Р Е Ш Е Н И Е №104

гр. Шумен, 11.12.2017 г.

Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на че- тиринадесети ноември две хиляди седемнадесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове: Димчо Луков

Йордан Димов

при секретар Силвия Методиева, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов в. т. д. № 123 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 87 от 13.02.2017 г., постановено по г. д. № 2196 по описа на Шуменския районен съд за 2016 г., е признато за установено в отношенията между страните, че в полза на „Булгет 98” ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление гр. Ш..., представлявано от А.Н.А.съществува вземане от „Ник” ООД, ЕИК , със седа- лище и адрес на управление гр. Ш..., представлявано от В.И.К.в размер от 3 520.00 лв., представляваща неплатена главница по фактура № 0000000197 от 11.08.2014 г. за продажба на семена рапица ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.07.2016 г., както и сума в размер на 688.71 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 12. 08.2014 г. до 14.07.2016 г., за които вземания е издадена Заповед № 950 за изпълнение на па- рично задължение по чл.410 от ГПК от 15.07.2016 г. по ч.г.д. № 1725/2016 г. „Ник” ООД е осъдено да заплати на „Булгет 98” ЕООД сума в общ размер на 1 218.36 лв., представляваща направените по делото, включително и в заповедното производство разноски.

Недоволен от така постановения съдебен акт остава ответникът, в първоинстанционното производство - „Ник” ООД, който го обжалва, считайки, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Моли съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение изцяло и да постанови ново решение, с което да отхвърли предявения установителен иск като неоснователен и недоказан и да му бъдат присъдени направените деловодни разноски.

Въззиваемата страна „Булгет 98” ЕООД в отговора си по чл.263, ал.1 от ГПК и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител ад. Г.Г., изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да постанови реше- ние, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, посочен в чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на всички изисквания на чл.260 и посл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима.

След служебна проверка съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение и преминава към разглеждане на спора по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депози- рана от „Булгет 98” ЕООД, с която претендира да се признае за установено, че „Ник” ООД му дължи сумата от 3 520.00 лв. – главница по договор за продажба на семена рапица от 11.08.2014 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 14.07.2016 г., както и сума в размер на 688.71 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 12.08.2014 г. до 14.07.2016 г. Искът е предявен след като ответникът е направил възражение по чл.414, ал.1 от ГПК, във връзка с издадената на ищеца Заповед № 950 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 15.07.2016 г. по ч.г.д. № 1725 от 2016 г. по описа на ШРС.

Ответникът „Ник” ООД в отговора на исковата молба оспорва иска по осно- вание и размер. Представената от ищеца фактура не е била подписана от лице, което представлява дружеството. С оглед на това стоките по посочената в исковата молба фактура не са предадени и съответно получени от ответното дружество, по- ради което то не дължи плащане по тях. Не са представени приемо-предавателни протоколи, доказващи предаването, респективно получаването на описаните в ис- ковата молба стоки.

Страните по делото са търговски дружества. Видно от приложеното ч.г.д. № 1725/2016 г. по описа на ШРС, въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, в полза на „Булгет 98” ЕООД е била изда- дена Заповед № 950 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 15.07. 2016 г., с която се разпорежда длъжникът „Ник” ООД да заплати на кредитора 3 520.00 лв. – главница, представляваща незаплатена продажна цена на семена рапица по договори за продажба, обективиран във фактура с № 0000000197/11.08. 2014 г., сумата от 688.71 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 12.08.2014 г. до 14.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главни цата, считано от 14.07.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 534.18 лв. – разноски по делото. В срока по чл. 414 от ГПК „Ник” ООД е подало възражение.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 11. 08.2012 г. ищецът е издал фактура № 0000000197/11.08.2014 г. за извършена от него продажба на семена рапица на обща стойност 3 520.00 лв.. За купувач във фактурата е посочено ответното дружество. Същите са оформени съгласно изискванията на Закона за счетоводството и Закона за данък добавена стойност и са подписани от представителите на двете страни.

От заключението на вещото лице по назначената от районния съд съдебно счетоводна експертиза и допълнителното заключение по назначаната от окръжния съд допълнителна ССЕ се установява, че процесната фактура е осчетоводена в счетоводствата и на двете търговски дружества. Неплатеният остатък по фактурата, според счетоводствата и на двете дружества е в размер на 3 520.00 лв. по фактурата няма извършени плащания. Ответникът е включил фактурите в дневника за покуп- ки за месец август 2014 г. и също в съответната месечна справка-секларация по ЗД ДС за същия месец. Ответникът е ползвал данъчен кредит по реда на ЗДДС за про- цесната фактура.

Размерът на мораторната лихва върху главницата от 3 520.00 лв. за периода от 12.08.2014 г. до 14.07.2016 г. е в размер на 688.71 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявеният от „Булгет 98” ЕООД установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, предвид обстоятелството, че е предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК е допустим. Разгледан по същество е основателен, поради следите съображения:

Основният спор между страните е относно наличието на валидно сключена търговска сделка на 11.08.2014 г. Договорът за продажба е консенсуален и неформален договор, поради което сключването му предполага постигане на съгласие между продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата стока и цена, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма. В конкретния случай, в издадената и подписана от представители на двете страни фактура са посочени вида на стоката, количеството и цената. Т.е. фактурата съдържа съществените елементи на договора за продажба, както и постигнатото от страните съгласие по отношение на тях. Следователно процесната фактура съставлява доказателство за сключването на валидна търговска сделка и за породените от нея права и задължения.

Дори и да се приеме за вярно твърдението, че лицето, което е подписало фактурата от негово име не е било надлежно упълномощено и е действало като представител, без да има съответната представителна власт, договорът за продажба е породил правните последици за ответника. В случая страните по сделката са търговци – чл.1, ал.2, т.1 във вр. с чл.64, ал.1, т.3 от ТЗ и предвид чл.286, ал.1 и ал.3 от ТЗ, сделката е търговска. Следователно в случая следва да се приложи установената с чл.301 от ТЗ презумпция, че при действие без представителна власт търгове- цът е потвърдил действието, ако не се противопостави веднага след узнаването му. За момент на узнаването в случая следва да се приеме момента, в който ответникът е получил съответната фактура и я включва във вторичен счетоводен документ – отчетен регистър по чл. 124, ал.1, т.1 от ЗДДС – дневник за покупките. Налице е още един момент, при който ответникът няма как да не узнае за сделката. Това е момента на съставяне и подаване на справката – декларация по ДДС за съответния месец съгл. чл.125, ал.5 от ЗДДС. В хода на процеса не са представени доказателства, че след която и да е от двете дати, на която е получена съответната фактурата и включена в дневника за покупките през съответния месец ответникът се е проти- вопоставил на сключването на сделката, обективирана в конкретната фактура Нещо повече, не само че липсва противопоставяне от страна на ответника, но видно от извършената съдебно – счетоводна експертиза, той се е възползвал от правото на приспадане на данъчен кредит по процесната фактура. Следователно след като ответникът не се е противопоставил веднага, следва да се счита, че сделката, обективирана в процесната фактура е действителна и е породила правните последици и по отношение на него. С приемането на стоката от страна на купувача за него възник- ва задължението да заплати цената на получените стоки, съгласно чл. 327, ал.1 от ТЗ. Извършената съдебно – счетоводна експертиза безспорно установи, че той не е заплатил доставените му стоки, като към момента, в който вещото лице е проверявало счетоводната документация, неиздължената сума по сделката е размер на 3 520.00 лв. Ответното дружество не е ангажирало доказателства, с оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса, че е погасило задължението си, като заплати цената в размер на 3 520.00 лв. на закупените от него семена рапица.

Предвид основателността на претенция касаеща продажната цена, основа- телна е и акцесорна такава за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху неиздължената сума по сключената сделка. Съгласно разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. В конкретния случай липсват уговорки относно срока за плащане. С оглед на това съдът приема, че задължението по сключената сделка е било изискуемо от датата на която е предадена стоката, предмет на сделката – чл. 327, ал.1 от ТЗ. От този момент – 11.08.2014 г., ответникът е изпаднал в забава. С оглед на това същия дължи не само стойността на получената, но неизплатената от него стока, но и обезщетение в размер на мораторната лихва, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД. От направената съдебно-счетоводна експертиза е видно, че размера на дължимата мораторната лихва от 12.08.2014 г. до датата на подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 14.07.2016 г. е в общ размер на 688.71 лв..Следователно претенцията за мораторна лихва е основателна и доказана и следва да бъде уважена. Основателна е и претенцията за законна лихва върху главницата от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното й заплащане, поради наличие на виновно неиз- пълнение на парично задължение от ответника, по договора между страните.

С оглед на това предявения установителен иск по отношение на сумата от 3 520.00 лв. – главница, представляваща незаплатена продажна цена на семена ра- пица по договор за търговска продажба, обективиран във фактура № 0000000197/ 11.08.2014 г. и сумата от 688.71 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 12. 08.2014 г. до 14.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.07.2016 г. до окончателното изплащане на вземането е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

В предвид гореизложеното Шуменският окръжен съд, в настоящия му състав, счита, че въззивната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а обжалваното решение на Шуменския районен съд следва да бъде по- твърдено.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемия „Булгет 98” ЕООД следва да се присъдят направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на 500.00 лева.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава Решение № 87 от 13.02.2017 г., постановено по г. д. № 2196 по описа на Шуменския районен съд за 2016 г.

Решението е окончателно и предвид чл.280, ал.2 от ГПК, не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България.

Председател: Членове: 1.

2.