Р Е Ш Е Н И Е №73

Гр.Шумен 11.08.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публичното заседание на двадесети юли две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове: 1. Свилен Станчев

2. Йордан Димов

при участието на секретар Анелия Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев В. търг. дело № 84 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производство по глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на “Обединена българска банка” АД гр. С.срещу решение № 159 от 09.03.2017 г. по гр. д. № 2667/2016 г. на Шуменския районен съд. С обжалваното решение районният съд е отхвърлил предявените от жалбоподателя – ищец в първата инстанция срещу ответниците М.К.Ч., Ф.Г.Ч. и Т.Г.Ч. искове, квалифицирани от районния съд с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240 ал. 1 и 2 и чл. 92 от ЗЗД вр. и чл. 60 от ЗН за признаване за установено съществуването на вземания на ищеца към ответниците, произтичащи от договор за издаване на кредитна карта, сключен с наследодателя на ответниците Г.Ф.Ч.. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното решение и моли въззивния съд да го отмени, като уважи претенциите, предявени по реда на чл. 422 от ГПК.

Въззиваемите М.К.Ч., Ф.Г.Ч. и Т.Г.Ч. чрез процесуалните си представители в подадени отговори оспорват жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Като разгледа спора по същество, въззивният съд съобрази следното:

Пред първата инстанция ищецът “Обединена българска банка” АДгр. С.е предявил по реда на чл. 422 от ГПК срещу всеки от тримата ответници искове с правно основание чл. 430 ал. 1 и 2 от ТЗ, предявени след заповедно производство по ч. гр. дело № 1886/2016 г. Ищецът претендира установяване дължимостта от всеки от ответниците, като наследник на Г.Ф.Ч., на сума от 2062,47, от които 1332,14 лева главница по договор за кредит 600,83 лева договорна лихва, 1209,50 лева наказателна лихва, 41,25 лева държавна такса и 178,62 лева адвокатско възнаграждение. Ищецът обосновава претенциите срещу ответниците с твърдение за вземания срещу техния наследодател Г.Ф.Ч., произтичащи от сключен с него договор за предоставяне на кредитна карта. Към делото е приложен договор за издаване на кредитна карта, сключен с наследодателя на ответниците Г.Ф.Ч. на 26.01.2006 г. Не са приложени съглашения за изменение на договора за издаване на кредитна карта. В договора е определен кредитен лимит в размер на 500 лева, а в точка 3 от договора е уговорено право на банката едностранно да променя разполагаемия кредитен лимит, според кредитната история на картодържателя. Въззивният съд счита, че по делото е безспорно доказано едностранното увеличаване от банката кредитор на разполагаемата сума по кредитната карта на картодържателя. Доказателство за това е усвояването на сума, по-голяма от първоначално уговорения кредитен лимит, или до размер 3865,32 лева към 2013 г. (годината на смъртта на кредитополучателя) и 3996,42 лева към 31.12.2014 г., което се установява от съдебно-счетоводната експертиза.

При така изложените обстоятелства и като взе предвид съдържанието на договора за издаване на кредитна карта и на приложените към делото общи условия на банката кредитор, въззивният съд стигна до следните правни изводи:

Договорът за издаване на кредитна карта е вид договор за банков кредит, при който банката кредитор предоставя на кредитополучателя парична сума по банкова сметка ***ктронен път. За този договор са приложими правилата на Закона за потребителския кредит, Закона за кредитните институции, Търговския закон и общите правила на Закона за задълженията и договорите. Съгласно чл. 20а ал. 2 от ЗЗД, договорите могат да бъдат изменяни само по взаимно съгласие на страните или на основанията, предвидени в закон. Увеличаването на т. нар „кредитен лимит” е по същество изменение на договора за издаване на кредитна карта. В никой от изброените по-горе нормативни актове не е предвидено право на банката едностранно да променя този договор. Изключенията от правилото на чл. 20а от ЗЗД при договора за банков кредит са изчерпателно посочени в ЗПК, ЗКИ и ТЗ: право на едностранна промяна в лихвения процент и такси, свързани с кредита – чл. 58 от ЗКИ, чл. 10 ал. 3 от ЗПК; право едностранно да промени срока за издължаване на кредита чрез обявяването му за предсрочно изискуем, при наличие на предпоставките на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ и чл. 432 от ТЗ. Нито в посочените по-горе закони, нито в друг закон е предвидено право на банката едностранно да променя други клаузи в договора за потребителски кредит. Затова клаузата на т. 3 от договора за издаване на кредитна карта, даваща това право на банката, е нищожна, поради противоречие с чл. 20а от ЗЗД. Нищожна на същото основание е и клаузата на точка 14.1 от общите условия на банката. Предоставянето на парични средства от банката по сметка на клиента на основание едностранно увеличаване на кредитния лимит е било без основание. Предоставените по този ред допълнителни парични средства над първоначално уговорения кредитен лимит от 500 лева, подлежат на връщане, но не като плащания по договор за кредит, а като недължимо платени по смисъла на чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД. Искове с правно основание чл. 55 от ЗЗД не са предявени, а и те не подлежат на разглеждане по реда на чл. 422 от ГПК.

Поради така изложените съображения, въззивният съд намира, че кредитният лимит по договора за кредитна карта е само в размер на 500 лева и дължимостта на парични средства от наследниците на кредитополучателя към банката на основание договора за кредитна карта следва да се преценява съобразно този размер на кредитния лимит. Усвоен и непогасен кредитен лимит в този размер се олихвява с уговорените в точки 4.1 и 4.2 от договора, за периода на действието му – 9 години. Дължимата лихва върху кредитния лимит от 500 лева следва да се определи като усреднена стойност на лихвата по точка 4.1 и точка 4.2 от договора, или 18,5 %, доколкото няма данни за съотношението между банковите операции теглене и безкасово плащане. Размерът на лихвата, дължима дърху кредитния лимит от 500 лева за срок от 9 години е 832,50 лева. Общият размер на задълженията на кредитополучателя, произтичащи от договора за кредитна карта, е 1332,50 лева. За същия период по сметката на кредитополучателя са постъпили общо 13 292,74 лева, видно от съдебно-счетоводната експертиза. С тези суми е погасен както усвоеният кредитен лимит за периода на договора, така и дължимите по него лихвени плащания. Поради това, наследниците на кредитополучателя не дължат на ищеца плащания по силата на договора за издаване на кредитна карта, сключен между него и техния наследодател. Предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове с правно основание чл. 430 ал. 1 и 2 от ТЗ са неоснователни и следва да се отхвърлят.

Като е стигнал до същия материалноправен извод, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

Жалбоподателят следва да заплати на всеки от процесуалните представители на въззиваемите адвокатско възнаграждение за една инстанция на основание чл. 38 ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според размера на предявения иск за всяка от страните.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

Потвърждава решение № 159 от 09.03.2017 г. по гр. д. № 2667/2016 г. на Шуменския районен съд.

Осъжда “Обединена българска банка” АД гр. С.да заплати на адвокат Н.И.И.адвокатско възнаграждение в размер на 374,37 лева.

Осъжда “Обединена българска банка” АД гр. С.да заплати на адвокат С.А.К. адвокатско възнаграждение в размер на 374,37 лева.

Осъжда “Обединена българска банка” АД гр. С.да заплати на адвокат В.В.Т. адвокатско възнаграждение в размер на 374,37 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.