещу него. В
допълнително изложение към жалбата служебният защитник на осъдения изтъква, че
атакуваното определение е неправилно, тъй като съдът не е съобразил
разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от НК, която е приложима в процесния
случай и оставил без уважение молбата на подзащитният му за определяне на общо
наказание по последната постановена от ШРС присъда и присъдата на изправителния
съд – Антверпен Кралство Белгия. Моли определението да
бъде отменено и въззивния съд да постанови ново, с
което да постанови исканото групиране на наказанията. В съдебно заседание
служебният защитник поддържа жалбата и моли за решение в този смисъл.
Представителят
на Шуменската окръжна прокуратура счита, че определението на първоинстанционния
съд е законосъобразно и правилно, и предлага то да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално
допустима. Разгледана по същество – основателна, поради следното:
ЧНД №
36/2017 г. по описа на ШРС е образувано по молба от осъдения А.М.А.,
понастоящем изтърпяващ присъда в ЗО „Атлант” гр. Троян. В молбата сочи, че са
налице основания за определяне на общо наказание по присъдата от 3 години
лишаване от свобода, наложена му от ШРС и присъда издадена от съд в Кралство
Белгия от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода. Осъденият твърди, че
присъдата наложената му от чуждестранния съд е изтърпял изцяло и след
определяне на общо наказание изтърпяната част от наказанието следва да бъде
зачетено.
От събраните
по делото доказателства се установява, че молителя е осъждан многократно в
Република България като последната присъда е постановена от ШРС по НОХД №
1755/2016 г. и с нея му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3
години за деяние извършено на 06.11.2015 г. Наказанието по тази присъда А.
търпи в момента. Освен присъдите на български съдилища, видно от
доказателствата по делото, срещу него са постановени и две осъждания от
съдебните органи на Кралство Белгия. За участие в организирана престъпна група
създадена с цел извършване на престъпление, деяние осъществено на 09.11.2010 г.
по Наказателно производство № 69111/393 в сила от 17.02.2011 г. на изправителен
съд – Антверпен му е наложено наказание от 1 година
лишаване от свобода, отложено с изпитателен срок от 5 години. По това дело А.
бил задържан от 09.11.2010 г. до 17.01.2011 г. С присъда постановена по
Наказателно производство № 16/919 1706 на изправителен съд – Антверпен Кралство Белгия влязла в сила на 01.05.2016 г. за
деяние извършено на 19.12.2015 г. на А. било наложено наказание от 3 години
лишаване от свобода. По това производство бил задържан в периода от 19.12.2015
г. до 15.04.2016 г., когато бил освободен от затвора и настанен в Център за
лица подлежащи на репатриране и в началото на месец май 2016 г. бил репатриран
в Република България.
С
обжалваното определение ШРС извършил кумулация на
влезлите в сила присъди срещу А. постановени от български съдилища, но оставил
без уважение искането за определяне на общо наказание между наложените с
определение за одобряване на споразумение по НОХД № 1755/2016 г. на ШРС и
присъдата, постановена по производство № 16/919 1706 на изправителен съд - Антверпен Кралство Белгия, като неоснователно. В мотивите
към определението си съдът приел, че присъдата постановена от съд на страна
членка на Европейския съюз се признава и изпълнява в съответствие с чл. 4, ал.
3 от НК, след извършване на проверка от българския съд. Решаващият съд счел, че
следва да има развито производство с постановен съдебен акт на правоприлагащия
орган по признаване на присъдата на чуждестранен съд и едва тогава тя би подлежала на изпълнение. на основание чл.
8, ал. 2 от НК.
Настоящата
инстанция намира, че в конкретния случай молителят не иска присъдата му
издадена в Кралство Белгия да бъде призната, за да бъде изпълнявана на
територията на Република България. Молителят иска това, което се предвижда в
чл. 8, ал. 2 от НК, а именно тази присъда да бъде съобразена. Това искане е
напълно законосъобразно, тъй като Рамковото решение на държавите членки на ЕС е
транспонирано в българското право и с изменение на НК публикувани в Дв бр. 33 от 2011 г. е създадена нова алинея на чл. 8 от
НК, а именно ал. 2, според която влязла в сила присъда постановена от друга
държава членка на ЕС следва да се вземе предвид от българските съдилища и
българските институции във всяко наказателно производство, провеждано по
отношение на същото лице на територията на Република България. В настоящия
казус българският съд не следва да постанови изпълнение на чужда присъда, а да
приложи разпоредбите на чл. 23-25 от НК, ако счете, че са налице предпоставките
за това. От събраните по делото доказателства се установява, че са налице
предпоставки да бъде определено общо наказание между това постановено по НОХД №
437/2014 г. на Районен съд – Провадия и присъдата постановена в Кралство Белгия
за участие в организирана престъпна група създадена с цел извършване на
престъпление, която е влязла в сила на 17.02.2011 г. за деяние осъществено на
09.11.2010 г. Деянието по НОХД № 1755/2016 г. на ШРС, за което на молителя е
наложено наказание 3 години лишаване от свобода е извършено на 06.11.2015 г. и
присъдата е влязла в сила на 21.07.2016 г. Осъждането от изправителния съд – Антверпен е за деяние извършено на 19.12.2015 г., а присъдата
е влязла в сила на 01.05.2016 г. Двете деяния са осъществени преди да е имало
влязла в сила присъда за което и да е от тях, поради което са налице
предпоставките за определяне на общо наказание по тези две присъди. Съдът
следва след определянето на общо наказание да определи най-тежкото от тях, като
зачете изцяло изтърпяната част от наказанията, включително и задържането на
молителя по мярката за неотклонение, защото принцип по НПК е, че следва да бъде
зачетено всяко едно задържане.
ШОС намира,
че обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за
ново разглеждане от друг състав на ШРС, тъй като с него съдът въобще не се е
произнесъл по отношение на осъждането на А. в Кралство Белгия влязло в сила на
17.02.2011 г. Това не би могло да бъде сторено за първи път от ШОС, тъй като
молителят би бил лишен от една инстанция. Освен това по делото е необходимо да
бъдат събрани доказателства дали по втората присъда постановена от съда в Антверпен, подсъдимият е изтърпял изцяло наложеното му
наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода и на какво основание е
освободен, и репатриран в Република България само след няколко месечен престой
в затвора. Тези доказателства са необходими, за да може решаващият съд, ако
счете, че молбата е основателна, да прецени каква част от наказанието да
приспадне като фактически изтърпяно.
Водим от
горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отменява определение № 67 от 02.02.2017 г.
постановено по ЧНД № 36 по описа за 2017 г. на Шуменския районен съд.
Връща делото за ново разглеждане от друг
състав на съда.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.