Р Е Ш Е Н И Е № 52

гр. Шумен, 23.06.2017 г.

Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на два- десет и трети май две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове: Свилен Станчев

Йордан Димов

при секретар Н. Илиева, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов в. т. д. № 64 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 124 от 22.02.2017 г., постановено по г.д. № 2162 по описа на Шуменския районен съд за 2016 г., първоинстанционният правораздавателен орган е отхвърлил като неоснователен предявения от В.Б.Т., ЕГН ********** с адрес *** срещу „Фронтекс интернешънъл” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С..., представлявано от изпълнителния директор А.В.Г. установителен иск да се признае за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 2 287.30 лв., представляваща главница по изпълнителен лист от 09.08.2007 г., издаден по ч.т.д. № 2217/2007 г. по описа на Шуменския районен съд. С решението В. Б.Т. е осъдена да заплати на „Фронтекс интернешънъл” ЕАД напра- вените от него деловодни разноски в размер на 100.00 лв.

Недоволна от така постановения съдебен акт остава ищцата в първоинстанционното производство, която го обжалва, като счита, че решението е неправилно поради допуснати при постановяването му нарушения на материалния закон. Районният съд не се е съобразил с т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и обстоятелството, че между образуването на изпълнителното дело и първото изпълнително действие е изтекъл срокът по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради което изпълнителното производство е било прекратено по право, вследствие настъпилата перемпция. Извършените след настъпването на перемцията изпълнителни действия не са валидни, тъй като са извършени по прекратено изпълнително производство. С оглед на това, въззивникът счита, че задължението му е погасено по давност, поради изтичане на петго- дишния давностен срок към момента в който е образувано изп. д. № 2016***04020 01 по описа на ЧСИ А. Б.рег. № ***на КЧСЗ. Моли съда да отмени решението като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново по същество на спора, с което да уважи предявения от нея установителен иск, както и да й бъдат присъдени направените от нея деловодни разноски в двете инстанции.

Въззиваемата страна „Фронтекс интернешънъл” ЕАД в отговора си по чл. 263, ал.1 от ГПК изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част. Моли да му бъдат присъдени направените от него раз- носки във въззивната инстанция.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, посочен в чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на всички изисквания на чл.260 и посл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима.

След служебна проверка съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение.

При разглеждане на спора по същество, след като обсъди доводите изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депози- рана от В.Б.Т., с която претендира да се признае за установено по отношение на ответника „Фронтекс интернешънъл” ЕАД, че не дължи сумата от 2 287.30 лв. по изпълнителен лист от 09.08.2007 г., издаден по ч.т.д. № 2217/2007 г. по описа на Районен съд – Шумен. Ищцата счита, че не дължи сумата, поради изтекла погасителна давност и поради факта, че не е уведомена за договора за цесия въз основа на който вземането е прехвърлено на ответника.

„Фронтекс интернешънъл” ЕАД е депозирало отговор на исковата молба, с която заявява, че искът е допустим, но неоснователен. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан.

Не се спори между страните и въззивният съд в настоящия си състав, прие- ма за безспорно установено, че въз основа на подадена от „Обединена българска банка” АД молба от 17.08.2007 г. и изпълнителен лист от 09.08.2007 г. е образувано изп. д. № 2007***0400442 по описа на ЧСИ Д. З.с рег. № ***на КЧСИ. В молбата взискателят е посочил начина на изпълнение върху движими вещи на ищцата. Видно от отбелязванията, направени на гърба на изпълнителния лист периодично са постъпвали суми от ищцата за погасяване вземането на взискателя. Извършени са двадесет и шест плащания в периода от 15.09.2007 г. до 02.11.2011 г. Изпълнителното дело е било прекратено на 06.02.2015 г., за което е направено съответното отбелязване от ЧСИ на гърба на изпълнителния лист.

На 04.12.2015 г. между ОББ АД и ответника е сключен договор за прехвърляне на вземания. С договора банката е прехвърлила на „Фронтекс интернешънъл” ЕАД вземания, подробно описани в приложение № 1 към договора. От приложението се установява, че в прехвърлените на ответника вземания е включено и това от В.Б.Т.. Ответникът е иницирал образуването на изп. д. № 2016***0402001 по описа на ЧСИ А.Б.с рег. № ***на КЧСИ, като до ищцата е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № 142499/26.07. 2016 г., с която е уведомена, че е насрочена дата за опис на движими вещи на 31.08. 2016 г.

По делото не са представени доказателства, от които да се установи, че страните по договорът за цесия са изпратили уведомление до В.Б.Т. за прехвърляне на вземането. Такова уведомление е приложено към исковата молба.

При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните правни из- води:

Предявеният от ищцата отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК е допустим, а разгледан по същество е неоснователен, поради следните съображения:

Ищцата обосновава недължимостта на сумата от 2 287.30 лв., представляваща главницата по паричното й задължение, индивидуализирано в изпълнителни лист от 09.08.2007 г., с погасяването му по давност и поради това, че не е била уведомена за извършената цесия.

Съгласно чл.116, б. „в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. В конкретния случай при образуване на изп. д. № 2007***0400442, взискателят е посочил изпълнителен способ за принудително събиране на дължимите му суми. След образуване на изпълнителното дело В. Б.Т. е започнала да погасява задължението си на части, чрез периодично привеждане на парични суми по сметката на ЧСИ. Периода между отделните плащания, видно от отбелязванията, извършени на гърба на изпълнител- ния лист никога не е надхвърлял двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. С извършването на отделните плащания, длъжника по същество е признавал съществуването на задължението си и с това давността е прекъсвала съгл. чл.116, б. „а” от ЗЗД, като е започвала да тече нова давност съгл. чл.117, ал.1 от ЗЗД. С извършване на последното плащана на 02.11.2011 г. давността е била прекъсната отново и е започнал да тече нов петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД по отношение на главницата, посочена в изпълнителния лист и към момента в който ЧСИ е осъществявал конкретното изпълнително действие опис на вещи – 31.08.2016 г., все още не е изтекъл. В този смисъл т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Неоснователен е и втория довод на ищцата, че задължението й е погасено, поради неуведомяването й за извършената цесия от цедента, с което не е спазена разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД. Доводът, предвид действащата законова регламентация на договора за цесия и събраните в хода на процеса доказателства е неоснователно. С цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето лице. За да е налице сключен договор за цесия и вземането да премине върху третото лице – цесионер е достатъчно постигане на съгласие между него и кредитора - цедент. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие при сключването на договора не е необходимо и не е елемент от фактическия състав на сделката, пораждаща действие между страните по нея, а именно цедента и цесионера. Но за да породи действие по отношение на длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор – чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Съобщението не е елемент от фактическия състав необходим за наличие на валидно сключен договор за цесия. Установеното в чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД задължение на цедента има за цел да обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Уведомяването ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор и гарантира точно изпълнение на задължението му, спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл.75, ал.1 от ЗЗД. Именно с оглед целта, която следва да се постигне с разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД не е било необходимо и законодателят не е установил с тях срок, в който цедента да изпълни задължението си за уведомяване на длъжника. Т.е. уведомяването на длъжника може да бъде извършено във всеки един момент след сключването на договора за цесия, включително и в хода на съдебното производство, до- колкото в разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД не са предвидили специални условия за начина и срока, в който следва да бъде осъществено. В този смисъл, постановеното по реда на чл.290 от ГПК, Решение № 123 от 24.06.20 09 г. по т.д. №12/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. В случая в поканата за доброволно изпълнение се съдържат данни за сключения договор за цесия, а към отговора на исковата молба е приложено писмото с което ищцата е уведомен за извършеното прехвърляне на вземането от банката към ищеца. Книжата са надлежно приложени по делото. Следователно ищцата е получила уведомлението за извършената цесия. С оглед на то- ва договорът за цесия от 04.12.2015 г. има действие по отношение на В. Б.Т. и ответникът се явява носител на вземанията по изпълнителния лист от 09.08.2007 г.

В предвид гореизложеното Шуменският окръжен съд, в настоящия му състав, счита, че въззивната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а обжалваното решение на Шуменския районен съд следва да бъде потвърдено, предвид съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции.

Въззиваемият не е направил искане за присъждане на деловодни разноски във въззивното производство. Не са представени и доказателства за направени разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава Решение № 124 от 22.02.2017 г., постановено по г.д. № 2162 от 2016 г. по описа на Шуменския районен съд.

Разноски не се присъждат.

Решението, предвид чл.280, ал.2, т.1 от ГПК, не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република.

Председател: Членове: 1.

2.