Р Е Ш Е Н И Е № 333

гр. Шумен, 28.02.2018 г.

Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на шести февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Св. Станчев

2. Т. Димитрова

при секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова в.гр.д. № 333 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивни жалби на З.М.И., действащ чрез пълномощника адв. Г. Г. от ШАК и на М.И.Д., и двете срещу решение № 347/07.11.2017 г. по гр.д. № 1067/2017 г. по описа на НПРС в частта, в която е определен режим на лични контакти между детето А.З.М. и бащата З.М.И..

Жалбоподателят З.М.И. моли решението да бъде отменено като неправилно в обжалваната част и вместо него бъде постановено друго, с което режимът на лични контакти между него и детето А. бъде определен, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца в дните събота и неделя, в часовете от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, с преспиване, а при месеци с пет съботи и недели – в първия месец от годината с пет уикенда – от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, вторият месец с пет уикенда – при майката, третия месец с пет уикенда – при бащата и т.н.; двадесет дни през лятото, с преспиване, в периода 01.06. – 31.08., когато майката не е в годишен отпуск; една седмица през зимния сезон в периода 01.01. – 31.03. и една седмица през пролетния сезон в периода 01.04 – 31.05., когато майката не е в платен годишен отпуск, както и в дните на коледните, новогодишните и великденските празници, както следва: на първите празници – при бащата, на вторите – при майката, на третите – при бащата, на следващите първи – при майката и т.н., от 17.00 часа на първия неработен ден до 17.00 часа на последния неработен ден от съответните празници, както и на рождения ден на бащата – 12.04., от 10.00 часа до 17.00 часа.

Въззиваемата по жалбата М.И.Д. депозира отговор, в който я оспорва като неоснователна и моли за оставянето й без уважение.

Жалбоподателката М.И.Д. моли решението да бъде отменено в обжалваната част, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде определен режим на лични контакти на бащата с детето всяка втора събота от месеца, от 10.00 часа до 12.00 часа, без преспиване, в присъствие на майката, до навършване на тригодишна възраст и й бъдат присъдени извършените по делото разноски. Моли да бъдат измени и привременните мерки, определени от първоинстанционния съд, в частта за режима на лични контакти на бащата с детето до приключване на съдебното производство, предвид влошеното здравословно състояние на детето в продължение на два месеца от момента, в който е тръгнало на детска градина и предписания от здравните органи домашен режим на лечение. Иска от съда да постанови режимът на лични контакти на бащата с детето да бъде всяка втора събота от месеца от 10.00 часа до 12.00 часа, без приспиване, в присъствие на майката.

Въззиваемият по жалбата З.М.И., действащ чрез пълномощника адв. Г. Г. от ШАК депозира отговор, в който я оспорва като неоснователна и моли за оставянето й без уважение.

В пледоарията си по същество пълномощникът на З.М.И. заявява, че, с оглед възраженията на майката на детето и, ако съдът прецени, през първите пет или шест месеца режимът на лични контакти с бащата може да е без преспиване, т.е. всяка втора събота и неделя от месеца, от 9.00 часа до 17.00 часа в събота и от 9.00 часа до 17.00 часа в неделя, като след посочения адаптивен период бъде всяка втора събота и неделя от месеца, от 9.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, с преспиване.

Въззивните жалби са подадени в срок, от и срещу надлежно легитимирани лица, редовни и допустими.

Разгледани по същество, същите са частично основателни, поради следното:

Гр.д. № 1067/2017 г. по описа на НПРС е образувано по искова молба на М.И.Д. срещу З.М.И., имаща за предмет искови претенции за предоставяне упражняването на родителските права върху общото на страните дете – А.З.М. на майката; определяне местоживеенето на детето при майката, на адрес: гр. Н.п., ул. ...; определяне режим на лични контакти между детето и бащата, както следва: всяка втора събота от месеца, от 10.00 часа до 12.00 часа, без преспиване, в присъствието на майката М.И.Д., до навършване на тригодишна възраст на детето и осъждане на бащата да заплаща на малолетното си дете А. ежемесечна издръжка в размер на 150.00 лева, начиная от предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законни причини за изменяването или прекратяването на присъдената издръжка.

Ответникът по иска е изразил становище за основателност на исковете за упражняване на родителските права, местоживеенето на детето и претендираната месечна издръжка, като е оспорил поискания от ищцата режим на лични контакти между него и детето, заявявайки, че следва да бъде всяка първа и трета седмица от месеца, в дните събота и неделя, в часовете от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, с преспиване, а при месеци с пет съботи и недели: в първия месец от годината с пет уикенда – от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, втория месец с пет уикенда – при майката, третия месец с пет уикенда – при бащата и т.н., 20 дни през лятото, с преспиване в периода 01.06. - 31.08., когато майката не е в годишен отпуск, една седмица през зимния сезон в периода 01.01.-31.03. и една седмица през пролетния сезон в периода 01.04.-31.05., когато майката не е в платен годишен отпуск, както и в дните на коледните, новогодишните и великденските празници, както следва: на първите празници – при бащата, на вторите – при майката, на третите – при бащата, на следващите – при майката и т.н., от 17.00 часа на първия неработен ден до 17.00 часа на последния неработен ден от съответните празници, както и на рождения ден на бащата – 12.04., от 10.00 часа до 17.00 часа.

Първоинстонционният съд е приел, че е сезиран с искове с правно основание чл.127, ал.2, чл.127, ал.3 и чл.143 от СК, като с решението си е предоставил упражняването на родителските права върху малолетното дете А.З.М., ЕГН **********, на майката М.И.Д.; определил е местоживеенето на детето да бъде при майката на адрес: гр. Н.п., обл. Шумен, ул. ...; определил е режим за лични контакти на бащата З.М.И. с детето А., както следва: ДО навършване на тригодишна възраст на детето - всяка първа и трета събота от месеца, както и на Коледа /25.12.2017 г./, втория ден от Великденските празници през 2018 г. и на рождения ден на бащата - 12.04.2018 г., от 9.30 часа до 13.00 часа, като детето се предава от майката на бащата и обратно, на място, определено по предварителна уговорка помежду им и СЛЕД навършване на тригодишна възраст – всяка първа и трета седмица от месеца, в дните събота и неделя, в часовете от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, с преспиване, 20 дни през лятото, с преспиване в периода 01.06.-31.08., когато майката не е в годишен отпуск, както и втория ден от дните на коледните, новогодишните и великденските празници, от 10.00 часа до 17.00 часа и на рождения ден на бащата - 12.04., от 10.00 часа до 17.00 часа, и е осъдил З.М.И. да заплаща на малолетното си дете А., чрез неговата майка и законен представител М.И.Д., издръжка в размер на 150.00 лева месечно, начиная от предявяване на исковата молба - 04.09.2017 г., с падеж всяко пето число на месеца, за който се дължи, платима по банков път по посочена от ищцата банкова сметка, ***срочена вноска, до настъпване на законни причини за изменяването или прекратяването на присъдената издръжка, както и да заплати държавна такса върху уважения иск, в размер на 216.00 лева. Решението се обжалва и от двете страни, в частта в която е определен режим на лични контакти между детето и бащата.

След проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

В хода на производството по гр.д. № 1067/2017 г. по описа на НПРС, по молба на ищцата е открито производство по приврменни мерки, като с определение № 546/25.09.2017 г. първоинстанционният съд е постановил режим на лични контакти на детето А.З.М. с бащата З.М.И. всяка събота от месеца, от 9.30 часа до 13.00 часа, като детето се предава от майката на бащата и обратно, на място, определено по предварителна уговорка помежду им. С молба от 28.09.2017 г. ищцата е поискала съдът да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в посоченото определение, като вместо думите „ всяка събота от месеца „ се чете „ всяка първа събота от месеца „. С определение № 586/06.10.2017 г. НПРС е оставил молбата без уважение. С молба от 16.10.2017 г. ищцата е поискала изменение на постановените с определение № 546/25.09.2017 г. привременни мерки, като бъде определен режим на лични контакти между детето А. и бащата З.М.И. всяка първа събота от месеца, в присъствието на майката М.И.Д. до навършване на тригодишна възраст от детето. По тази молба първоинстанционният съд не се е произнесъл нито с нарочно определение, нито с решението си. С въззивната жалба ищцата в първоинстанционното производство моли въззивният съд да измени постановените от НПРС привременни мерки относно режима на свиждане между бащата и детето и постанови той да бъде всяка втора събота от месеца от 10.00 часа до 12.00 часа, без приспиване, в присъствие на майката. С определение № 6/04.01.2018 г. по в.гр.д. № 333/2017 г. по описа на ШОС, молбата й за изменение на, постановените с определение № 546/25.09.2017 г. по гр.д. № 1067/2017 г. по описа на НПРС привременни мерки е оставена без уважение.

По съществото на правния спор, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установява, че от фактическото си съжителство страните имат едно общо дете – А.З.М., ЕГН **********, роден на *** г.. Родителите живели заедно с детето в гр. Н.п., обл. Ш. до м. април 2017 г., когато, поради ремонт на къщата им, майката й малолетният А. се установили в дома на нейната майка, на адрес: гр. Н.п., обл. Ш., ул. .... През м. август 2017 г. страните се разделили окончателно, като мъжът останал да живее в семейното им жилище, находящо се в гр. Н.п., ул. ..., а жената и детето – в дома на нейната майка, на посочения по-горе адрес. От социалните доклади на ДСП – Н.п. се установява, че жилищно-битовите условия в дома на майката са много добри и подходящи за отглеждане на дете. Жилището се състои от четири стаи, кухня, салон и сервизни и санитарни помещения и към момента се обитава от майката, детето и баба му по майчина линия, която подпомага ищцата при отглеждането му. Спалнята е пригодена за детска стая, със самостоятелно детско легло и подходящи мебели. Детето е добре обгрижвано, видимо кротко, спокойно, контактно и емоционално съзвучно, със задоволени базисни, здравни, поведенчески и познавателни нужди. Същото е физически здраво, боледува от ОРЗ, като при нужда получава своевременна медицинска помощ. Има изграден правилен дневен и хранителен режим. Храни се от възрастен. Ползва памперс и се приучва да ползва гърне. Няма зачатък на реч, привлича внимание с вик, а после показва какво иска. От м. септември 2017 г. посещава детска градина в гр. Н.п., от когато, видно и от приложените амбулаторни листи и други медицински документи, боледува по-често от респираторни заболявания, които са типични за възрастта му и нямат хроничен характер. Установени са страдания от кожен дерматит и алергичен ринит. Майката работи в Община Н.п., на пълен работен ден, като, докато е на работа, за детето се грижи баба му по майчина линия. Малолетният е силно привързан към двете жени и е добре адаптиран в дома си. Жилището, което се обитава от бащата представлява втори етаж от къща, състоящ се от три стаи – детска, спалня, всекидневна, кухня, баня и тоалетна, обзаведени модерно, стилно и функционално, с много добри хигиенно-битови условия. В детската стая има детско легло, кът за игра и телевизор. Първия етаж от къщата се обитава от родителите на ответника и неговия брат. З.М. работи като старши полицай към ЗЖУ – В., с местоназначение гр. Н.п.. След проведено проучване и инициирана от ДСП – Н.п. среща между страните и детето им, заключението на социалните работници е, че и двамата родители притежават нужните условия и капацитет за добро родителстване и е в интерес на малолетния А. да контактува и с двамата. Конкретно за проведената среща, социалните работници са установили, че детето е приело дадената му от баща му играчка, заиграло се е с нея и е било спокойно, докато междувременно ответникът му е говорел. След известно време е станало, подпомагано от баща си и се обърнало хленчейки към майка си, която приела поведението му като желание да си тръгне. На тръгване детето отказало да вземе играчката, след което майката я прибрала в раницата му. От приложените по делото жалби и сигнали, показанията на разпитаните двама свидетели и изявленията на страните, се установява, че след фактическата им раздяла отношенията между същите са влошени, което е повлияло негативно при осъществяване на контактите между бащата и детето и е довело практически до прекъсването им. От месец август 2017 г. двамата родители не могат да намерят компромисен вариант за осъществяване нормален режим на свиждане между А. и баща му, като ищцата твърди, че детето се е отчуждило от ответника и няма доверие на последния по отношение възможностите му да се справя с грижите за А. и да спазва стриктно изградения му режим, поради което иска до навършване на три годишна възраст от сина им, контактите между него и И. да бъдат ограничени във времето и да се осъществяват в нейно присъствие. От своя страна ответникът заявява, че е живял заедно със сина си и се е грижил за него в продължение на две години, че причината да не контактува нормално с него след раздялата на страните е, че ищцата постоянно отказва да му предаде детето, по различни поводи, както и, че за в бъдеще се чувства подготвен да се грижи за детето, съобразно посочения от него режим на лични контакти.

Като съобрази изложеното и вмененото му от закона задължение да охрани по най-добрия начин интересите на малолетния, съдът счита, че, предвид възрастта, пола, психичното и здравословното състояние на детето, които не се отличават с особени специфики или отклонения, и установените равни възможности на страните да му предоставят адекватни условия и грижи при отглеждането му, режимът на лични контакти между малолетния А. и баща му до навършване на тригодишна възраст от детето следва да бъде определен, както следва: всяка втора и четвърта събота от месеца, от 10.00 часа до 17.00 часа, без преспиване и всяка първа и трета неделя от месеца, от 10.00 часа до 17.00 часа, без преспиване, в дома на бащата, като детето бъде вземано и връщано от него от дома на майката и контактите между бащата и детето се осъществяват без присъствието на последната. Мотивите на съда за определяне на посочения режим са изведени от необходимостта, за правилното му развитие и израстване, детето да контактува равнопоставено и с двамата родители, без това да го натоварва прекалено физически и емоционално, предвид все още ниската му възраст. Досежно режима на свиждане между бащата и детето след навършване от същото на тригодишна възраст, счита, че следва да бъде определен, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, в дните събота и неделя, в часовете от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, с преспиване, 20 дни през лятото, с преспиване в периода 01.06.-31.08., когато майката не е в годишен отпуск, както и втория ден от дните на коледните, новогодишните и великденските празници, от 10.00 часа до 17.00 часа. По отношение рождения ден на бащата, счита, че не е удачно да бъде включван в режима на лични контакти, тъй като всяка година датата е в различен ден от седмицата и не е обосновано нарушаване нормалния режим и ритъм на живот на детето само поради обстоятелството, че този ден е рожден на единия родител.

Като съобрази изложеното, въззивният съд намери, че първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, в която е определен режим на лични контакти между детето А.З.М. и бащата З.М.И. до навършване на тригодишна възраст от детето, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде определен режим на контакти между двамата, както следва: всяка втора и четвърта събота от месеца, от 10.00 часа до 17.00 часа, без преспиване и всяка първа и трета неделя от месеца, от 10.00 часа до 17.00 часа, без преспиване, в дома на бащата, като детето бъде вземано и връщано от него от дома на майката и контактите между бащата и детето се осъществяват без присъствието на последната. Решението следва да се отмени и в частта, в която е определено свиждане между бащата и детето след навършване на тригодишна възраст от същото на рождения ден на бащата – 12.04.. В останалата част, в която е определен режим на лични контакти с бащата след навършване на три години от детето, решението следва да се потвърди като правилно.

Съобразно изхода от правния спор, направените във въззивното производство разноски следва да останат в тежест на страните така, както са извършени.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 347/07.11.2017 г. по гр.д. № 1067/2017 г. по описа на НПРС в ЧАСТТА, в която е определен режим на лични контакти на бащата З.М.И., с ЕГН: ********** с детето А.З.М., с ЕГН: ********** до навършване на три годишна възраст от детето, както следва: всяка първа и трета събота от месеца, както и на Коледа /25.12.2017 г./, втория ден от Великденските празници през 2018 г. и на рождения ден на бащата - 12.04.2018 г., от 9.30 часа до 13.00 часа, като детето се предава от майката на бащата и обратно, на място, определено по предварителна уговорка помежду им, като, вместо него, постановява:

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между бащата З.М.И., с ЕГН: ********** и детето А.З.М., с ЕГН: **********, до навършване на три годишна възраст от детето, както следва: всяка втора и четвърта събота от месеца, от 10.00 часа до 17.00 часа, без преспиване и всяка първа и трета неделя от месеца, от 10.00 часа до 17.00 часа, без преспиване, в дома на бащата, като детето бъде вземано и връщано от него от дома на майката и контактите между бащата и детето се осъществяват без присъствието на последната.

ОТМЕНЯ решение № 347/07.11.2017 г. по гр.д. № 1067/2017 г. по описа на НПРС в ЧАСТТА, в която е определен режим на лични контакти на бащата З.М.И., с ЕГН: ********** с детето А.З.М., с ЕГН: ********** след навършване на три годишна възраст от детето на датата 12.04., когато е рождения ден на бащата.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 347/07.11.2017 г. по гр.д. № 1067/2017 г. по описа на НПРС в останалата ЧАСТ, с която е определен режим за лични контакти на бащата З.М.И., с ЕГН: ********** с детето А.З.М., с ЕГН: ********** след навършване на три годишна възраст от детето.

В останалата му част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

ВЪЗЛАГА направените по във въззивното производство разноски в тежест на страните така, както са били извършени от всяка от тях.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.