Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 32
град Шумен, 27.04.2017 г.
Шуменският
окръжен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди
шестнадесета година в състав:
Окръжен съдия: Йордан Димов
при секретаря Н. И. като разгледа докладваното от окръжния съдия т. д. №514 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „Флорес”, дружество регистрирано по законодателството на Република М. със седалище и адрес на управление Република М., гр. Б., ул. ..., представлявано от управителя М.Г., чието актуално състояние се установява от представено в копие извлечение от „Трговски регистар и регистар на други правни лица”, със съдебен адрес *** – адв. Г.М. против „Виола” ООД, ЕИК-***, гр. В.П., обл. Ш. „...”, представлявано от управителя В.А.К. . В исковата молба се сочи, че ищцовото дружество доставило на ответника 115 торби с цвят от лавандула с брутно тегло от 4 037 кг. на обща стойност 18 112,50 евро. За така извършената доставка била съставена и оформена фактура №208/27.11.2014 г., като в нея било посочено, че срокът за изпълнение на задължението по нея е 30 дни от датата на издаването и. По фактурата било извършено частично плащане на 25.01.2015 г. в размер на 4000 евро, като към този момент било уговорено, че длъжникът ще се заплати окончателно за остатъка от сумата до два месеца. Това не било сторено, а ответникът постепенно спрял да отговаря на обажданията на ищеца. Предвид изложеното моли да му бъде присъдена главницата по задължението в размер на 14 112.50 евро (с левова равностойност 27 601.23 лв.), мораторна лихва в размер на 259.60 лв., дължима за период от 27.12.2014 г. – 25.01.2015 г. върху сумата от 18 112.50 евро (с левова равностойност от 35 424.43 лв.), мораторна лихва от 4 884.76 лв. дължима за периода от 25.01.2015 г. до датата на завеждане на ИМ – 21.10.2016 г. върху сумата от 14 112.50 евро (с левова равностойност от 27 601.23 лв.), както и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на ИМ до момента на окончателното изплащане на дължимите като главница суми.
От страна на ответника „Виола” ООД е депозиран писмен отговор. Виола” ООД. Същият е крайно лаконичен. В него по същество, с едно изречение, е посочено, че ищецът не е представил документ, доказващ получаването на твърдените стоки от ответника.
От страна на ищеца не е била депозирана и допълнителна ИМ (ДИМ).
В първото съдебно заседание за ищеца се явява представител. В последното не се явява представител, но е депозирана молба със становище да бъдат уважени предявените искове, както и да бъдат присъдени сторените от страната разноски, за които представя списък за разноските. Представител на ответника не се явява в никое от проведените съдебни заседания.
Исковата молба, отговаря на законовите изисквания и е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
От събраните по делото доказателства, преценени отделно и в съвкупност
се установи от фактическа страна следното: ищецът - „Флорес”,
дружество регистрирано по законодателството на Република М. е извършил доставка
на лавандулов цвят в размер на 4 037 кг. Предоставянето на посочената
стока се установява от представеното по делото копие на Международна
товарителница CMR изготвена в Г., Република М. на
27.11.2014 г., където е било предадено на превозвач и натоварено посоченото
количество лавандулов цвят. Товарителницата съдържа подпис и печат за
изпращача, както и подпис и печат на транспортната компания, получила и приела
да изпрати товара. “Transport company Simovi”Ltd.
По делото е била приета и ССЕ, която е извършена след проверка в счетоводтвото на ответника „Виола” ООД, ЕИК-***, гр. В.П. и по силата на която се установява, че процесната фактура №208/27.11.2014 г., касаеща процесната доставка на цвят от лавандула е била осчетоводена в счетоводството на ответника. В счетоводството на ответника има отразяване на частично погасяване от 27.01.2015 г. в размер на 4000 евро. Остатъкът на задължението е в размер на 14 112.50 евро. Фактурата е включена в дневника на покупките и въз основа на нея ответника е упражнил правото си за приспадане на данъчен кредит. По отношение на изтеклите мораторни лихви е дадено заключение, че върху главницата в левова равностойност за периода от 27.12.2014 г. до 27.01.2015 г. върху сумата от 18 112.50 евро се дължи лихва в размер на 315.25 лв., а за периода от 28.01.2015 г. до 21.10.2016 г. върху сумата от 27 601.65 лв. се дължи лихва от 4 866.13 лв. Също така върху главницата в евро за периода от 27.12.2014 г. до 27.01.2015 г. върху сумата от 18 112.50 евро се дължи лихва в размер на 161.46 евро или 315.79 лв., а за периода от 28.01.2015 г. до 21.10.2016 г. върху сумата от 27 601.65 лв. се дължи лихва от 2 450.66 евро или 4 793.07 лв.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: Съдът намира, че в настоящото производство е сезиран с иск за плащане на цената при извършване на търговска продажба – иск с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ, съединен с иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД. Доказателствената тежест по тези искове е общата. Всяка от страните следва да установи благоприятните за нея факти и обстоятелства. Ищецът, доколкото става въпрос за търговска продажба по пътя на дистанционна доставка на стоките, е длъжен да установи претенциите си като основание и размер и най-вече предаването на стоката, както и да установи настъпването на падежа на задължението. С оглед претенцията за мораторна лихва следва да се установи размерът на главницата, периодът, за който се дължи лихвата, както и конкретният неин размер. Ответникът може да доказва факти и обстоятелства, които го освобождават от отговорността му, включително, но не само: че не е получавал доставката, че е платил (изцяло или частично), че има други факти и обстоятелства, които го освобождават от отговорност или намаляват отговорността – напр. специфични договорености между страните, които поставят модалитети по сделката
Ищецът извършва пълно доказване на обстоятелствата в негова доказателствена тежест. Установява се предаването на стоката, както и изпадането на ответника в забава. Приетата ССЕ безспорно установява, че доставката е била осчетоводена от ответното дружество, отразена във всички регистри и ползван данъчен кредит във връзка с нея. В този смисъл бланкетното възражение направено в отговора на ответника, че ищецът не доказвал твърдението си за доставка на процесните стоки се явява необосновано и в противоречие със събраните в производството доказателства. Установявава се, че доставка е извършена, не само това ответникът по посочената доставка е извършил частично плащане, точно както това е твърдяно от ответника.
Предвид изложеното следва да бъда уважен предявения от ищеца иск за главница в пълният предявен размер като бъде осъден ответника да заплати сумата от 14 112.50 евро, така, както е била претендирана в исковата молба и предвид направеното уточнение, че се претендира евро с молба от 04.11.2016 г. от страна на представителя на ищеца. Видно е обаче, че по отношение на мораторните лихви за двата избрани периода в Исковата молба са претендирани само в български лева. Съдът, предвид обстоятелството, че в Република България по силата на изменение на Закона за българската народна банка от 1999 г. е налице т.нар. „валутен борд”, при който е установен твърд валутен курс на обмен между българската национална валута и еврото (и който може да се установи от сайта на БНБ е 1.95583 лева за евро), приема, че няма законова пречка за присъждане на мораторните лихви в български лева. За това следва да се приложи приетият от вещото лице вариант за размер на мораторните лихви върху главницата в левова равностойност, като за периода от 27.12.2014 г. до 27.01.2015 г. върху сумата от 18 112.50 евро се дължи лихва в размер на 315.25 лв., а за периода от 28.01.2015 г. до 21.10.2016 г. върху сумата от 27 601.65 лв. се дължи лихва от 4 866.13 лв. Доколкото в първият диспозитив за лихвата за периода от 27.12.2014 г. до 27.01.2015 г. се претендира само 295.60 – това е и размерът, който селдва да се присъди, а по отношение на вторият диспозитив за лихвата за периода от 28.01.2015 г. до 21.10.2016 г. следва да се присъди посочената в ССе сума - 4 866.13 лв., доколкото тя е по-ниската от претендираната – 4 884.76 лв., като за разликата над 4 866.13 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена.
Предвид уважаването на иска следва да бъдат присъдени и направените от ищеца разноски до размера на уважената част на иска – в размер на 4964.73 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Виола” ООД, ЕИК-***, гр. В.П., обл. Ш. „...”, представлявано от управителя В.А.К. да заплати на „Флорес”, дружество регистрирано по законодателството на Република М. със седалище и адрес на управление Република М., гр. Б., ул. ..., представлявано от управителя М.Г., чието актуално състояние се установява от представено в копие извлечение от „Трговски регистар и регистар на други правни лица”, със съдебен адрес *** – адв. Г.М. следните суми: 14 112.50 евро (четиринадесет хиляди сто и дванадесет евро и петдесет евроцента), представляващи остатък от главница по доставка на 4 037 кг лавандулов цвят, отразени във фактура №208/27.11.2014 г. и товарителница CMR изготвена в Г.), Република М. на 27.11.2014 г., сумата от 295.60 лв. (двеста деветдесет и пет лева и шестдесет стотинки) дължими като мораторна лихва върху цялата главница по фактурата от 18 112.50 евро за периода от 7.12.2014 г. до 27.01.2015 г., както и сумата от 4 866.13 лв. (четири хиляди осемстотин шестдесет и шест лева и тринадесет стотинки) дължими като мораторна лихва върху 14 112.50 евро за периода от 28.01.2015 г. до 21.10.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на настоящата искова молба – 21.10.2016 г.
ОТХВЪРЛЯ искът на „Флорес”, дружество регистрирано по законодателството на Република М. против „Виола” ООД, ЕИК-***, гр. В.П. само в частта по претенцията за мораторна лихва за периода от 28.01.2015 г. до 21.10.2016 г. за разликата над 4 866.13 лв. до 4 884.76 лв. като недоказан.
ОСЪЖДА „Виола” ООД, ЕИК-***, гр. В.П. да заплати на „Флорес”, дружество регистрирано по законодателството на Република М. сумата от 4 964.73 лв. (четири хиляди деветстотин шестдесет и четири лева и седемдесет и три стотинки), представляващи направените от ищеца разноски за водене на настоящото производство, съобразно с уважената част от иска.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните чрез Шуменски ОС пред Апелативен съд гр. Варна.
Окръжен съдия: