Р Е Ш Е Н И Е №112

Гр.Шумен 12.12.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публичното заседание на тридесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове: 1. Теодора Димитрова

2. Йордан Димов

при участието на секретар Силвия Методиева, като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев В. търг. дело № 174 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производство по глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на кооперация „Ш.заря” гр. Ш.срещу решение № 490 от 01.08.2017 г. по гр. дело № 1287/2017 г. на Шуменския районен съд. С обжалваното решение районният съд по иск с правно основание чл. 58 от Закона за кооперациите, е отменил решение на управителния съвет на кооперация „Ш.заря” гр. Ш.– ответник в първата инстанция, с което на ищцата Д. Д.Ж. било наложено наказание „забележка”. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното решение и моли въззмивния съд да го отмени.

Въззиваемата страна Д.Д.Ж. чрез пълномощника си адвокат С., в отговор, подаден по реда и в срока по чл. 263 от ГПК, и в съдебно заседание оспорва жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. След като не установи пороци на обжалваното решение, които да водят до неговата нищожност или недопустимост, въззивният съд пристъпи към разглеждане на спора по същество.

Пред първата инстанция ищцата Д. Д.Ж. е предявила срещу ответника кооперация „Ш.заря” гр. Ш.иск с правно основание чл. 58 от Закона за кооперациите, за отмяна на решение на управителния съвет на кооперацията от 04.04.2017 г., с което на ищцата било наложено наказание „забележка”. Като основание за налагане на наказанието в оспореното решение на управителния съвет е посочено неизпълнение на задължението на ищцата като член на кооперацията да внесе дялова вноска. Ищцата оспорва констатацията на управителния орган на кооперацията за неизпълнение на това й задължение, като твърди, че не съществуват нейни задължения за внасяне на допълнителни суми в полза на кооперацията. Оспорва и предпоставките за налагането на наказанието, като твърди липса на конкретизация на нарушението, за което това наказание й е било наложено.

В първоинстанционното производство са представени и приети като доказателства учредителен протокол и устав на кооперацията от 1992 г., справка за дяловия капитал на кооперацията от 2013 г., копие –извлечение от книга на кооператорите, устав на кооперацията от 2000 г. (л. 54-60), устав от 2003 г. (л.61-69) и същия устав с изменения от 2008 и 2013 г. От справката за дяловия капитал се установява, че ищцата Д.Д.Ж. е внесла сума в общ размер 0.50 деноминирани лева, равностойни на 500 лева преди деноминацията. Не се спори, че сумата е била внесена при учредяване на кооперацията през 1992 г. Пред първата инстанция е разпитан като свидетел Й.М.Й., като според неговите показания, при учредяването на кооперацията имало решение за встъпителна вноска от 100 лева и „дялов капитал” от 400 лева, или общо 500 лева.

Шуменският окръжен съд намира, че показанията на свидетеля Й.М.Й., кредитирани от съда, са дадени в нарушение на чл. 164 ал. 1 т. 1 от ГПК, съгласно който са недопустими свидетелски показания, които се отнасят за правни сделки, за действителността на които законът изисква писмен акт. Решенията на общото събрание на кооперацията имат характер на правни сделки – сделка-решение (В. Таджер „Гражданско право обща част книга ІІ издание Софи-Р, 2001 г., стр. 389-390). Такъв е характерът и на решението за учредяване на кооперацията, в рамките на което според свидетеля, учредителите взели решение за размера на встъпителната вноска и дяловия капитал. За действителността на решението за учредяване на кооперацията и за свързаните с това въпроси, се е изисквал писмен акт – учредителен протокол, съгласно чл. 3 от Закона за кооперациите от 1991 г. (отм.). В учредителния протокол няма вписано решение за дялова вноска в размер, твърдян от свидетеля. При липсата на вписване на такова решение в учредителния протокол на кооперацията, недопустимо е вземането на същото да се доказва със свидетелски показания.

Независимо от това, не е налице неизпълнение на задължението на ищцата Ж. като член-кооператор за заплащане на дялова вноска. Съгласно устава на кооперацията от 1992 г., встъпителната вноска е в размер на 100 лева, а дяловите вноски – до 1000 лева /кратни на 100/. Това означава, че уставът от 1992 г. не определя дяловата вноска в абсолютен размер на 1000 лева, а това е горната граница на дяловите вноски на член-кооператорите. Ако се приеме, че в устава е регламентиран максимален размер на дяловата вноска от 1000 стари лева, при внесени от ищцата 500 стари лева, от които 100 лева встъпителна вноска, и при липса на решение за по-висока дялова вноска, фактическият извод на съда е, че ищцата като член-кооператор е внесла дялова вноска от 400 стари лева. Текстът от устава от 1992 г. в тази му редакция не може да породи задължение за ищцата за заплащане на дялова вноска в по-висок размер, какъвто е посоченият в оспореното решение.

Самият размер на дължимата сума е некоректно посочен от управителния съвет. В съобщението за представяне на документ за внесена дялова вноска изобщо не е посочен размерът на задължението, което според кооперацията има ищцата. С горното тя е била лишена от възможността да се запознае с размера на претенцията и да прецени нейната основателност. В мотивите на самото решение размерът на дължимата според управителния съвет дялова вноска е посочен некоректно и необосновано. Управителният съвет приема, че ищцата е направила встъпителна вноска от 0.50 лева, но не е внесла дялова вноска от 100 лева, без да се обоснове защо приема встъпителна и дялова вноска в такъв размер и без да съпостави действащата парична единица при учредяването на кооперацията през 1992 г. и в момента. Следва да се отбележи, че 0.50 деноминирани лева са равностойни на 500 стари лева, внесени от ищцата при учредяване на кооперацията през 1992 г., а претендираните от кооперацията 100 лева са равностойни на 100 000 стари лева към тази дата, което стократно надвишава максималния размер на дяловата вноска, предвиден в устава на кооперацията от 1992 г. Задължение за внасяне на дялова вноска в размер на 100 лева не може да се обоснове и с действащия Закон за кооперациите и приетия устав на кооперацията от 2000 г., нито с действащия устав, приет през 2003 г. В действащия Закон за кооперациите не е предвидено задължение за повторно внасяне на дялова вноска от член-кооператори преди влизане на закона в сила. Както законът, така и вътрешните нормативни актове на кооперацията нямат обратно действие и след като дялова вноска е вече направена от член-кооператора, не могат да породят задължение за друга дялова вноска в различен размер.

Горните съображения са основание на въззивния съд да приеме, че решението на управителния съвет на кооперация „Ш.заря” гр. Ш., с което на ищцата Ж. е наложено наказание „забележка”, противоречи на чл. 33 ал. 1 от Закона за кооперациите от 1991 г. (отм.), на чл. 3 т. 2 от устава на кооперация „Ш.заря” от 1992 г., както и на действащия Закон за кооперациите, което е основание за неговата отмяна.

До същия материалноправен извод е стигнал Шуменският районен съд, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Жалбоподателят дължи на въззиваемата страна разноски за въззивната инстанция в размер на 800 лева.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

Потвърждава решение № 490 от 01.08.2017 г. по гр. дело № 1287/2017 г. на Шуменския районен съд.

Осъжда кооперация „Ш.заря” гр. Ш.да заплати на Д.Д.Ж. разноски за въззивната инстанция в размер на 800 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.