Р Е Ш Е Н И Е №108

гр. Шумен, 18.05.2018 г.

Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на осми май две хиляди и осемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Св. Станчев

2. Т. Димитрова

при секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от съдията докладчик Т. Димитрова в.гр.д. № 82 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 365/26.11.2015 г. по гр.д. № 14/2012 г. по описа на НПРС са отхвърлени, предявените от М.И.В., ЕГН ********** *** - Днес и утре „, ЕИК искове за неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.03.2009 т. – 30.06.2009 г., в размер на 1 000.00 лева, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на иска до окончателното й плащане, и за мораторна лихва върху сумата от 1 000.00 лева, за периода от 31.07.2009 г. до завеждане на исковата молба. Със същото решение, на основание чл.194, ал.3 от ГПК е признато за недоказано оспорването съдържанието на ведомости за заплати, водени от Сдружение „ Н.П.- Днес и утре „ за месеците януари – юни 2009 г..

Решението е било обжалвано от ищцата, като с решение № 48/29.02.2016 г. по в.гр.д. № 19/2016 г. по описа на ШОС е било обезсилено в частта, в която е признато за недоказано оспорването съдържанието на ведомости за заплати, водени от Сдружение „ Н.П.- Днес и утре „ за месеците януари – юни 2009 г., и потвърдено в останалата му част.

По молба на ищцата по чл.306 от ГПК, с решение № 217/02.03.2018 г. по гр.д. № 3634/2017 г., ІІІ г.о. на ВКС влязлото в сила въззивно решение е било отменено на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, като делото е върнато на ШОС за ново разглеждане от друг състав, с оглед на които указания е образувано настоящото.

В жалбата си жалбоподателката М.И.В. е навела доводи за неправилност и незаконосъобразност на решение № 365/26.11.2015 г. по гр.д. № 14/2012 г. по описа на НПРС, с оглед на които моли въззивният съд да го отмени и върне делото за ново гледане, с указания за спирането му на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК, или евентуално – да постанови друго, с което да уважи исковите й претенции.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна Сдружение „ Н.П.- Днес и утре „, представлявано от председателя на УС Н.С.С.не е депозирала отговор по жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срок, от и срещу надлежно лигитимирани лица, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради следното:

Гр.д. № 14/2012 г. по описа на НПС е образувано по искова молба на жалбоподателката срещу въззиваемия, с претенция за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1 500.00 лева – неизплатени трудови възнаграждения за периода м. 01. – м. 06.2009 г., ведно с дължимата върху тях лихва за забава, считано от 31.07.2009 г. до завеждане на исковата молба – 11.01.2012 г., в размер на 400.00 лева и законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното й плащане.

Ответникът е оспорил предявените искове като изцяло неоснователни и недоказани, с твърдение, че претендираните трудови възнаграждения са изплатени на ищцата.

С протоколно определение от 15.04.2015 г., в полза на ищцата е открито производство по чл.193, ал.1 от ГПК за оспорване съдържанието на представените от ответника разплащателни ведомости за периода м. 01 – м. 06.2009 г..

С протоколно определение от 26.10.2015 г., на основание чл.233 от ГПК, производството по делото е прекратено частично по отношение претенцията за заплащане на сумата от 500.00 лева, представляваща равностойността на две месечни трудови възнаграждения от по 250.00 лева, дължими за периода 01.01. – 01.03.2009 г. и по отношение на претенциите за заплащане на мораторна лихва, в размер на 100.00 лева, за посочения период и законна лихва за забава върху възнагражденията за м. 01. и м. 02.2009 г..

С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове за неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.03.2009 т. – 30.06.2009 г., в размер на 1 000.00 лева, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на иска до окончателното й плащане, и мораторна лихва върху сумата от 1 000.00 лева, за периода от 31.07.2009 г. до завеждане на исковата молба, като, на основание чл.194, ал.3 от ГПК е признал за недоказано оспорването съдържанието на ведомости за заплати, водени от Сдружение „ Н.П.- Днес и утре „ за месеците януари – юни 2009 г.. Решението се обжалва изцяло от ищцата.

След проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното решение е валидно, но недопустимо в частта, в която съдът е признал за недоказано оспорването съдържанието на ведомости за заплати, водени от Сдружение „ Н.П.- Днес и утре „ за месеците януари – юни 2009 г.. Въпросните ведомости представляват разписки за плащане и са частни свидетелстващи документи, които нямат обвързваща материална доказателствена сила, освен ако удостоверяват неизгодни за издателя си факти. Ето защо, лицето което твърди, че удостовереното в документите не отговаря на действителното фактическо положение, може да докаже възражението си чрез всички допустими от закона доказателствени средства и няма основание да оспорва съдържанието им чрез нарочен иск. Частните документи се ползват с формална доказателствена сила, която се отнася единствено относно факта на писменото изявление и неговото авторство. Тя не обхваща други данни, за които документът свидетелства. Задължителната формална доказателствена сила на частния документ се изразява в това, че текстът му се смята за изявление на лицето, което го е подписало, до доказване на обратното, във връзка с което оспорващият автентичността / авторството / на волеизявлението следва да направи изрично изявление за оспорване. Когато авторството на документа е безспорно, материалната доказателствена сила на частния свидетелстващ документ се зачита само, ако издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти, или в изрично посочените от закона случаи. Доказателствената сила на останалите частни свидетелстващи документи се преценява от съда по вътрешно негово убеждение, с оглед на всички обстоятелства по делото, поради което не е налице правен интерес от оспорване на удостовереното в тях по реда на чл.193, ал.1 от ГПК и при заобикаляне на общите правила за разпределение на доказателствената тежест и допустимост на доказателствените средства за опровергаване на писмени доказателства.

В съответствие с изложеното, настоящата инстанция заключава, че в частта, в която се е произнесъл по претенцията с правно основание чл.193, ал.1 от ГПК решението на НПРС е недопустимо, като постановено по недопустим иск и следва да се обезсили. В останалата обжалвана част първоинстанционното решение на страда от пороци касаещи неговата допустимост.

По съществото на спора, от приложените писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установява, че жалбоподателката е работила при въззиваемия по трудово правоотношение, на основание трудов договор № 22/08.09.2008 г. и допълнителни споразумения от 01.12.2008 г. и 31.12.2008 г., като първоначално е заемала длъжността "социален асистент", а считано от 01.01.2009 г. – длъжността "домашен помощник" на непълно работно време - 7 часа, за определено време - до 30.06.2009 г., с възнаграждение в размер на 1.42 лева на час. Със заповед № 15/01.07.2009 г. на председателя на дружеството трудовото правоотношение между страните е било прекратено поради изтичане на уговорения срок, считано от 01.07.2009 г.. Работодателят е представил по делото ведомости за заплати за месеците от януари до юни 2009 г., всички съдържащи подпис на жалбоподателката, която потвърждава автентичността на подписите си. От заключенията на вещите лица по допуснатите в първоинстанционното и въззивното производство СИЕ се изяснява, че за периода 01.03.2009 г. – 30.06.2009 г. на служителката са били начислени трудови възнаграждения в размер на 674.82 лева – нетна сума, разпределени по месеци, като следва: м. март – 175.93 лева; м. април – 175.93 лева; м. май – 156.43 лева и м. юни – 166.53 лева. По документи посочените трудови възнаграждения са осчетоводени като изплатени, както следва: за м. 03.2009 г. – по РКО № 37/03.07.2009 г.; за м. 04.2009 г. – по РКО № 41/06.07.2009 г.; за м. 05.2009 г. – по РКО № 45/07.07.2009 г. и за м. 06.2009 г. – по РКО № 47/07.07.2009 г..

По делото е приложено копие от влязла в сила присъда по НОХД № 196/2014 г. на НПРС, с която председателя на ответното сдружение е осъден за това, че на 03.08.2013 г. в гр. Н.П.е подбуждала лицето А.И.Т.към извършване на престъпление по чл. 290 от НК, а именно пред надлежен орган на властта, като свидетел устно и съзнателно да потвърди неистина – да каже, че е дал на Н.С.С.в заем парична сума в размер на 7 000.00 лева – престъпление по чл.293, ал.1 от НК, за което й е наложено наказание глоба в размер на 1 000.00 лева. Представено е и решение 27.03.2017 г. по НАХД № 91/2017 г. на ШОС, с което Н.С.С.е призната за виновна в това, че в периода 24.08.2008 г. – 13.07.2009 г., в гр. Ш., като лице, което представлява Сдружение „ Н.П.- Днес и утре „, гр. Н.П.представила пред Агенция за социално подпомагане неверни сведения, съдържащи се в следните документи, а именно: ПКО 29а/31.03.2009 г., ПКО 29б/23.06.2009 г. и ПКО 29в/24.06.2009 г., с които да симулира пред АСП приходи от собствени средства относно осъществяване на проекта по договор № BG051POO1/07/5.2-01 от 01.04.2008 г. за безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, сключен с АСП, за да получи средства, предоставени от Европейския съюз на българската държава по цитирания договор, с което осъществила състава на престъпление по чл.248а, ал.3 във вр. с ал.2 вр. с ал.1 от НК. Въз основа на извършена от него проверка и на обстоятелствата, установени с влязло в сила решение по НАХД № 91/2017 г. по описа на ШОС, вещото лице по допуснатата във въззивното производство СИЕ, заключава, че през исковия период дружеството – работодател не е разполагало с достатъчно собствени средства – по банкови сметки, в каса или от други източници, с които да заплати трудовите възнаграждения по разплащателни ведомости за заплати, по които е включено и трудовото възнаграждение на жалбоподателката, като в съдебно заседание допълва, че документално дружеството е разполагало само със средствата, посочени в трите ПКО, за които е установено по наказателното дело, че са с невярно съдържание, но не и с други такива.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Установи се, че през исковия период страните са били в трудово правоотношение и не се спори от въззиваемия, че жалбоподателката е изпълнявала възложените й по силата на същото трудови задължения. Представени са платежни ведомости, подписани от жалбоподателката, съгласно които дължимите й за посочения период възнаграждения са й били изплатени от въззиваемия. Жалбоподателката оспорва това обстоятелство, като в подкрепа на възражението й са събрани доказателства, че през периода м. март – м. юни 2009 г. дружеството – работодател не е разполагало с каквито и да е парични средства, с които да покрие задълженията си за заплати към служителите си. Действително, ведомостите за заплати за процесния период носят подписа на жалбоподателката за получил следващото се възнаграждение, в който смисъл удостоверяват неизгодни за нея факти. Материалната им доказателствена сила на частни свидетелстващи документи, имащи характера на разписки за плащане обаче не е абсолютна, а се преценява с оглед на всички събрани по делото доказателства. Предвид това и, че въз основа на цитираното по-горе решение на ШОС по НАХД № 91/2017 г., ползващо се със задължителна за съда и страните сила, и от заключението на вещото по СИЕ се доказва по категоричен начин, че дружеството не е разполагало с парични средства, от които би могло да заплати дължимите на персонала възнаграждения за месеците от март до юни 2009 г., съдът приема, че, макар и да е удостоверила с подписа си изплащането им, жалбоподателката не е получила реално следващите й се заплати за същия период, което обосновава извод за частична основателност на претенцията й до сумата от 674.82 лева, за която искът й е основателен и доказан и следва да се уважи. За разликата от 674.82 лева до 1 000.00 лева, искът е недоказан по размер, поради което подлежи на отхвърляне.

С оглед изхода на спора по главната претенция, основателна се явява и акцесорната претенция за заплащане на лихва за забава върху претендираното трудово възнаграждение за периода от 31.07.2009 г. до датата на завеждане на исковата молба - 11.01.2012 г., чиито размер, според заключението на вещото лице по първата СИЕ възлиза на 191.56 лева, за която сума искът се явява основателен и доказан и следва да се уважи. В останалата част, за разликата от 191.56 лева до 300.00 лева исковата претенция е неоснователна, поради което подлежи на отхвърляне.

В съответствие с изнесените фактически и правни доводи, съдът намира, че обжалваното решение следва да се обезсили в частта, в която е признато за недоказано оспорването съдържанието на представени от ответника разплащателни ведомости за периода м. 01 – м. 06.2009 г. и да се отмени в частта, в която предявените от жалбоподателката искове са отхвърлени за сумата до 674.82 лева – неизплатено трудово възнаграждение за периода м. 03.2009 г. – м. 06.2009 г., ведно със законната лихва за забава от завеждане на иска до окончателното й плащане и за сумата до 191.56 лева – лихва за минало време върху главницата от 674.82 лева, дължима за периода 31.07.2009 г. – 11.01.2012 г., като вместо него бъде постановено друго, с което Сдружение „ Н.П.- Днес и утре „, гр. Н.П.бъде осъдено да заплати на М.И.В. сумите от 674.82 лева – неизплатено трудово възнаграждение за периода м. 03.2009 г. – м. 06.2009 г., ведно със законната лихва за забава от завеждане на иска до окончателното й плащане, и 191.56 лева – лихва за минало време върху главницата от 674.82 лева, дължима за периода 31.07.2009 г. – 11.01.2012 г.. В останалата обжалвана част, в която главния иск е отхвърлен за сумата над 674.82 лева до пълния размер от 1 000.00 лева, а акцесорния – за разликата над 191.56 лева до пълния предявен размер от 300.00 лева, решението е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Страните не представят доказателства за извършени в първоинстанционното производство разноски, поради което такива не следва де се присъждат.

Съобразно уважената част от исковите претенции и на основание чл.78, ал.6, вр. чл.83, ал.1, т.1 от ГПК въззиавемият следва

да заплати по сметка бюджета на съдебната власт държавна такса върху цената им в размер на 100.00 лева, държавна такса за въззивно обжалване в размер 50.00 лева и деловодни разноски за първа и втора инстанция в размер на 194.00 лева общо.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 365/26.11.2015 г. по гр.д. № 14/2012 г. по описа на НПРС в ЧАСТТА, в която е признато за недоказано оспорването съдържанието на ведомости за заплати, водени от Сдружение „ Н.П.- Днес и утре „ за месеците януари – юни 2009 г., поради недопустимост.

ОТМЕНЯ решение № 365/26.11.2015 г. по гр.д. № 14/2012 г. по описа на НПРС в ЧАСТТА, в която предявените от М.И.В. *** – Днес и утре „, гр. Н.П.искове са отхвърлени за сумата от 674.82 лева – неизплатено трудово възнаграждение за периода м. 03.2009 г. – м. 06.2009 г., ведно със законната лихва за забава от завеждане на иска до окончателното й плащане и за сумата от 191.56 лева – лихва за минало време върху главницата от 674.82 лева, дължима за периода 31.07.2009 г. – 11.01.2012 г., като вместо него постановява:

ОСЪЖДА Сдружение „ Н.П.- Днес и утре „, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. Н.П..., да заплати на М.И.В., ЕГН **********,***, сумата от 674.82 лева – неизплатено трудово възнаграждение за периода м. 03.2009 г. – м. 06.2009 г., ведно със законната лихва за забава от завеждане на иска – 11.01.2012 г. до окончателното й плащане и сумата от 191.56 лева – лихва за минало време върху главницата от 674.82 лева, дължима за периода 31.07.2009 г. – 11.01.2012 г..

ПОТВЪРЖДАВА решение № 365/26.11.2015 г. по гр.д. № 14/2012 г. по описа на НПРС в ЧАСТТА, в която предявените от М.И.В. *** – Днес и утре „, гр. Н.П.искове са отхвърлени за сумата над 674.82 лева до 1 000.00 лева – неизплатено трудово възнаграждение за периода м. 03.2009 г. – м. 06.2009 г., ведно със законната лихва за забава от завеждане на иска до окончателното й плащане и за сумата над 191.56 лева до 300.00 лева – лихва за минало време върху главницата от 674.82 лева, дължима за периода 31.07.2009 г. – 11.01.2012 г..

ОСЪЖДА Сдружение „ Н.П.- Днес и утре „, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. Н.П... да заплати по сметка бъджета на съдебната власт държавна такса върху цената на уважените искове, в размер на 100.00 лева, държавна такса за въззивно обжалване, в размер 50.00 лева и деловодни разноски за първа и втора инстанция, в размер на 194.00 лева общо.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 2.