Р Е Ш Е Н И Е № 31

гр. Шумен, 21.04.2017 г.

Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на два- десет и първи март две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове: Нели Батанова

Свилен Станчев

при секретар Н. И., като разгледа докладваното от окръжния съдия Кон- стантин Моллов в. т. д. № 1 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 810 от 17.11.2016 г., постановено по г. д. № 3399 по описа на Шуменския районен съд за 2015 г., първоинстанционният правораздавателен орган е осъдил „Ти Би Ай лизинг” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С..., представлявано от изп. директор В.А.Г., ЕГН **********, на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД да заплати на „Дженерал Трейдинг груп” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Ш......, представлявано от управителя С.П.Д. сумата 11 043.44 лв., платена без основание по договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № ...37, което вземане е прехвърлено на ответника от праводателя С.И.П., ЕГН **********, с адрес *** с договор за цесия от 21.12.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 22.12.2015 г., до окончателното й изплащане. Ответното търговско дружество е осъдено да заплати на ищеца направените от него деловодни разноски в размер на 1 447.39 лв.

Недоволен от така постановения съдебен акт остава ответникът, в първоинстанционното производство „Ти Би Ай лизинг” ЕАД, който го обжалва, считайки, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводстве ните правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, като е изложил подробни аргументи във въззивната си жалба. Въззивникът посочва, че в мотивите на обжалваното решение се съдържат фактически констатации само за две от изискуемите в комулативност пет предпоставки за наличие на фактическия състав, визиран в ч.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение, като неправилно и да постанови ново, с което да отхвърли предявения от ищеца иск. В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния си представител ад. С. *** поддържа въззивната жалба.

Въззиваемата страна – „Дженерал Трейдинг груп” ЕООД, чрез процесуал- ния си представител юр. С.и., в своевременно депозирания отговор на въззивната жалба изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на районния съд.

С.И.П., в качеството си на трето лице помагач на страната на „Дженерал Трейдинг груп” ЕООД не е депозирал отговор на въззивната жалба. Редовно призован не се явява в съдебно заседание и не е депозирал становище по въззивната жалба.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, посочен в чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на всички изисквания на чл.260 и посл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима.

След служебна проверка съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение.

При разглеждане на спора по същество, след като обсъди доводите изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана от „Дженерал Трейдинг груп” ЕООД, в която твърди, че през 2008 г., в качеството си на физическо лице С.И.П. сключил с ответника договор за финансов лизинг № ...37 с цел закупуване и изплащане на лек автомобил ..., като ответникът не му предоставил препис от договора. Общия размер на всички вноски на лизингополучателят по договора били в размер на 50 000.00 лв., като към датата на депозиране на исковата молба, С. П. е платил на ответника сума в общ размер на 72 090.43 лв., с което последният е получил 22 090.43 лв. без правно основание. На 21.12.2015 г. С. П. цедирал вземането си от ответника на „Дженерал Трейдинг груп” ЕООД, порази което ищецът претендира заплащане от страна на ответника на сума в размер на 1 250.00 лв., представляваща част от пълния размер от 22 090.43 лв., която сума ответника е получил без правно основа- ние. Ищецът претендира и направените от него деловодни разноски. В хода на делото с молба от 28.09.2016 г. ищецът е увеличил размера на претендираната от него сума от 1 250.00 лв. на 11 043.44 лв., като е доплатил дължимата за увеличението държавна такса.

В срокът по чл.131 от ГПК, ответникът е подал отговор, в който заявява, че предявения срещу него иск е изцяло неоснователен. По искане на „Ти Би Ай лизинг” ЕАД, с Определение № 663 от 09.03.2016 г. на основание чл.219 от ГПК по делото е привлечен и конституиран като трето лице – помагач на страната на ответника С.И.П., ЕГН **********. В предоставения му срок той депозира отговор на исковата молба, в който заявява, че желае да встъпи като третото лице – помагач, но на страната на ищеца. С определение № 1334 от 17.05.2016 г. е отменено Определение № 663 от 09.03.2016 г. и е допуснато встъпването на С. П., като трето лице – помагач на страната на ищеца. В депозирания от него отговор, третото лице заявява, че предявените искове са допустими и основателни.

Страните не спорят, а и от приложените по делото писмени доказателства се установява, че на 31.07.2008 г. между „Ти би ай лизинг” ЕАД и С.И.П. е сключен договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № ...37. По силата на договора ответникът в качеството си на лизингодател се е задължил по възлагане на третото лице, в качеството му на лизингополучател да при- добие МПС, марка „...” модел ..., което да предостави за ползване от лизингополучателя срещу възнаграждение при условията на финансов лизинг – чл.1, ал.1 от договора. Договорът е сключен за срок от 61 календарни месеца, считано от датата на подписването му – чл.2 от договора. Лизингодателят предоставя вещта на лизингополучателят срещу заплащане на лизингова цена с начислен ДДС в размер на 48 376.80 лв., включваща и лихвата за срока на договора в размер на 6 932..64 лв. Лизингополучателят се задължава да заплаща лизинговата цена на лизингови вноски, съгласно подписаният от страните погадителен план, който е неразделна част от договора (чл.3 ал.1 и ал.2). Лизингополучателят дължи на лизингодателя такса за обслужване и такса за финансиране на ДДС, платими съоб- разно погасителния план, които включват в лизинговата цена (чл.3, ал.3). В лизин- говата цена не се включва и стойността на платените застрахователни премии, как- то и данъците и таксите свързани с ползването на МПС (чл.3, ал.3 и чл.10, ал.). За сметка на лизингополучателят са и заплатените от лизингодателя такси свързани с вписването на договора в ЦРОЗ (чл.11, ал.3). Падежът на лизинговата вноска е 5-то число на съответния месец, като крайния срок за заплащане на лизинговата цена е 05.08.2013 г. видно от погасителния план общата сума на договора за финансов лизинг е 61 046.99 лв. и включва, уговорената лизингова цена, такси за обслужване и регистрация, ДДС, ДДС финансиране, разходите за застраховки – Каско и гражданска отговорност и данък МПС. В чл.12 от договора са уредени изрично случаите при които лизнгодателят дължи неустойка за неизпълнение на поетите с договора задължения. При забавено плащане на която и да е от месечните лизингови вноски, размерът на неустойката е 0.3% от размера на общата просорочена сума за всеки ден на забавата – чл.12, ал.1. Същият размер на неустойката платима от лизингодателят е предвиден и при забавено плащане на разноските и/или на сумите за задължения към трети лица по чл.3, ал. 5 и ал.6 от договора – чл.12, ал.2 и ал.3.

Съгласно чл.12, ал.6 от договора лизингополучателят дължи на лизингодателя неустойка за всеки ден забава в размер на 1/30 част от сумата която се получава, след като лизинговата цена по договора бъде намалена със стойността на първоначалната лизингова вноска и бъде разделена на броя на всички месечни лизингови вноски от погасителния план. Неустойката се дължи от момента, в който МПС е трябвало да бъде върната на лизингодателя, до момента в който фактически е получено държането на МПС от лизингодателя. В чл.13 от лизинговия договор изрично е предвидена възможносттав срок до 10 дни от изпълнението на всички парични и непарични задължения лизингополучателят да придобие МПС.

В съответствие с чл.4, ал.1 от лизинговия договор, „Ти би ай лизинг” ЕАД е предало на С.И.П. държането върху МПС на 06.08.2008 г., което е обективирано в съставения и подписан от страните приемо-предавателен протокол от същата дата.

От приложените по делото писмени доказателства – констативен протокол от 08.10.2012 г., протокол за предаване – приемане на отдадено на финансов лизинг имущество от 16.10.2012 г., писмо изх. № 2055 от 06.11.2012 г. покана за изпълнение на просрочени задължения изх. № 80 от 23.01.2013 г. и постановление за прекратяване на наказателно производство от 18.02.2013 г. на Районна прокуратура – Шумен с № ВХ 2726/12 от 19.02.2013 г. се установява, че С.И.П. не изпълнявал задълженията си по лизингови договор, а именно не е заплащал редовно дължимите лизинговите вноски. Това се потвърждава и от допълнителното заключение по ССЕ, възложено от въззивният съд. С изключение на 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 46-та, 48-ма, 56-та и частично 60-та вноски, които са платени предварително преди датата на падежа, останалите 52 месечни вноски са заплащани, като периода на забава на просрочените вноски е посочен в приложение 1 към заключението. Размерът на неустойката, начислявана съгласно чл.12, ал.1 от договора за лизинг, върху всяка една просрочена лизингова вноска възлиза на обща стойност от 8 816.34 лв. „Ти би ай лизинг” ЕАД не е начислявал на лизингополучателят други неустойки. От заключението на вещото лице е видно, че „Ти би ай лизинг” ЕАД е заплатило данък МПС за 2014 г. в общ размер на 207.00 лв. и за 2015 г. в размер на 196.65 лв.

Не се спори между страните, а и от заключението на назначената от районният съд съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общия размер на сумите заплатени от С.И.П. на „Ти би ай лизинг” ЕАД е 72 090.43 лв., включващи главница – 34 536.80 лв., лихви – 6 932.64, такса обслужване – 656.20 лв., такса регистрация и др. – 1 706.84 лв., ДДС – 7 609.98 лв., застраховка „Гражданска отговорност” – 803.50 лв., данък МПС – 2 300.00 лв., неустойки – 8 816.34 лв., ЦРОЗ подновяване – 25.00 лв., нотариални такси – 12.00 лв.

След заплащане на горепосочените суми, страните по лизинговия договор са сключили на 17.09.2015 г. договор за прехвърляне правото на собственост върху МПС в изпълнение на договор за финансов лизинг. Въз основа на договора „Ти би ай лизинг” ЕАД в изпълнение на задължението си по чл.13 от лизинговия договор е прехвърлило на С.И.П. правото на собственост върху МПС. В чл.6 от договора за прехвърляне правото на собственост, страните изрично заявяват, че нямат претенции един към друг, които са свързани със сключването, действието и прекратяването на договора за лизинг.

На 21.12.2015 г. между „Дженерал трейдинг груп” ЕООД и С.И.П. е сключен договор за цесия, въз основа на който последният е прех- върлил на ищеца вземането си от ответника в размер на 22 090.43 лв., платена без правно основание по договор за финансов лизинг № ...37 – чл.1 от договора.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявените от „Дженерал трейдинг груп” ЕООД обективно, комулативно съединени осъдителни искове са с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД са допустими, а разгледани по същество са частично неоснователни, поради следните съображения:

За да уважи предявения осъдителен иск, районният съд е приел, че ответно- то дружество не е доказало наличието на основание за заплащане от страна на третото лице С.И.П. на претендирана от ищеца сума от 11 043.44 лв.

Въззивният съд, в настоящия си състав, не споделя мотивите на първоинстанционния съд. Първият фактически състав на чл.55, ал.1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. С оглед на това имуществената ценност подлежи на връщане, като при предявена претенция за реституция на даденото на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, тежестта на доказване се разпределя според общите принципи на гражданския процес – чл.154 от ГПК. Всяка страна следва да докаже обстоятелствата, с които свързва своите твърдения или от които извлича определени благоприятни за нея правни последици. В хипотезата на чл.55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД това означава, че когато ищецът твърди, че ответникът е получил парична сума при начална липса на основание, в негова тежест е да докаже извършеното плащане, а в тежест на ответника да докаже наличието на основание за това плаща- не и за задържане на получената сума. В този смисъл ППВС № 1/28.05.1979 г. и по- становените по реда на чл.290 от ГПК решения: № 29 от 28.03.2012 г. по г.д. № 1144/2010 г. на ВКС, ІV г.о.; № 21 от 23.04.2013 г. по г.д. № 1456/2011 г. на ВКС, ІV г.о. и № 556 от 13.07.2010 г. по г.д. № 46/2009 г. на ВКС, І г.о. С оглед на това районният съд в доклада си по чл.146 от ГПК правилно е разпределил доказателствената тежест между страните по настоящото дело.

Налице е валидно сключен между ответника и С.И.П. договор за финансов лизинг, с включена клауза за придобиване обекта на лизинга след изтичане на срока му. Заплатената от С.И.П. сума по договора е 72 090.43 лв., с което се надхвърля уговорената по договора цена с 11 043.44 лв. Спорният въпрос в настоящото производство е дали заплатената в повече сума е получена без основание.

Основната част от сумата надхвърляща цената по договора е неустойка в размер на 8 816.34 лв., начислената от ответника и заплатена от С.И.П. преди финализиране на взаимоотношенията им по лизинговия договор посредством сключения между тях договор за прехвърляне правото на собственост от 17.09.2015 г.

За да бъде получена, респективно заплатена неустойката е необходимо наличието на няколко предпоставки: 1) неустойката да е уговорена между страните или да е установена от закон или друг нормативен акт; 2) кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни; 3) длъжникът виновно да не е изпълнил договорното си задължение или да го е изпълнил лошо, или със забава. В конкретния случай съконтрахентите са включили в договора за лизинг клауза за неустойка, съгласно която при забавено плащане на която и да е от дължимите по договора месечни лизингови вноски, както и на таксата за обслужване неустойката е в размер на 0.3% от размера на общата просрочена сума за всеки ден на забавата. Налице е мораторна неустойка за забавено изпълнение Ищецът, в качеството си на лизингодател е изпълнил задължението си да предостави за ползване МПС, обект на лизинга. Представените по делото доказателства, включително и извършената ССЕ доказват, че ответникът не е изпълнявал точно основното си задължение по лизинговия договор, а именно да заплати дължимите месечни лизингови вноски в уговорените с погасителния план срокове, поради което в съответствие с договорната клауза ответникът, в съответствие с чл.12, ал.1 от лизинговия договор е начислил върху всяка една от просрочените лизингови вноски дължимата неустойка.

Срокът на договора е бил до 31.08.2013 г., но вследствие неточното изпълнение от страна на С.И.П. е финализиран на 17.09.2015 г. В резултат на това извън уговорените с лизинговия договор плащания, ответникът в качеството си на собственик на обекта на лизинга е заплатил дължимия за 2014 г. и 2015 г. данък МПС в общ размер на 403.65 лв., а също така, видно от заключението на ССЕ пред районният съд допълнителни суми за застраховане (Каско и гражданска отговорност) в общ размер на 99.19 лв. Съгласно изричните текстове на чл.3, ал.5 и чл.10, ал.1 и ал.2 от лизинговия договор заплатените от лизингодателя разноски свързани със лизинговото правоотношение са за сметка на лизингополучателят. Налице е и заплатена извън цената посочена в погасителния план такса в размер на 25.00 лв. за подновяване в ЦРОЗ и 12.00 лв. нотариална такса. Подновяването е извършено предвид разпоредбата на чл.30, ал.2 от ЗОЗ съгласно която действието на вписването в ЦРОЗ действа 5 години, като то може да бъде продължено, ако вписването се поднови преди изтичане на срока. В случая, предвид датата на сключването на лизинговия договор, действието на първоначалното вписване на обезпечението е изтичало през м. август 2013 г., като поради неточното изпълнение от страна на лизингополучателят се е налагало подновяване на извършеното вписване на лизинговия договор в ЦРОЗ. Предвид разпоредбата на чл.2, ал.3 от ЗОЗ, заявлението за продължаване действието на вписването е следвало да бъде с нотариална заверка на подписите. Съгласно чл.11, ал.3 от лизинговия договор всички такси - държавни, нотариални и други при или по повод вписвания на договора за лизинг или на обезпечения по него, са за сметка на лизингополучателят.

Следователно по отношение на сумата от 9 356.18 лв., от които неустойка - 8 816.34 лв., данък МПС за 2014 г. и 2015 г. – 403.65 лв., застрахователна цена – 99.19 лв. и подновяване в ЦРОЗ и нотариални такси – 37.00 лв. са налице предпоставките за възникване и съществуване на задължение за заплащане, предвид наличието на изричните клаузи в лизинговия договор, посочени по-горе. За разликата от 1 687.26 лв. до претендирания размер от 11 043.44 лв., ответното дружество не е ан- гажирало, предвид чл.131, ал.3 и чл.143, ал.3 от ГПК, доказателства, с оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса за наличието на основание за заплащане от С.И.П.. Т. е. по отношение на сумата от 1 687.26 лв. са налице всички елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване, визирани в разпоредбата на чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД – имуществено разместване, при начална липса на основание за заплащане на паричната сума, обедняване на ищеца и съответно обогатяване на ответника, както и неговия размер. Предвид на това направеният от районния съд извод за основателност на предявения от ищеца иск, по отношение на сумата от 1 687.26 лв. е правилен.

С оглед на изложеното въззивната инстанция намира, че подадената „Ти би ай лизинг” ЕАД въззивната жалба е частично основателна, а поради несъвпадане на крайните изводи решението на Шуменския районен съд следва да бъде изменено в съответствие с горните съображения, като бъде частично отменено по отношение претенцията на ищеца за сумата от 9 356.18 лв., като вместо това бъде постановено друго, с което искът по отношение на тази сума бъде отхвърлен. В останалата му обжалвана част по отношение на сумата от 1 687.26 лв., представляваща разликата от 9 356.18 лв. до 11 043.44 лв. решението на ШРС следва да бъде потвърдено.

Съгласно разпоредбите на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК следва да се измени и решението в частта за разноските, като на всяка от страните се присъдят направените от нея деловодни разноски за двете инстанции, съобразно уважената, респективно отхвърлената част от претенциите на ищците. Предвид на това на „Дженерал трейдинг груп” ЕООД следва да се присъдят направените от него разноски в двете инстанции в общ размер на 221.14 лв., а на „Ти би ай лизинг” ЕАД сумата от 1 099.69 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

Отменя Решение № 810 от 11.11.2016 г., постановено по г. д. № 3399/2015 г. по описа на Шуменския районен съд. в частта, с която е уважен предявения от „Дженерал Трейдинг груп” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Ш......, представлявано от управи- теля С.П.Д. против „Ти Би Ай лизинг” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С..., представлявано от изпълнителния директор В.А.Г., ЕГН ********** иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 т ЗЗД за заплащане на сумата от 9 356.18 (девет хиляди триста петдесет и шест лева и осемнадесет стотинки) лв., платена без основание по договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № ...37 от 31.07.2008 г., което вземане е прехвърлено на ищеца от праводателя С.И.П., ЕГН ********** с договор за цесия от 21.12.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.12.2015 г. до окончателното й изплащане, като вместо това постановява:

Отхвърля, като неоснователни и недоказани предявените от „Дженерал Трейдинг груп” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Ш......, представлявано от управителя С.П.Д. против „Ти Би Ай лизинг” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С..., представлявано от изпълнителния директор В.А.Г., ЕГН ********** иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 т ЗЗД за заплащане на сумата от 9 356.18 (девет хиляди триста петдесет и шест лева и осемнадесет стотинки) лв., платена без основание по договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № ...37 от 31.07.2008 г., което вземане е прехвърлено на ищеца от праводателя С.И.П., ЕГН ********** с договор за цесия от 21.12.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.12.2015 г. до окончателното й изплащане.

Потвърждава Решение №.810 от 11.11.2016 г., постановено по г. д. № 3399/ 2015 г. по описа на Шуменския районен съд, в останалата му обжалвана част за сумата от 1 687.26 (хиляда шестстотин осемдесет и седем лева и двадесет и шест стотинки) лв.

Отменя Решение № 810 от 11.11.2016 г., постановено по г. д. № 3399/ 2015 г. по описа на Шуменския районен съд, в частта за разноските, присъдени на страните, като вместо това постановява:

Осъжда „Ти Би Ай лизинг” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С..., представлявано от изпълнителния директор В.А.Г., ЕГН ********** да заплати на „Дженерал Трейдинг груп” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Ш..., представлявано от управителя С.П.Д. направените по делото разноски в двете инстанции, съразмерно с уважената част от претенцията му в общ размер на 221.14 (двеста двадесет и един лева и четиринадесет стотинки) лева.

Осъжда „Дженерал Трейдинг груп” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Ш..., представлява- но от управителя С.П.Д. да заплати „Ти Би Ай лизинг” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С..., представлявано от изпълнителния директор В.А.Г., ЕГН ********** направените по делото разноски за двете инстанции, съразмерно с отхвърлената част от претенцията на ищеца, в общ размер на 1 099.69 (хиляда деветдесет и девет лева и шестдесет и девет стотинки) лева.

Решението е постановено при участието на С.И.П., ЕГН **********, като трето-лице помагач на страната на„Дженерал Трейдинг груп” ЕООД.

Решението е окончателно и предвид чл.280, ал.2 от ГПК, не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България.

Председател: Членове: 1.

2.