Р Е
Ш Е Н
И Е №100
гр.Шумен,8.V.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен
съд,в открито съдебно заседание
на деветнадесети април 2018г.,в
състав:
Председател:Лидия Томова
Членове:1.Свилен Станчев
2.Теодора Димитрова
при секретар: Силвия Методиева,
като разгледа в.гр.д.103/2018г. на Шуменския окръжен
съд,докладвано от председателя,за да се произнесе,взе предвид :
Производството по настоящото въззивно дело е образувано по въззивна жалба
на И.Ч.,гражданин на Република Турция,чрез
адв.Г.Д.,съд.адрес:***
срещу Решение
№ 375/4.ХІІ.2015г. по гр.д.
№ 662/2014г. по
описа на НПРС,поправено за допусната ОФГ с Решение № 254 от 16.VІІІ.2016г. по с.гр.д.,
с
което решение са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от жалбоподателя и ищец в първоинстанционното производство обективно обективно и субективно съединени
искове,както следва:
иск против Й.Х.Т.,с ЕГН********** и М.Х.К.,с ЕГН
**********,в качеството
им на наследници
и правоприемници на основание чл. 227 от ГПК на С.х.Т.,с ЕГН ***********, починал на 02.02.2015 г., с основание по чл.108 от ЗС-за предаване собствеността/владението върху недвижим имот, представляващ нива с площ от 10995 кв.м.,
м. „..”, в землището на с. К.,
община К.,област Ш., представляваща имот с идентификатор № 37232.74.2, при граници и съседи: 37232.74.5,
37232.74.4, 37232.74.3, 37232.71.253, 37232.74.1, а по
стария план за земеразделяне представляващ имот № 74002 в землището на с. К.;Данъчната оценка на имота е 1858,70 лв.;
иск по чл.108 от ЗС срещу същите
ответници,с предмет нива с площ 13973 кв.м.в м.”..”,в землището на с.К.,община
К.,област Ш.,представляваща имот с идентификатор № 37232.4.12 ,при граници и съседи:37232.4.13,37232.11.239,37232.4.14,37232.4.11,37232.4.19,37232.4.8,а
по стария план за земеразделяне представляващ имот № 4012 в землището на
с.К..Цената на този имот по данъчна оценка е 2054 лв.;
иск по чл. 108 от ЗС , против ответниците-съпрузи Ю.С.О.,с ЕГН
********** и Б.Х.О.,с ЕГН **********,за
предаване собствеността/владението върху недвижим имот, представляващ нива с площ от
8047 кв.м., м. „..”, в землището
на с. К., общ. К., обл. Ш., който имот е с идентификатор № 37232.53.2, при граници и съседи: 37232.101.224,
37232.53.20, 37232.53.6, 37232.53.6, 37232.53.3, а по
стария план за земеразделяне представляващ имот № 53002, в землището на с. К.,община К.,област Ш., с данъчна
оценка/цена на имота 1064,60лв.
Първоинстанционното решение се
обжалва и в частта,в която ищецът е осъден да заплати на втория ответник/не
е посочено кой/ сторените от него разноски по обратния иск.
Оплакванията във въззивната жалба са за
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното първоинстанционно
решение и за допуснати съществени процесуални нарушения.Моли съдът да постанови
решение,с което да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да бъде
постановено друго,с което първоначалните искове да бъдат изцяло уважени,като се
отмени и осъждането на ищеца да заплати разноските на втория ответник по
предявените от него обратни искове, а заедно с това на жалбоподателя да бъдат
присъдени направените от последния деловодни разноски и за двете съдебни
инстанции. Нови доказателствени искания не са направени.
Постъпили са писмени отговори по въззивната
жалба от всички ответници,по реда и в
срока по чл.263 от ГПК,с които оспорват жалбата като неоснователна и молят да
бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно.Въззиваемите Ю.С.О. и Б.Х.О. молят да им бъдат присъдени
направените деловодни разноски за въззивната инстанция. С писмените отговори не
са направени нови доказателствени искания.
Настоящият въззивен съдебен състав
намира,че въззивната жалба е редовна и
допустима.Налице са предпоставките за разглеждането и решаването й в открито
съдебно заседание.
Като обсъди оплакванията по жалбата и
всички събрани по делото доказателства,поотделно и в тяхната взаимна
връзка,въззивният съд установи следното:
Въззивната жалба е редовна и допустима,като подадена от
процесуално-легитимирано лице-ищец в първоинстанционното производство,в срока и
по реда на ГПК и отговаряща на процесуалноправните изисквания.
Разгледана по
същество,жалбата е неоснователна и недоказана,поради следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от ищеца И.Ч., гражданин на
Р.Турция, съдържаща искове по чл. 108 от ЗС, касаещи ревандикация на три
самостоятелни недвижими имоти,срещу четирима ответници,както е посочено в
началото по-горе.
Твърденията в исковата молба,по
които страните не спорят ,като които се установяват и от писмените и гласни
доказателства по делото, са следните:
Ищецът е наследник по закон на своята майка З.А.И./ с турски имена
З..Ч./,починала на 10.V.1996г. в Република Турция.Негов сънаследник е и брат му
Н.Ч.,роден на 23.ІІІ.1938г.,гражданин на Р.Турция.
Майката на ищеца упълномощила лицето А.А.Д.от с.К., с право да я
представлява при реституцията на земеделските земи . С Решение №
0009/15.02.1995 г.,издадено от Поземлената комисия в гр.К. било възстановено правото на собственост на
З.И.върху недвижими имоти, земеделски земи, находящи се в землището на с.
К.,които са идентични с процесните три имота.
По желание на майката на ищеца, земите били обработвани безвъзмездно от семейството на А.А.Д.,а
известно време след неговата смърт -от сина му С.А..
Не се оспорва,като се доказва от писмените и гласни доказателства твърдяният самия ищец факт,че последният
живеел постоянно в Република Турция ,дълги години не е предприемал нищо във
връзка с процесните земи и едва при пристигането си в България разбрал,че със
същите земи са извършени следните разпоредителни сделки:
С НА №145,том ..,рег.№.., дело № ...на нотариус ..,с № ..в Рег.на НК и
район на действие РС-Нови пазар,Н.Н./Н.Ч./-брат на ищеца,дарил на сина си
Е.Н.И. трите процесни имота.
След това,с НА № 163,..2006г.на посочения по-горе нотариус ,Е.Н.И. продал
на първоначалния ответник по настоящото дело С.х.Т. два от процесните имоти,а
именно: 1/ имот, представляващ нива с площ от 13,973дка, трета категория, в
м.”..”, представляващ имот № 4012 в землището на с. К. и 2/ имот, представляващ
нива с площ от 10,995дка, трета категория, в м.”..”, представляващ имот № 74002
в землището на с. К., а с НА № 168,т...2006г.на с.нотариус ,същият продавач
продал на третия ответник Ю.С.О. третия процесен имот,представляващ нива с площ
от 8,044дка, трета категория, в м.”..”, представляващ имот № 53002, в землището
на с. К..
Спорните моменти от фактически и правен характер са следните:
Ищецът твърди,че праводателят по горните разпоредителни сделки не е бил
собственик на прехвърлените имоти,поради което те били нищожни за ½ и.ч.
от своя предмет,тъй като не е настъпило вещнопрехвърлителното им действие за
същите части.Ето защо приобретателите по сделките не били станали собственици
на имотите.По тази причина ищецът иска да бъда признат за собственик на 1/2
и.ч. от процесните имоти и ответниците да бъдат осъдени да му предадат
владението върху части от имотите.
Ответниците възразяват,че са придобили имотите на основание,годно да ги
направи собственици. Твърдят, че са станали собственици на имота въз основа на
валидни правни сделки,като владяли имотите за себе си ,като свои собствени
явно,необезпокоявано и непрекъснато над 5 години и по отношение на тях се
намира приложение разпоредбата на чл. 79, ал.2 от ЗС, съгласно която
собствеността се придобива при добросъвестно владение с изтичането на 5 годишна
давност.
Твърдят,че ищецът се дезинтересирал от имотите повече от 18 години след
откриване на наследството до предявяване на иска.Правят евентуално възражение
за изтекла в тяхна полза десетгодишна придобивна давност по см.на чл.79 ал.1
вр.с чл.82 от ЗС,от 2006г. до момента,през който период упражнявали явна
,непрекъснато и необезпокоявана фактическа власт над процесните имоти,като ги
обработвали и ги отдавали под наем.
Релевантните факти и обстоятелства
по повдигнатия спор,които районния съд и настоящият въззивен съдебен състав
приемат за безспорно установени по делото от представените гласни и писмени
доказателства,наред с посочените по-горе,по
които страните не спорят,са следните:
От свидетелските показания се установява по несъмнен начин,че майката на
ищеца З.И.с цялото си семейство,включително ищецът и брат му Н.Ч., се изселили
в Република Турция през 1978 година,където наследодателката носела имената З..Ч..След изселването си
З..Ч.,до самата си смърт на 10.05.1996 г. , живяла само в Р. Турция и тя,както
и ищецът ,не са се завръщали в България.Идвал си само Н.Ч..
След възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на собствеността върху процесните
земеделски земи на З..Ч.,последната през 1992 година упълномощила лицето
А.А.Д.и семейството му да ползват безвъзмездно земите.А.Д.,а след смъртта му
неговият син-свидетелят С.А.,стопанисвали земите,с ясното съзнание,че нямат
право да се разпореждат с тях,а само да ги работят.Около две години след
смъртта на А.Д.,в селото пристигнали Н.Ч. и синът му Е.Н. , заявили ,че ще
работят земите си и установили фактическа власт над тях.Впоследствие се
разпоредили с процесните земи,както вече е изложено по-горе.
През периода 2009-2014 година ответникът Ю.О. преД.тавил за срокове от по 1
година на трето лице-Ш.Ш.А., под наем третия процесен имот,представляващ нива с
площ от 8,044дка, трета категория, в м.”..”, масив 53, парцел с № 53002, в
землището на с. К.,който закупил от Е.Н.И. с НА № 168,т...2006г.
Налице са по делото и безспорни писмени доказателства за сключени от
първоначалния ответник по делото С.Т.,чиито правоприемници в процеса са
ответниците Й.Т. и М.К. договори за отдаване под наем на закупените от него
други два от процесните имоти.Тези договори са сключени с наемател”Агро-Каи”ООД
,гр.И.през 2006 и 2007г. за срокове от три години,както и през 2013г.със срок
от 10 стопански години,до 2023г.
Приетата за установена от районния
съд фактическа обстановка по делото се подкрепя от събрания доказателствен
материал,анализиран от районния съд внимателно,всестранно и
задълбочено.Въззивният съд намира направените фактически изводи на
първоинстанционния съд за напълно
обосновани и ги споделя изцяло.
При
така установената фактическа обстановка ,районният съд правилно е
приложил и материалния закон.
Изложените от районния съд правни мотиви,касаещи турското гражданство на наследодателката З.Ч. ,както и на ищеца и неговия брат Н.Ч. и
свързаните с това чуждо гражданство техни собственически права върху процесните
имоти,са подробно развити и много добре
обосновани.
Даден е
правилен и законосъобразен прочит и тълкуване на приложимото законодателство и по отношение на реда,формата и възможностите за
упълномощаване ,в ч. законовите граници на упълномощаването и конкретното
действие на предслед като упълномощителката З.Ч.,гражданин на Р.Турция,делегирайки
права на български гражданин-А.Д.,не е направила избор за приложимо право (forum legis), съгласно чл. 93 от
Кодекса за международното частно право (КМЧП) ,по силата на чл. 94 от КМЧП се прилага правото на държавата, с която
договорът/пълномощното/ е в най-тясна връзка,в случая,установеният правен режим
в Р.България.Процесното пълномощно следва да се преценява с оглед на неговата действителност и обем
според действащото българско законодателство,тъй като упълномощеното лице има
своето обичайно местопребиваване в Р.България. Изложените от районния съд
мотиви във връзка с даденото от майката на ищеца пълномощно на лицето А.Д.,са
законосъобразни,но както заключава и самият първоинстанционен съдебен
състав,валидността на процесното пълномощно ,доколкото е послужило само пред ПК К. за постановяване на решение
за възстановяване собствеността на процесните земеделски земи,независимо от
оспорването му от ответниците Ю.О. и Б.О.,няма пряко отношение към предмета на
делото.
Особеностите
в разглеждания случай са свързани с чуждото гражданство на ищеца и неговата
наследодателка,бивша собственица до смъртта си
на възстановените й процесни земеделски земи.
Въззивният съд намира за напълно законосъобразни правните
доводи,съображения,мотиви и изводи на районния
съд,че в процесния случай, съгласно чл. 64, ал.
1от Кодекса за международно частно право (КМЧП) и чл.65 ал.11 от
с.з.,за наследодателката на ищеца, към датата на нейната смърт, Д.ежно
реституираните имоти важат разпоредбите
на българския Закон за собствеността и конкретно тези ,съдържащи се в раздел VIII ”придобиване и изгубване
правото на собственост”.Съгласно чл. 91 вр. чл. 89, ал.2 от КМЧП, който
препраща към приложимия български Закон за наследството и конкретно към чл. 5,
ал.1 от него, двамата синове на наследодателката на ищеца са имали равни права върху процесните имоти . Те също
са само турски граждани и по силата
на препращащата норма на чл. 64 от КМЧП,
приложима е нормата на чл. 99 от ЗС
,според която правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако
собственикът се откаже от него.
В пълно
съответствие със закона и константната съдебна практика е приетото от районния
съд,че сделката,с която Н.Ч. се е разпоредил с целите процесни
земи,въпреки,че се е явявал собственик
само на ½ и.ч. от тях,не са нищожни,тъй като продажбата на чужда вещ не
е недействителна,но по отношение на тази ½ част от земите,която
прехвърлителят не е притежавал,сделката не е произвела вещнопрехвърлителното си
действие. Като споделя изцяло така изложените правни съображения и изводи на районния съд,на
основание чл.272 от ГПК настоящият въззивен състав препраща към мотивите на
първоинстанционното решение в тази връзка.
Районният съд е изложил подробни
фактически и правни съображения в подкрепа на направените от него обобщени крайни изводи,че ответниците
по делото са били добросъвестни владелци
по чл.70ал.1 от ЗС,която презумпция не е оборена по делото с
необходимите и допустими доказателства,и като такива са станали собственици на
процесните недвижими имоти,поради изтекъл
в тяхна полза кратък 5
годишен давностен срок и настъпила
придобивна давност по чл.79ал.2 от ЗС .Въззивният съд счита за обосновани и
законосъобразни и споделя изцяло аргументите и изводите на районния съд в тази връзка,поради което и на основание
чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази част.
С оглед и във връзка с всичко
изложено по-горе,въззивният съд намира,че като е отхвърлил предявените на
основание чл.108 от ЗС ревандикационни искове като неоснователни и
недоказани,районният съд е постановил правилно решение-обосновано и
законосъобразно.Няма основания за отмяна на същото решщение,поради което
въззивната жалба против него се явява неоснователна и недоказана.Поради това
обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде изцяло потвърдено.
При този изход на спора,на въззиваемите Ю.С.О.,с ЕГН ********** и Б.Х.О.,с
ЕГН **********,***,следва да се присъдят направените от тях деловодни разноски
за въззивната съдебна инстанция,в размер на 300/триста/ лева,съгласно
представения по чл.80 от ГПК списък и разходо-оправдателни документи,които
разноски следва да им бъдат заплатени от жалбоподателя. Останалите въззиваеми
не са поискали заплащането на разноски за въззивната съдебна инстанция,поради
което такива не следва да им се присъждат.
Водим от горното,Шуменският окръжен
съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 375/4.ХІІ.2015г. по гр.д. № 662/2014г. по
описа на Новопазарския районен съд,поправено за допусната ОФГ с решение № 254
от 16.VІІІ.2016г. по същото гр.дело.
ОСЪЖДА жалбоподателя И.Ч.,гражданин на Република
Турция,чрез адв.Г.Д.,съд.адрес:***
,да заплати на
въззиваемите Ю.С.О.,с ЕГН и Б.Х.О.,с ЕГН направените от тях деловодни разноски
за въззивната съдебна инстанция,възлизащи общо на 300/триста/ лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС на Република България,в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател:
Членове :1. 2.