Р Е Ш Е Н И Е №101

Гр.Шумен 4.12.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публичното заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Лидия Томова

Членове: 1. Свилен Станчев

2. Теодора Димитрова

при участието на секретар Силвия Методиева, като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев В. търг. дело № 95 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производство по глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С.Д.С. *** срещу решение № 204 от 03.04.2017 г. по гр. дело № 13/2017 г. на Шуменския районен съд. С обжалваното решение районният съд е отхвърлил предявения от жалбоподателя – ищец в първата инстанция, срещу ответника „Топлофикация Ш.” ЕАД гр. Ш.иск, квалифициран от първата инстанция с правно основание чл. 439 ГПК, за признаване за установена недължимост на сума от 1654,67 лева – главница, представляваща неплатена топлоенергия за периода от м. януари 2007 г. до м. юни 2007 г., предмет на ИЛ по ЧГД № 2273/2010 г. на ШРС, за която е образувано изп. дело № 2011***0400154/2011 на ДСИ при ШРС, поради новонастъпил факт /перемпция/, довел до настъпване на предпоставките за прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона – непоискано от ввзискателя или непредприето от съдебния изпълнител валидно изпълнително действие в продължение на две години след издаване на изпълнителния лист. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното решение и прави искане до въззивния съд да го отмени.

Въззиваемата страна „Топлофикация Ш.” ЕАД гр. Ш.не взема становище.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Като разгледа спора по същество, въззивният съд съобрази следното:

Пред първата инстанция ищецът С.Д.С. е предявил срещу ответника „Топлофикация Ш.” ЕАД (в несъстоятелност) гр. Ш.отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, с който оспорва материалната законосъобразност на изпълнението по изп. дело № 154/2011 г. на ДСИ при ШРС. Вземането – предмет на изпълнителното производство, е за неплатена топлинна енергия за месеците януари – юли 2007 г. в размер на 1654,67 лева, законна лихва в размер на 679,40 лева и разноски в размер на 58,09 лева. Ищецът се позовава на отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, и на твърдение за изтекла погасителна давност на вземането – предмет на изпълнението.

Въззивният съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Изпълнителният лист, по който е било образувано изпълнителното дело, е бил издаден на основание заповед за изпълнение № 1476 от 09.06.2010 г. по ЧГД № 2273/2010 г. на Шуменския районен съд. Изпълнението е било оспорено от длъжника С.Д.С. с иск по чл. 439 от ГПК, предявен на 12.02.2013 г., по който е било образувано гр. дело № 382/2013 г. на ШРС. Искът е бил отхвърлен с решение № 734 от 01.10.2013 г. на ШРС, потвърдено с решение от 29.04.2014 г. по в. търг. дело № 4/2014 г. на ШОС (влязло в сила на същата дата). След влизане в сила на решението – 29.04.2014 г., с нов иск с правно основание чл. 439 от ГПК може да се оспорва изпълнението само въз основа на настъпили след тази дата факти. Поради това, съдът следва да прецени твърденията на ищеца за настъпила перемпция на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК и за изтекла погасителна давност само въз основа на факти, настъпили след 29.04.2014 г.

След влизане в сила на решението по гр. дело № 382/2013 г. – 29.04.2014 г., по изпълнителното дело са били извършени следните действия на принудително изпълнение:

1. Наложена възбрана върху земеделски земи, собствени на длъжника С.Д.С., находящи се в землището на с. М.община А., вписана в Службата по вписванията гр. О., на 25.11.2016 г.;

2. Наложен запор върху вземане на длъжника по договор за аренда, с постановление от 01.12.2016 г.

С горните действия на принудително изпълнение, давността е била прекъсната на основание чл. 116 б. „в” от ЗЗД. От последното прекъсване на давността – 01.12.2016 г., е започнала да тече нова давност, която към датата на постановяване на настоящото решение не е изтекла. Задължението на ищеца С.Д.С. към ответника „Топлофикация Ш.” ЕАД гр. Ш.не е било погасено по давност.

Не е налице предпоставка и за прекратяване на изпълителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. След 29.04.2014 г. взискателят е правил искания за изпълнителни действия, които са били в рамките на двугодишния срок по чл. 433 а. 1 т. 8 от ГПК. С молба вх. № 1674 от 19.05.2014 г. е поискано налагане на запор върху пенсията на длъжника и такъв е бил наложен със запорно съобщение до РУСО Т.от 19.05.2014 г. Наложеният запор е бил отменен на 29.06.2015 г. След отмяната, отново в рамките на двугодишния срок по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК са направени следващите искания за извършване на изпълнителни действия: с молба вх. № 3671 от 21.11.2016 г., и с молба с вх. № 3887 от 30.11.2016 г. Не е настъпила перемпция, на която се позовава ищецът, поради което доводите му и в тази насока са неоснователни.

Поради изложените съображения, предявеният от С.Д.С. срещу ответника „Топлофикация Ш.” ЕАД (в несъстоятелност) гр. Ш.отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Като е отхвърлил предявения иск, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

Потвърждава решение № 204 от 03.04.2017 г. по гр. дело № 13/2017 г. на Шуменския районен съд.

Разноски не се присъждат.

Реешението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.