Р Е Ш
Е Н И
Е № 131
гр. Шумен, 28.06.2018 г.
Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на тридесет и първи май две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Св. Станчев
ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. Димитрова
2.
Й. Димов
при секретаря С. Методиева, като разгледа
докладваното от съдия Т. Димитрова в.гр.д. № 125 по описа за 2018 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от
ГПК.
Делото е образувано по
въззивна жалба на Община – Ш., представлявана от кмета
Л.Д.Х., чрез ст. юрисконсулт Й.В.С.,
срещу решение № 154/23.02.2018 г. по гр.д. № 2711/2017 г. по описа на ШРС, с
което Община – Ш. е осъдена да заплати на А.Г.Х., чрез нейната майка и законен
представител Д.Р.Г. 4 000.00 лева – обезщетение за неимуществени вреди и
125.00 лева – обезщетение за имуществени вреди, причинени на 13.06.2017 г., в
резултат на неизпълнение от страна на общината на възложените й със закон
задължения по ограничаване и контрол на популацията на безстопанствените
кучета, ведно със законната лихва върху сумите до окончателното им плащане и
деловодни разноски, в размер на 1 060.00 лева.
Жалбоподателят намира
решението за недопустимо, неправилно, незаконосъобразно, постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон и необосновано, по съображения,
подробно изложени в жалбата му, с оглед на което моли въззивният съд да го
обезсили и прекрати производството по делото, алтернативно – да го отмени
изцяло и присъди на ответника извършените по делото разноски, алтернативно – да
намали размера на присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди
до справедливия минимум, или, в условията на алтернативност – да върне делото
на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата А.Г.Х., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител Д.Р.Г., ЕГН **********, чрез
пълномощника адв. С. З. – С. от ШАК, депозира отговор на жалбата, в който я
оспорва като неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за
присъждане на извършените във въззивното производство разноски.
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок, от и срещу надлежно легитимирани лица, редовна и
допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна, поради следното: Гр.д. № 2711/2017 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на въззиваемата срещу жалбоподателя, с предмет искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 4 000.00 лева, изразяващи се във физически болки и психични страдания, причинени й вследствие ухапване от безстопанствено куче на 13.06.2017 г., около 13.00 часа, пред магазин за плодове и зеленчуци на ул. ... № 2, гр. Ш., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на непозволено увреждане – 13.06.2017 г. и обезщетение за имуществени вреди, в размер на 125.00 лева, представляващи разходи за медицински прегледи и процедури, в т.ч. посещение при клиничен психолог, направени във връзка с травмите, причинени й след ухапването от същото куче, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба - 07.09.2017 г. до окончателно й плащане.
В отговора на исковата молба, ответникът е оспорил исковете като недопустими и неоснователни по същество.
Първоинстанционният съд е квалифицирал исковете по чл.49, вр. чл.45,
ал.1 от ЗЗД, като с решението си ги е уважил изцяло и е осъдил ответника да
заплати на ищцата деловодни разноски в размер на 1 060.00 лева.
Решението се обжалва изцяло от ответника.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери,
че атакуваното решение е валидно и допустимо.
По същество, от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи следното: От приложената медицинска документация се установява, че на 13.06.2017 г., в 13.10 часа
въззиваемата А.Х. е била приета в Спешно
отделение при „ МБАЛ – Ш. „ АД, гр. Ш., където, след преглед, й е била поставена диагноза - рана от ухапване от куче по
дясна подбедрица и й е бил назначен курс
за противобясна имунизация. След извършен оглед
на 14.06.2017 г., съдебен лекар при посоченото лечебно заведение е дал
заключение, че въззиваемата е получила
следните травматични увреждания: по предно-вътрешната страна на дясната подбедрица
под коляното има рана с охлузени ръбчета и с окръглена форма на площ 1 на 0,9
см. Дъното на раната е мокрещо, червеникаво, с неправилна
форма, стените на раната са неравни, назъбени. Долният
край на раната отстои на 29 см.
над дясната пета. По задната страна на дясната
подбедрица, в долния край на задколянната ямка, срединно има друга рана –
по-плитка, с елипсовидна форма с дължина 0,9 см. и
ширина 0,3 см., с охлузени
ръбчета. Долният ѝ край отстои на 32 см. над
дясната пета. Ръбчетата на раната са зачервени, с ширина на зачервяването 0,5 – 0,6 см. Налице е кръвонасядане с бледосинкав цвят около
раната и вътрешно от нея на обща площ 6,5 на 6 см.. На лицето е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, като уврежданията могат да бъдат получени по време и начин, съобщени от
пострадалата и родителите ѝ, а именно, вследствие ухапване от куче на 13.06.2017 г.. Видно от амбулаторен
лист № 2169/20.07.2017 г., изд. от
доктор М.Я., на А.Г. е била
поставена и диагноза
тревожно разстройство, неуточнено, състояние след ухапване от куче. В анамнезата е отразено, че се съобщава за тревожност и неспокоен сън на
детето след инцидента. Предписаната терапия е „Седатиф“, „Фуцидин“ и, при необходимост, консулт с психиатър. По делото са приложени 2 бр. психологични
изследвания от 15.06.2017 г. и от 31.08.2017 г., изготвени от клиничен психолог
Е.Ж., в които е отразено психологичното състояние на детето след инцидента. В първото са описани симптоми от
типа на остра стресова реакция, като вътрешното напрежение и тревожност се
проявяват чрез преживяване на страхове и повишена раздразнителност. Във второто е отразено, че след проведените
консултации, описаната симптоматика е претърпяла частично обратно развитие, но
все още някои от симптомите персистират и водят до затруднения в социалното
функциониране. Според заключението по допуснатата СМЕ, на
13.06.2017 г., около 13.00 часа А.Х., на 8 години е получила следните
травматични увреждания: две разкъсноконтузни
рани в горната трета на дясната подбедрица по предно-вътрешната и по задната ѝ
повърхност. Същите са причинени от действието на твърди тъпи
предмети по механизма на удар или натиск. Доколкото
травмите, причинени от съзъбие на животно имат характеристика на такива,
причинени от твърди тъпи предмети, същите могат да бъдат причинени по този
механизъм. Предвид материалите по делото, формата и
анатомичното разположение на установените рани, експертът приема, че те
биха могли да бъдат получени от съзъбие на куче. В
резултат, на пострадалата е
причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Конкретно установените увреждания би следвало да отзвучат в рамките
на 20-25 дни. Болките през първата седмица са
по-интензивни и постепенно утихват. На местата на
получените рани задължително се образуват кожни ръбци, матурацията на които
продължава около 6 месеца. Получените наранявания
изискват соматично лечение, включващо прилагане на противобясна ваксина,
превръзки на раните, прием на обезболяващи средства, евентуално антибиотици и
противотемпературни средства – при нужда. Заключава,
че понастоящем пострадалата е клинично здрава, налице са два кръгловати белега
в горната трета на дясната подбедрица, причинени от първоначалната травма. От показанията на свидетелите С.И.и И.Д.-Б., очевидци на инцидента, се установява, че на 13.06.2017 г., около 13.00 часа, пред магазина в
района, в който живеели семейството на пострадалата и двете свидетелки, на земята било легнало възрастно куче, а край него се разхождали още
две едри кучета, едното от които черно, а другото – кафеникаво. И трите животни имали
поставени ушни марки, обитавали района от дълго време и били известни на
гражданите като агресивни. Същите всекидневно лаели, вкл. срещу хората, бягали след преминаващите
автомобили, проявявали агресия и спрямо минувачите. По същото време, пред входа
на магазина се намирали и две стоящи прави деца, едно от които – А.Х., много добре позната
на двете свидетелки, тъй като често си играела с техните деца. Децата били облечени с летни дрехи – къси
панталонки и тениски. В даден момент, черното куче се
насочило срещу А. и я захапало по дясната подбедрица. Детето
изпищяло, от магазина излязла майка му и веднага отишла до него, продавачката от магазина донесла чаша, пълна с
вода. Свид. И. също се притекла на помощ, а в това време, чувайки
виковете, свид. Д.-Б. наблюдавала от терасата. Майката на А. притискала
крака ѝ с помощта на мокра кърпичка, тъй като от раната течала кръв.
Д.Г. и С.И.отвели двете деца до блока, в който живеят,
откъдето повикали такси. След това, свидетелката
придружила другото дете до дома му.
Майката на А. я отвела до Спешно отделение при „ МБАЛ – Ш. „ АД, гр. Ш., където на детето
била поставена противобясна ваксина. Свидетелите сочат, че
след случилото се, А.
изпитвала огромен страх от кучета, като независимо, че семейството ѝ
притежавало такова, то обитавало терасата на апартамента им. А. имала проблеми със съня, сънувала кошмари, нощем се
напикавала, което наложило да я заведат при психолог, както и „да ѝ леят
куршум“.
Видно от приложените фактури №№
86911/14.06.2017 г., 109/15.06.2017 г., 118/14.08.2017 г. и 119/31.08.2017 г., майката на въззиваемата Д.Г. е платила
сума в общ размер 125.00
лева за изготвяне на СМУ и за
психологични изследвания от клиничен психолог.
По делото е представен договор за съвместна дейност от 28.02.2017 г., от който се установява, че, по силата на същия, Община – Ш. и Фондация „Дана“, гр. С. са се споразумели да осъществяват съвместна дейност по изпълнение на Програмата за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на Община Ш.. Съгласно договора, сдружението с нестопанска цел е поело задължение да извършва цялостната дейност, предмет на договора в съответствие с изискванията на ЗЗЖ, ЗВД и Програмата за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на Община – Ш.. Приложени са и доказателства, установяващи изпълнение на задълженията на страните по договора, както и Програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета за периода 2012 – 2015 година на Община – Ш.. Разпитани са, в качеството на свидетели и Д. Г. – управител на Приюта за бездомни животни в гр. Ш. и С.И. – заместник-кмет на Община – Ш.. Същите описват механизма на работа на приюта и действията на ответната страна по отношение изпълнение на програмата за овладяване на популацията на бездомните кучета. Заявяват, че капацитетът на приюта бил за 400 кучета. Изцяло били задържани само агресивните животни, а останалите били пускани обратно на свобода. И двете свидетелки сочат, че не е подаван сигнал за агресивно куче в областта на описаното в исковата молба място на инцидента, въпреки много доброто разгласяване на съответните телефонни номера за тази цел.
Въз основа на изнесените факти и обстоятелства,
съдът приема за безспорно установено, че, като пряка и непосредствена последица
от ухапването от свободно движещото се безстопанствено куче, въззиваемата е
претърпяла описаните по-горе травматични увреждания и съпътстващите ги
физически и психични болки и страдания, които елементи изпълват обективната
страна на фактическия състав на
непозволено увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД.
Относно субективната страна на деликтното правоотношение, според
разпоредбата на чл.133, ал.1, т.7 от действащия към датата на увреждането ЗВМД,
в редакцията му от бр. 7/2013 г. на ДВ, кметовете и кметските наместници на
съответните общини са длъжни да предприемат мерки за недопускане свободно
движение на животни по улиците на населените места. Съобразно чл.178 от същия
закон, кметовете на общини, райони и кметства отговарят и за контрола за
спазване от собствениците на домашни любимци на задълженията им по чл.172, т.2
– животните да не създават опасност за хора и други животни, чл.173, т.1 – при
извеждане на кучета собствениците да носят ветиринарномедицинския им паспорт и
да го представят при проверка и чл.177, ал.1, т.3 – за забрана за извеждане на
кучета без повод, а на агресивни кучета – и без намордник. Съгласно пар.3, т.1
от ПЗР на закона, при действието му остават в сила и продължават да се прилагат
разпоредбите на чл.35, т.4 и чл.70 от отменения с ДВ, бр. 13/08.02.2008 г.
ЗВМД. Съгласно чл.35, т.4 от последния, кметовете на общини са задължени да организират
улавянето и изолирането на скитащи кучета и осигуряват финансови средства за
провеждане на задължителните ветинарномедицински мероприятия, предвидени в
наредба на министъра на МЗГ. В чл.70, ал.1 пък е посочено, че безстопанствените
животни / родени като такива, загубени или изоставени от своите собственици,
които не обитават дом, ферма или специално определено за тях място / се
настаняват временно в изолатор на общините и кметствата. От изложеното следва,
че задължение на кмета на Община – Шумен
и компетентните общински органи е било да не допускат свободно движение на
животното, ухапало въззиваемата, без придружител, и без да са предприети мерки
за настаняването му в изолатор. Ето защо, след като кучето се е движело
свободно в централната градска част, съобразно изискванията на закона,
отговорност за причинените в резултат от поведението му вреди носи Общината,
чиито кмет е задължен по закон, а не по усмотрение или решение на ОбС или по
своя инициатива, да организира и контролира визираните по-горе дейности и мерки
за ограничаване популацията на бездомни кучета и предотвратяване на инциденти с
тяхно участие. В съответствие с изложеното и практиката на ВКС, обективирана в
решение № 639/02.07.2009 г. по гр.д. №2398/2008 г., І г.о., решение № 262/11.05.2010
г. по гр.д. № 1155/2009 г., І. г.о. и решение № 368/18.11.2015 г. по гр.д. №
2045/2015 г., І. г.о., съдът заключава, че, на основание чл.49 от ЗЗД, надлежно
материално правно легитимиран да отговаря за вредите, причинени на
въззиваемата, в резултат от ухапването й от куче, е жалбоподателят, чиито
органи и служебни лица са допуснали бездействие и неизпълнение на вменените им
по закон задължения за недопускане свободно движение на безстопанствени кучета,
изолирането им в определени за целта места и
предотвратяване на инциденти с тяхно участие, създаващи опасност за
здравето и живота на хората. Предвид горното, приема, че предявените искове са
доказани по основание.
Що се отнася до възражението на жалбоподателя, че е предприел необходимите действия, изискуеми съобразно нормите на
ЗЗЖ, поради което не следва да носи отговорност за получените от ищцата
увреждания, счита, че следва да бъде
отхвърлено като неоснователно, тъй като се установи, че, въпреки предприетите
от Община – Ш. мерки, включая, чрез сключване на договор с трето лице за
осъществяване на Програмата за овладяване на популацията на безстопанствените
кучета, очевидно не са били
постигнати визиранитие от закона цели и не е било гарантирано
безопасното поведение на безстопанствените кучета спрямо хора. Проявата на непредизвикана агресия и нараняването на дете сочи, че
ответната страна, чрез своите органи не е изпълнила надлежно законовите си
задължения за надзор по ЗЗЖ. Свидетелите са категорични, че въпросните кучета в продължение на дълъг
период са проявявали агресивно
поведение в района на бул. „...“ и ул. „...“. В този случай, общината е била длъжна, чрез своите служители, при
извършване на обходите в града да установи наличието им и да предприеме
съответните мерки по постоянно настаняване на животните в приюта. Предвид изложеното, съдът намира, че положената дължима грижа от
служителите и взетите мерки не са били достатъчни за изпълнение на задължението
им за предотвратяване на агресивното поведение на безстопанствените кучета.
Община – Ш. не се освобождава от
отговорност и поради факта, че е възложила извършването на визираните по-горе
дейности на трето лице – фондация „ Дана „, тъй като, както правилно е посочил
в мотивите си първоинстанционният съд, отговорността по
чл. 49 от ЗЗД е гаранционно-обезпечителна и е изключение от принципа, че всеки носи
отговорност за себе си и своите деяния. Законодателят
е предвидил възможност да се репарират вредите, причинени от друг правен
субект, като в този смисъл отговорността е за чуждо противоправно и виновно
деяние, с което е причинена вреда на пострадалия. За ангажиране отговорността по този
текст следва да бъде установено наличието на
възлагане
на работа от ответника на прекия причинител на вредите, причинени от
изпълнителя при или по повод извършване на възложената му работа – чрез
действия, които пряко съставляват извършване на възложената работа или чрез
бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите
и други правила или характера на работата, като не е необходимо да се установят конкретните
лица, осъществили деянието, а само качеството им на изпълнители на възложената
работа. От изложеното следва, че за
реализиране отговорността на жалбоподателя е без значение дали вменените му по
закон задължения не са били изпълнени поради бездействие от страна на негови
служители или на лица от посоченото сдружение, на което е възложил
осъществяването им.
Досежно обезщетението за неимуществени вреди, правилото на
чл.52 от ЗЗД е, че то се определя по справедливост. Според трайната и
непротиворечива съдебна практика, справедливостта, като
критерии за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди от непозволено увреждане не
е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства,
които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения. Като база за определяне паричния еквивалент на
обезщетението следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в
страната към датата на увреждането,
без размерът му да бъде източник за обогатяване на пострадалия. С оглед изложеното и като съобрази вида на
причинените на пострадалата травматични увреждания, необходимия период за
лечението им, наложилото се поставяне на ваксини, едната от които, тази против
бяс - изключително болезнена, съпътстващите уврежданията физически болки,
дискомфорт, ограничения в нормалния ритъм на живот и изживените стрес и
негативни емоции, които са били с особено засилен интензитет, предвид ниската
възраст на детето и факта, че е било нападнато от животно в среда, в която би
трябвало да се чувства защитено, и са се отразили неблагоприятно на психичното
му състояние, настоящата инстанция намира, че дължимото на въззиваемата
обезщетение за причинените й болки и страдания следва да бъде определено в
размер на 4 000.00 лева, за която сума предявеният иск за неимуществени
вреди се явява основателен и доказан и следва да се уважи. На основание чл.84,
ал.3 от ЗЗД, върху сумата се дължи и лихва за забава, считано от датата на
непозволено увреждане – 13.06.2017 г. до окончателното й плащане.
Относно претенцията за
имуществени вреди, се установи, че във връзка с инцидента са заплатени разходи за издаване на СМУ и за посещения при клиничен психолог в общ размер
на 125.00 лева, както и, че извършването им се е наложило
единствено поради увреждането на въззиваемата и е в пряка причинно-следствена
връзка с него. Ето защо и на основание чл.51, ал.1 от ЗЗД, приема, че искът е основателен и следва
да бъде уважен изцяло за сумата от 125.00 лева, ведно със законната лихва за забава от
датата на завеждане на исковата молба – 07.09.2017 г. до окончателното й
плащане.
В съответствие с изнесените фактически и правни доводи, въззивният съд приема, че обжалваното решение
е изцяло правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, жалбоподателят следва да заплати на
въззиваемата деловодни разноски във въззивното производство в размер на 600.00
лева – платен адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 154/23.02.2018 г. по гр.д. № 2711/2017 г.
по описа на ШРС.
ОСЪЖДА Община – Ш., ЕИК ..., с адрес: гр. Ш., бул. ..., представлявана
от кмета Л.Х., да заплати на А.Г.Х., ЕГН **********, действаща чрез своята
майка и законен представител Д.Р.Г., ЕГН **********, двете с адрес: ***,
деловодни разноски във въззивното производство в размер на 600.00 лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.