Р Е Ш Е Н И Е № 57

град Шумен, 11.07.2017 г.

Шуменският окръжен съд, в публично заседание на тринадесети юни, две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове:1.Румяна Райкова

2.Йордан Димов

като разгледа докладваното от съдия Й. Димов, с участието на секретаря Н. Илиева в. т. д. №83, по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №99/10.04.2017 г. постановено по гр. д. №252/2016 г. на Районен съд – Велики Преслав (ВПРС) е бил отхвърлен предявеният от В.М.В., ЕГН-**********,***, със съдебен адрес *** – адв. И.К. - ШАК против ПК „ЗС”, ЕИК-........, гр. ....., представлявано от председателя С.Д.Ш., иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД в размер на 3 700 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, като неоснователен и недоказан. С решението на основание чл.194, ал.2 от ГПК е признато за недоказано оспорването на истинността на представеният като писмено доказателство документ „Известие за доставяне”, с код ИД PS9820 000KEH F с дата 16.03.2016 г. Освен това е осъден ищецът В.М.В. да заплати на кооперацията – ответник и сумата от 525 лв., направени от последните разноски за водене на производството пред първата инстанция.

Недоволен от така постановеното решение е останал ищеца - В.М.В.. Последният сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на процесуалният и материалният закон. Твърди, че първоинстанционният съд не е съобразил решението си с практиката на ВКС и е дал едностранчиво превес на представените от ответника доказателства. Сочи, че макар и да става въпрос за публичен търг с явно наддаване не е спазена изискуемата по закон процедура, тъй като не е извършена публикация на обявата за търга в един всекидневник, съобразно нормата на чл.337 от ТЗ. Намира, че в доказателствена тежест на ответника е било да установи, че са спазени всички изисквания по процедурата за порвеждане на търга, но последният не е сторил това. Сочи, че дори да се приеме, че подписът на известието е негов (на жлабоподателя и ищец), то не се установява, че той е узнал за съдържанието му, тъй като подписа установявал получаването на запечатан плик. Намира, че съдържанието на плика се установява само от показанията на разпитана в производството свидетелка – служител при ответника, която е заинтересована от изхода на делото. Намира, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че задържането на депозита, предоставен от жалбоподателят е правомерно. Счита, че, за да може да бъде задържан следва цялата процедура по търга да е законна – т.е. да е била обявена по надлежният ред. Сочи, че в условията на търга, публикувани на интернет страницата на Община ..... не се е съдържала информация за санкции чрез задържане на депозитите внесени от участниците. Намира, че подобно право на организиралият търга няма законово или договорно основание. Твърди, че с него, като участник в търга не е сключен предварителен договор в изискуемата от закона форма, при която хипотеза внесеният депозит се трансформира в задатък по реда на чл.93, ал.1 от ЗЗД. Сочи също така, че въззиваемата кооперация не е имала право да задържа внесените от трима участници депозити. Намира, че първоинстанционният съд не е обсъдил цитираната от ищеца практика по актове на РС – Елена и ОС Велико Търново сочи, че според ВКС гласност на условията на търг с явно наддаване се дава само по реда на чл.337 от ТЗ. Моли да бъде постановено решение, с което отмени постановеното от първоинстанцинният съд решение, както и да бъде осъден ответника и въззиваем да заплати на ищеца сумата от 3 700 лв. главница, също и законната лихва от датата на исковата молба до деня на окончателното изплащане на главницата, както и направените деловодни разноски за двете инстанции.

От страна на кооперацията въззиваем ПК „ЗС”, ЕИК-........, гр. ..... не е постъпил отговор на въззивната жалба.

В съдебното заседание за жалбоподателят се явява адв. И.К. ***. Последният сочи, че поддържа депозираната от него въззивна жалба, както и че на участинците в търга не е огласена възможността организаторът на търга да задържа депозит. Твърди, че посоченият депозит не представлява задатък и организаторът на търга може да задържи единствено депозита на участващият в търга, но не и тези на останалите участници. За въззиваемият се явява адв. Р.П. от ШАК. Последната сочи, че търгът не страда от процедурни пороци, като са спазени всички изисквания на закона. Твърди, че въззивника в качеството си на участник в търга е бил своевременно уведомен, както за условията при които ще се проведе търга, в които условия е посочено изрично, че се задържа депозита на лицето, което макар и обявено за спечелило търга не плати, така също и за това, че въззивника е обявен за спечелил търга, което обстоятелство се е доказало по категоричен начин и с графическа експертиза на подписа на ищеца, положен под уведомлението, с което се е известявал последният за това обстоятелство. Намира, че отказът на ищеца като участник в търга се корени в някакви лични причини, които не са обвързани с действия на коопрацията организатор на търга. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Моли да и бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски.

Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и отговаря на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата се явява неснователна.

След извършената служебна проверка на постановеното от първоинстанционния съд решение, както и пределите на въззивната проверка, съобразно нормата на чл.269 от ГПК, съдът установи следното от фактическа страна: С Решение на Общото събрание на ПК „ЗС”, гр. ..... от 13.03.2012 г., обективирано в Протокол №2/2012 г. било постигнато съгласие на членовете да бъде продадена собствена на кооперацията част от административна сграда - Ресторант с площ от 493.43 кв.м. С Протокол №1/13.01.2016 г. е взето решение продажбата да стане с търг с явно наддаване. За целта на 27.01.2016 г. било публикувано на сайта на Община ..... (обявата е на л.41 от делото) съобщение за предприемане на търг с явно наддаване, в което се съдържала информация относно началната цена, мястото и времето на търга, крайният срок за подаване на документи, както и информация относно това къде лицата могат да се снабдят с тръжната документация. От приложеният по делото Протокол №1/09.02.2016 г. от заседание на комисията за провеждане на търг с явно наддаване може да се установи, че документи за участие в търга подали три лица: ищецът В.М.В., ЕГН-**********, както и М.П.М.и Г.В.Г.(действаща чрез пълномощника си Г.В.Г.). Същите били подали заявления за участие, платили депозити (всеки по 3700 лв.) и получили тръжна документация до края на обявеният за това срок на 05.02.2016 г., като и тримата на датата на провеждане на търга – 09.02.2016 г. присъствали лично и участвали в наддаването за имота – ПИ с идентификатор № Г. В. Г., находящ с е в гр. ....., ул. „Черноризец Храбър” №2, с площ от 438.99 кв.м. по предназначение „за обществено хранене”. От наддавателният лист се установява, че Г.В.Г. предложил сумата от 57 720 лв., ищецът В.М.В. – 56 240лв., а М.П.М.сумата от 45 140 лв. Със Заповед №3/15.02.2016 г. председателят на кооперацията определил за спечелил търга за процесният имот класираният пръв в проведеният търг - Г.В.Г.действаща чрез пълномощника си Г.В.Г.). На второ място бил класиран ищецът - В.М.В., а трети М.П.М. По отношение на заплатените депозити – този на обявеният със заповедта за спечелил конкурса се удържа, като част от продажната цена, а по отношение на депозитите на класираните втори и трети е посочено в т.8 от Заповедта, че се възстановяват след подписването на окончателен договор пред нотариус със спечелилият кандидат. Класираният на първо място не се е явил, за да сключи договор в даденият му срок – обстоятелство, което не е спорно между страните. Класираният втори и въззивник в настоящото поризводство В.М.В. е уведомен за спечелване на конкурса с уведомление получено на 07.03.2016 г., като му е даден седмодневен срок да довнесе остатъка от продажната цена (освен депозита от 3 700 лв.) от 52 540лв. Явно поради липса на активност от негова страна след изтичане на даденият срок е пристъпено към уведомяване на класираният трети. С молба входирана в деловодството на кооперацията на 13.05.2016 г. ищецът и въззивник е поискал да му бъде възстановена сумата от внесения депозит в размер на 3 700 лв., но с писмо с изх. номер от 20.05.2016 г. от кооперацията е уточнено, че на основание т.ІІ и т.ІІ от Заповед №3/15.02.2016 г. на председателят на кооперацията следва да не се възстановява платеният депозит.

С оглед приетото от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи: Касае се за иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД. От страна на ищеца се претендира, че е платена сума на неосъществено основание – не е спечелен обявеният по реда на чл.337 от ТЗ – търг с явно наддаване. В случаят доказателствената тежест е общата като всяка от страните следва да установи онези факти и обстоятелства, от които черпи благоприятни последствия за себе си. Страните не оспорват обстоятелството на проведеният търг, както и не се спори между тях, че действиетлно ищецът – жалбоподател е внесъл депозит за участие в търга и че действително е участвал и е бил класиран в рамките на проведеният търг. Не се спори обстоятелството, че ищецът участвал в явното наддаване и е заел второ място в класирането на кандидатите на търга. С жалбата се оспорват единствено обстоятелства свързани с провеждането на търга. Първото възражение касае това, че известието за търга е било обявено на интернет страницата на Община ..... (където обявата все още стои), а не както това изисква законът – чрез публикация във всекидневник (чл.337 от ТЗ). Намира, поради това процедурата изцяло за опорочена по смисъла на закона и невъзможно да доведе до правновалидни действия – т.е. дори да се приеме, че кооперацията ясно е посочила, че депозитът следва да се задържи, ако обявилият за спечелил конкурса не плати в даденият срок, то сумата всъщност не може да бъде задържана поради порочността на тръжната процедура. Подобно възражение не се споделя от въззивната инстанция. Цитираната норма – чл.337 от ТЗ въвежда задължение при провеждане на търг да разгласи това чрез публикация в един всекидневник. Съображенията на законодателят са били такъв търг да има възможно най-голяма публичност и аудитория и да се предизвика достатъчен интерес към участието в него. От значение е въпроса, че към момента на приемането на посоченото законодателно решение, което е в приетата през 1996 г. Част трета от ТЗ не е имало друга по-удобна форма за разпространяване на информация за подобен търг. Т.е. разгласяването на търга по интернет, както е в случая от една страна не води до по-малка гласност на решението, а от друга страна посочената норма не може да се третира като императивна. Непубликуването във всекидневник, а вместо това разгласяването на продажбата в интернет не може да опорочи подобна сделка, тъй като законодателят не е предвидил каквито и да са последствия при неспазването на нормата за правните последици от подобна сделка. Нормата предвиждаща задължението за публикуване не се преценява като императивна. Подобна сделка не би била нищожна или недействителна, тъй като не се обхваща от хипотезите на чл.26 и чл.27 от ЗЗД. От друга страна налице са предварително оповестени условия за извършване на наддаването, а участниците в този търг са декларирали, че са запознати с тях. В този смисъл ако е поето задължение от участника в търга, че ако бъде обявен за спечелил търга, но не сключи окончателен договор за закупуване на имота предмет на наддаването, обявилият търга може да задължи внесеният депозит, то участника не може правновалидно да претендира връщане на сумата.

В тази насока цитираната от жалбоподателят практика третираща спорният предмет на делото, касае единствен казус, по който като първа инстанция се е прозинесъл РС – Елена, а при обжалване на неговото решение и ОС – Велико Търново, не може да се приеме за задължителна по смисъла на ГПК. Освен това цитираните решения са постановени в рамките на хипотезата, че няма известяване на участниците в търга за налична клауза за задържането на внесеният депозит. Не такъв е настоящият случай – подобна клауза има и тя е известена на жалбоподателят и участник в конкурса.

Възражението, че няма клауза за задържане на депозита посочено във въззивната жалба не следва да бъде обсъдено от въззивната инстанция. Подобно възражение е със силата на фактическо твърдение – касае установяване на спорният предмет от фактическа страна. Ето защо подобно твърдение следва да бъде посочено пред първоинстанционният съд, доколкото той на база на спорният предмет и фактическите твърдения на страните следва да извърши правна квалификация на спора и да разпредели доказателствената тежест. В рамките на първоинстанционното производство такова фактическо твърдение отсъства. Напротив на стр. 2 от исковата молба ищецът е посочил: „Наистина в тръжната документация има правила за задържане на депозит, но те са заблуждаващи и неясни и не са одобрени с решението на Общото събрание ...” Т.е. в случая има точно противоположното твърдение – че има правила за задържане на депозит. Т.е. страната не се придържа към твърденията си от ИМ, а въвежда нови, които няма как да бъдат обсъдени, тъй като не са направени своевременно. От друга страна дори да се приеме посоченото първоначално в ИМ, а не записаното в жалбата, съдът не намира основание да приеме, възражението от ИМ за основателно, тъй като не е посочено никъде с какво посочените указания са заблуждаващи или неясни. Напротив от представената документация те са посочени в изготвените протоколи и не са неясни. От друга страна не е основателно възражението, че подобни клаузи не са одобрени с решението на ОС или на УС. От една страна ОС редовно е взело решение за продажба на имота – как това ще стане е в рамките на оперативната самостоятелност на УС. От друга страна ищецът не е лице което може да обжалва решенията на органи на кооперацията обявила търга. Посоченото в тръжната документация е валидно и задължаващо лицето, доколкото той по отношение на търга има качеството на участник, съгласил се с тръжната процедура.

В крайна сметка от фактическа страна бе констатирано, че тъй като първият обявен за купувач по търга не сключва договор. То за купувач е обявен вторият – обстоятелства, които изрично се твърдят в ИМ. Също така в първоинстанционното производство безспорно е доказано, че след това поканен да закупи продаваният имот е ищецът, като това не е сторено в посоченият срок. Ето защо, тъй като той е имал качеството на спечелил наддаването следва да се приеме, че щом в даденият срок не сключи окончателният договор за закупуване на имота съобразно правилата на търга губи правото си да претендира заплатеният депозит.

С оглед на изложеното до тук следва да се приеме, че подадената въззивна жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати на кооперацията въззиваем и направените в производството разноскиза гледане на делото пред въззивната инстанция в размер на 525 лв. за адвокатско възнаграждение.

п

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №180099/10.04.2017 г. постановено по гр. д. №252/2016 г. на ВПРС, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА В.М.В., ЕГН-**********,***, със съдебен адрес *** – адв. И.К. - ШАК да заплати на ПК „ЗС”, ЕИК-........, гр. ....., представлявано от председателя С.Д.Ш.сумата направените във въззивното производство разноски в размер на 525 (петстотин двадесет и пет) лева, представляващи направените от въззивамият разноски за водене на делото пред въззивната инстанциия.

Решението не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.