Р Е Ш Е Н И Е

№ 105

град Шумен, 11.12.2017 г.

Шуменският окръжен съд, в открито заседание на пети декември, две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове:1.Румяна Райкова

2.Йордан Димов

при участието на секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов в. т. д. №178 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №463/17.07.2017 г. постановено по гр. д. №2758/2016 г. по описа на Районен съд – Шумен (ШРС) съдът е отхвърлил предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК-831609046, гр. София, ул. „...” №23Б претенции против Д.К.Й., ЕГН-**********,*** претенции да бъде признато за установено, че ответникът дължи на дружеството ищец сумата от 2884.53 лв., от която 2 518.74 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от юни 2013 г. до май 2015 г. по отношение на недвижим имот, представляващ надпартерен апартамент на ул. „...” №133, ет.3, гр. София, общ. ..., абонатен №235866, сумата от 365.79 лв., представляващи лихва за забава за период от 31.07.2013 г. до 05.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в заповедното производство до окончателното изплащане на дължимата като главница сума, както и разноските за заповедното производство, за които суми има издадена заповед за парично изпълнение по реда на чл.410 от ГПК №1229/14.09.2016 г. по ч.гр.д. №2257/2016 г. по описа на ШРС. Дружеството ищец е било осъдено да заплати на ответника и сумата от 450 лв., представляваща направените от последния разноски за водене на делото пред въззивната инстанция. Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на ищеца – „Бруната България” ООД, ЕИК-041029500, гр. София.

Недоволен от така постановеното решение в отхвърлителната му част е останал ищецът „Топлофикация - София” ЕАД, от чието име е подадена и настоящата въззивна жалба. В нея се сочи, че постановеното от първоинстанционният съд решение е неправилно и е постановено при нарушения на материалният закон. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответника не е потребител по смисъла на закона. В тази връзка цитира §1, т.42 от ДР на ЗЕ. Твърди, че топлоснабден имот, представляващ надпартерен апартамент на ул. „...” №133, ет.3, гр. София, общ. ... е отбелязан в информационният масив на дружеството като апартамент №11 твърди, че вероятно при подаване на молбата – декларация за откриване на партида е допусната техническа грешка. Сочи, че партидата винаги се е водила на ап.11, като апартамент №12 се води с аб. №235867 е с много по-голяма кубатура от процесният имот. Твърди, че тези обстоятелства биха били установени при изготвяне на заключение на вещо лице. Намира, че като не е назначил подобна експертиза първоинстанционният съд е изключил възможността ищецът да установи претенцията си. Моли да бъде отменено обжалваното решение, както и да бъдат присъдени сторените от въззивника разноски в производството.

От страна на ответника в първоинстанционното производство Д.К.Й. е депозиран отговор на въззивната жалба. С последният се оспорват твърденията наведени в жалбата. Сочи се, че ищецът не е установил по надлежен начин, че ответника е собственик на апартамент с №11, в който се доставя топлоенергия по абонатен №235866. Сочи, че в претенцията на ответника не присъства посочен номер на апартамент. Твърди, че на трети надпартерен етаж има три апартамента. Твърди, че всъщност ответника е собственик на апартамент №12 на посоченият надпартерен етаж, но не и на ап.11. Ето защо не може да се приеме идентичност, нито пък се установяват твърденията на ищеца, че при попълване на данните по партидата е станала грешка. Отбелязва, че подобно възражение е направено едва пред въззивният съд. Намира, че и от представеният списък на собственици на обекти в етажната собственост може да бъде установено, че ответника Д.К.Й. е собественик на апартамент №12, а не на №11. В този смисъл намира, че първоинстанционният съд правилно е отхвърли претенциите на ищеца. Намира освен това, че ищецът не установява, че претендираните количества топлинна енергия са били консумирани в топлоснабденото жилище. Причина за това е, че претенциите се обосновават единствено на документи изходящи от дружеството ищец, които са частни удостоверителни документи и нямат обвързваща материална доказателствена сила. Предвид изложеното моли да бъде отхвърлена жалбата и да бъде потвърдено изцяло постановеното от първоинстанционният съд решение. Моли да му бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски.

Становище не е заето и от конституираното в производството трето – лице помагач „Бруната България” ООД, ЕИК-041029500, гр. София.

Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и отговаря на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

В съдебно заседание страните не изпращат представител и не заемат становище по делото.

След извършената проверка на постановеното от първоинстанционния съд решение съдът прие следното от фактическа страна: Настоящото производство е водено като такова по реда на чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК – иск за установяване на вземане по протекло преди това заповедно производство, в случая производство за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. От ангажираните в производството писмени доказателства се установява, че пред ШРС е било водено ч. гр. д. №2257/2016 г. по описа на съда, в рамките на което производство е била издадена Заповед №1229/14.09.2016 г. за изпълнение на парично задължение по силата на която Д.К.Й., ЕГН-********** е бил осъден да заплати на „Топлофикация - София” ЕАД сумата от 2518.74 лв., по отношение на имот намиращ се в гр. София, 1233, общ. „...”, ул. „...” №133, ет.3, надпартерен апартамент, аб. №235866, като главница за доставена, но незаплатена топлоенергия. Присъдени са и 365.79 лв., представляващи мораторна лихва от 31.07.2013 г. до 05.07.2016 г., законната лихва върху сумите за главница от 28.07.2016 г. до изплащане на цялото задължение, както и 357.69 лв. за разноски в заповедното производство от които 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 57.69 лв. за държавна такса за водене на производството. За издадената заповед за изпълнение длъжникът е бил уведомен по куриер на 05.10.2016 г. В законовият срок на 06.10.2016 г. от страна на длъжника е било подадено възражение с правно основание чл.414 от ГПК. Във връзка с така подадените възражения ищецът „Топлофикация - София” ЕАД е подал исковата молба, с която е започнало настоящото исково производство по реда на чл.422 от ГПК.

Съдът приема за установена следната фактическа обстановка: Както може да се установи от заповедното производство със заявлението е заявена претенция за консумирана топлоенергия по отношение на апартамент, намиращ се в гр. София, общ. „...”, ул. „...” №133, ет.3, надпартерен апартамент, по отношение на чиято консумация в дружеството заявител (респ. ищец) се е водел на абонатен №235866. Исковата молба по иска на основание чл.422, ал.1 от ГПК против ответника е заведена да бъде признато за установено, че се дължат суми по отношение на консумирана топлоенергия за апартамент находящ се в гр. София , общ. Красно село, ул. „Пирински проход”, №61А, вх. Б, ет.7-8 с абонатен №406495 за период от октомври 2011 г. до април 2014 г. Същевременно претенцията по чл.422, ал.1 от ГПК се обосновава именно със заповедното производство водено по ч.гр.д. №2257/2016 г. на ШРС. Същевременно се сочи, че длъжникът и ответник е предприел погасяване на своите задължения по гр.д. №2257/2016 г. още на 28.01.2015 г. и 22.04.2015 г., като след тези погашения е останало само задължение за главница в размер на 17.39 лв., като сочи, че са погасени 676.42 лв. главница, 17.39 лв. законна лихва, 107.06 лв. мораторна лихва, 40 лв. съдебни разноски и 285 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Впоследствие с уточняваща молба от 23.11.2016 г. е представена коригирана ИМы от която се потвърждава претенцията заведена в заповедното производстов, относно апартамент в гр. София, общ. „...”, ул. „...” №133, ет.3, надпартерен апартамент, с абонатен №235866, като се претендират 2518.74 лв., главница, 365.79 лв., мораторна лихва от 31.07.2013 г. до 05.07.2016 г., законната лихва върху сумите за главница от 28.07.2016 г. до изплащане на цялото задължение, както и 357.69 лв. за разноски в заповедното производство.

В рамките на първоинстанционното производство е предоставен НА за попкупко-продажба на недвижим имот №.../1997 г., на Нотариус при СРС, от който се установява, че ответника Д.К.Й. е придобил на горепосочената дата апартамент в гр. София, общ. „...”, ул. „...” №133, ет.3, надпартерен апартамент. Установява се, че по отношение на етажната собственост има сключен договор за топлинно счетоводство по Договор №2075/11.03.2001 г. предоставена е молба декларация подписана от ответника и подадена пред дружеството ищец с вх.. номер от 16.10.2002 г., в която той посочва, че иска да бъде открита партида за имот в гр. София, ул. „...” №133, ет.3, апартамент №12, същевременно е представено и удостоверение изходящо от дружеството ищец и подписано от „Председател на Етажната: Д.Г.”, в което е посочено, че апартамент, намиращ се в гр. София, общ. „...”, ул. „...” №133, ет.3, надпартерен апартамент, е идентичен с апартамент №11 в информационната система на дружеството.

В отговора на ИМ от страна на ответника е оспорена претенцията като недопустима и като неоснователна. Посочено е, че от изложението на ищеца и представените доказателства става ясно, че претенцията на топлоснабдителното дружество касае апартамент с №11, намиращ се в етажната собственост, находяща се на 3 ет. в гр. София, ул. „...” №133. Той обаче сочи, че не е собственик на посоченият имот, а настоява, че е собственик на апартамент №12 предоставя копие от книга на собствениците на ЕС и от вписванията там се установява, че ответника е собственик на апартамент №12.

По делото е направено искане за конституиране на „Бруната” ООД, ЕИК-041029500 в качеството им на трето лице помагач на страната на ищеца. Те са били конституирани като такива с Определение №10/03.01.2017 г. Последните са били задължени да представят и доказателства за установяване на претенцията, в качеството си на топлинен счетоводител на процесният имот. От тяхна страна е депозирана молба, в която се сочи, че същите не осъществяват топлинно счетоводство на сградата намираща се в гр. София, ул. „...” №133. Представят доказателства за консумация на топлоенергия в друг имот собственост на ответника Д.К.Й. ***-8 с абонатен №406495.

По делото е била приета ССЕ, която по счетоводни данни на дружеството ищец не установява погасяване на претендираните суми и отчита, че същите се водят дължими в счетоводството на дружеството ищец.

Делото е било изгледано в две съдебни заседание първото на 30.05.2017 г., второто на 11.07.2017 г. Преди първото заседание на 29.05.2017 г. ищецът е представил писмено становище, в което моли да бъде даден ход на делото в отсъствие на негов представител. Не се ангажират нови доказателства, оспорват се (бланкетно) твърденията на ответника и моли да бъде даден ход по същество. Преди заседанието на 11.07.2017 г., започнало в 10.00 часа и приключило в 10.10 ч. ищецът не е заел становище. С писмо пуснато по факс, получено на датата на заседанието, но в 10.38 часа, след приключване на последното заседание ищецът е поискал замяна на конституираното трето лице – помагач „Бруната” ООД с друго лице – „Техем сървисис” ЕООД

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: В рамките на производството не се констатира, че в рамките на процесният период ответникът е ползвател на топлинна енергия по отношение на процесното жилище. Това произтича от обстоятелството, че надпартерен апартамент на ул. „...” №133, ет.3, гр. София, общ. ..., за който в заявлението се твърди, че е с абонатен №235866, при дружеството ищец е заведено като апартамент №11 в ЕС, а от друга страна ответникът е декларирал собственоръчно пред ищеца, видно от молба декларация подписана от ответника и подадена пред дружеството ищец с вх.. номер от 16.10.2002 г., че е собственик на апартамент №12. Това се установява и от книга на собствениците на ЕС. Това разминаване в идентичността на имота, по отношение на който се води претенцията би могло да бъде отстранено с доказателства – напр. техническа експертиза, за каквато доказателствена тежест има ищеца. Дори да не се приеме посоченото основание за недължимост на претенцията, то ищецътг не е доказал пряко, че лицето е задължено за каквито и да е суми за процесният период. Единствените данни за дължимост на суми са от счетоводството на ищеца. Последните по своят характер са частни свидетелстващи документи, които установяват благоприятни за ангажиралата ги страна факти и за това не се ползват с материална доказателствена сила. По същият начин следва да се третира и ангажираната в производството ССЕ, която се базира единствено на данни от счетоводството на ищеца. Не са представени първични данни, които би могъл да предостави най-вече топлинният счетоводител, който като трето незаинтересовано лице извършва независимо отчитане на консумираните количества топлоенергия. Както е видно от данните по делото погрешно е счетено от ищеца, че това е „Бруната” ООД. Въпреки, че първоинстанционният съд е указал на ищеца за неточностите по твърденията в ИМ, от които ясно е могло да се заключи, че не „Бруната” ООД е топлинен счетоводител на процесната ЕС още през ноември 2016 г. и в началото на януари 2017 г. именно процесното дружество е било конституирано като трето лице- помагач, ищецът не е реагирал по никакъв начин, не е предприел никакви действия да отстрани тази неточност или да ангажира доказателства, чак до приключване на съдебното дирене в производството през юли 2017 г. Доказването на посочените обстоятелства е изцяло и несъмнено в доказателствена тежест на ищеца. Тъй като това не е направено следва да се приеме, че искът е недоказан и претенцията е неоснователна.

Предвид това следва да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Следва да бъде осъден въззивника да заплати на въззиваемият направените от последния разноски за водене на производството пред настоящата инстанция в размер на 450 лв. за адвокатски хонорар.

п

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №463/17.07.2017 г. постановено по гр. д. №2758/2016 г. по описа на ШРС, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА Топлофикация София” ЕАД, ЕИК-831609046, гр. София, ул. „...” №23Б да заплати на Д.К.Й., ЕГН-**********,*** сумата от 450 (четиристотин и петдесет) лева, представялващи направените в производството разноски.

Настоящото производство е разгледано и решението е постановено с участието на третото лице помагач на страната на ищеца – „„Бруната България” ООД, ЕИК-041029500, гр. София.

Решението не подлежи на касационно обжалване по силата на чл.280, ал.3, т.1, предл.2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.