Р Е Ш Е Н И Е № 113

гр. Шумен, 14.12.2017 г.

Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове: Димчо Луков

Йордан Димов

при секретар Силвия Методиева, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов в. т. д. № 180 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 533 от 11.08.2017 г., постановено по г. д. № 539 по описа на Шуменския районен съд за 2017 г., пърноинстанционният съд е отхвърлил предявения от Х.Х.М., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, офис 21 срещу „Теленор България” ЕО ОД, ЕИК 133460283, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Мла- дост”, ж.к. „...Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от изп. директор М.П.Ф., иск за заплащане на сума от 583.49 лв., представляваща заплатени до датата на разваляне на договор за лизинг от 16.11.2015 г. лизингови вноски за ползване на устройство „SONY” модел „...” IMEI ...като неоснователен. С решението ищецът е осъден да заплати на ответното дружество сумата от 300.00 лв., представляващи направените от търговското дружество деловодни разноски.

Недоволен от така постановения съдебен акт остава ищецът, в първоинстанционното производство Х.Х.М., който го обжалва изцяло. Според него решението е неправилно и незаконосъобразно. Възззивникът моли въззивния съд да отмени обжалваното първоинстанционно решение изцяло и да постанови ново решение, с което да уважи изцяло предявената от него претенция, както и да му бъдат присъдени направените от него деловодни разноски. В съдебно заседание, поддържа въззивната си жалба лично и чрез процесуалния си представител ад. С. Е..

Въззиваемата страна „Теленор България” ЕООД в депозиран отговор на въз- зивната жалба, изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да по- станови решение, с което да остави в сила решението на районния съд.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, посочен в чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на всички изисквания на чл.260 и посл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима.

След служебна проверка съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение и преминава към разглеждане на спора по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депози- рана от Х.Х.М. срещу „Теленор България” ЕООД. Ищецът твърди, че на 16.11.2015 г. е сключил с ответника договор за лизинг на мобилен телефон марка „SONY” модел „...” IMEI ...като се задължил да заплати обща лизингова цена в размер на 588.57 лв. договорът е бил сключен за срок от 23 месеца, като месечната лизингова вноска е била в размер на 25.59 лв. Седмица след сключване на договора на 26.11.2015 г., телефонът е дефектирал, като почнал да се изключва сам, поради което ищецът е предявил рекламация в магазина на ответника. Телефонът е бил изпратен в сервиз, където му е бил направен функционален тест и е върнат на ищеца. На 27.05.2017 г., а впоследствие и на 28.07.2017 г., телефонът отново се появява същия проблем и ищецът отново е правил рекламации, след които телефонът отново е бил изпращан в сервиз. На 30. 08.2017 г., ищецът е депозирал жалба до ответното дружество, в която е поискал да му бъде възстановена платената до момента сума, предвид обстоятелството, че са направени три неуспешни опита за ремонт на предоставения му мобилен апарат. В началото на м. септември 2016 г. ищецът е получил писмо от ответника, с което е поканен да остави мобилния телефон за ремонт, за пореден път и щяло да се прецени какви действия да се предприемат от страна на ответното дружество. На 15.09. 2016 г., ищецът отново депозира искане до ответното дружество, с което иска да му бъде възстановена платената сума и отново получава отказ. Ищецът е недоволен от извършеното от страна на ответника сервизно обслужване, поради което с депозираната от него искова молба, прави изрично волеизявление, че разваля сключения с „Теленор България” ЕООД лизингов договор и претендира да му се възстанови платената от него сума в общ размер на 383.85 лв., ведно с дължимата законна лихва от датата на подаване на иска до окончателното й заплащане, както и да му бъдат присъдени направените деловодни разноски. Впоследствие в хода на процеса е допуснато увеличение на иска до размер от 583.49 лв. – протоколно определение от 15.06.2017 г.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск, като недопустим и неоснователен. Не е налице сключен договор за продажба, поради което посоченото от ищеца правно основание на иска – 195, ал.1, предл. 1 във вр. с чл.193 от ЗЗД, във вр. с чл.87 от ЗЗД, във вр. с чл.114, ал.1, т.1 от ЗЗП във вр. с чл.112 от ЗЗП е неприложимо. Твърди, че по- соченото в исковата молба устройство е сменено с ново на 16.11.2016 г. Позовава се на сервизната история на устройството, като при две от постъпванията в сервиза се установило, че твърденият от ищеца проблем е резултат от инсталиране на про грами и приложения от ищеца, които затрудняват работата на устройството и често не били съобразени с неговата физическа и оперативна памет. Моли предявения иск да бъде оставен без уважение, като недопустим и недоказан по основание и размер.

Не се спори между страните, а и от събраните, в хода на процеса, доказателства се установява, че на 16.11.2015 г. между тях е сключен договор за лизинг, по силата на който ответникът в качеството си на лизингодател е предоставил на ищеца, в качеството му на лизингополучател за временно и възмездно ползване устройство „SONY” модел „...”, с телефонен номер ... като ищецът се е задължил да плати обща лизингова цена в размер на 588.57 лв. – чл.1, ал.1 от договора. Договорът е сключен за срок от 23 месеца и влиза в сила от датата на подписването му от страните – чл.2 от договора. Ищецът е следвало да заплати уговорената лизингова цена на 23 месечни вноски, всяка една в размер на 25.59 лв. – чл.3, ал.1 от договора. Устройството е било предадено на ищеца в деня на подписването на договора – чл.4. Съгласно чл.1, ал.2 от договора ищецът е имал право да придобие собствеността върху устройството, като подпише договор за из- купуването му.

Видно от приложените по делото гаранционна карта и сервизни протоколи № № 501728216/26.11.2015 г., 501786313/27.05.2016 г. и 501808519/26.07.2016 г., устройството е изпращано три пъти на сервиз, като е отремонтирано съответно на 26.11.2015 г., 27.05.2016 г. и на 28.07.2016 г. В първите два протокола е записано, че евентуалния проблем може да се дължи от някое, приложение, което е извън ос- новния софтуерен продукт. В третият от 26.07.2016 г. е отбелязано, че е сменена основна платка.

На 30.08.2016 г. ищецът е депозирал в ответното дружество жалба, с която след като е посочил, че дефектът на телефона, въпреки че три пъти е ремонтиран не е премахнат е поискал да му бъде възстановена заплатената от него парична сума. В отговора си, писмо изх. № GB-1NHQBU1 от 01.09.2016 г., ответникът, поканва ищецът в случай че има затруднения с използването на телефона да го остави отно- во за ремонт, като след тестването му, в зависимост от резултата от теста ще се на- прави преценка какви действия ще бъдат предприети.

На 15.09.2016 г. ищецът е депозирал ново искане в ответното дружество, с което отново моли да му бъде върната платената до момента сума и повреденият телефон да бъде заменен с нов телефон но не от същата марка. В отговора си, пис- мо изх. № GB-1O3JL76 от 17.09.2016 г., ответникът е уведомил ищеца, че супер- вайзора отговорен за марка SONY се е ангажирал лично да прегледа и тества теле- фона и в зависимост от резултата на теста ще се прецени какви действия да бъдат предприети.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявените от Х.Х.М., обективно, комулативно съединени осъдителни искове са с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.88, ал. 1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, са допустими, а разгледани по същество неоснователни, поради следните съображения:.

Налице е валидно сключен, между страните, договор за лизинг, който предвид уговорените в него клаузи по своята правна същност е договор за оперативен лизинг. Договорът за лизинг е търговска сделка, чиято правна уредба се съдържа в ТЗ, тъй като породеното от договора облигационно правоотношение е възникнало между лица, едното от които е търговец и е свързано с упражняваното от него занятие – чл.286, ал.1 от ТЗ. От друга страна, по силата на чл.286, ал.2 от ТЗ във вр. с чл.1, ал.1, т.15 от ТЗ, договорът за лизинг е от категорията на обективните (абсо- лютните) търговски сделки.

В чл.342, ал.1 от ТЗ е дадено легално определение на договора за операти- вен лизинг, с който лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение. Лизингодателят има задълженията на наемодател, съгласно чл.230 от ЗЗД - чл.344, ал.1 от ТЗ. Съгласно чл.230, ал.1 от ЗЗД наемодателят е длъжен да предаде вещта в състояние, което да отговаря на ползването за което е наета. От събраните в хода на процеса доказателства, се установява, че предоставената от ответника вещ е била с недостатък, който затруднява ползването й по предназначение. Въпреки положените от него усилия да поправи вещта, лизингодателят не е успял да отстрани недостатъка. С оглед на това съда приема, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл.344 от ТЗ във вр. с чл.230, ал1 от ЗЗД.

Неизпълнението по същество е нов правнорелевантен факт, настъпил в съществуващото, между страните, облигационно отношение, който поражда нови по- следици. За ищеца възниква правото, регламентирано в чл.87 от ЗЗД да развали договора, което се осъществява с факта на предявяване на исковата молба и съдържащото се в нея волеизявление на ищеца, че разваля сключения между стра- ните договор за лизинг. В конкретния случай, предвид извършените три неуспешни ремонта на телефона не е необходимо ищецът да дава подходящ срок за изпълне- ние на ответника, съобразно чл.87, ал.1 от ЗЗД. Съгласно чл.88, ал.1 от ЗЗД, развалянето има обратно действие, т.е. с обратна сила отпада основанието, на което страните са престирали и всяка дължи връщане на даденото, освен при договорите за продължително или периодично изпълнение. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по тълк. д. № 3/2011 г., перио- дично изпълнение е налице, когато се погасяват повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. С оглед на това процесния договор за лизинг разкрива характеристиката именно на договор с периодично изпълне- ние, поради което на развалянето на същия следва да се предаде действие ex nunk или само занапред. Т.е. с развалянето на договора за лизинг не се дължи връщането на заплатените до момента на развалянето му лизингови вноски – чл.347, ал.2 от ТЗ във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД. В този смисъл Решение № 89 от 10.03.2008 г. по т.д. № 631/2007 г. на ВКС, ТК, І т.о. Следователно предявения от ищеца осъдителен иск за заплащане на сумата от 583.49 лв., представляваща заплатени до датата на разваляне на договора за лизинг от 16.11.2015 г., лизингови вноски за ползване на мобилен телефон марка „SONY” модел „...” IMEI 358139069 000317 е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде от хвърлен. Неос- нователността на главната претенция води и до неоснователност на акцесорната претенция за заплащане на мораторната лихва върху претендираната главница за периода от депозиране на исковата молба до окончателното им заплащане.

Предвид гореизложеното Шуменският окръжен съд, в настоящия му състав, счита, че въззивната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а поради съвпадение на крайния извод за неоснователност на предявените от Х.Х.М. искове решението на Шуменския районен съд следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 и ал.8 във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.25, ал.1 от Наредбата за плащането на правната помощ, и направеното искане, Х.Х.М. следва да бъде осъден да заплати на „Теленор България” ЕООД юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава Решение № 533 от 11.08.2017 г., постановено по г. д. № 539 по описа на Шуменския районен съд за 2017 г.

Осъжда Х.Х.М., ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр. Шумен, ул. „..., № 9-13, офис 21 да заплати на „Теленор България” ЕООД, ЕИК 133460283, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост”, ж.к. „...Бизнес парк София, сграда 6, представля- вано от изп. директор М.П.Ф. сумата от 100.00 (сто) лева, предста- вляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и предвид чл.280, ал.2 от ГПК, не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България.

Председател: Членове: 1.

2.