Р Е Ш Е Н И Е

№ 106

град Шумен, 11.12.2017 г.

Шуменският окръжен съд, в открито заседание на пети декември, две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове:1.Румяна Райкова

2.Йордан Димов

при участието на секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов в. т. д. №168 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №440/10.07.2017 г. постановено по гр. д. №2292/2016 г. по описа на Районен съд – Шумен (ШРС) е било признато за установено, че ответника И.Л.П., ЕГН-**********,*** дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК-831609046, гр. София, ул. ...” №23Б сумата от 401.30 лв., представляващи стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за период 01.07.2013 г. – 30.04.2015 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София ж.к. „..., бл.981, вх. Б, ап.48, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението пред СРС – 15.04.2016 г., както и сумата от 46.85 лв., представляваща стойността на лихвата за забава върху главницата за периода от 31.08.2013 г. до 12.04.2016 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК №965/19.07.2016 г. по ч.гр.д. №1755/2016 г. по описа на ШРС. Така предявените искове са били отхвърлени в останалата им част до пълните предявени размери, както следва до 1048.87 лв. за главницата и до 155.60 лв. за мораторна лихва. Страните са били осъдени да заплатят на насрещната страна разноски в производството, както следва: И.Л.П. е бил осъден да заплати 249.29 лв., а „Топлофикация София” ЕАД е било осъдено да заплати 75.35 лв.

Недоволен от така постановеното решение в отхвърлителната му част е останал ищецът „Топлофикация - София” ЕАД, от чието име е подадена и настоящата въззивна жалба. В нея се сочи, че постановеното от първоинстанционният съд решение е неправилно и е постановено при нарушения на материалният закон. Твърди, че по приетата в производството ССЕ вещото лице не е отговорило коректно на поставените въпроси като не е посочило по какъв начин са отразени в информационната система на ищеца задълженията на ответинка за процесният период, като твърди, че има несъответствие между данните предоставени от „Топлофикация София” ЕАД и приетото по ССЕ. Твърди, че претенцията се основава на фактури, както следва: №0046025811/31.07.2013 г., №**********/31.07.2013 г., №0046025813/31.07.2013 г. и №0046025815/31.07.2013 г. намира освен това, че заключението не е обсъдено в мотивите на първоинстанционният съд, служебно както това се изисква по закон и съобразно установената практика. Намира, че заключението по експертиза не е абсолютно доказателство дори когато страната не е направила възражения по него. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната част и да бъде постановено друго такова, както и да бъдат присъдени сторените в производството разноски.

От страна на ответника в първоинстанционното производство не е депозиран отговор на въззивната жалба. Становище не е заето и от конституираното в производството трето – лице помагач „Техем сървисиз” ЕООД.

Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и отговаря на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество и жалбата е неоснователна.

В съдебно заседание страните не изпращат представител и не заемат становище по делото.

След извършената проверка на постановеното от първоинстанционния съд решение съдът прие следното от фактическа страна: Настоящото производство е водено като такова по реда на чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК – иск за установяване на вземане по протекло преди това заповедно производство, в случая производство за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. От ангажираните в производството писмени доказателства се установява, че пред ШРС е било водено ч. гр. д. №1755/2016 г. по описа на съда, в рамките на което производство е била издадена Заповед №965/19.07.2016 г. за изпълнение на парично задължение по силата на която И.Л.П., ЕГН-********** е бил осъден да заплати на „Топлофикация - София” ЕАД сумата от 1048.87 лв., представляващи главница за изразходвана и незаплатена топлинна енергия по фактури №0046025811/31.07.2013 г., №**********/31.07.2013 г., №0046025813/31.07.2013 г. и №0046025815/31.07.2013 г. за периода от юли 2013 г. до април 2015 г., включително и сумата от 155.60 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 31.08.2013 г. до 12.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.04.2015 г. до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 325 лв., представляващи разноски за водене на заповедното производство, от които 300 лв. юрисконсултско възнаграждение и 25 лв. държавна такса. За издадената заповед за изпълнение длъжникът е бил уведомен на 27.07.2016 г. В законовият срок – с пощенско клеймо от 09.08.2016 г. от страна на длъжника е било подадено възражение с правно основание чл.414 от ГПК. Във връзка с така подадените възражения ищецът „Топлофикация - София” ЕАД е подал исковата молба, с която е започнало настоящото исково производство по реда на чл.422 от ГПК.

Съдът приема за установена следната фактическа обстановка: Процесният имот – апартамент №48, намиращ се в бл.981, вх.Б, ет. 8, ж.к. „..., гр. София, е станал собственост на ответницика в производството по силата на НА за покупко-продажба №.../1995 г. на Нотариус с №... на НК и район на действие – района на РС - София. Представен е договор №94/01.11.2007 г., от който може да се установи, че по отношение на етажната собственост на бл.981, ж.к. „..., вх. Б е сключен договор за топлинно счетоводство с „Техем сървисис” ЕООД и въпреки, че представеният екземпляр от договора съдържа клауза, че същият се сключва за тригодишен срок, съобразно твърденията на всяка от страните топлинното счетоводство се осъществява именно от „Техем сървисис” ЕООД. По делото е приета СТЕ, която установява, че извършваното отчитане е ставало съобразно с установените нормативни стандарти, констатирано е обаче, че от 15.01.2015 г. 09.07.2015 г. общият топломер е бил с изтекла валидност на метрологичната проверка и според експерта е негоден за търговски измервания. Приетата по делото ССЕ, установява, че неплатените задължения на ответника за процесният период са 401.30 лв. като главница и 46.60 лв. като дължими мораторни лихви. Сочи се, че до този резултат се е достигнало, тъй като са били фактурирани в повече 539.82 лв. от страна на дружеството, но с кредитин известия е било намалено задължението. Реално консумирана е топлоенергия, през процесният период, в размер на 168.30лв., но надплатените суми са отнесени към просрочени задължение на ответника от предходни периоди – от декември 2012 г. до юни 2013 г. сочи се, че общият размер на лихвата за забава за посоченият период е 46.85 лв.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: Констатира се, че в рамките на процесният период ответникът е ползвател на топлинна енергия по отношение на процесното жилище. Това произтича от доказаната собственост на същото. Последният факт не е оспорен от ответника, но в писменият отговор подаден пред първата инстанция последният е посочил, че не дължи тези суми, тъй като не е ползвал жилището. Подобно възражение не е обосновано, доколкото нормативно е установено, че задълженията на лицата, ползващи топлинна енергия не произтичат от обстоятелството дали последните обитават реално едно жилище, а дали към същото за посоченията период има реално топлоподаване. Подобно обстоятелство в настоящото производство е безспорно е установено. От друга страна нормата на §1, т.41б от ДР на ЗЕ сочи, че потребител на топлоенергия е „краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.” Напълно несъстоятелни са твърденията изложени във въззивната жалба по делото, че неправилно ССЕ не е взела предвид документи находящи се в дружеството ищец, включително съставени фактури. Фактурите са частни документи, изходящи от страна в процеса и доколкото същите установяват единствено благоприятни за страната факти същите не се ползват с материална доказателствена сила. От друга страна задълженията в настоящото производство следва да се установят по първични документи, констатиращи консумация от страна на дружеството топлинен счетоводител. Изготвената ССЕ установява надлежно как са оформени счетоводно задълженията на ответника и взема предвид данните от приетата СТЕ. Същата не е оспорена своевременно. Направените искания за нова ССЕ са несвоевременни от една страна и противоречат на нормата на чл.266 от ГПК, а от друга те претендират даване на заключение по отношение на задълженията на ответника почиващи единствено на данни от счетоводството на ищеца, което, както бе посочено по-горе е недопустимо.

Извън гореизложеното въззивният съд след като счете, че споделя напълно изложените от първоинстанционният съд мотиви препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.

Предвид това следва да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно в обжалваната част, а подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. В останалата необжалвана част решението влязло в законна сила.

Въззивамият не е заел становище по жалбата и не се е явил в съдебно заседание и няма претенции за разноски за настоящата инстанция.

п

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №440/10.07.2017 г. постановено по гр. д. №2292/2016 г. по описа на ШРС в обжалваната му част, с която се иска да бъде отменено първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени претенциите да бъде признато за установено, че И.Л.П., ЕГН-**********,*** дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК-831609046, гр. София, ул. ...” №23Б сумата над 401.30 лв. до пълният предявен размер от 1006.50 лв., като главница, представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за период 01.07.2013 г. – 30.04.2015 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София ж.к. „..., бл.981, вх. Б, ап.48, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното присъждане на дължимите като главница суми, както и сумата над 46.85 лв. до 155.60 лв., представляваща отхвърлена част от стойността на лихвата за забава върху главницата за периода от 31.08.2013 г. до 12.04.2016 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК №965/19.07.2016 г. по ч. гр. д. №1755/2016 г. по описа на ШРС, като правилно и законосъобразно.

В останалата необжалвана част първоинстанционното решение е влязло в законна сила.

Настоящото производство е разгледано и решението е постановено с участието на третото лице помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис” ЕООД, ЕИК-130036512, гр. София, район „Слатина”, ул. „... №3.

Решението не подлежи на касационно обжалване по силата на чл.280, ал.3, т.1, предл.2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.