Р Е Ш Е Н И Е №1

гр.Шумен,5.І.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд,в открито съдебно заседание на четиринадесети декември 2017г.,в състав:

Председател:Лидия Томова

Членове:1.Свилен Станчев

2.Теодора Д.

при секретар: Силвия Методиева,

като разгледа в.гр.д.328/2017г. на Шуменския окръжен съд,за да се произнесе,взе предвид :

Производството по настоящото въззивно дело е образувано по въззивна жалба на Ф.Х.А.,с наст.адрес ***,с процесуален представител адв.Н.Д.,***,

против Решение № 531/11.VІІІ.2017г.,постановено по гр.дело № 2049/2016г. на ШРС,допълнено по реда на чл.250 от ГПК с Решение № 824/9.ХІ.2017г.по с.дело,с което жалбоподателката и ответница в първоинстанционното производство е осъдена да заплати на всяка от трите ищци по 1303,89 лева,представляващи сумата,която те неоснователно са й заплатили за направения от нея отказ от наследството на А. Х.Х.,поч.27.VІІ.1968г. ,респ. като стойност на припадащия й се дял от наследствените имоти, както и да им заплати 668,47 лв деловодни разноски.

Оплакванията във въззивната жалба са за допуснати от първоинстанционния съд процесуалноправни и материалноправни нарушения в първоинстанционното решение,довели до неговата неправилност.

Жалбоподателката твърди,че обжалваното решение било необосновано,тъй като не се установила по категоричен начин истинността на свидетелските твърдения.

Първоинстанционното решение противоречало на закона,тъй като при твърдяните обстоятелства от ищците ,претенцията им следвало да бъде квалифицирана по чл.17 от ЗЗД ,а не по чл.59 от с.з.В този случай и свидетелските показания били недопустими и съдът извършил съществено нарушение на съдопроизводствените правила,събирайки гласни доказателства.

При тези оплаквания,в подкрепа на които са изложени подробни фактически и правни съображения,жалбоподателката моли да бъде отменено изцяло обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго,с което предявените искове да бъдат отхвърлени и да й бъдат присъдени деловодните разноски.Няма нови доказателствени искания.

Постъпил е по реда и в срока по чл.263 от ГПК писмен отговор от насрещните страни по въззивната жалба,с който я оспорват като неоснователна и недоказана.Нямат нови доказателствени искания.

Въззивният съд,като обсъди оплакванията по жалбата,възраженията срещу нея в писмения отговор ,всички доводи на страните и събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната взаимовръзка,намира,че въззивната жалба е редовна и допустима,като подадена в законоустановения срок,отговаряща на законовите процесуални изисквания и депозирана от процесуално легитимирано лице-ответник в първоинстанционното производство.

Разгледана по същество,въззивната жалба е неоснователна и недоказана,поради следното:

Производството по гр.д. №2049/016г. на Шуменския районен съд,е образувано по искова молба на А.М. В.. М.А. и А.М.Щ.,с посочените в исковата молба лични данни и адреси,срещу ответницата Ф.Х.А.,с посочените данни, с основание на иска по чл.59 от ЗЗД и цена 3911 лева.

Исковата молба,предмет на гр.д. № 2049/016г. на ШРС, първоначално е предявена като насрещен иск по гр.д.№ 1152/2016г. на ШРС.Това дело е образувано по предявен от Ф.Х.А. иск против А.М.В.,Н.М.А. и А.М.Щ.,за обявяване нищожността на направения от Ф.Х.А. отказ от наследството на А.Х. М.М./А. Х.Х./,поч.27.VІІ.21968г.,по ч.гр.д.№ 3786/2011г. на ШРС,който отказ е вписан в специалната книга при ШРС под № 81/2011г./,както и да бъде призната ищцата за собственица на ¼ и.ч. от имотите,описани в иска, възстановени на наследниците на А. Х.Х.,с Решение № 18-2/04.02.1999 по преп.№ 3269А/91 на ПК-Ш..

С влязло в сила решение № 234/13.ІV.2016г.по гр.д. № 1152/2016г. на ШРС е признато за установено,че Ф.Х.А. е собственик на 1/8 и.ч. от процесните недвижими имоти,а направеният от нея отказ от наследство,както е посочен по-горе,е нищожен.

В исковата молба,предмет на гр.д. № 2049/016г. ,се излага,че действително страните са наследници на общия им наследодател А. Х.Х.,поч.27.VІІ.1968г.Трите ищци били негови внучки,като деца на дъщеря му С.А.Е..Ответницата била внучка на същия общ наследодател ,като дъщеря на сина му Х.А.Х..Признават,че ответницата и нейния брат Ш.Ю.А.,са собственици по наследство на ¼ и.ч. от процесните земи,или по 1/8 и.ч.за всеки от тях.Ищците твърдят,че през есента на 2011г.се свързали с ответницата и нейния брат,за да се договорят за доброволна подялба на останалите от наследодателя А. Х.процесни земеделски земи.Ответницата се съгласила да получи срещу дела си неговата равностойност в пари,след което ищците й заплатили за нейната 1/8 и.ч. сумата 2000 евро.При последвалата доброволна делба ищците получили реални дялове от наследствените земи.При положение,че направеният от ответницата отказ от наследство е обявен за нищожен и тя е призната за собственик на 1/8и.ч. от наследствените земи,получената от нея сума,представляваща равностойността на тези земи,се явява като дадена при отпаднало основание и следвало да бъде върната на ищците.Ето защо молят съдът да осъди ответницата да им заплати левовата равностойност на получената от ответницата на отпаднало основание сума,която е равна на 3911 лева ,или по 1303 лева за всяка от ищците,ведно със законната лихва върху нея,считано от датата на предявяване на исковата молба,както и направените по делото разноски.

Ответницата в първинстанционното производство оспорила исковете и възразила против събирането на гласни доказателства за установяване твърденията по исковата молба,поради забраната по чл.164ал.1,т.1 и 6 от ГПК и 165ал.2/арг./

За да разреши спорът,първоинстанционният съд след като отделил спорното от безспорното,е събрал всички необходими и допустими доказателства,съдържащи правнорелевантни за спора факти.Въззивният съд намира за законосъобразни изложените от районния съд съображения за допустимост на гласни доказателства по делото.Правилно е прието от първоинстанционния съд,че отказът от наследство е едностранен акт,съдържащ единствено волеизявление на ответницата,поради което трети лица не могат да се снабдят с „обратен документ”за доказване на действителната воля и съглашение по прикрита сделка.Ето защо нормата на чл.165ал.2/арг./от ГПК в случая е неприложима.Не намират приложение и забранителните разпоредби на чл.164ал.1,т.1 и 6 от ГПК,тъй като с исканите гласни доказателства ищците не целят доказването на симулация на отказа от наследство,т.е. безпричинност,респ.безпаричност на тази едностранна сделка,а точно обратното.Те твърдят ,че са дали пари на ответницата,представляващи равностойност на получените от тях в реален дял земи при доброволната делба,които суми ,впоследствие,след признаването със съдебно решение нищожността на направения от ответницата отказ от наследство и че тя е изключителен собственик на 1/8 и.ч. от процесните земи ,се явяват получени от нея на неосъществено,респ.отпаднало основание.

Наред с горното,следва да се подчертае,че между страните по делото няма спор на този етап,че направеният от ответницата отказ от наследство е нищожен,тъй като същият спор е решен с влязло в сила съдебно решение. Ето защо исковете,предмет на настоящото дело ,са с основание по чл.59 от ЗЗД,както законосъобразно е дал правната им квалификация районният съд,изхождайки от обективните и субективни предели на исковата молба,твърденията в нея и петитума й.По тези причини свидетелските показания са допустими и районният съд не е допуснал процесуални нарушения,като е събрал гласни доказателства за предаването и получаването на паричните суми,които ищците претендират да им бъдат върнати.

Въззивният съд намира,че от събраните по делото гласни доказателства може да се направи по несъмнен начин извода,че ответницата е получила процесните суми и след като не ги е възстановила на ищците,ги задържа без основание.Няма основание да не се дава вяра на разпитаните свидетели,тъй като показанията им са последователни,логични и съвпадащи в основната си част.Коментарът на жалбоподателката,че”едно е дадено лице да брои пари ,а съвсем различно е някой друг да ги получи” във връзка с показанията на св.Н.Х.,е лишен до голяма степен от логика и житейски смисъл.Изложеният от св.И.В./съпруг на ищцата А.В./ факт,че той лично платил на Ф.,не дава основание да не се кредитират показанията му,тъй като бил заинтересован от изхода на делото.От една страна,напълно обичайно е в тези среди паричните плащания да стават от съпрузите,а от друга,неговите показания съвпадат с тези на св.Н.Х.,очевидец на разплащането . Показанията на свидетелите,посочени от ищците,не се опровергават от тези,разпитани по искане на ответницата/жалбоподателката/.

При така установеното положение,законосъобразно е прието от районния съд,че са налице доказани елементите на неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД и ищците имат фактическо и правно основание да търсят и получат дадените от тях на ответницата суми.

Поради гореизложеното,въззивният съд намира,че както фактическите,така и правни изводи на първоинстанционния съд са обосновани и законосъобразни и като е уважил исковете,районният съд е постановил правилно решение.Ето защо въззивната жалба против същото решение се явява неоснователна и недоказана.Поради това обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора,на жалбоподателката не се дължат деловодни разноски за въззивната съдебна инстанция.

Въззиваемата страна не е представила списък за разноски по чл.80 от ГПК.По въззивното дело не се съдържат и доказателства-разходооправдателни документи за направени от нея деловодни разноски.Ето защо разноски за въззивната инстанция не следва да се присъждат.

Водим от горното,Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 531/11.VІІІ.2017г.,постановено по гр.дело № 2049/2016г. на ШРС,допълнено по реда на чл.250 от ГПК с Решение № 824/9.ХІ.2017г.по с.дело.

Разноските за въззивното производство остават за страните така,както са направени.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове :1. 2.